РЕШЕНИЕ
№ …………
гр. Варна, …………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VIІ тричленен състав, в публично
заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИХОВ
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Р. М. и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа дело номер 893 по описа за
2022 година докладвано от съдия ПЕЛОВСКИ, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 285 и чл 284, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС), вр. с глава дванадесета АПК.
Производството
е образувано по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез старши юрисконсулт С.
С., против Решение № 149 от 14.02.2022 г., постановено по адм. д. № 827 по
описа на съда за 2021 г. на Административен съд – Варна, VII състав, в частта, с която
ГДИН е осъдена да заплати на на М.П.К., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора гр. Варна, сумата от 2000 (две хиляди) лева съставляваща
причинени му неимуществени вреди във връзка с неосигурена навременна и
адекватна лекарска грижа при престоя му в затвора в гр. Варна, при което е
претърпял болки и страдания за периода от 1.12.2020 г. до 20.04.2021 г., ведно
с лихвата за забава върху присъдената сума от 20.04.2021 г., до окончателното
изплащане на дължимите като главница суми.
Според касатора ГДИН решението е неправилно, поради нарушение на материалния
закон и необосновано. Касаторът счита, че
първоинстанционния съд не е съобразил действителната фактическа обстановка,
установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които са от
съществено значение за решаване на делото, поради
което е изградил погрешни изводи. Твърди се, че не е преценена
доказателствената тежест на събраните доказателства за изпълнен в цялост
фактическия състав на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, с което да се ангажира
отговорността на ответника (ГДИН). Сочи, че ищецът не доказва настъпилата
отрицателна промяна в неговото емоционално и здравословно състояние, тъй като в
събраните в хода на съдебното производство доказателства, не се установява
причинно-следствена връзка между здравословното състояние на л. св. К. ***.
Навежда съображения, че неправилно съдът е осъдил ГДИН, независимо, че по делото
са ангажирани достатъчно доказателства, които сочат, че л. св. К. не е
претърпял вреди във връзка с престоя си в затвора. Нещо повече, от изготвеното
и прието от съда заключение по назначена СМЕ се налага извода за липса на
незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ГДИН по отношение на л.
св. К., а още по-малко на такива, които да са довели до унизително или
нечовешко отношение, пораждащо чувство на страх и незначителност по смисъла на
чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС. Твърди, че съдът е кредитирал изцяло свидетелски
показания на лице, което е изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ и същото
е било ищец по адм. дело срещу ГДИН, но в същото време не взема предвид
заключението на СМЕ, че „Ищецът М.К. многократно е получавал медицинска
помощ и е бил на постоянно лечение в рамките на възможностите за повлияване в
конкретните условия,. Поведението на медицинската служба е документирано и
адекватно.“. Релевира доводи, че неимуществените вреди не се предполагат, а
подлежат на доказване с всички годни доказателствени средства във всеки
конкретен случай. По отношение на размера на претърпените вреди, счита, че
съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), тъй като присъденото обезщетение е определено в противоречие
със законовите разпоредби, несправедливо е завишено, предвид краткия период и е
напълно необосновано. Моли да се отмени Решение
№ 149 от 14.02.2022 г., постановено по адм. д. № 827 по описа на съда за 2021
г. на Административен съд – Варна, VII състав, в осъдителната му част като
неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В открито съдебно
заседание касатора ГДИН, не изпраща представител, не се представляват.
В хода на съдебното
производство са постъпили данни, че М.П.К. – ответник по делото е починал,
поради което ответници по касационното дело на негово място са конституирани
наследниците му Г.М.К. и Ж.П.К.. Същите редовно призовани не изпращат
представител, не се представляват.
Окръжна прокуратура -
Варна, чрез прокурор Силвиян Иванов споделя
възраженията в касационната жалба. Счита, че в обжалваното
решение първоинстанционния съд е достигнал до извод за това, че на ищеца М.К.
не е била предоставена дължимата медицинска грижа и то за целия период, за
който се претендира обезщетение, но по делото безспорно е установено, че голяма
част от този период ищецът е прекарал в болнично заведение, за който престой съдът
приема, че лечението е адекватно и своевременно. Сочи, че от събраните по
делото доказателства – свидетелски показания и графологическа експертиза, не са
достатъчни за да обосноват категорично противоправно поведение на ответната
страна. Навежда доводи, че е известен факта,
че д-р Р. и д-р Б., които са осъществявали медицинската дейност В МЦ в
Затвора – Варна не са служители на ГДИН, поради което и евентуално тяхно
противоправно поведение не би могло да кореспондира като основание за
ангажиране на отговорността на ответника. Моли да се отмени обжалваното решение
и отхвърли иска.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа страна:
М.П.К.,
ЕГН ********** е изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна,
като е постъпил в затвор а на 28.11.2020 г. в качесмтвото си на поддсъдим, за
да търпи наложена мярка – „задържане под стража“ по НОХД № 3430/2020 г. по
описа на ВРСН. По делото е постановена Присъда № 3/25.01.2021 г. по същото
НОХД, с която е определено ищеца да търпи наказание лишаване от свобода от 1
година и 4 месеца при „строг“ режим. От предоставената медицинска документация
се установява, че лицето има водеща диагноза Чернодробна цироза –
декомпенсирала. С придружаващи усложнения – асцит, варицес езофаги,
симптоматична анемия, спленгомегалия, херния умбиликалис, портална хипертония,
ХБВ /+/, както и наркомания – хероинов тип (Епикриза от 15.02.2021 г.,
изготвена в специализирана болница за активно лречение на лишени от свобода –
вътрешно отделение, Епикриза от Медицински институт при МВР, „Клиника по
гастроентерология“).
Първоинстанционния
съд е стигнал до изводи за бездействие от страна на затворническата
администрация по отношение на осигуряване на медицински грижи на л. св. К.. За
да достигне до тези изводи се е позовал
на заключението по допуснатите по делото СМЕ и СГЕ, както и свидетелски
показания. Съдът е приел, че
е доказано бездействието на затворническата администрация при осигуряване на
медикаментозно лечение за болестното състояние на ищеца за периода му на
престой в затвора в гр. Варна.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната
жалба е редовна и допустима – подадена е в законоустановения по чл. 211 АПК
срок от участвала в първоинстанционното производство страна.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение, намира касационната жалба на ГДИН за
основателна.
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка, като същата е изведена от
доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, но погрешно е
стигнал до извода за нанесени неимуществени вреди на л. св. К. от страна на
ГДИН. Неправилен
е изводът на първоинстанционния съд за бездействие от страна на затворническата
администрация по отношение на осигуряване на медицински грижи. Събраните
от първоинстанционния съд свидетелски показания на св. Д.С., не са достатъчно
доказателство и не следва да се приеме, че обосновават по категоричен начин
извода за наличие на бездействие от страна на затворническата администрация в
резултат на което да са нанесени неимуществени вреди на л. св. М.К..
На следващо място
видно от допуснатата по първоинстанционното дело СМЕ, вещото лице е посочило, че предвид данните по делото не може да се
приеме, че лечението на лицето е било неадекватно, като сочи, че при всяко
потенциално животозастрашаващо състояние и усложнение ищецът е бил насочван към
болнично заведение, където е получавал медицинска помощ, когато е бил извън
болницата същият е пполучавал медикаменти и амбулаторна помощ от медицинският
център на затвора. Дадено е становище, че при пациентите с чернодробна цироза в
зависимост от стадия и усложненията, както и придружаващите заболявания могат
да се проявят различни болки и страдания. От значение е спазването на
препоръките на лекуващите лекари, както и овладяването на алкохолната и
наркотичната зависимост.
С оглед на
представените доказателства за положени медицински грижи се установява
релевантният факт за предприемане на действия от страна на затворническата
администрация, с цел осигуряване на лишените от свобода на добри условия и
адекватно лечение. В случая, администрацията на Затвора – Варна е организирала
адекватно лечение на л. св. К.. Обстоятелството, че на ищеца по
първоинстанционното дело е организирано лечение в „Клиника
по гастроентерология към МУ – МВР“ и УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна, след което
предписаното медикаменозно лечение е продължено да се изпълнява, сочи на
извод, че от страна на ГДИН не е налице бездействие, а са полагани необходимите
усилия за предоставяне на адекватни медицински грижи.
Деликтната
отговорност на Държавата не се презумира от закона, поради което в тежест на
ищеца (по аргумент от чл. 154, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във
връзка чл. 144 АПК) е да проведе главно и пълно доказване на осъществено
нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Следва да се отбележи, че основателността на иска за
вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми
предпоставки - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца като същата се предполага до
доказване на противното (съгласно чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС) и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Неправилен е изводът
на първоинстанционния съд, че са изпълнени трите
кумулативно изискуеми предпоставки за да се ангажира отговорността в следствие
на действия или бездействия от страна на администрацията на затвора, респ.
ГДИН.
Настоящият съдебен
състав намира, че в настоящото производство не се установява за процесния
период да са били налице незаконосъобразни действия или бездействия от страна
на ГДИН по отношение на л. св. М.К., в резултат на които същите да са довели до
унизително или нечовешко отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност
по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 3 ЗИНЗС, вследствие на което да произтичат
подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Цялостната преценка на сочените
от л. св. К. твърдения, че не му е било
осигурено адекватно и своевременно медицинско обслужване и лечение, като
вследствие на това същият претърпял нетърпими болки и страдания, безсъние,
липса на апетит, апатия, негативни емоции, изключително силни емоционални, психически
и психологически терзания на личността, накърняван на човешкото достойноство,
негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния мир, страх
за здравето и живота си, както и събраните по делото доказателства, не
обосновават извода за претърпени неимуществени вреди от ищеца поради виновно
поведение от страна на ГДИН. С оглед установените по делото обстоятелства
настоящият съдебен състав намира, че в случая не става въпрос за липса на
оказана медицинска грижа, което да засяга дори минималната степен на правата на
л. св. К., за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги е свързано с
преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не
със субективното усещане за причинена вреда. Не се установяват и настъпили неимуществени
вреди в правната сфера л. св. М.К., изразяващи се в претърпяни нетърпими болки и страдания,
безсъние, липса на апетит, апатия, негативни емоции, изключително силни
емоционални, психически и психологически терзания на личността, накърняван на
човешкото достойноство, негативно отражение върху емоционалния живот, психиката
и душевния мир, страх за здравето и живота си и твърдените незаконосъобразни
действия/бездействия на служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ София. На
следващо място при разглеждане на спора пред първата инстанция ищецът не е
доказал наличието причинната връзка между твърдяното от него неосигуряване на медицинска
грижа и претърпените неимуществени вреди, претендирани за обезщетяване.
Съдът намира, че с
оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС се явява и недоказан. Като е приел обратното
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени, а предявеният от М.П.К. иск да се отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 149 от 14.02.2022 г., по адм. д. № 827/2021 г. на Административен
съд – Варна, VII
състав, в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на М.П.К., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Варна, сумата от 2000
(две хиляди) лева,
съставляваща причинени му неимуществени вреди, във връзка с неосигурена навременна и
адекватна лекарска грижа при престоя му в Затвора - Варна, при което е
претърпял болки и страдания за периода от 1.12.2020 г. до 20.04.2021 г., ведно
с лихвата за забава върху присъдената сума от 20.04.2021 г., до окончателното
изплащане на дължимите като главница суми, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.К.,
ЕГН **********, иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати обезщетение на М.П.К., ЕГН **********, сумата от 6000 (шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие неосигурено
адекватно и своевременно медицинско обслужване и лечение, за периода от
01.12.2020 г. до депозиране на настоящата искова молба в съда, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.