РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Силистра, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420101578 по описа за 2022 година
Ищцата Г. С. И. твърди, че придобила недвижим имот, находящ се в с. А., ул. „С. л.“
№ .., по която улица от момента на придобиването на имота тече строително - монтажни
работи на водопроводната мрежа по проект BG16MIOP002 – 1.016 – 0005 „Изграждане на
ВиК инфраструктура за обособена територия на ВиК ООД – С.“, възложител по който бил
ответникът, а изпълнител – ДЗЗД КВ „Силистра 2020“. Този ремонт създал затруднения за
ищцата при извършване ремонта на собствения имот, като отделно от това бил свързан
със силен шум и замърсяване. В един момент ремонтът на водопроводната мрежа видимо
приключил, като изпълнителят трамбовал и изравнил настилката на улицата и изтеглил
машините си, поради което на 10.09.2022 г. ищцата паркирала пред двора личния си
автомобил „О. М.“ с рег № ................ През нощта валял силен дъжд, а на сутринта ищцата
установила, че уличната настилка под автомобила е пропаднала и той бил заринат на около
50 см. в кал. При издърпването му той понесъл щети, изразяващи се в счупен десен малък
прозорец, спукана предна лява гума, повредена задна лява гума, повредена лайсна под
броня, охлузвания по четирите ляти джанти, силно деформирана предна лява част на прага,
за чието отстраняване ищцата заплатила сумата от 1012 лв.
На 15.09.2022 г. ищцата се прибрала до дома си с автомобил, предоставен за
ползване от нейна приятелка (джип L.R. с рег. № ...........), като пет метра преди входната
врата лявата страна на автомобила рязко пропаднала и се наложило той да бъде изтеглен от
пътна помощ, за което ищцата заплатила разходи в размер на 96 лв. В резултат на ремонта
на ВиК мрежата в близост до имота ищцата претърпяла и неимуществени вреди
вследствие на затруднения достъп до имота в продължение на три месеца, необходимостта
1
да се паркира на отдалечено място, честото спиране на водата, влошеното качество,
замърсяванията, запрашаванията, силния шум и струпването на големи количества пръст и
строителни пособия пред вратата , както и поради стреса във връзка с организиране
изтеглянето на пропадналите автомобили и техния ремонт. Твърди, че никъде не била
обявена продължителността на ремонта и датата на приключването му, като освен това по
улицата не били поставени ограничителни или сигнализиращи знаци и маркировка, поради
което счита, че ответното дружество следва да отговаря за причинените вреди в
качеството си на възложител на ремонтните дейности. Твърди също така, че ответникът бил
длъжен да извършва дейностите по стопанисване поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и при ремонт на същите той се явявал субект на задълженията
по Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението
при извършване на СМР по пътищата и улиците. В конкретния случай той не изпълнил
задълженията си по тази наредба, а именно поставяне на знаци и вертикална маркировка на
ремонтираната улица, бариера, знаци за участък от пътя в ремонт, забранено влизането на
ППС, светлоотразителни ленти и др. Поради изложените причини ищцата моли съда да
осъди ответника да заплати сумата от 1012 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди в резултат на случая от 10/11.09.2022 г., сумата от
121 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат
на случая от 15.09.2022 г. (формирано от разходите за пътна помощ в размер на 96 лв. и за
измиване на автомобила на автомивка в размер на 25 лв.), сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
двата инцидента и продължителните неудобства от ремонта заедно със законната лихва
върху тези суми съответно от 11.09.2022 г., 15.09.2022 г. и 01.06.2022 г. до окончателното
им плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ВиК“ ООД оспорва исковете с възражението, че изпълнителят на
проекта не е привлечен от дружеството, а е избран чрез провеждане на обществена поръчка,
поради което отговорността на възложителя за вредите от ремонта била изключена. Счита
също така, че вредите на ищцата са настъпили в резултат на свойствата на самата вещ (т.е.
пропадналата улица), поради което за тях следвало да отговаря Община С. като неин
собственик и евентуално изпълнителя на ремонта като лице, под чийто надзор се намира тя.
Прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй като било видно, че тя
разполага със занижени умения като водач на МПС. При отхвърляне на исковете претендира
направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД.
От представен по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от
25.03.2022 г. се установява, че на тази дата ищцата придобила правото на собственост върху
поземлен имот, находящ се в с. А., общ. С., ул. „С. л.“ № .., заедно с построените в него
сгради. По делото не е спорно, че през същата година по възложение на ответника в с. А.
2
било сложено началото на строително - монтажни работи на водопроводната мрежа по
проект BG16MIOP002 – 1.016 – 0005 „Изграждане на ВиК инфраструктура за обособена
територия на ВиК ООД – С.“, които според разпитаните по делото свидетели Г. С., К. Ч. и
В. Г., съседи на ищцата, достигнали до тяхната улица в началото на лятото – м. юни, и
продължили до края на този сезон, а именно около края на м. септември. Според свидетеля
С. с подмяната на ВиК мрежата по тяхната улица били ангажирани две бригади, едната от
които поставяла канализационните тръби, а другата – водопроводните. Известно време
преди осъществяването на първия описан от ищцата инцидент старата водопроводна тръба,
захранваща част от селото, се спукала в участък, находящ се в близост до имотите на ищцата
и свидетеля, и ответното дружество се заело с отстраняването на аварията, за която цел била
изкопана голяма дупка, откриваща повредените водопроводни тръби. Изкопът останал
отворен повече от месец и той бил сигнализиран със знаци, както и с изкопаната маса от
пръст, които не позволявали преминаването на превозни средства през този участък.
Същевременно улицата от горната и от долната страна на изкопа останала отворена за
движение, липсвали каквито и да било ограничителни знаци или маркировки, които
забраняват достъпа на превозни средства до тези участъци и съответно по тях се движЕ.
както автомобили, така и товарни камиони и трактори, използвани за извършването на
ремонтните дейности. В пътния участък до къщата на ищцата тръбите били положени около
месец преди описания от нея инцидент, изкопите били засипани с пръст и по пътя било
позволено и се осъществявало (както вече се посочи) движението на автомобили и на
ремонтна техника.
На 10.09.2022 г. ищцата паркирала автомобила си „О. М.“ с рег № .............в
страничната част на пътя, около 15 – 20 м. от обозначения изкоп за авариралата
водопроводна тръба; през нощта валял силен дъжд и на сутринта на 11.09.2022 г., излизайки
от дома си, свидетелят забелязал, че колата на съседката му е потънала в калта и не може да
бъде извадена на собствен ход или издърпана по някакъв начин. Тази ситуация принудила
ищцата с помощта на свой познат да организира изтеглянето на автомобила чрез багер, но
поради лошия терен при издърпването били причинени увреждания на превозното средство,
като от мястото, от което свидетелят наблюдавал ситуацията, забелязал, че е се е счупило
едното му задно стъкло.
От представен по делото протокол, изготвен на 13.09.2022 г. от „Е.т Сервиз“ ООД –
С. е видно, че на тази дата специалистите в автосервиза установили, че предната лява гума
на автомобила на ищцата е разкъсана, задната лява гума е силно повредена, задното дясно
стъкло е счупено, лайсната под броня е увредена, имало охлузвания по четирите ляти
джанти и предна лява част на прага била силно деформирана. От протокола става ясно, че в
автосервиза била извършена смяна на двете задни гуми, смяна на задното дясно стъкло и
лайсната под бронята, били пребоядисани джантите и ремонтирана и боядисана предната
лява част на прага, за която цел направените от ищцата разходи възлизат на общата сума от
982 лв. съгласно представени по делото разходооправдателни документи.
От показанията на свидетелката Ч. се установява, че на 15.09.2022 г. ищцата се
3
придвижила до имота си, управлявайки джип L. R. с рег. № ..........., собственост на нейната
позната Г. В., която предоставила правото да ползва автомобила, видно от представено по
делото пълномощно. При опит да спре в близост до имота си, лявата страна на джипа
пропаднала, така че от тази врата не можело да се излезе; ищцата се свързала със
свидетелката, която се явила на мястото на инцидента и забелязала, че от пръстта под колата
извира чиста вода, което дало основание да предположи, че отдолу се е спукала
водопроводна тръба. Двете се опитали да преместят автомобила, като подлагали тухли под
колелата му, но не постигнали резултат, поради което се наложило ищцата да търси помощ
от различни институции – тя сигнализирала на тел. 112, на полицията, свързала се със свои
познати и накрая прибягнала до услугите на пътна помощ, с чието съдействие колата била
изтеглена без видими повреди, макар и цялата замърсена с кал. От представена по делото
фактура и касов бон е видно, че ищцата заплатила за услугите на пътна помощ сумата от 96
лв. и отделно за почистването на автомобила на автомивка – сумата от 25 лв.
Чл. 45, ал. 1 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. По делото е безспорно установено, че ответникът е възложил на фирма – изпълнител
по сключен договор за подмяна на ВиК мрежата в с. А. извършването на СМР с така
посочения предмет, като също така се установява, че към момента на инцидентите
ремонтите дейности по улицата пред дома на ищцата били приключени, водопроводните и
канализационни тръби били положени и засипани със земна маса, а пътят – отворен за
преминаване без сигнализация за ограничения относно вида на превозните средства и
възможните транспортни маневри, или относно участъци, върху които достъпът или
паркирането не се позволява поради необходимост от допълнителни ремонти или укрепване.
Чл. 94, ал. 3 ЗДП допуска престой и паркиране на пътните превозни средства в населените
места, като те следва да се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока
на движението и успоредно на оста на пътя. В конкретния случай е видно, че спирайки и
паркирайки при позволените в закона условия, ищцата е претърпяла имуществени вреди,
тъй като управляваните от нея превозни средства са затънали в почвата на уличното платно
и е следвало да бъдат изтеглени, тъй като не е било възможно да се измъкнат на собствен
ход. Причините за създалата се ситуация имат отношение към ремонта на ВиК
съоръженията по улицата пред дома на ищцата, тъй като пропадането на автомобилите в
резултат на недобре уплътнената земна маса на уличното платно е пряко свързано с
извършваните доскоро изкопни работи в този участък, които на свой ред са предприети
именно поради подмяната на ВиК мрежата в населеното място, възложена от ответното
дружество на избраната от него фирма – изпълнител. Този изпълнител при всички случаи е
нарушил задълженията си за качественото засипване и уплътняване на изкопите,
регламентирани в чл. 285, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане
и експлоатация на водоснабдителни системи (Тръбите се засипват чрез полагане на пластове
от подходящи материали: долен слой, горен слой, странично и начално засипване или части
от тях.), съответно чл. 141, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. за проектиране,
4
изграждане и експлоатация на канализационни системи; видно е, че недоброто уплътняване
на пластовете от материали в изкопите е последица именно от възложения от ответника
ремонт, тъй като извършването на изкопни дейности на въпросната улица за полагане на
водопроводни и канализационни тръби изключва вероятността недостатъците на пътната
настилка в съответния участък да произтичат от предходни СМР. От поведението на
изпълнителя на ремонта може да се заключи, че със засипването на траншеите той е приел,
че задълженията му по възстановяване на горната повърхност на пътя са приключени, за
което може да се съди от допускането на движение по него, включително и на собствената
му строителна и товаропреносна техника (от показанията на свидетелката Чолакова стана
ясно, че и преди СМР улицата им не е била асфалтирана). Дори да се приеме, че той е
планирал извършването на допълнителни укрепителни дейности, същия е следвало да
ограничи достъпа на превозни средства върху участъка с тръбите, като постави
предупредителни ленти съобразно изискването на чл. 285, ал. 1 от Наредба № 2 от
22.03.2005 г., съответно чл. 141, ал. 8 от Наредба № РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. При всички
случаи спирайки/паркирайки на улицата си ищцата не е имала основание да се усъмни в
стабилността на терена, по който се е движила, поради което като възложител на
ремонтните дейности, чието некачествено изпълнение е предизвикало щетите по превозните
средства, ответникът дължи обезщетение за претърпените от нея вреди. Евентуалното
право на ищцата да претендира компенсация за вредите си от Община Силистра, явяваща се
собственик на вещта, от която те са произтекли (т.е. на улицата), не заличава отговорността
на ответника като възложител на дейностите, чието некачествено изпълнение е причинило
същите вреди, като в тази ситуация увреденото лице е в правото си да прецени спрямо кого
да насочи претенциите си, а самият възложител не може да се оправдае с евентуалната
отговорност на трети лица. Не е основателно и възражението на ответника, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД не се прилага, когато възлагането на дейността, от която са
възникнали вредите, е сторено по реда на ЗОП – този закон регламентира начина, по който
следва да се възлагат поръчки, обезпечени чрез обществени средства, но не променя
естеството на правоотношението, което възниква между възложителя и изпълнителя, нито
отменя отговорността на възложителя спрямо трети лица за качественото изпълнение на
възложената от него дейност. Поради изложените причини предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника на претърпените от насрещната страна имуществени вреди са
налице и предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за инцидента от 10/11.09.2022
г. следва да се уважи до размера от 982 лв. (формиран от стойността на извършения ремонт
на автомобила по три фактури на стойност 252 лв., 220 лв. и 510 лв.), а за заплащане на
обезщетение за инцидента от 15.09.2022 г. следва да се уважи в пълен размер - 121 лв.
(формирано от разходите за пътна помощ в размер на 96 лв. и за измиване на автомобила на
автомивка в размер на 25 лв.), като на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД тези
суми се присъдят заедно със законната лихва от 11.09.2022 г., съответно 15.09.2022 г. до
окончателното им плащане. Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
самата ищца е неоснователно, тъй като той не изложи твърдения с кои свои грешки като
водач на МПС тя е допринесла за настъпването на вредите, и тъй като по делото се събраха
5
данни, че тя е допуснала някакви грешки и че те са в причинна връзка с възникналите
инциденти.
От показанията на свидетелите също така стана ясно, че в хода на реализиране на
възложените от ответника СМР ищцата била затруднена в достъпа си до своя имот, пред
който имало изкоп, кал и насипи от пръст и чакъл, липсвали пътечки, по които хората да
преминават; отделно от това самата ищца също извършвала ремонтни дейности в дома си,
което налагало пренасяне на строителни материали от по – далечно разстояние, тъй като не
било възможно доставянето им до самия имот. Строителните дейности били свързани с
постоянен шум, запрашаване, често спиране на водата (на всеки два дни), при това в
продължение на половин ден, което се случвало без живущите в района да бъдат
предупредени, като след възобновяване на водоподаването била замърсена и самата питейна
вода. Отделно от това ищцата срещнала трудности при организиране изтеглянето на двата
затънали автомобила, тъй като не можела да разчита на помощта на съпруга си, търсила
съдействие от различни институции, познати и съседи, като според свидетелката Чолакова
само издърпването на джипа на 15.09.2022 г. коствало около 3 ч. - 3,5 ч. Съдът счита, че
на основание чл. 52 ГПК в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените неудобства, грижи и негативни преживявания в
резултат на двата инцидента от 10/11.09.2022 г. и 15.09.2022 г., тъй като стана ясно, че
организацията по издърпването на автомобилите е отнело много време и енергия, а
впоследствие тя положила и допълнителни усилия във връзка с ремонта на личния си
автомобил и почистването на джипа, предоставен за ползване от нейна позната. В
емоционален план ищцата била притеснена от възникналите проблеми и трудното
намиране на съдействие за тяхното разрешаване, като за обезщетяването на претърпените от
нея неприятности съдът счита, че следва да бъде определена сума от 200 лв. за всеки
инцидент, като се вземе предвид и обстоятелството, че става въпрос за еднократни
затруднения, които не оставили трайни последици напред във времето. Действително
ищцата, както и всички нейни съседи, са преживЕ. немалко неудобства в резултат на СМР
по улицата, на която живеят, но последните сами по себе си не представляват неправомерна
дейност, а липсата на такава сочи, че фактическият състав на отговорността на ответника по
чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД не се е осъществил. По делото не са представени доказателства за
срока, за който е било планирано реализирането на ремонта на ВиК мрежата по улицата на
ищцата, поради което не става ясно дали за отделната отсечка такъв срок е бил
предварително определен; същевременно период от 3 – 4 месеца не е прекомерно
продължителен за извършването на цялостна подмяна на водопроводната и канализационна
мрежа на една улица, при положение че са възниквали и непредвидени аварии, поради
което събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че неудобствата
на живущите на улицата лица са в пряка връзка с неоправданото забавяне на ремонтните
дейности от стана на фирмата – изпълнител. Поради изложените причини искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размера от по
200 лв. за всеки от двата инцидента, а за горницата да се отхвърли като неоснователен;
обезщетенията следва да се присъдят заедно със законната лихва от датата на
6
осъществяването на инцидентите до окончателното им плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 60,12 лв. за
държавна такса и 230,96 лв. за адвокатски хонорар. Разноски за воденето на свидетЕ. не
следва да се присъждат в полза на ищцата поради липсата на доказателства за заплатените
от нея разходи в тази насока. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се
присъдят деловодни разноски в размер на 253,55 лв. за адвокатски хонорар. Воден от
горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК .............и адрес на
управление: гр. С., ул. „Б. Т.“ № .., представлявано от Т. Т., да заплати на Г. С. И. с ЕГН
********** от гр. С.
-сумата от 982 лв. (деветстотин осемдесет и два лв.), представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на некачественото уплътняване на
изкопите по ул. „С. л.“ в с. А. след извършени по възложение на ответника монтажни работи
на водопроводната мрежа по проект BG16MIOP002 – 1.016 – 0005 „Изграждане на ВиК
инфраструктура за обособена територия на ВиК ООД – С.“, което довело до затъването на
паркирания автомобил „О. М.“ с рег № .............на 10/11.09.2022 г. и увреждането му при
неговото издърпване, което обезщетение е формирано на база стойността на извършения
ремонт на автомобила, както и законна лихва върху тази сума от 11.09.2022 г. до
окончателното ѝ плащане;
-сумата от 200 лв. (двеста лв.), представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди в резултат на горния инцидент, както и законна лихва върху
тази сума от 11.09.2022 г. до окончателното ѝ плащане;
-сумата от 121 лв. (сто двадесет и един лв.), представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на некачественото уплътняване на
изкопите по ул. „С. л.“ в с. А. след извършени по възложение на ответника монтажни работи
на водопроводната мрежа по проект BG16MIOP002 – 1.016 – 0005 „Изграждане на ВиК
инфраструктура за обособена територия на ВиК ООД – С.“, което довело до пропадането на
ползвания от нея автомобил джип L. R. с рег. № ............на 15.09.2022 г., което обезщетение
е формирано на база стойността на предоставената от пътна помощ услуга по издърпването
му и разходите за измиването му на автомивка, както и законна лихва върху тази сума от
15.09.2022 г. до окончателното ѝ плащане;
-сумата от 200 лв. (двеста лв.), представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди в резултат на горния инцидент, както и законна лихва върху
тази сума от 15.09.2022 г. до окончателното ѝ плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от Г. С. И. с ЕГН
7
********** от гр. С. против „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК ..........и адрес на
управление: гр. С., ул. „Б. Т.“ № .., представлявано от Т. Т., за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за инцидента от 10/11.09.2022 г. за сумата над 982 лв., за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над общата сума от 400 лв., включително и такова за
претърпените от нея неудобства по време на извършени по възложение на ответника
монтажни работи на водопроводната мрежа по проект BG16MIOP002 – 1.016 – 0005
„Изграждане на ВиК инфраструктура за обособена територия на ВиК ООД – С.“ по ул.
„С.л.“ – с. А., както и за законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 01.06.2022 г. до 11.09.2022 г. съответно до 15.09.2022 г. и за законна
лихва върху отхвърлените главници.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК .........и адрес на управление:
гр. С., ул. „Б. Т.“ № .., представлявано от Т. Т., да заплати на Г. С. И. с ЕГН ********** от
гр. С. направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер
на 60,12 лв. (шестдесет лв. и 12 ст.) за държавна такса и 230,96 лв. (двеста и тридесет лв. и
96 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХЪВРЛЯ искането на ищцата за присъждане на
разноски над така посочените суми.
ОСЪЖДА Г. С. И. с ЕГН ********** от гр. С. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., ул. „Б. Т.“ № ...,
представлявано от Т. Т., направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете в размер на 253,55 лв. (двеста петдесет и три лв. и 55 ст.) за адвокатски
хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на разноски над така
посочената сума.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8