Р Е Ш Е Н И
Е
№ 77
гр. Велико
Търново, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – шести
състав, в съдебно заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното от
председателя адм. дело № 309 по описа за
2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 220, ал.1 от ЗМ.
Жалбоподателят
“Екоинвест Импорт - Експорт” ООД - град Горна Оряховица,
чрез процесуалния си представител ***К. от ВТАК
обжалва решение №РЗМ-5800-385/32-116902 от 12.07.2021 година на директора на Териториална дирекция „Югозападна“ при Агенция Митници, понастоящем Териториална
дирекция “Митница София” /с оглед ПМС № 227 от 13.07.2021 г., с приемащо нова
структура на Агенция “МИтници”/, с което са определени
митнически стойности на неуточнени стоки с различно тарифно класиране, посочени
във вписани в таблица митнически декларации, като са определени за довнасяне
съответни мита за тези 42 броя стоки, съответно нови данъчни основи по ЗДДС и
оттам ДДС за довнасяне съобразно приложената таблица. С това решение е задължен
жалбоподателят да доплати допълнително възникналите публични задължения в
размер от 216 649, 55 лв., от които за довнасяне мито в размер от 75 642, 63
лв. и ДДС в размер от 141 006, 92 лв. в едно с дължимите лихви. Последиците на
решението са фингирани към последиците на уведомление
по чл.102 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Митническият
кодекс за лаконичност/.
В жалбата
се релевира, че това решение е необосновано и незаконосъобразно доколкото
фактическите констатации в него са произволни и несъобразени с никакви
доказателства. Поддържа се, че стоките, предмет на проверените митнически
декларации, вече са били предмет на последващ контрол, като са издадени множество решения на
компетентния митнически орган, с които е определена нова митническа стойност,
различна от декларираната. Определени са нови размери на публични задължения за
довнасяне, които са погасени от жалбоподателя, като това е констатирано и в
мотивите на оспореното решение. Всъщност, коригирайки повторно митническата
стойност по едни и същи декларации, администрацията е опровергала собствените
си предходни констатации, които са в резултат отново на контролни действия.
Поддържа се в този контекст, че решението е издадено след последващ
контрол по чл.84 от ЗМ при който при липса на предпоставки за това, са
определени нови митнически стойности на декларираните стоки по реда на чл.74,
§3 от Митническия кодекс. Несподелими са според
жалбоподателя мотивите на митническият орган за неприложимостта на разпоредбата
на чл.70, §1 от Митническия кодекс и да приложимостта на чл.70,§3 от този Общностен акт. Всъщност достоверната митническа стойност е
ясно определима от представените фактури за доставки,
като липсата на платежни документи не е основание да се констатира липса на установима договорна цена на съответните стоки. Всъщност,
след като митническите органи са решили, че представените документи - фактури и
инвойси не са достатъчни в това отношение, то не
става ясно защо не са поискали от провереното лице по реда на чл.140 от
Регламента за изпълнение /ЕС/ №2015/2447 от 24.11.2015 г. допълнителни данни и
доказателства. Неясно е според оспорващото дружество как именно е определена
новата митническа стойност на стоките, предмет на посочените в решението 42
броя митнически декларации. Всъщност формалното посочване на разпоредбата на
чл.74, §3 от Митническия кодекс не освобождава митническата администрация от
задължението да се мотивира и конкретно да изясни механизмите, чрез които
коригира стойността на стоките по всяка една от проверяваните митнически
декларации. Всъщност в решението е посочено единствено, че при следващият
вторичен метод за определяне на митническа стойност са сравнени стоки с
идентичен код по ТАРИК, за които аналогични стоки вече били приети митнически
стойности. Никакви други мотиви за начина на ценообразуване на тези други стоки
няма, като не са изследвани въпросите дали тези стоки са идентични с
понастоящем проверяваните и то по всяка от посочените митнически декларации.
Подчертано е, че никъде в решението не е посочено какви са всъщност стоките, обективирани в проверените митнически декларации, като
освен това не е ясно и кои са именно митническите декларации, съдържащи
стоките, използвани за сравнение при определянето на новата митническа
стойност, като неясно е всъщност как точно е определена пък стойността за тези
стоки. Допълнителни аргументи излага в пледоарията по същество, както и в
представените по делото писмени бележки. В тези бележки се поддържа освен
горепосоченото, че коригирането на 29 от процесните
42 броя декларации е незаконосъобразно с оглед на решения на митническия орган,
които са издадени в резултат на митнически контрол. По този начин ответникът опровергава
собствените си констатации в предходните решения, които са в резултат на
контрол при учредяването на съответния режим за стоки по същите декларации.
Поддържа се и, че при възлагането на настоящата проверка не е е спазено изискването за форма на ззаповедта
за възлагане с оглед липсата на предметен обхват на тази проверка. Сочи се в
допълнение, че не е налице хипотезата на чл.74, §3 от Митническия кодекс на
Съюза. Всъщност в решението се признавало, че не е установен вида на стоките, в
сравнение с които стойността на процесните да е
необичайно ниска, като не е установена и средностатистическата им стойност,
като са изтъкнати съвсем неотносими обстоятелства.
Такова обстоятелство е и изтъкнатата в решението непълнота или липса на
прецизност при попълването на платежните документи, като това не прегражда пътя
за установяване на договорената продажна цена и оттам на действителната
митническа стойност на стоките. Поддържа се и, че в процесното
решение не е изяснено как е определена стойността на аналогичните доставки, в
кой период те са извършвани, на коя територия и при какви условия. Представените
от ответника доказателства не установяват тези обстоятелства с оглед
параметрите си, като тези доказателства са извадки от информационен масив с
производен характер, като информацията в този масив е непроверима.
Затова е невъзможно да се констатира как е определена средностатистическата
цена на стоките, ползвани като аналог. Претендират се сторените по делото
разноски.
Ответникът,
директорът на Териториална дирекция „Митница София“
в Агенция „Митници“ /митническият орган за лаконичност/,
чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Изчерпателни
съображения досежно процесуалната и материално-правна
законосъобразност на процесното решение ответникът
излага в представената от процесуалния му представител писмена защита по
делото. Претендира за разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата,
като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт
е допустима за разглеждане по същество. По същество жалбата е основателна.
Както съдът
отбеляза, с решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, ответникът:
1. Определя
нова митническа стойност на стоки по 42
митнически декларации, изброени в таблица, която представлява разпоредителна
част от решението; 2. Задължава дружеството - жалбоподател да доплати
допълнително възникналите публични държавни вземания в размер от 216 649, 55
лева, от които мито в размер от 75 642, 63 лв. заедно с дължимата на основание
чл.114, параграф 2 от Митническия кодекс лихва, считана от датата на МДВ до
датата на уведомяването с решението, както и ДДС в размер от 141 006, 92 лв.,
заедно с дължимата по чл.59, ал.2 от ЗДДС и чл.1 от ЗЛЗТЗПДВ, считано от датата
на МВД до датата на уведомяването за решението; 3. Разпорежда корекциите да се
отразят в системата МИСВ /Митническа информационна система за внасяне/;
4.Разпорежда да се вземат под отчет главниците и лихвите и 5. Разпорежда
решението да се счита за уведомление по чл.105 от Митническия кодекс.
За да разпореди
този правен резултат чрез оспорения акт, ответникът приема, че определената по
реда на чл.70 от Митническия
кодекс митническа стойност на декларираните в посочените
в таблицата 42 декларация стоки е невярна, а тази
стойност не може да бъде определена по реда, предвиден в разпоредбите от чл.70
до чл.74,§2, буква г/ от този Регламент, като тази стойност следва да се
определи по реда и при условията на чл.70, §3 от него.
При това в
решението ответникът сочи
в мотивите на решението си, че новоприетата митническа стойност се базира на
вече приети митнически стойности на стоки, допуснати за свободно обращение, съгласно принципите и общите разпоредби на
Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и
търговията, глава 3, дял II от МКС, както и всички изисквания на разпоредбите
на чл.144 , параграфи 1 и 2 от Регламента за
изпълнение /Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември
2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза/. Посочено е, че при определянето на
новата митническа стойност по един от вторичните методи е спазено изискването
тази стойност да не е по-ниска или равна на определения рисков праг за стоки
със съответния код по КН на ЕС и държава на произход. След извадка от МИС III А
досежно стоки, вече допуснати до свободно обращение и на приложените документи следва според
митническият орган да се определи нова митническа стойност. Вписано е, че
начинът, по който е определена новата митническа стойност, е съобразен с
осреднената справедлива цена за същия период, определена на база месечните
справедливи цени от системата Theseus на Joint Research Center към ЕК. Понятието “Справедливи цени” са според
ответника оценки група месечни агрегирани данни,
извлечени от COMTEXT бази данни на Евростат
/абревиатурата е неправилно изписана, тъй като става въпрос за external trade statistics database, COMEXT/ за
подробната статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт,
произход и държава по местоназначение, за многогодишен период, обикновено
четири последователни години. Преизчисляването е извършено след като внесеното
нетно количество стока е умножено по справедливата пазарна цена за всеки код по
ТАРИК и сумата била разпределена на декларирания брой стоки. За получената цена
е намерена от МИС IIIА на вече приета митническа стойност на стока със същия
код по ТАРИК, допусната до свободно обращение.
За да
приеме, че декларираната митническа стойност не е меродавна, ответникът сочи,
че независимо от предоставените
документи /фактури, товарителници, фактури за транспорт, счетоводни документи,
банкови документи, договори за финансово - административни услуги и споразумения/,
за част от стоките са налице необичайно ниски цени в
посочените 42 декларации. Всъщност е посочено, че към момента на последващия контрол е налице подлежаща на плащане стока, а
в представените банкови нареждания за стоките, които са вече платени, не били
посочени фактурите, на база на които е извършена плащането. Затова не било
възможно да се проследят и идентифицират търговските фактури, по които е
извършено плащане, а това пораждало основателни съмнения относно декларираната
митническа стойност.
Заради посоченото и поради
липса на друга информация за установяване на точността на договорената стойност
на стоките по проверяваните МД било невъзможно прилагането на чл.70, §1 от
Митническия кодекс. Отхвърлени са субсидиарните
методи за определяне на митническа стойност, посочени в нормите на чл.74,
параграф 2, букви “а”, “б”, “в” и “г” от Митническия кодекс. Налице позоваване на решение по дело С-291/15 на СЕС досежно тълкуването на правото на Общността с оглед
съмненията при договорната стойност, съпоставена със средностатистическия
размер на покупните цени при внос на сходни стоки.
Какво се
установява от приложената преписка и събраните в хода на съдебното дирене
доказателства?
Жалбоподателят, чрез описаните в
Таблица 1 /и съдържащи се в том първи от делото/ общо 146 броя митнически
декларации, подадени в периода май -
септември на 2019 година, е декларирал въвеждане на необщностни
стоки на територията на Общността, като е поискал едновременно допускането им
за свободно обращение и освобождаването им за
потребление. В хода на проверката, по
реда на чл. от 188 и следващите от Митническия кодекс са издадени общо
133 решения за определяне на митническа стойност от директора на ТД
“Югозападна”, като от представените решения се установява, че процесните 42 броя декларации са били проверени по този
начин. Не се спори, че тези решения са стабилизирани, като съответните
допълнително определени суми, посочени в тях, са били платени доброволно.
Със заповед за възлагане
№ЗТД-4000-188 от 14.08.2020 година, издадена от директора на ТД “Дунавска” при
Агенция Митници е възложено извършването на планова проверка в рамките на последващия
контрол на основание чл.48 във връзка с членове 12,15, 46, 47, 52 от
Митническия кодекс и чл.84а от ЗМ, ал.1 от ЗМ на оспорващото дружество, като е
определен период за порверка от 1.01.2018 година до
10.08.2020 година, определени са трима служители от ТД”Дунавска”, които да
извършат проверката, като е посочено, че следва предметът и да бъде
законосъобразността на действията на дружеството при поставянето на стоките под
митническия режим “допускане за свободно обращение”,
прилагането на мерките на търговската политика в ЕС, както и на задълженията му
за обезпечаване и заплащане на публични държавни вземания при поставянето на
стоките под митнически режим.
Заповедта е връчена на управителя на
дружеството на 20.08.2020 година.
Със заповед №ЗТД - 4000 -233 от
13.10.2020 година на същия митнически орган, заповедта за възлагане е изменена,
като е променен срока за завършването на проверката до 20.11.2020 година. Тази
заповед е връчена на представител на дружеството на датата на издаването и.
След събирането и оценката на
доказателствата, е проведена заключителна среща на 18.11.2020 година, видно от
приложения протокол /лист 616 и следващите/. На практика в този протокол са
изложени същите аргументи и съображения, които са изложени и в процесното решение. Следва да се вметне, че представителят
на проверяваното дружество е посочил в протокола, че не е съгласен с
констатираното в протокола.
На 26.11.2020 година до ТД “Дунавска” е
изпратено становище от оспорващото дружество, в което отново е изразено
несъгласие с връчения Протокол за заключително обсъждане по чл.84к от ЗМ.
Изразено е разбирането, че от този протокол не се разбира кои декларации са
анализирани от митническите органи и това ограничава правото на защита на
дружеството. Посочено е, че не става
ясно и какви данни са използвани от митническите органи, за да се формира извод
за по-ниската митническа стойност в сравнение с други стоки/декларации.
Констатирано е, че всъщност проверените декларации са били предмет на контрол
от митническите органи, като са издадени вече коментираните по-горе решения, с
които е определена различна от декларираната митническа стойност, като дължимите
по тези решения мита и данъци са внесени. Направено е и възражение, че изобщо
не става ясно как е определена новата митническа стойност.
На 30.11.2020 година е изготвен от
проверяващите митнически органи доклад с рег.№32-351486 от същата дата.
По-специално в него е отбелязано, че проверяваното лице не е било субект на
проверка в рамките на последващ контрол по чл.48 от
Митническия кодекс и по чл.84а от ЗМ. Констатирано е, че посочените в
оспореното решение 146 митнически декларации са подавани в МБ “София - Запад”,
където са оформяни стоките. Посочено е, че са проверени приложените фактури,
товарителници, фактури за транспорт, счетоводни документи и прочие. Всъщност, в
този доклад е посочено, че между наредителя на
плащанията “Глобал Трейдиинг
Корпорейшън” и проверяваното дружество е налице сключен договор за извършване
на финансово - административни услуги - управление на финансови средства от
17.06.2020 година, като основанията за плащанията към посочени китайски бенефициери на средствата /които са част от вписаните в
декларациите износители/ са формулирани като “плащането се отнася за фактури
към “Екоинвест Импорт - Експорт” ООД”. Идентично на
решението, констатирано е, че не са посочени номерата на фактурите, за които се
отнасят плащанията и е невъзможно да се идентифицират търговските фактури, по
които е извършено плащането. Към момента на проверката по част от доставките не
е извършено плащане. В раздел констатации са изложени буквално същите
аргументи, които се съдържат и в оспореното понастоящем решение. Коментирано е
и възражението срещу съдържанието на протокола за проведеното заключително
обсъждане. В това отношение е посочено, че всъщност новата митническа стойност
на стоките била посочена в приложение 1 към протокола, проверката е в рамките
на последващия контрол с оглед на цитираната вече
заповед за възлагане и изменението и във връзка с прилагането на чл.48 от
Митническия кодекс и на чл.84а от ЗМ, като най - сетне е посочено, че начинът,
по който е изчислена новата митническа стойност, бил посочен в т.3,1 от доклада
/констатации, свързани с декларираната митническа стойност на оформените стоки
на режим 4000/.
Няма данни кога този
доклад е получен от директора на ТД “Дунавска” към АМ, но от преписката е
видно, че до управителя на оспорващото дружество е изпратено уведомление по
чл.26 от АПК във връзка с чл.29 от Митническия кодекс. С него дружеството е
уведомено, че започва производство по издаване на индивидуален административен
акт във връзка с получения доклад. В това уведомление са изложени бъдещите
мотиви на индивидуалния административен акт /те идентични с тези, които са част
от протокола за проведената заключителна среща и са част от доклада, коментиран
по-горе/. На дружеството е предоставена възможност да изрази становище по реда
на §9,§2 от Митническия кодекс, като е посочено и, че може да се ползва от
правата по чл.34 от АПК.
Във връзка с това
уведомление дружеството депозира становище, вх.№32-93898 от 23.03.2021 година, като в него отново
поддържа изтъкнатите и по - рано съображения.
Без да коментира тези
съображения, ответникът издава процесното решение.
На първо
място следва да се отбележи, че решението на ответника е валиден акт. Същото е издадено от компетентен по степен, материя и територия
административен орган. В това
отношение следва да се изтъкне, че става въпрос за решение по смисъла на чл.29
от Митничесикя кодекс, според която разпоредба “Освен
когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове
26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление.”. В процесният
случай става въпрос за последващ контрол при
деклариране, при което не се подава предварително заявление от проверявания
субект, като от друга страна няма нито национална, нито общностна
разпоредби, които да сочат, че в тези случаи митническите органи имат юрисдикционни правомощия. Съответно приложение намира
разпоредбата на чл.19, ал.7 от ЗМ, според която “За целите на прилагане на чл. 29
от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително
заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго.”. Както съдът констатира, а и е безспорно впрочем, че
жалбоподателят е представил стоките и е поискал оформянето на митническия режим
пред Митническо бюро “София - Запад”, като то е в структурата на ТД
“Югозападна” според действащия към момента на издаването на решението Устройствен правилник на АМ.
Съдът счита и, че са спазени съществените административно-производствени
правила, гарантиращи правата и законните интереси на субекта на производството.
Всъщност, както правилно поддържа ответника по делото, става въпрос за последващ контрол на декларирането, реализиран по
правилата, разписани в нормите на чл.48 от Митническия кодекс във връзка с чл.
84 и следващите от ЗМ. Според разпоредбата на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ “За целите
на прилагане на
чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да
извършат последващ контрол чрез проверка на точността
и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи”.
Спазени са изискванията на разпоредбите на чл.84в, като е издадена заповед за
възлагане на проверка, която съдържа всички есенциални
реквизити и която е връчена надлежно на провереното лице,и впоследствие е
изменена по правилото чл.84в, ал.5 от закона. Спазени са изискванията на чл.84к
от ЗМ, като е проведено заключително обсъждане, за което е издаден и съответния
протокол. Най - сетне, изготвен е и констативен доклад по чл.84л от закона,
който от външна страна притежава реквизитите, предвидени от закона. Наличието
на предходни решения на митническия орган, издадени при проверката на
декларирането по чл.188 и следващите от Регламента не води до процесуална
незаконосъобразност на оспореното решение, макар в конкретният случай да е
нарушен общностният принцип на проявлението на
оправданите правни очаквания, аргументи за което ще се изложат по-долу.
Съдът
счита, че решението е незаконосъобразно поради неспазване на формата в
хипотезата на нарушаването на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК според която разпоредба “Когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване на акта;”.
На първо място следва да се
отбележи, че е основателно оплакването на жалбоподателя за това, че в процесното решение не са индивидуализирани стоките като
фактически характеристики и като мерни единици, нито е посочена декларираната
им митническа стойност и начина на формирането и в декларациите, които са били
предмет на последващият контрол. В решението е вписано, че е извършен анализ на елементите
за определяне на митническата стойност, но такъв липсва, като такъв анализ няма
нито в протокола за заключителното обсъждане, нито в доклада, при което не
става ясно какво е анализирано и каква е всъщност стойността на всяка една от
декларираните в процесните митнически декларации
стоки. В таблицата, която представлява част от фактическите мотиви, са посочени
номерата на съответните стоки, но нито е индивидуализирано в каква мерна
единица те се измерват, нито е посочено какви са декларираните количества, нито
е посочен някакъв анализ на декларираната митническа стойност. Извън това, в
решението се изтъква, че митническата стойност, определена по реда на чл.74, §3
от митническия кодекс се базирала на вече приети митнически стойности на стоки,
допуснати за свободно обращение, като такива
стойности не са посочени, нито е посочено как са формирани те. Представянето на
декларациите /в дигитален вид/, за които се твърди, че са съобразени пред съда,
не променя този извод, тъй като няма как да се доказва факт, който не е елемент
от мотивите на административния акт, очертаващи предмета на доказване, като от
друга страна тези декларации не са посочени нито в доклада или в протокола за
обсъждане, нито в уведомлението до провереното лице и не може да се приеме, че
те се обхващат от императивното по природата си изискване на чл.59, ал.2, т.4
от АПК. В мотивите на оспорения акт
липсва информация за това какъв е т.н. “определен рисков праг” за стоки със
съответния код по КН и държава на
произход, нито е посочено от къде може да се почерпи информация за него или как
този праг се формира или е бил формиран. На последно място, в решението се
поддържа, че при изчисляване на новата митническа стойност е съобразен с
осреднената справедлива цена за същия период, която пък била определена на база
месечните справедливи цени от системата Theseus на Joint Research Center към ЕК. Такива справедливи цени пък били извлечени
от база данни на Евростат. Всъщност посоченото по
никакъв начин не дава фактическа информация за това по какъв ценови механизъм
са определени така наречените осреднени справедливи цени за същия период и то
за всяка от стоките, които са предмет на въпросните 42 митнически декларации.
Посоченото е достатъчно, за да обуслови
незаконосъобразност на оспореното решение и отмяната му.
Дори обаче и в разрез с
посоченото по-горе да се приеме, че непълните фактически обстоятелства,
посочени в решението /за част от които в рамките на административното
производство липсват и съответните доказателства/ са решителните мотиви на
акта, то това отново не води до законосъобразността на оспореното решение.
В този случай
спорен по делото би бил единствено въпроса по прилагането на материалния закони
по-конкретно по прилагането на разпоредбата на чл.74, § 3 от Регламент /ЕС/
№952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза /Кодекса за лаконичност/
във връзка с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2015/2447 на Комисията
от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент /ЕС/
№952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза /Регламента за изпълнение/.
Основната уредба,
която касае определянето на митническата стойност, върху която се следват
митните сборове се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана Стойност на стоките
за митнически цели. В разпоредбата на чл.70 от Кодекса е установен общия
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение
митническата територия на Съюза. В чл.74 от Кодекса са предвидени вторични
методи за определяне на митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност както по отношение на метода, посочен в чл.70
от Кодекса, така и по между си /така например решение по дело С-1/18 на СЕС,
т.24/. За да се премине към тези субсидиарни методи,
следва да са налице основателни съмнения досежно
декларираната в декларацията на въвеждащия стоката на територията на общността
стойност. Тези съмнения следва да бъдат манифестирани пред въвеждащия стоките и
едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата
стойност по субсидиарно предвидените методи –
вж.чл.140 от Регламента за изпълнение. Терминът основателни съмнения няма
хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което
следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно
конкретно установени факти и обстоятелства. В цитираното от ответника решение
по дело С-291/15, т.38 и т.44 Съдът на ЕС приема, че такова конкретно и
установено несъмнено обстоятелство може да е изключително ниската договорена
стойност на внасяните стоки, съпоставена със средностатистическата стойност при
вноса на сравними стоки.
Видно от мотивите
на оспореното решение, релевантни към обосноваването на преминаването на
определянето на митническата стойност по субсидиарно
разписаните в Кодекса методи, митническият орган аргументира наличието на
неразплатени доставки на част от декларираните стоки, невъзможност да се
установи за кои стоки е заплатено по банков път и оттам невъзможността да се
идентифицират фактурите, по които е извършено заплащането. Именно и само тези
факти са изтъкнати като основателни съмнения досежно
декларираната митническа стойност, като позоваването на решението на СЕС е бланкетно и неотносимо, тъй като
аргументите в това решение касаят основателността на съмненията на база на
съвсем други обстоятелства. Релевираните в решението обстоятелства обаче не водят до извод за
наличието на средностатистическа стойност на въведени на територията на Съюза
сходни стоки /по смисъла на чл.1, параграф 2, точка 14 от Регламента за
изпълнение/, която значително да надвишава декларираната, при което за последните
да са налице обосновани съмнения за фиктивност/недостоверност.
В решението не са посочени никакви мотиви за това, че са налице средни
стойности на вносове на територията на Общността със сходни функционални или
други определящи характеристики, които имат обективната способност да заменят
внасяните по декларациите стоки.
Фактът на
незаплащането или на непълната информация за заплащането на част от фактурите
за доставки на стоките на доставчика им не попада в хипотезата на чл.140, от
Регламента за изпълнение, тъй като никакви съмнения досежно
размера на подлежащата за плащане сума за манифестираните в процесните
декларации стоки не са изтъкнати, а още по-малко са доказани. Както съдът вече
подчерта, разпоредбата на чл.70, параграф 1 от Регламента не изисква
заплащането на стоките като предпоставка за прилагането си, тъй като съдържа
алтернативната предпоставка да е налице подлежаща на плащане сума, която да е установима и да бележи признака възмездност
на доставката, която сума може да е платима/дължима и на трето лице. В случая
няма нито релевантен мотив, нито спор, че тези предпоставки са налице, тъй като
дължимостта на сумите, посочени в съответните фактури
на доставчика на жалбоподателя не е била спорна и понастоящем не е спорна.
Дотук изложеното
води до извод, че не е налице обосновано от доказателствата по делото
основателно съмнение по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение, т.е.
митническият орган не е следвало да преминава към методите за остойностяване на
вноса, разписани в разпоредбите на чл.74, §1 - 3 от Кодекса, тъй като от
практиката на СЕС следва, че този орган не разполага с такава оперативна
самостоятелност.
Посоченото
е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на процесното
решение, като в тази насока е и практиката на ВАС - виж например решения № 8632 от 1.6.2020 г.,
№5750 от 16.04.2019 г., № 5849 от 2019 г. и др.
Извън
горното обаче следва да се отбележи, че решението е незаконосъобразно и с оглед
неправилното прилагане на разпоредбата на чл.74, §3 от Кодекса, ако в
произволно и съвсем условно се приеме, че митническият орган е обосновал както
основателните си съмнения за недостоверността на декларираните от жалбоподателя
митнически стойности, така и неприложимостта на субсидиарните
методи за остойностяване по чл.74, §1 във вр. с § 2
от Кодекса. Соченото основание по чл.144 от Регламента за изпълнение не води до
различен извод, тъй като тази разпоредба съдържа една основна и седем субсидиарни хипотези, приложими само ако се установи
невъзможността да се приложи основната – вж. чл.144, параграф 1 и параграф 2 от
Регламента за изпълнение.
Текстът на чл.74,
§3 от Кодекса гласи следното: „Когато митническата стойност не може да се
определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а/ Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б/ член
VII от Общото споразумение за митата и търговията;
в/ настоящата глава“.
Според
релевантните мотиви на решението, посветени на определянето на новата
митническа стойност на процесния внос е съобразен с
осреднената справедлива цена за същия период, определена на база на месечни
справедливи цени от система на ЕК, които справедливи цени са оценки група
месечни агрегирани данни, извлечения от COMEXT база данни на Евростат за подробна
статистика. Конкретно е посочено, че изчислението е извършено като нетното
количество стока е било умножено по съответната „справедлива цена“ за всеки код
по ТАРИК и сумата била разделена на броя декларирани стоки. Съответно за
получената цена на брой стоки е намерена от системата МИС IIIА вече приета митническа
стойност на стока със същия код по ТАРИК.
Описаният метод
на остойностяване, освен, че е неясен като механизъм, не е установен надлежно.
Не е установено кои оценки на „групи месечни агрегирани
данни, извлечени от COMEXT“ са
съобразени, за да се приеме за меродавен компонентът „справедлива цена“, който впрочем
не е нормативно дефиниран никъде. Не е посочено кои конкретни тарифни позиции
по ТАРИК са съобразени и за какъв конкретен брой стоки е разпределена така
наречената в решението „справедлива цена“. Най – сетне, не става ясно от
описания способ кой точно принцип или обща разпоредба на Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията или на
самото Общо споразумение или Глава Трета от самия кодекс е приложен и как този
способ се вписва в приложения конкретен принцип или обща разпоредба, посочени в
букви „а“ до „в“ на чл.74, параграф 3 от МКС.
Всъщност
тези пороци на решението са довели на практика до произволно определяне на
митническата стойност на вноса от страна на митническия орган. Следва на
плоскостта на изложеното да се подчертае, че именно стриктното прилагане на
изискванията на чл.70 до 74 от Кодекса при доказаност
на предпоставките, разписани в уточняващите разпоредби на чл.140 от Регламента
за изпълнение, представлява гаранция срещу такова произволно и недостоверно
определяне на митническата стойност, скритият мотив на който понастоящем
всъщност е прилагане на антидъмпингова мярка към
определени стоки с произход от Народна Република Китай.
Накрая
съдът намира за уместно да отбележи, че в случая чрез процесното
решение е нарушен и принципа на правна
сигурност и произтичащият от него принцип на оправдани правни очаквания. Както
се посочи по-горе, в процесното решение, а и в
писмената защита на ответника е отбелязано, че процесните
декларации са били предмет на контролна процедура по чл.188 и следващите от
Регламента, като са издадени решения, определящи нови митнически стойности на
част от стоките, описани в същите митнически декларации. От идентичните мотиви
на приобщените решения на митническите органи /вж. зелен класьор, съдържащ
всички 133 решения за определяне на различна митническа стойност и на публични
вземания/ се констатира, че са изследвани документите, установяващи подлежащата
на плащане цена на декларираните стоки, като освен това са взимани мостри от
стоките за уточняване на състава им и на тарифното им класиране. Следва да се
отбележи, че в тези решения не е посочено изрично, че са проверявани определени
или конкретно декларирани стоки, при което е очевидно, че са проверявани всички
декларирани стоки, включително и тези, които понастоящем са проверени повторно
по реда на чл.48 от Регламента чрез производството, завършило с издаването на процесното решение. След като с тези предходни решения за въпросните
стоки не са определени нови митнически стойности, то следва да се приеме, че
проверените документи при оформянето на режима са счетени за достоверни по
отношение на вписаната в тях като подлежаща на плащане цена, формираща
съответната митническа стойност. В настоящото решение на митническия орган
липсват констатации за наличие на измамно поведение или за наличие на практика
на злоупотреба, установени постфактум, след извършването
на проверките по чл.188 от Регламента, завършили с решения за определяне на
нови митнически стойности. Затова непризнаването на вече съобразените
доказателства, представени при оформянето на режима, като недостоверни по
отношение на вписаната в тях договорна стойност на обхванатите от проверките
стоки, е в противоречие с посочения правен принцип /виж по аналогия решение на
СЕС по дело С-492/13, т.34 и т.37/.
Жалбата е
основателна и следва да се уважи.
При този изход на
спора е основателна претенцията на жалбоподателя за разноски, като за него те
представляват разноски за държавна такса от 50 лева, както и разноски за
ефективно заплатено адвокатско възнаграждение от 5000 лева.
Водим от
изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№РЗМ-5800-385/32-116902 от 12.07.2021 година на директора на Териториална
дирекция “Митница София”.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ да заплати на „Екоинвест
Импорт-Експорт“ ООД – Горна Оряховица, ЕИК ..., разноски по производството в
общ размер от 5 050 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: