№ 21197
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110166657 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. К. А. с
искане да бъде признато за установено, че дължи следните суми: 2975,93 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 2, находящ
се в ***, аб. № 208868 в периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 429,18 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., 27,72 лева, цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., 5,88 лева,
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г.
до 14.08.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от 30.08.2023г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 48816/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като за
процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е
заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника Р. К. А., с
който оспорва заявените искови претенции. Релевира възражение за погасяване на
процесните вземания по давност. Твърди, че не били ангажирани доказателства, че
доставената топлинна енергия е потребена, както и че са изпълнени изискванията на чл. 149,
ал. 1, т. 3 или т. 6 от ЗЕ. Искането към съда е да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от
17.05.2024г. е посочил, че не оспорва предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск. Счита
същия за основателен и доказан. Твърди, че дяловото разпределение за аб. № 208868 е
извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е и
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
По делото е приет Списък на живущите по апартаменти в жил. сграда на ***, в който
под № 2 са вписани имената на Р. К. Н. и е положен подпис- л. 16 от делото.
По делото е приет Протокол от 26.10.2001г. от проведено ОС на етажните собственици
от ***, в който са посочени етажните собственици, под № 2 са изписани имената на Р. К. Н.
и е положен подпис.
По делото е постъпило писмо от Столична община, Направление „Архитектура и
градоустройство“, в което е посочено, че след извършена проверка в архива на дирекцията
не е намерено досие на блок, находящ се в ***.
Прието е писмо от Агенция по вписванията, в което е посочено, че след извършена
2
справка в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър не е
установена партида с вписвания, отбелязвания и заличавания на имот с идентификатор
68134.203.598.1.2.
Прието е писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-
Красно село“, към което е приложено в интегрирано файлово приложение декларация по чл.
14 ЗМДТ за имот, находящ се в ***. В декларацията е посочено, че данъчно задължено лице
за имота е Р. К. Н., придобила имота чрез покупка. В декларацията е посочено, че Р. Н. е
единствен собственик на имота.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че Р. А. е подала декларация
по чл. 14 ЗМДТ, в която е посочила, че е собственик на процесния апартамент, което
представлява признание за декларираните в нея обстоятелства. Действително, подадената
декларация не съставлява титул за собственост, но това не я лишава от доказателствена
стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички
ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и
направените от тях оспорвания. В конкретния случай приетата декларация не е оспорена от
ответника, респ. не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или
разколебаят извънсъдебното признание на ответника, направено пред данъчната
администрация относно принадлежността на правото на собственост по отношение на
процесния имот. Още повече, същата кореспондира на останалия събран по делото
доказателствен материал, а именно – списъка на собственици в процесната етажна
собственост и протокола от проведено общо събрание на етажните собственици в
процесната сграда на 26.10.2002г. Във всички гореописани документи е посочено името на
ответника като собственик на процесния имот и е положен подпис. Т.е. по делото е
установено, че Р. А. е собственик на процесния имот.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния
имот за процесния период. Поради гореизложеното ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството си на
собственик на процесния имот, респ. страна в облигационното правоотношение с ищцовото
дружество.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесния имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
приетите по делото документи от третото лице-помагач, както и от приетата и неоспорена
съдебно-техническа експертиза.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че пълната
отопляема кубатура на ап. 2 на процесния адрес е 239 куб.м., включваща и припадащата се
част от стълбището на вх. А. Вещото лице е посочило, че исковият период съвпада напълно
с отчетни периоди 05.2020г.- 04.2021г. и 05.2021г.- 04.2022г., за които „Техем Сървисис“
ЕООД е изготвила две изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в ап. 2, като е
разпределяла топлинна енергия само за БГВ по норма за разход за двама обитатели поради
липса на узаконен водомер, както и че формулярите за главен отчет са подписани от клиент.
3
Експертът е уточнил, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е
преминавал метрологични проверки през две години, относими към исковия период, като от
ежемесечните му отчети били приспадани технологичните разходи на абонатната станция.
Разпределяната топлинна енергия през исковия период била, както следва: за отопление- на
процесния адрес не се потребявала топлинна енергия за отопление; за сградна инсталация-
на процесния адрес не се потребявала топлинна енергия за отопление; за БГВ- по норма за
разход за двама обитатели. Вещото лице е посочило, че за исковия период сумите за
потребена топлинна енергия с включен ДДС са в общ размер от 3116,71 лева /2722,24 лева,
прогнозно начислено потребление + 394,47 лева, сума за доплащане от изравнения/. В тази
сума не били включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива,
междинни погасявания /прихващания/ и суми за дялово разпределение на топлинна енергия.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период прогнозно фактурираните суми за топлинна енергия, начислени по
партидата на аб. № 208868 са на обща стойност 2268,53 лева с ДДС. По счетоводни данни,
резултатът от въведените изравнителни сметки е сума за доплащане в размер на 812,24 лева.
Вещото лице е посочило, че с изравнителните сметки за възстановяване съобразно месеците
на осчетоводяване не са погасявани задължения извън процесния период. От заключението
се установява, че общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия възлизат на
сумата от 2975,93 лева /прогнозни фактури 2722,25 лева+ изравнителни сметки 812,24 лева
– разлика цена 98,63 лева – корекция кредитни известия 459,93/. Вещото лице не е
установило плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума.
По отношение на стойността на доставената топлинна енергия съдът кредитира
заключенията на вещите лица като пълно и компетентно дадени на основание чл. 202 ГПК
като намира, че разликата в посочените от вещите лица стойности се дължи на разликата в
цената на топлинна енергия, отчетена от вещото лице- счетоводител в размер на 98,63 лева,
както и на отчетените корекции на кредитните извествия в размер на 459,93 лева. Поради
което приема, че стойността на доставената топлинна енергия в процесния период и имот е в
размер на 2975,93 лева.
По делото не се твърди и не се установява плащане на суми, касаещи процесните
задължения.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от приетите документи, представени от третото лице-помагач се
установява, че услуга дялово разпределение е била предоставяна през процесния период от
„Техем Сървисис“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 27,72 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
4
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 429,18 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /30.08.2023г./ са налице погасени по давност вземания. Това е така тъй като
вземането за най-ранния месец- м.05.2020г., е станало изискуемо на 14.07.2020г. с изтичане
на 45-дневния срок, считано от 01.06.2020г. и тригодишната давност за него е изтекла на
5
14.07.2023г. /преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Вземането за м. 07.2020г. е
станало изискуемо на 14.09.2020г. и давността за него изтича на 14.09.2023г., т.е. след
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Така вземанията за м.05 и 06.2020г. са погасени по
давност, а вземанията за всички останали месеци от м. 07.2020г. до 04.2022г. не са погасени
по давност. От приетата ССчЕ /Таблица № 4, л. 4 от заключението/ се установява, че за м.
05.2020г. и м. 06.2020г. цената на топлинна енергия е в общ размер от 197,26 лева.
Поради което предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е основателен за
сумата от 2778,67 лева /2975,93 лева – 197,26 лева/, а за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 2975,93 лева и за м. 05.2020г. и м. 06.2020г. искът подлежи на
отхвърляне като погасени по давност.
Вземането за мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 14.08.2023г. не е погасено по
давност. На основание чл. 119 ЗЗД, обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по
давност главница също се погасява, независимо дали давността за него е изтекла. Съдът
изчисли на основание чл. 162 ГПК мораторната лихва върху остатъка от главницата
/необхваната от давността/ на сумата от общо 400,73 лева, до който размер предявеният иск е
основателен, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 429,18 лева искът
подлежи на отхвърляне.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.07.2020г. е възникнало на 01.08.2020г. и давността за него е изтекла на 01.08.2023г.
/преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. От заключението на вещото лице
счетоводител се установява, че за месец юли 2020г. цената на услугата дялово разпределение
е била в размер на 1,26 лева. Така за необхванатия от давността период от 01.08.2020г. до
30.04.2022г. размерът на цената на услугата дялово разпределение е 26,46 лева /27,72 лева –
1,26 лева/. За разликата над този размер до пълния предявен размер и за м.07.2020г. искът
подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Следва да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, като ответникът не е
сторила и не претендира разноски.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса
в размер от 68,77 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С
оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер от 110,73 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 101,38 лева, депозит за експертизи в общ размер от 600 лева, 5
лева за съдебно удостовеР.е и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест
6
общо 806,38 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в исковото производство размер от 751,78 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. К. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес
на управление: ***, следните суми: сумата от 2778,67 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 2, находящ се в ***, аб. № 208868 в
периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 400,73 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., сумата от 26,46 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главниците от 30.08.2023г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 48816/2023г. по
описа на СРС, 25-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2975,93 лева и за периода
от 01.05.2020г. до 30.06.2020г., предявения иск за мораторна лихва за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 429,18 лева, предявения иск за цена на
услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 27,72 лева и за м.07.2020г., предявения иск за мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г. в размер на 5,88 лева.
ОСЪЖДА Р. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 110,73 лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно
уважената част от исковете и сумата от 751,78 лева, представляваща разноски в исковото
производство съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7