Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК. С разпореждане № 479 от 26.09.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 668/2008 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил изцяло заявлението на „Бускар” ЕООД с. Глухар, общ.Кърджали за издаване на заповед за изпълнение с правно основание чл.410 от ГПК против „Тур – Транс – Тонев” ООД гр.Велинград за заплащане на сума в размер на 12 000 лева по фактура № 84/20.10.2005 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението – 24.09.2008 г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски. Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбоподател „Бускар” ЕООД с. Глухар, общ.Кърджали, който чрез своя управител, го обжалва в срок като неправилно. Излага съображения ,че в чл.411, ал.2 от ГПК изчерпателно били изброени случаите, в които съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението, като липсата на удостоверение за актуално правно състояние от надлежния съд или от Агенцията по вписванията не било основание за отхвърлянето на искането му. Моли съда да отмени разпореждането и да уважи искането му за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против „Тур – Транс – Тонев” ООД гр.Велинград за вземането му по представената фактура. Въззивният съд при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното: Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна. Пред Кърджалийския районен съд е било подадено заявление от „Бускар” ЕООД с. Глухар, общ.Кърджали за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против „Тур – Транс – Тонев” ООД гр.Велинград за вземане по фактура № 84/ 20.10.2005 г. в размер на 12 000 лева, по което е образувано ч.гр.д.№ 668/2008 г. по описа на същия съд. За да отхвърли заявлението на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК районният съд е приел, че не се установява лицето, срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение – „Тур – Транс – Тонев” ООД да е лицето, което е правоприемник – „Тур – Транс – Тонев” ЕООД, на заличения от регистъра на съда ЕТ „Ача – Славка Колевичина”, който от своя страна е поел парично задължение към молителя по фактура № 84/20.10.2005 г. за сумата от 20 405 лева, от които се претендират 12 000 лева. Този извод на съда е неправилен. Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК урежда случаите, при които не се издава заповед за изпълнение, а именно – когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410, когато е в противоречие със закона или с добрите нрави, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 и 2 във връзка с чл.425, ал.1 от ГПК, предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са: да е подадено заявление по чл.410 по образец, същото да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК и да се касае за вземания за парични суми или за заместими вещи или да се касае за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато исковете са подсъдни на районния съд. В тази връзка, от подаденото пред районния съд заявление по чл.410 от ГПК се установява, че същото е по установения образец и отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, както и че се касае за вземане за парични суми в размер на 12 000 лева, искът за което е подсъден на районния съд. Тук следва да се посочи, че е ирелевантно в настоящия случай обстоятелството дали лицето, срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение – „Тур – Транс – Тонев” ООД, е лицето, което е правоприемник – „Тур – Транс – Тонев” ЕООД, на заличения от регистъра на съда ЕТ „Ача – Славка Колевичина”, който от своя страна е поел парично задължение към молителя по фактура № 84/20.10.2005 г. за сумата от 20 405 лева, от които се претендират 12 000 лева, както е приел районния съд. Това е така, тъй като обстоятелството дали документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, за което се иска издаване на заповед за изпълнение е от значение в случаите когато се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнÞтелен лист. За издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК обаче от значение е единствено дали са налице изложените по – горе предпоставки. Ето защо неправилно районния съд е приел, че е налице основанието по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за отказ да се издаде исканата заповед за изпълнение. Предвид изложеното следва да се отмени разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като делото се върне на районния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против „Тур – Транс – Тонев” ООД гр.Велинград за сумата в размер на 12 000 лева по фактура № 84/20.10.2005 г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Водим от изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 479 от 26.09.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 668/ 2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против „Тур – Транс – Тонев” ООД гр.Велинград за сумата в размер на 12 000 лева по фактура № 84/20.10.2005 г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|