Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
27.02.2019г., град Дупница
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
29.01. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 649 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
М.В.П. е предявила срещу М.Б.П., К.Й.П. и М.Й.П.-Костадинова иск с правно основание чл.34 от ЗС, във вр. с чл.341 и сл. от ГПК за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 65365.603.425, с площ от 273 кв.м., при съседи: имоти с № № 65365.603.428, 65365.603.421, 65365.603.426 и 65365.603.424, с административен адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Джуганица“ № 3, по КККР на гр. Сапарева баня, одобрена със Заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, ведно с построените в имота: жилищна сграда- еднофамилна със застроена площ 71 кв.м., с идентификатор 65365.603.425.1, гараж със застроена площ 18 кв.м. с идентификатор 65365.603.425.2 и селскостопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м. с идентификатор 65365.603.425.3 (наричан по-долу за краткост „процесният имот“).
Ищцата твърди, че с ответниците са съсобственици на гореописания имот на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 103, том V, рег. № 12558, дело № 831/2008 на нотариус Луиза Стоева. Имотът бил придобит в режим на СИО от нея и бившият й съпруг-ответникът К.Й.П., като бракът между тях е прекратен с развод по силата на съдебно решение по гр.д. № 840/2010 год. на РС-Дупница, влязло в сила на 24.06.2011г., вследствие на което се е прекратила и СИО между съпрузите и се е трансформирала в обикновена съсобственост, при равни права на бившите съпрузи.
Сочи, че с решение по гр.д.№ 2066/2013г. на РС-Дупница е развален договор, сключен с Нотариален акт № 103, том V, рег.№ 12558, дело № 831/2008 на нотариус Л.Стоева, по отношение на 1/2 идеална част от имота, собственост на бившия й съпруг-ответника К.Й.П., и тази част се е върнала в собственост на Елка Кирилова Калвина, К.Й.П. и Й.К.П.. С последваща сделка Елка Кирилова Калвина, ЕГН ********** и К.Й.П., ЕГН **********, са прехвърлили своите идеални части на наследодателя на ответниците Й.К.П. с ЕГН **********, поради което към момента съсобственици в имота са ищцата, с 1/2 идеална част и ответниците М.Б.П., К.Й.П. и М.Й.П. - Костадинова с останалата 1/2 идеална част от имота.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците по иска, чрез пълномощника им адв. С.Х., с които се изразяват становища за неоснователност на предявения иск за делба. Ответниците твърдят, че между тях и ищцата не е налице съсобственост върху процесния имот, понеже същият е придобит изцяло от наследниците на починалия Й.К.П. (ответниците по делото), който е бил изключителен собственик на целия имот, по силата на Констативен нотариален акт № 16, том І, рег. № 442, дело № 14 от 2015г. на нотариус Ефтим Китов.
Сочат, че сделката, обективирана в Нотариален акт № 103, том V, рег.№ 12558, дело № 831/2008 на нотариус Л.Стоева е развалена изцяло с влязло в законна сила решение №181 от 20.03.2014г., постановено по гр.д.№ 2066/2013г. по описа на РС-Дупница.
На следващо място, възразяват, че договорът за покупко-продажба, изповядан с Нотариален акт № 103, том V, рег.№ 12558, дело № 831/2008 на нотариус Л.Стоева е нищожен, поради противоречие със закона, понеже ищцата е била пълномощник на продавачите К.Й. Пехливанов, Елка Кирилова Калвина и Й.К.П., а така също е представлявала и купувача К.Й.П., което представлява договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Нито К.Й.П., като купувач, нито продавачите са упълномощили изрично ищцата да договаря сама със себе си, което прави договора за покупко-продажба на недвижим имот, на който ищцата основава правата си, нищожна поради противоречие със закона.
Считат също така, че цитираният договор за покупко-продажба на недвижим имот не произвежда действие спрямо продавачите, тъй като е сключен в тяхна вреда-не е платена продажната цена за имота, видно от влязлото в сила решение за разваляне на сделката, поради което правят възражение с правно основание чл. 40 от ЗЗД.
Съдът като взе събраните по делото
доказателства ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт № 103, том V, рег. № 12558, дело № 831/31.10.2008 на нотариус Л.Стоева, К.Й. Пехливанов, Елка Кирилова Калвина, Й.К.П. и Иван Й. Калвин са продали на К.Й.П. 11/12 идеални части от процесния имот. При изповядване на сделката, продавачите К.Й. Пехливанов, Елка Кирилова Калвина и Й.К.П., както и купувачът К.Й.П., са представлявани от пълномощника М.В.П.. В нотариалния акт е вписано, че продажната цена (сума в размер на 6500.00 лв.) е изплатена напълно и в брой на продавачите преди подписване на нотариалния акт.
Видно от приетия като доказателство по гр.д.№ 2066/2013г. (приложено към настоящото дело) Нотариален акт № 92, том VІ, рег. № 14729, дело № 1001/23.12.2008 на нотариус Л.Стоева, М.Б.П. е продала на К.Й.П. собствената си 1/12 идеална част от процесния недвижим имот. В нотариалния акт е вписано, че продажната цена (сума в размер на 600.00 лв.) е изплатена напълно и в брой на продавача преди подписване на нотариалния акт.
Видно от приложеното към исковата молба решение № 631 от 29.11.2010г., по гр.д.№ 840/2010г. на РС-Дупница, с него е прекратен сключеният на 28.01.2001г. между К.Й.П. и М.В.П. граждански брак.
Видно от приложеното към настоящото дело гр.д. № 2066/2013г. по описа на РС-Дупница, с постановеното по него решение № 181/20.03.2014г. (влязло в сила на 14.05.2014г.), е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 103, том V, рег. № 12558, дело № 831/31.10.2008 на нотариус Л.Стоева, по силата на който К.Й. Пехливанов, Елка Кирилова Калвина, Й.К.П. и Иван Й. Калвин са продали на К.Й.П. 11/12 идеални части от процесния имот. Решението е постановено по реда на чл. 237 от ГПК, при направено признание на иска от ответника К.Й.П..
Не е спорно между страните, а е видно и от приложената по гр.д. № 191/2018г. по описа на ВКС (приложено по гр.д.№ 2066/2013г. на РС-Дупница), справка от Служба по вписванията, че с последващи сделки, Елка Кирилова Калвина и Иван Й. Калвин са прехвърлили своите идеални части от процесния имот на наследодателя на ответниците Й.К.П..
Видно от приетия като доказателство по делото констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 16, том І, рег. № 442, дело № 14/05.02.2015г. на нотариус Ефтим Китов, Й.К.П., ЕГН: **********, е признат за собственик по наследство и покупко-продажба на целия процесен недвижим имот.
Видно от
приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници изх. №
103/10.05.2018г., издадено от общ. Сапарева баня, Й.К.П., ЕГН: **********, е
починал на 18.05.2015г. в гр. Дупница, за което е съставен Акт за смърт №
0269/18.05.2015г., като след смъртта си е оставил следните наследници по закон:
М.Б.П.-съпруга, К.Й.П.-син и М.Й.П.-Костадинова-дъщеря.
По делото е прието като доказателство извлечение от електронния регистър на Пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег. № 11465/03.10.2008г. и нотариално удостоверено съдържание с рег. № 11466/03.10.2008г., том ІІ, акт № 61 и Пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег. № 12365/29.10.2008г. и нотариално удостоверено съдържание с рег. № 12366/29.10.2008г., том ІІ, акт. № 147, двете по описа на нотариус Луиза Стоева.
С първото посочено пълномощно, К.Й. Пехливанов, Елка Кирилова Калвина и Й.К.П. са упълномощили М.В.П. да продаде притежаваните от тях идеални части от процесния недвижим имот на когото намери за добре, на цена и при условия, каквито договори. В пълномощното е вписано изявление на продавачите, че са си получили сумите по сделката.
С второто посочено пълномощно, К.Й.П. е упълномощил М.В.П. да закупи или приеме дарение на процесния недвижим имот, на цена и при условия, каквито договори.
По делото е приета като доказателство и скица на процесния имот, издадена от СГКК-Кюстендил.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск за делба на съсобствен недвижим имот е допустим. Разгледан по същество, същият е основателен и доказан и следва да се уважи. Съображенията за това са следните.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.
По делото се установи безспорно, че ищцата М.В.П. и ответникът К.Й.П. са бивши съпрузи, като сключеният от тях на 28.01.2001г. граждаски брак е прекратен с решение № 631 от 29.11.2010г., по гр.д.№ 840/2010г. на РС-Дупница. По време на брака си, М.П. и К.П. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху целия процесен недвижим имот. С Нотариален акт № 103, том V, рег. № 12558, дело № 831/31.10.2008 на нотариус Л.Стоева ответникът К.Й.П. е придобил възмездно (с договор за покупко-продажба) 11/12 идеални части от имота, а с Нотариален акт № 92, том VІ, рег. № 14729, дело № 1001/23.12.2008 на нотариус Л.Стоева същият ответник е придобил възмездно (с договор за покупко-продажба) останалата 1/12 идеална част от процесния имот. И двете сделки са сключени във формата на нотариален акт и с тях е прехвърлена собствеността върху съответните идеални части (арг. от чл. 24, ал. 1 от ЗЗД), по време на брака на ответника К.П. с ищцата по делото, поради което процесният имот, до прекратяването на брака, е бил в режим на бездялова съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал.1 от СК. След прекратяване на сключения между М.П. и К.П. граждански брак с решение № 631 от 29.11.2010г., по гр.д.№ 840/2010г. на РС-Дупница, всеки от тях е придобил по 1/2 идеална част от процесния имот, съгласно чл. 28, във вр. с чл. 27 от СК (СИО се прекратява с прекратяването на брака, като при прекратяването й дяловете на съпрузите са равни).
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за нищожност на договора за покупко-продажба на Нотариален акт № 103, том V, рег. № 12558, дело № 831/31.10.2008 на нотариус Л.Стоева, на основание чл. 38, ал. 1 и чл. 40 от ЗЗД, по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Следователно, за да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, пълномощникът следва изрично да е овластен за това от упълномощителя. В този случай се касае не до абсолютна, а до т. нар. висяща нищожност на сделката. За разлика от абсолютната нищожност, която е изначална и окончателна и не може да бъде санирана, висящата недействителност може да се санира чрез допълнително извършване на някакво действие, каквото в случая е съгласието на представлявания. Ако упълномощителят не е изразил съгласие представителят да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, няма пречка след сключване на сделката представляваното лице да потвърди действията на представителя, тъй като законът не поставя каквито и да било изисквания за форма за действителност на съгласието или за задължителност то да предхожда сделката. От това следва логично, че само упълномощителят, който не е дал предварително или последващо съгласие, може да се позовава на висящата нищожност. В случай на потвърждаване, сделката се санира и поражда правните си последици, а в случай, че такова съгласие липсва, обявяването на порочната сделка за нищожна може да иска само упълномощителят, чиито интереси са застрашени. Това води и до въпроса какъв е характерът на самата забрана по чл. 38, ал. 1 ЗЗД и в кои случаи следва да се приеме, че тя е нарушена. Договарянето сам със себе си като общо понятие представлява два особени случая на представителство. В едната хипотеза представителят сключва сделка, при която извършва волеизявление веднъж от името на представлявания с действие за него и втори път - от свое име, с намерение лично да се обвърже спрямо представлявания като страна по сделката. В другия случай, представителят също сам извършва волеизявления, но този път от името и за сметка на две различни лица, които представлява, които лица стават страни по правоотношението. Особеното и в двата случая е, че двустранната сделка се извършва от едно единствено лице, което трябва да действа в интерес на представлявания, когато самото то е заинтересовано от сделката или когато трябва да действа в интерес и на другата страна, която също представлява. Обстоятелството, че представителят сам определя съдържанието на сделката създава опасност той да злоупотреби с доверието на представляваните в свой интерес или в интерес на единия представляван, който е предпочел пред другия. Тази опасност е мотивирала законодателя да създаде нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД в двете й хипотези - договарянето сам със себе си и т. нар. множествено представителство. Договарянето сам със себе си и множественото представителство са най-характерната форма на конфликта на интереси. Наличието на конфликт на интереси е необходимо условие за прилагането в действие на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД. В дадени случаи при договаряне сам със себе си или при множествено представителство такъв конфликт ще има и законовата забрана ще е пряко приложима, но съществуват и случаи, при които макар и формално да са изпълнени предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, конфликт на интереси не възниква. В такива ситуации забраната не следва да се прилага, защото отсъства смисълът, който я оправдава и целта, поради която нормативно е установена. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е проявление на общия принцип за защита интересите на представлявания, в т.ч. забрана за представителя да договаря в негова вреда - чл. 40 ЗЗД. Ето защо и представляваният може да се съгласи с такъв договор, ако прецени, че е в негов интерес (в този смисъл са Решение № 29 от 22.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2955/2016 г., I г. о.; Решение № 76 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2007 г., III г. о.; Решение № 411 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2008 г., II г. о. и др.).
В настоящия случай, преди сключването на договора, представляваните са получили от
представителя парична сума, представляваща продажната цена по
сделката. Това тяхно изявление е обективирано както в нотариалния акт, така и в
самото пълномощно. Настоящият състав намира, че направеното от К.П. признание
по гр.д.№ 2066/2013г. на РС-Дупница и отразено в мотивите на постановеното по
същото дело решение при признание на иска № 181/20.03.2014г., че не всъщност не
била платена продажната цена по сделката, а договорът прикривал дарение, по
никакъв начин не обвързва ищцата по настоящия иск. Тя нито е била страна по
разваления с решението договор, нито е била страна по делото. Както посочва и
ВКС в определение № 41/13.02.2018г., постановено по гр.д.№ 191/2018г., ІV г.о.,
с което е оставена без разглеждане молбата на М.П. за отмяна на влязлото в сила
решение № 181/20.03.2014г. по гр.д.№ 2066/2013г. на РС-Дупница, неучаствалият в
процеса бивш съпруг не е необходим другар в съдебното производство и влязлото в
сила решение обвързва само другия участник в съсобствеността.
Следователно, в случая не е бил налице конфликт в изяснения по-горе смисъл между интересите на продавачите и купувача по сделката. Продавачите са прехвърлили на купувача собствените си идеални части от процесния имот, а като насрещна престация са получили сума в размер на 6500.00 лв. Изявленията им за получаване на сумата са вписани както в нотариалния акт, така и в даденото на М.П. пълномощно. Тези изявления, представляващи частни удостоверителни документи, имат материална доказателствена сила срещу продавачите, защото пълномощните са подписани от тях. Обстоятелството, че и двете страни по сделката са били представлявани от едно и също лице, по никакъв начин не е довело до накърняване на интересите на продавачите за сметка на тези на купувача.
Индиция за липса на конфликт между интересите на продавачите и купувачите по сделката е и обстоятелството, че искът за разваляне на договора за покупко-продажба е предявен от ищците на 19.09.2013г., тоест пет години след сключването му и след като бракът между М.П. и К.П. е бил прекратен (с решение № 631 от 29.11.2010г., по гр.д.№ 840/2010г. на РС-Дупница) и съответно отношенията им са били влошени. Следва да се отбележи, че в това дело ищците не са се позовали на недействителност на договора за покупко-продажба на недвижим имот поради самодоговаряне или действие на пълномощника във вреда на представляваните, а са твърдели неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на договорената цена. Впрочем, доказателствената тежест за твърдението, че пълномощникът е самодоговарял във вреда на представляваните купувачи, е в тежест на ответниците по настоящото дело, които не са ангажирали каквито и да било доказателства в тази насока.
Неоснователно е и възражението на ответниците за нищожност на договора от поради нарушение на чл. 40 ЗЗД- тъй като пълномощникът бил действал във вреда на представляваните. По делото не са представени доказателства нито за обективния, нито за субективния елемент от фактическия състав на тази недействителност: нито, че договорът е сключен от пълномощника във вреда на представляваните /че конкретните пазарни условия към датата на сключването му са позволявали договорът да бъде сключен при по-изгодни за упълномощителите условия или че договорът поражда допълнителни условни задължения за тях, каквито този тип договори обикновено не влекат след себе си/, нито че, съгласявайки се с такава продажна цена на имотите, упълномощеният е целял да увреди упълномощилите го продавачи по някакъв начин.
След прекратяването на СИО с прекратяването
на сключения между М.П. и К.П. граждански брак, в собственост на М.П. е останала
1/2 идеална част от целия недвижим имот. По силата на цитираното решение по
гр.д.№ 2066/2013г.на РС-Дупница, както и по силата на последващите сключени
сделки и съгласно приетия като
доказателство по делото констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 16, том І, рег. № 442, дело № 14/05.02.2015г. на нотариус Ефтим Китов, Й.К.П.
е станал собственик на останалата 1/2 идеална част от процесния имот. След
неговата смърт на 18.05.2015г., и тъй като той е починал докато е бил в брак с
ответницата М.П. и съответно тази 1/2 идеална част от процесния имот
представлява СИО, прекратена със смъртта на му, въпросната 1/2 идеална част е
придобита от неговите наследници по закон-ответниците в настоящото производство
М.Б.П.-преживяла съпруга, К.Й.П.-син и М.Й.П.-Костадинова-дъщеря, които,
съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, са придобили съответно: М.Б.П.-1/3
ид.ч.; К.Й.П.-1/12 ид.ч. и М.Й.П.-Костадинова-1/12 ид.ч.
Предвид
гореизложеното, до делба между страните следва да се допусне процесният имот,
при следните квоти: 1/2 идеална част за ищцата М.В.П.; 1/3 идеална част за
ответницата М.Б.П.; 1/12 идеална част за ответника К.Й.П. и 1/12 идеална част
за ответницата М.Й.П.-Костадинова.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между:
М.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Кюстендилска област, М.Б.П., ЕГН **********, К.Й.П., ЕГН ********** и М.Й.П.-Костадинова, ЕГН **********, тримата с адрес: ***,
НА СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ:
Поземлен имот с идентификатор № 65365.603.425, с площ от 273 кв.м., при граници и съседи: имоти с идентификатори № № 65365.603.428, 65365.603.421, 65365.603.426 и 65365.603.424, с административен адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Джуганица“ № 3, по КККР на гр. Сапарева баня, одобрена със Заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, ведно с построените в имота: жилищна сграда- еднофамилна, с идентификатор 65365.603.425.1, брой етажи: 1, със застроена площ 71 кв.м.; сграда-гараж, с идентификатор 65365.603.425.2, със застроена площ 18 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 65365.603.425.3, със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи: 1,
ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. за М.В.П. -1/2 (една втора) идеална част;
2. за М.Б.П. -1/3 (една трета) идеална част;
3. за К.Й.П.-1/12 (една дванадесета) идеална част и 4. за М.Й.П.-Костадинова-1/12
(една дванадесета) идеална част.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
След влизане в сила на решението, делото да
се докладва за предприемане на последващи процесуални действия във връзка с
подготовката и провеждането на втората фаза на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: