РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Благоевград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210201223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. Н. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес , срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К номер 4644689 на ОДМВР – Благоевград, с който на
жалбоподателя за административно нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на процесния електронен
фиш, както и че той е издаден при явно противоречие с фактическата обстановка. Иска се от
съда да отмени изцяло електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.03.2021г., в 15:47 часа, в обл. Благоевград, по път ПП1Е79, на км. 361, извън населено
място, в посока към гр. Симитли, при ограничение на скоростта 60км/ч., сигнализирано с
пътен знак В-26 и установена с техническо средство ATCC/ARN CAM S1/ с номер 11743d4,
била засечена скорост на движение на МПС „”, с регистрационен номер , 96 км/ч. след
приспаднат толеранс 3% в полза на водача, при разрешена скорост 60 км/ч – т.е. превишение
от 36 км/ч.
1
Автомобилът бил регистриран като собственост на В. Н. К.. Въз основа на тези данни от
ОДМВР – Благоевград е издаден електронен фиш серия К с номер 4644689 срещу В. Н. К. за
налагане на глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
От приложения по делото снимков материал – снимка с номер 11743d4/0140599 (заснета с
техническо средство ATCC/ARN CAM S1) се установява, че на процесната дата –
19.03.2021г., в 15:47 часа, по път ПП1Е79 на км. 361, извън населено място посока към гр.
Симитли, при GPS координати 42.010480 23.074159, е измерена скорост 96 км/ч, като са
записани датата, часа, фиксираната скорост и е заснет регистрационния номер на
автомобила. По делото е приложен протокол, съставен на 22.03.2021г. за използване на
АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба номер 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Използваната за установяване на процесното нарушение преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARN CAM S1 е преминала проверка на 29.04.2020г. Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел К. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно снимков материал,
справка за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване с номер 17.09.5126, протокол за използване на АТСС, протокол от
проверка номер 21-С-ИСИС/29.04.2020г., заповед номер 8121з-515/14.05.2018г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., доколкото същите са последователни и
логични. От показанията на свидетеля става ясно, че мястото, където е заснето е
нарушението попада в обхвата на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта
60км/ч.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2
ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е инстанция по
същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният електронен фиш е
издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставените ѝ със ЗАНН и ЗДвП
правомощия, за което по делото са представени безспорни доказателства (Заповед).
Процесният фиш съдържа предвидените с чл.189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, задължителни
реквизити и съответства на утвърдения образец от министъра на вътрешните работи. В
съответствие с цитираната разпоредба в електронния фиш са отразени данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, ползвателят му, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане.
Мястото и времето на извършване на нарушението и самото нарушение са отразени с
необходимата конкретност и яснота, като е посочена въведеното със съответния пътен знак
(В-26) ограничение на скоростта и установената скорост на движение на процесното МПС,
поради което и доводите, че не е отразена причината за въведеното ограничение са
неоснователни. Ограничението е въведено и указано с пътен знак, липсва законово
изискване за посочване във фиша на причините за това, поради което и липсата на тези
2
данни в атакувания електронен фиш не може да се приеме като процесуално нарушение,
обуславящо незаконосъобразност на фиша.
Действително атакуваният електронен фиш не съдържа датата на издаването му и
конкретизиране на издателя. В случая обаче, доколкото същият е издаден в съответствие с
предвидените с чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания към неговото съдържание, която разпоредба
се явява специална по отношение на тези на ЗАНН, регламентиращи задължителните
реквизити на АУАН и НП, съдът намира, че тази липса не води до препятстване на
извършването на необходимата преценка за приложимия материален закон, тъй като същата
се извършва въз основа на датата на конкретното нарушение, която е отразена в електронния
фиш, като въз основа на тази дата се установява и спазването на установената към този
момент процедура по издаването на електронния фиш, както и спазване на сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира и, че липсва неяснота относно мястото на твърдяното нарушение като в
атакувания електронен фиш е посочен точният километър на извършеното нарушение, както
и че е извън населено място. Това се подкрепя и от съставения протокол за използване на
АТСС. Съставен е и предвидения с чл.10 от Наредба номер 8121з-532/12.05.2015г. протокол
от използване на АТСС, в който е вписано, че нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARN CAM S1 с номер 11743d4, като същото
съответства на отразеното в приложеното по делото копие от разпечатка на снимка. Отделно
от това, протоколът съдържа информация за участъка от пътя, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на АТСС, неговия вид и данни за
извършена метрологична проверка и протокол за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата. Въпреки че полетата „начало на участъка”
и „край на участъка” не са попълнени, съдът счита, че протокола не страда от пороци, тъй
като съгласно чл.10, ал.2 от Наредба номер 8121з-532 за условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, тези полета се попълват, само
когато АТСС е по време на движение. От събраните по делото доказателства се установи, че
в случая АТСС е позиционирано и не е в движение. От приложения по делото протокол с
номер 21-С-ИСИС/29.04.2020г., съдът установи вида, типа, техническата годност и
изправност на техническото средство. От посочените писмени доказателства се установява,
че техническо средство ARN CAM S1 с фабричен номер 11743d4 представлява преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с АТСС, в отсъствието на
контролен орган и нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с
електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с АТС, при отсъствие на човешка
намеса при установяване на нарушението, гарантиращо избягване на субективният човешки
фактор. С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е
съобразен с Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство. А съгласно § 6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП- „Автоматизирани
технически средства и системи” са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес.Ето защо след законодателните промени при преносимите системи
за видеоконтрол от съществено значение е независимо от присъствието му при установяване
на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на автоматизираното
техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на
скоростта, и след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира/спазването на
този ред в случая се установи и от показанията на св.Ковачев.В тази последователност о
3
действия се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
С оглед на измененията на закона и като взе предвид обстоятелството, че използването на
тези технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство, районният съд намира, че използваната в случая система за контрол
представлява годно автоматизирано техническо средство.В този смисъл е и Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.В чл.9 от
Наредбата е предвидено, че за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и
насочва уреда в контролираната посока.Служителят включва автоматизираното техническо
средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След изтичане на времето за
контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система, като
информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна
конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с
установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата.В
разпоредбата на чл.11 от Наредбата изрично е регламентирана възможността за
осъществяване на контрол чрез мобилно АТСС- използват се служебни автомобили или
мотоциклети движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол или
АТСС, разположени временно на участък от пътя /какъвто е настоящия случай/. В случаите
на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се
спират на място и се предприемат действия за реализиране на административно-
наказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни
АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.От показанията на св.К. и
от съставения протокол се установи,че нарушението е заснето с АТСС, разположено
временно на участък от пътя. Съобразно това следва, че санкционирането на нарушители
посредством издаване на електронен фиш е допустимо и законосъобразно при осъществен
контрол с работещо на място мобилно АТСС, или такова разположено временно на участък
от пътя.От представената снимка е видно,че измерената скорост на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил е била 99 км/ч., като след приспаднатия толеранс
от допустимата грешка при измерването +/-3%,във фиша е посочена като установената
скорост 96 км/ч, което е в полза на жалбоподателя.
При издаване на обжалвания ЕФ, административно-наказващият орган е съобразил т.нар.
„толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена и е отчетено превишение от 36 км/ч,
за което превишаване е и санкциониран жалбоподателя. От графа „Разстояние от пътния
знак с въведеното ограничение до АТСС в метри” от протокола се установява, че
автоматизираното техническо средство, с което е заснето процесното нарушение е било на
200м. от пътен знак В-26, т.е. в обхвата на въведеното с него ограничение.
Настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен начин и авторството на
санкционираното нарушение в лицето на жалбоподателя.Съгласно разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП, Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.В случай, че различно от собственика лице е управлявало автомобила,
разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП, предоставя на жалбоподателя възможност в 14-дневен
срок след получаване на ЕФ, да подаде писмена декларация до териториалната структура на
МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство.С разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
законодателят е въвел законова презумпция, че при неподаването на писмена декларация с
данни за лицето извършило нарушението в 14-дневен срок от получаването на ЕФ от
собственика, същият се смята за извършител на констатираното с електронния фиш
нарушение.Предвид тази презумпция, за административно-наказващия орган не съществува
4
задължение да издирва лицето, управлявало засечения с техническо средство лек
автомобил.В изпълнение на чл.189, ал.5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил електронния
фиш на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като в него изрично е указана възможността за
подаване на посочената по-горе декларация, от което не се е възползвало лицето В. Н.
К..Следователно при неподаването на тази писмена декларация от лицето В. Н. К., с данни
за лицето извършило нарушението в 14-дневен срок от получаването на ЕФ от собственика,
същият се смята за извършител на констатираното в електронния фиш нарушение.В случая
за извършител се смята посоченият в електронния фиш В. Н. К., поради което правилно е
ангажирана отговорността му.
С оглед на гореизложеното, районният съд намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.21, ал.2 във вр.с чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
От обективна страна, жалбоподателя на 19.03.2021г., в 15:47 часа, в обл. Благоевград, по път
ПП1Е79, на км. 361, извън населено място, в посока към гр. Симитли, при ограничение на
скоростта 60км/ч., сигнализирано с пътен знак В-26 и установена с техническо средство
ATCC/ARN CAM S1/ с номер 11743d4, била засечена скорост на движение на МПС „”, с
регистрационен номер 96 км/ч, след приспаднат толеранс 3% в полза на водача, при
разрешена скорост 60 км/ч – т.е. превишение от 36 км/ч.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това административно
нарушение виновно.Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения,
предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване.
Управлението на МПС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на
чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената максимална
скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.
Ето защо при установеното в случая превишение от 36 км/ч., правилно е определена
наложената глоба в размер на 300 лева.Предвид абсолютно определения от законодателя
размер на санкцията, съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му реализиране.С
оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна или
изменение, поради което, същият следва да бъде изцяло потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К №4644689 на ОДМВР
Благоевград, с който на В. Н. К., с ЕГН **********, с адрес гр.Б за административно
нарушение по чл.21, ал.2, вр. Чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. Чл.182, ал.2,т.4
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-Благоевград в 14-
дневен срок , считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5