№ 164
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000004 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №21109/29.10.2021г., постановено по търг. д. №39/2020г. по
описа на Окръжен съд К., е прекратено „А.-****“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Г., п.к. ****, общ. М., ул. „Д.“ №**, на
основание чл.155, т.1 от ТЗ. Постановено е препис от решението, след
влизането му в сила, на основание чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ да се изпрати на
ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството за вписване на прекратяването и
предприемане на действия по чл.156 от Търговския закон, с оглед извършване
на ликвидация на дружеството. Диспозитивът на решението съдържа
отразяване, че същото е постановено при участието на третото лице Т. К.
ТЮРК..
Срещу постановеното по делото решение е постъпила въззивна жалба
от конституираното трето лице – помагач - Т. К. ТЮРК.. Позовава се на
недопустимост и необоснованост на обжалваното решение и излага
съображения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което искът за прекратяване на дружеството - „А.-****“ ООД по реда
на чл.155, т.1 от ТЗ да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ищците в
първоинстанционното производство Т. ОН.- гражданин на Р.Т., роден на
1
01.12.1964г. в гр.Б., Г., Я.., А.с., Р. Т., с паспорт № **********, издаден от
властите в М., с адрес: гр.Б., Х.м.., Д.д.. №**, М., Р. Т. и ДЖ. АЧ.- гражданин
на Р.Т., роден на 04.09.1972 г. в И., с адрес: Б., И., Е.*м.. 119/3 сок. №*****,
Р.Т., с паспорт №********, издаден на 02.09.2013г. от властите в Ч., както и
от ответника „А.-****“ ООД. С писмена молба, депозирана от процесуалния
представител на ищците Т. ОН. и ДЖ. АЧ. – адв. Р., е изразено становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба.
С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.
Апелативният съд, след преценка на данните по първоинстанционното
дело и предприетите процесуални действия, намира въззивната жалба за
недопустима по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл.155, т.1
от ТЗ, предявен от Т. ОН. и ДЖ. АЧ., с установена активна процесуална
легитимация по смисъла на чл.155, т.1, изр.2 от ТЗ срещу „А.-****“ ООД.
Исковата молба съдържа пространно описание на факти относно
учредяването на дружеството през 2007г. и действия, предприети от третия
съдружник и бивш управител на дружеството - Т. К. ТЮРК. в негова лична
полза и не в интерес на дружествените работи. Твърди се, че от 2009г. е
преустановена напълно комуникацията между съдружниците, дружеството не
функционира и е лишено от търговска дейност.
Първоначално искът е насочен, освен срещу надлежната пасивно
легитимирана страна - „А.-****“ ООД и срещу съдружника Т. К. ТЮРК..
Правилно, с определение №490/15.05.2020г., искът спрямо съдружника Т. К.
ТЮРК. е оставен без разглеждане и производството по този иск е прекратено.
В първото по делото съдебно заседание ищците са предявили искане
/обективирано и в писмена молба/, на основание чл.219 ал.1 от ГПК Т. К.
ТЮРК. да бъде привлечен като трето лице – помагач на тяхна страна.
Аргументите за това /изложени в съдебното заседание/ са: „да гарантираме
участието на всички заинтересовани страни по делото и предвид
процесуалното поведение на господин Т.“/. Първоинстанционният съд е
уважил това искане без да изложи конкретни мотиви за наличие на
предпоставките по чл.219 ал.1 от ГПК.
Определението, постановено в ОСЗ от 28.09.2020г., с което, като трето
лице – помагач е конституиран Т. К. ТЮРК. е неправилно. Привличането на
2
трето лице може да стане при наличието на правен интерес за страната, която
иска привличането. Интересът се изразява в това, че решението на съда ще
има установтелно действие в отношенията на третото лице и противната
страна и още в това, че установеното в мотивите на решението ще бъде
задължително за третото лице в отношенията му със страната, която би
поискала привличането. В случая за ищците лисва правен интерес от
привличане на трето лице – помагач третия съдружник на тяхна страна,
доколкото, както обстоятелствата, изложени в исковата молба, така и
процесуалните действия на страните /третото лице – помагач обжалва
решението, постановено в полза на привляклата го страна/, сочат, че
привличащата и привлечената да подпомага страна имат противоречиви
интереси. Формалното наименование на института на третото лице – помагач
сочи, че неговото процесуално предназначение е третото лице – помагач да
подпомага привляклата го страна за постановяване на решение в общ техен
интерес. А в случая интересите на ищците и привлеченото трето лице -
помагач са противоречиви, което обуславя правен интерес за привлечения
трети съдружник да встъпи в процеса като подпомагаща ответника страна.
При евентуална неправилност на определението за привличане, което е
необжалваемо, с него само формално се създава обвързаност по смисъла на
чл.223 от ГПК и възможност на ненадлежна страна в процеса, каквато е
настоящият жалбоподател, да влияе по хода и изхода на делото. Когато
неправилно е привлечено трето лице – помагач на страна, без да е налице
правен интерес за това, то мотивите на решението нямат установително
действие между подпомаганата и подпомагащата страна. Доколкото
определението, с което се уважава искане за привличане на трето лице –
помагач е необжалваемо, правилността на това определение се проверява при
обжалване на решението. Преценката за законосъобразността на
конституирането на едно лице като подпомагаща страна, следва да се направи
в случаите, когато последната не е доволна от крайния резултат по
съществото на материалноправния спор между главните страни /какъвто е
настоящият случай и което се отразява на допустимостта на жалбата/ или,
когато подпомаганата страна упражни регресното си право спрямо
подпомагащата посредством предявяване на обратен иск. Контролът за
законосъобразност на положителното определение по чл.220 от ГПК се прави
при проверката за правилност на крайния съдебен акт по съществото на
3
спора. Приемането на противното би означавало заобикаляне на установените
процесуални правила. Ето защо настоящата въззивна жалба се явява
недопустима, за която допустимост въззивният съд следи служебно. Това
налага същата да се остави без разглеждане, като недопустима и въззивното
производство да бъде прекратено.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т. К. ТЮРК. с ЕГН
**********, с адрес гр. Д., ул. „Е.“ №**, вх.*, ет.* въззивна жалба срещу
решение №21109/29.10.2021г., постановено по търг. д. №39/2020г. по описа
на Окръжен съд К., като недопустима и прекратява производството по в.т.д.
№4/2022г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4