РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Перник , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500214 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Г. и А. Б. Г., подадена чрез
пълномощника адв. К.Р., срещу решение № 260124/05.02.2021 г., постановено
по гр.д. № 01303/2019 г. на Районен съд-Перник в частите, с които всеки от
жалбоподателите е осъден поотделно на основание чл. 195, ал. 1, пр. първо
ЗЗД да заплати на ищеца „Фортис Визио” ЕООД сумата в размер на 2950
лева, представляваща половината от платената продажна цена по развален
договор от *** г. за покупко-продажба на товарен автомобил марка „Санг
Йонг”, модел „Кайрон”, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, сумата от
64,32 лева – половината от дължимата и платена нотариална такса и 73,75
лева – половината от дължим и платен местен данък, ведно със законната
лихва върху сумите за периода от предявяване на исковата молба до
окончателното им изплащане. С решението разноските са присъдени в полза
на всяка от страните съразмерно на уважената и съответно на отхвърлената
1
част от исковете.
Решение № 260124/05.02.2021 г. по гр.д. № 01303/2019 г. на ПРС е
влязло в сила като необжалвано в частите, с които предявените от „Фортис
Визио” ЕООД срещу И. Д. Г. и А. Б. Г. искове с правно основание чл. 195, ал.
1, пр. първо ЗЗД са отхвърлени за разликата над присъдените 2950 лева до
предявения размер от 4950 лева - половината от платената продажна цена по
развален договор от *** г. за покупко – продажба на МПС, за разликата над
присъдените 64,32 лева до предявения размер от 95,52 лева – половината от
платената нотариална такса и за разликата над присъдените 73,75 лева до
предявения размер от 125,50 лева – половината от платения местен данък.
По изложени в жалбата подробни съображения за недопустимост и
неправилност поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост, се иска
решението да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, евентуално се иска решението да бъде
отменено и предявените срещу жалбоподателите искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Моли се исковата
молба, по която е образувано производството, да бъде оставена без движение
като нередовна и при отстраняване на недостатъците да се разпредели
доказателствена тежест относно уточнените обстоятелства и да се напътят
страните за кои от тях не сочат доказателства.
Въззиваемата страна-„Фортис Визио” ЕООД, с писмен отговор,
подаден чрез адв. К.Д. в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, е
оспорила жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е
от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
2
съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от представения като писмено доказателство
договор от *** г. за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите се установява, че с него ищецът „Фортис Визио” ЕООД е закупил
от ответниците И. Д. Г. и А. Б. Г. товарен автомобил марка „Санг Йонг”,
модел „Кайрон”, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***. Посочената в
договора продажна цена е в размер на 9 900 лева. Съгласно чл. 3 от договора
разноските по прехвърлянето на МПС – то са за сметка на купувача.
Във връзка с направеното възражение с отговора на исковата молба за
относителна симулация на уговорената продажна цена от ответниците е
представена квитанция от *** г., в която е отразено, че И. Д. Г. е получил от
„Фортис Визио” ЕООД сумата от 5900 лева по договор за покупко-продажба
на МПС от *** г.
Квитанцията представлява начало на писмено доказателство за
твърдяната симулация, за установяване на която на основание чл. 165, ал. 2
ГПК по делото е разпитан свидетелят Д. Р. Г.- баща на ответника И.Г. и
свекър на ответницата А.Г., чиито показания съдът цени съгласно правилото
на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната заинтересованост на този свидетел. От показанията на св. Г. се
установява, че през месец *** г. ответниците са пуснали обява за продажба на
притежавания от тях процесен автомобил срещу цена от 6500 лева. Този
свидетел е управлявал автомобила по различни поводи, без да е установил
проблеми по него.
Във връзка с обявата св. Г. и неговият син са се срещнали с управителя
на ищцовото дружество и още един мъж за оглед на автомобила на
бензиностанция „Лукойл“ в ***. Ответникът и двамата мъже са се качили в
процесното МПС, за да го изпробват в посока ***, а св. Г. ги е изчакал на
бензиностанцията. Като се върнали от пробното управление на МПС-то,
ответникът споделил на баща си, че с купувача са се споразумели за
3
продажна цена от 5900 лева с 600 лева отстъпка от обявената, както и че
сделката ще се сключи в края на месец *** г. След сключване на процесния
договор ответникът се е похвалил на св. Г., че е продал колата за уговорената
сума от 5900 лева. Впоследствие ответникът е разказал, че е имало проблем с
колата и купувачът му се е обаждал.
Съдът кредитира показанията на св. Г. като последователни и
непротиворечиви, като не им дава вяра единствено в частта, че до пробното
управление на МПС-то същото не е имало никакви технически проблеми и не
е ремонтирано. Това е мнение на свидетеля, а не негово лично възприятие,
тъй като той не е бил собственик на автомобила и съответно не го е
управлявал непрекъснато, а само на лов и други подобни случаи. Още повече,
че самите ответници признават, че не са първи собственици на процесния
автомобил и дори те не биха могли да знаят колко пъти е бил ремонтиран
същият.
При съвкупна преценка на квитанцията от *** г. и на показанията на св.
Г. се установява, че посочената в процесния договор за покупко-продажба на
МПС от *** г. продажна цена в размер на 9 900 лева е относително
симулативна. Действителната продажна цена е 5900 лева и същата е
заплатена в деня на сделката от ищеца на ответниците.
От представената по делото като писмено доказателство сметка/фактура
№ *** г., издадена на основание чл. 89 ЗННД от нотариус Н. З., се
установява, че ищцовото дружество е заплатило начислените нотариални
такси за продажбата в размер на 191,04 лева. Приложената разписка № *** г.
установява плащането от ищеца и на местен данък за придобиване на МПС в
размер на 247,50 лева.
Между страните е безспорно, че към момента на пробното управление
на процесното МПС и при сключване на договора за продажбата му същото
не е имало явни дефекти. Спорно по делото е дали е имало скрити дефекти и
какви точно са били те.
Не се спори, а и от представеното извлечение от кореспонденция по
вайбър се установява, че няколко часа след сделката управителят на
ищцовото дружество Р. Р. е уведомил ответника И.Г., че от двигателя на
4
автомобила се чува тракане, като ответникът е предложил съдействието си за
намиране на резервни части.
От показанията на св. С. В. С. се установява, че след закупуване на
процесния автомобил, същият е бил закаран от негови познати К. и Д. в
сервиза, в който свидетелят работи- „А. автотранс“, намиращ се на входа на
***. Още на влизане в сервиза двигателят е тракал, като управляващите
автомобила са споделили пред свидетеля, че тракането е започнало на влизане
в ***. Св. С. ги е посъветвал да го върнат и да си искат платените пари. След
известно време Д. е уведомил свидетеля, че не може да се разбере с
продавачите и затова да оправят колата. Св. С. е разглобил двигателя на
автомобила и е открил счупени обтегачи- банани на ангренажния механизъм
и свлечен цилинцър, тропал е пистолният болт. След разглобяването колата е
оставена така да стои на паркинг в сервиза. Сваленото бутало е оставено
вътре в колата, останалите бутала не са ги сваляли.
Съдът кредитира показанията на св. С. в горепосочената им част, тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и отразяват негови лични
възприятия. Мненията на този свидетел относно причините за тракането на
автомобила, начините за поправката му и цените на резервните части и на цял
двигател не следва да се коментират, тъй като те касаят обстоятелства,
относно които са необходими специални знания и подлежат на установяване
по делото чрез експертиза.
Показанията на св. С. се подкрепят от сервизен протокол, издаден на
*** г. от „А. автотранс“ ЕООД, в който е отразено, че процесният автомобил
е бил приет за ремонт поради чукане в двигателя и са установени една
неработеща дюза и друга заклещена с невъзможност да се демонтира,
надрани и наранени цилиндри, завлекли бутала и разбити болтове.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателите във
въззивната жалба, че сервизният протокол следва да бъде изключен от
доказателствения материал, тъй като ищецът не е заявил, че ще се ползва от
него с оглед направеното от ответници оспорване на същия. С отговора на
исковата молба в т. 5.1. е оспорена достоверността на датата на сервизния
протокол и неговото съдържание. Ответниците не са оспорили истинността
на този документ, нито са поискали представянето му в оригинал, поради
5
което и за съда не е съществувало задължение да пита ищеца дали би се
ползвал от документа, съответно не е открито производство по чл. 193 ГПК,
при което същият би могъл да бъде изключен от доказателствата по делото.
Оспорването на датата и съдържанието на сервизния протокол не
представлява оспорване на неговата истинност, тъй като това е частен
свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила, а
единствено формална, че същият е съставен от посоченото в него лице като
автор. Съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ има достоверна дата за
трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е
подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг
факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. Ето защо съдът не е обвързан от отразените в документа
обстоятелства, нито от посочената дата на издаване, а го цени с оглед на
всички други събрани по делото доказателства и в случая посоченото в него
съответства на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. С..
По делото е разпитан и свидетелят С. С. С., който има автокъща в *** и
автоморга в *** и познава ответника И.Г. покрай дейността на последния по
продажба на автомобили. През *** г. ответникът е посетил св. С. в
автоморгата и се е интересувал от цената на комплект бутало и биела втора
употреба за автомобил марка „Санг Йонг”. Пред този свидетел ответникът е
заявил, че е продал такъв автомобил, който се е счупил и затова търси тези
части, но не ги е закупил, като казал на свидетеля, че са се отказали да
ремонтират двигателя. Показанията на свидетеля С. относно цените на
двигател втора употреба и отвелни негови части на автомобили марка „Санг
Йонг”, както и относно тяхната издръжливост и официалния им вносител не
следва да се коментират, тъй като представляват оценка, а не лични
възприятия относно конкретния автомобил.
От обясненията на управителя на ищцовото дружество Р. М. Р., дадени
по реда на чл. 176 ГПК, се установява, че след сключване на договора за
покупко-продажба на *** г. той и колегата му Д. са управлявали процесния
автомобил от *** към *** по южната дъга през ***. По пътя е започнал да се
чува шум от колата и управителят на ищцовото дружество е направил видео,
6
което е изпратил по вайбър на ответника-продавач. Р. Р. и Д. са управлявали
автомобила до *** в ***, а на следващия ден- *** г. МПС-то е било закарано
до сервиза. Съдът не кредитира обясненията в частта им, че лично Р. Р. е
управлявал автомобила до сервиза, тъй като в тази част същите се
опровергават от показанията на св. С. относно обстоятелството, че Д. и К. са
закарали МПС-то там. Не се дава вяра на обясненията и относно мястото, на
което се е чул за първи път шума по колата- в ***, тъй като няма
доказателства в подкрепа на тази теза, а същата е оспорена от ответниците.
По делото е изслушана и приета като неоспорена
съдебноавтотехническа експертиза, от която се установява, че автомобилът е
с разглобен двигател и демонтираните части се намират в купето- глава и
трето бутало от мотовилката. По демонтираното бутало има следи от
сериозно износване, такива следи не се наблюдават по лагера /горна и долна
черупка/ на мотовилката. В демонтирания маслен картер има счупени
елементи, служещи за обтягане на ангренажната верига, известни като
„банани“ в монтьорския жаргон. Външният вид на автомобила и на купето са
много прилични. Повредените елементи от ангренажния механизъм могат да
възникнат по много причини от различен характер- основно внезапно и със
съответния нетипичен шум, който ще се увеличава с увеличаване на
оборотите на двигателя. Вещото лице не е изследвало буталния болт, но в
съдебно заседание уточнява, че според него същият е износен, като двете
повреди са възникнали едновременно- счупването на бананите от
ангренажната верига, частиците от които са влезли в маслото. От
заключението се установява, че подмяната само на тези две части не
съответства на изискванията за качествен ремонт по технология, тъй като е
необходима смяна и на други елементи (напр. верига, лагери, сегменти,
шлайфане на блок и колянов вал и др.). Вещото лице изказва предположения,
че и другите бутала също са износени, тъй като същите не могат да се износят
в различно време. Става въпрос за сериозен технически проблем, което налага
преустановяване движението на автомобила, тъй като при продължаващо
движение може да се стигне до разрушаване на двигателя. Ремонт на
двигателя с нови части е икономически необоснован, тъй като цената ще бъде
повече от стойността на автомобила.
Според вещото лице ремонтът за отстраняване на повредите възлиза на
7
1900 лева, при който най-целесъобразно е да се вземе неокомплектован
двигател, на който се монтират здравите части от дефектния двигател.
Средната пазарна стойност на този автомобил е 6 706,80 лева.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от
„Фортис Визио” ЕООД срещу И. Д. Г. и А. Б. Г. субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. първо, вр. чл. 193 ЗЗД
за осъждането на ответниците разделно да заплатят на ищеца сумите от по
4950 лева, представляващи половината от платената продажна цена по
развален договор от *** г. за покупко-продажба на товарен автомобил марка
„Санг Йонг”, модел „Кайрон”, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***,
сумите в размер на по 95,52 лева – половината от платената нотариална такса
и по 125,50 лева – половината от платения местен данък, ведно със законната
лихва върху сумите за периода от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на
ответниците за недопустимост на исковите претенции поради искането за
осъждане на ответниците разделно, а не солидарно.
Действително при законов режим на общност върху придобитите през
време на брака вещи и права върху вещи съпрузите извършват съвместно
действия на разпореждане с общи недвижими вещи. Съгласно практиката на
ВКС, обективирана в решение № 865 от 23.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1831/2009 г., IV г. о., ГК, за съпрузите се поражда солидарна отговорност на
задълженията, възникнали от съвместно разпореждане с общите вещи. Тази
солидарна отговорност на съпрузите обхваща и задължението им за
заплащане на обезщетение за вреди, възникнали от неизпълнение на
задължение да продадат своя обща недвижима вещ, както и на задължението
за връщане на цената при разваляне на договор за покупко-продажба на вещ с
недостатъци по чл. 195 ЗЗД.
Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници. Правата на
8
кредитора срещу солидарните длъжници са уредени изцяло в негов интерес.
Разпоредбата на закона позволява търсене от кредитора на разделна
отговорност от длъжниците и това следва от самостоятелното право, което
кредиторът има срещу всеки един от тях. Кредиторът може да съди
последователно всеки един от солидарните длъжници, докато удовлетвори
вземането си. Само при пълно изпълнение на дълга от солидарно отговорен
длъжник се погасява отговорността на останалите длъжници съгласно чл. 127,
ал. 1 ЗЗД / в този смисъл- решение № 107 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
441/2016 г., I т. о., ТК/.
Ищецът е упражнил правата си по чл. 122 ЗЗД, като е предявил исковете
срещу ответниците разделно за половината от продажната цена, което не води
до недопустимост на производството.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД при продажба на вещ с недостатъци, които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното
или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне
вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да
задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани
недостатъците за сметка на продавача. Първата от трите възможности
предпоставя преустановяване на облигационната връзка между страните, а
останалите две възможности са приложими при запазване на
правоотношението. Доколкото продажбата на вещ с недостатъци
представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача
/неточно изпълнение по отношение качеството на вещта/, то
преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява
чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача да
върне на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване
на правото да развали едностранно договора за продажба. Касае се за един
особен случай на приложение на установеното в общата разпоредба на чл. 87
ЗЗД право за разваляне на договорите поради неизпълнение, чиято специфика
е единствено в това, че не се изисква неизпълнението да е виновно и не се
предоставя подходящ срок за изпълнение, но не и досежно начина, по който
се разваля договора- чрез едностранно изявление. Реституцията на
разменените престации се явява само закономерна последица от развалянето
на договора. Като последица от развалянето на договора, фактическото
9
връщане на вещта с недостатъци не е предпоставка за надлежното
упражняване правата на купувача по чл. 195, ал. 1 ЗЗД. Допълнителен
аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че това условие не би
могло да бъде изпълнено по отношение на всяка движима вещ /например за
вещи, чието фактическо преместване и/или съхранение изисква специална
подготовка и организация и съответно съдействие от страна на самия
продавач/.
Съгласно Тълкувателно решение № 88 от 28.II.1984 г., ОСГК
давностният срок е определеният по продължителност от закона срок, през
течение на който, ако носителят на дадено субективно право не го упражни,
това право се погасява. В чл. 197, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че исковете на
купувача по чл. 195 ЗЗД се погасяват с изтичане на една година от
продажбата на недвижим имот и шест месеца при продажбата на движими
вещи. Ако продавачът е премълчал съзнателно недостатъка, срокът е
тригодишен. А съгласно ал. 2 давностният срок може да бъде продължен или
съкратен със съгласието на страните. Срокът започва да тече от предаването
на вещта и изтича в определения от закона момент.
В случая с отговора на исковата молба няма възражение за погасяване
по давност на исковете на ищеца, поради което и не подлежи на изследване
дали същите са предявени преди изтичане на срока по чл. 197 ЗЗД.
Предвид безспорно установения по делото от заключението на
автотехническата експертиза факт, че продаденият на ищеца автомобил е с
недостатъци, които водят до неговата негодност за ползването му по
предназначение поради невъзможността да бъде управляван, следва да се
приеме, че са налице предпоставките на чл. 193, ал. 1 ЗЗД за ангажиране
отговорността на продавачите чрез предвидената в чл. 195, ал. 1 ЗЗД и
избрана от купувача възможност за разваляне на договора за продажба.
Недостатъците са скрити и представляват отклонения от качествените
показатели, които не могат да бъдат открити при обикновен преглед, като в
случая са се проявили при управлението на автомобила след закупуването му.
Безспорно по делото е и че купувачът незабавно е уведомил за
установяването на недостатъците продавачите чрез представената вайбър
кореспонденция.
10
Ремонт на скритите недостатъци е възможен, но същият представлява
близо 30 % от стойността на вещта, поради което следва да се приеме, че е
налице и хипотезата на съществено намаляване на стойността на вещта.
Подаването на исковата молба, съдържаща искане за връщане на
платената за вещта цена и разноските за продажбата, следва да се преценява
като изявление за разваляне на договора поради неизпълнението му и с
получаване от ответниците на препис от нея развалянето следва да се счита
настъпило /в този смисъл- решение № 156 от 30.10.2012 г. на ВКС по т. д. №
772/2011 г., II т. о., ТК/.
Като последица от развалянето на процесния договор и предвид
заявеното искане за разделно осъждане, всеки един от двамата ответници
дължи връщане на половината от платената цена на вещта от 5900 лева, а
именно- по 2950 лева, чието плащане не се оспорва и се доказа от
представената по делото квитанция от *** г., както и половината от
разноските за продажбата.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд, че
разноските по сделката следва да се изчислят съобразно действителната цена
от 5900 лева, а не на база симулативно посочената.
В чл. 44, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че обект на облагане с данък са
моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. През *** г.
местният данък за МПС в Община Перник е 2,5 % върху оценката на
прехвърлената вещ (5900 лева), т. е. 147,50 лева. Ищецът е заплатил
по-голяма сума, изчислена на база симулативната цена, поради което
исковете са основателни до размера на половината от така изчисления данък,
равняваща се на 73,75 лева по отношение на всеки ответник.
Размерът на нотариалните такси по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗННД за
извършените нотариални действия е определен в тарифа, издадена на
основание ал. 3 на същия член. Дължимата такса съгласно т. 8 от Тарифата за
нотариалните такси към ЗННД, изчислена на база действителната продажна
цена, е в размер на 128,64 лева с ДДС. Ищецът е заплатил по-голяма сума,
изчислена на база симулативната цена, поради което исковете са основателни
до размера от 64,32 лева по отношение на всеки ответник.
11
Ето защо, предявените искове по чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са основателни
и следва да бъдат уважени в обжалваните им части. С оглед съдържащото се
в исковата молба изрично искане на ищеца следва да се присъди и законната
лихва върху дължимите суми, считано от датата на завеждане на исковете -
21.02.2019 г.- до окончателното им изплащане.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно в
обжалваната му част.
По разноските:
С оглед изхода на делото, жалбоподателите нямат право на разноски, а
въззиваемата страна не е претендирала такива, поради което и не следва да
се присъждат.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260124/05.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 01303/2019 г. на Районен съд-Перник, в обжалваната му част.
Решение № 260124/05.02.2021 г. по гр.д. № 01303/2019 г. на ПРС е
влязло в сила като необжалвано в частите, с които предявените от „Фортис
Визио” ЕООД срещу И. Д. Г. и А. Б. Г. искове с правно основание чл. 195, ал.
1, пр. първо ЗЗД са отхвърлени за разликата над присъдените 2950 лева до
предявения размер от 4950 лева - половината от платената продажна цена по
развален договор от *** г. за покупко – продажба на МПС, за разликата над
присъдените 64,32 лева до предявения размер от 95,52 лева – половината от
платената нотариална такса и за разликата над присъдените 73,75 лева до
предявения размер от 125,50 лева – половината от платения местен данък.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13