Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 8, .05.02.2020 г., гр.
Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав,
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА Н.,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова АНД № 240 по описа за 2019 година.
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община –
Белоградчик, представлявана от Б.Н. – Кмет, против Наказателно постановление №
11/ 10.09.2019 г. на
Директора на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което
на осн. чл. 83, ал. 1, т. 2 във вр. с & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защитените територии (ЗЗТ) им, е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв., за нарушение на същите
законови текстове.
В
жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно. Инвокирани са доводи, че констатациите в издаденото
Наказателно постановление не отговарят на действителната фактическа обстановка,
като жалбоподателя отрича да е извършил нарушение на ЗЗТ. Твърди се също така,
че при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на чл. 42 ЗАНН, а също и при
издаване на Наказателното постановление. Твърди се също така, че в НП нарушението
не е описано точно, не се съдържа посочване на нарушената правна норма, а само
на санкционната такава. Процесуалният представител на жалбоподателя отрича да
са извършвани дейности в границите на защитената територия. Сочи се, че новите
прожектори са изградени върху стари, налични прожектори, на същото място, като
е извършена само замяна на осветителните тела на съществуващо от преди 10
години старо осветление. Подробни доводи
за исканата отмяна на издаденото наказателно постановление, са изложени в
представени по делото Писмени бележки от процесуалния представител на
жалбоподателя.
По
искане на пълномощника на жалбоподателя, по делото е допуснат и разпитан св. А.
П. Б., участвал в монтирането на съоръженията.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител, в съдебно заседание, оспорват жалбата. Пледира, съда да потвърди издаденото
Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Подробни доводи за
това са изложени в представена по делото Писмена защита.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на
въззиваемата страна – В.Г.П. – актосъставител, П.И.И. – свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на АУАН, и св. Е. Евгениев Ц. –
подал сигнала до контролните органи.
С оглед изясняване на делото от фактическа и правна страна,
е допусната и изслушана съдебно – техническа експертиза. Заключението на вещото
лице – строителен инженер не е оспорено от страните и е приобщено към останалия
доказателствен материал по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба
е процесуално
допустима – подадена е от лице, с право на жалба – наказаното ЮЛ, пред
компетентния съд и в законния срок.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетелите на въззиваемата страна В.П. – актосъставител, на
длъжност „главен експерт” и П.И. – „старши експерт” в РИОСВ – Монтана, се
установи следната фактическа обстановка: По повод постъпили сигнали за
извършено строителство и поставяне на съоръжения в границите на защитена
територия на крепостта „Калето”, част от природна забележителност
„Белоградчишки скали”, на 16.07.2019 г., била извършена проверка от служители на РИОСВ – Монтана. На
проверката присъствал Кмета на Община Белоградчик и еколога на общината. При
така извършената в природната забележителност проверка, било установено, че по
продължение на крепостната стена са поставени 22 нови прожектора, като 7 от тях
са на нови стойки, а останалите са поставени на съществуващи стари стойки. В
хода на проверката било установено също така, че на най – високата част на
крепостта – „първа плоча”, са поставени и 11 бр. нови стойки с 14 броя
прожектори закрепени на тях. Констатирано било, че стойките за прожекторите са
закрепени с анкерни болтове и върху метална планка. След извършен оглед на
място, контролните органи съставили Констативен протокол, при съставянето на
който присъствал Кмета на Община – Белоградчик, лицето на длъжност „еколог” в
Общината и лицето, участвало в монтирането новите стойки за прожекторите – св. А.
Б.. Поради това, че Община – Белоградчик,
не е съгласувала тази дейност – поставянето на осветителните съоръжения, с
РИОСВ, което задължение е указано в закона, на Общината е съставен АУАН.
Третият свидетел на въззиваемата
страна – св. Е. Ц., с показанията си заяви, че той е лицето, което е подало
сигнала за извършеното осветление на Крепост „Калето”, в качеството му на
„общински съветник” тогава. Твърди с показанията си, че така извършената
дейност не е била съгласувана с надлежните органи, не е имало изготвен проект,
поради което подал сигнал до Министерството на околната среда и водите.
За нарушение на чл. 83,
ал. 1, т. 2 във вр. с & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защитените територии (ЗЗТ), на Община – Белоградчик, е
съставен АУАН № БРвп – 4/ 30.07.2019 г.
Въз основа на така
съставения АУАН, е издадено Наказателно постановление № 11/
10.09.2019 г. на
Директора на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което
на Община – Белоградчик, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лв.
Предвид
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
При обсъждане и анализа на така събрания
по делото доказателствен материал, по отделно и в своята съвкупност, съдът намира,
че по делото е доказано по един безспорен и категоричен начин, че наказаното
юридическо лице, е осъществило състава на адм. нарушение, за което му е
ангажирана административнонаказателна отговорност.
От представените по делото
писмени доказателства, се установява, че „Турска крепост”, включваща първи и
втори укрепени дворове, попадаща в имот № 067016 и „Римска крепост Калето”,
попадаща в имот № 067017, са публична държавна собственост. В уверение на това
обстоятелство са представени Акт за публична държавна собственост № 2660 от
03.11.2009 г. на МРРБ, вписан в Службата по вписвания при РС – Белоградчик
под дв. вх. рег. № 20188 от 04.11.2009 г., Акт № 173, том 4, партида №
12 981 и Акт за публична държавна собственост № 2661 от 03.11.2009 г.
на МРРБ, вписан в Службата по вписвания при РС – Белоградчик, под дв. вх.
Рег. № 2017 от 04.11.2009 г., Акт № 172, том 4, партида № 12 980. Съгласно
Решение № 713 от 26.09.2011 г. и Договор № 24.10.2011 г., имот „Турска крепост”
и имот „Римска крепост Калето – Дамийска махала”, са предоставени за ползване и
управление на Община – Белоградчик. В този смисъл е и Протокол от
14.10.2009 г. Обекта е природна забележителност и защитена територия.
Във връзка с публикации в
медийното пространство и постъпили сигнали, била извършена проверка от страна
на контролните органи – РИОСВ – Монтана. На място, в зоната на защитената
територия, било установено изграждане на съоръжения – поставяне на стойки и
прожектори за осветление на крепостта по протежение на крепостната стена и на
най – високата точка от крепостта – „първа плоча”. От разпита на свидетелите на
въззиваемата страна се установи, че Община – Белоградчик, като ползвател на
имота, представляващ публична държавна собственост, не е съгласувала
извършването на дейностите по изграждане на осветлението, с компетентните
органи – РИОСВ.
Този факт се установи по един
безспорен и категоричен начин. Доказа се, че е изградено осветление по
протежението на крепостната стена на крепостта, както и на най – високата част
от крепостта – „Първа плоча”. В този смисъл са показанията на всички свидетели,
изслушани в хода на делото – както на тези на въззивааемата страна, така и на
свидетеля на жалбоподателя. Всички свидетели недвусмислено и категорично
установиха, че такова осветление е изградено, като за целта, част от
прожекторите са поставени на стари, вече съществуващи стойки, а друга част са
поставени на нови тръби и новопоставени стойки.
Тези обстоятелства се установиха,
както от свидетелските показания на свидетелите на въззиваемата страна –
контролните органи, така и от показанията на свидетеля на жалбоподателя А. Б.,
който е изпълнил поставянето на съоръженията.
В горния смисъл е и констатацията
на вещото лице в изготвената по делото съдебно – техническа експертиза. В
заключението си, същото е посочило, че макар и да не е налице разкопаване на
земната повърхност с цел монтиране на стойките, е налице изграждане на нови
съоръжения, някои от които прикрепени към повърхността на скалите, други към вече
съществуващ парапет, като на някои места са поставени нови метални тръбни
стойки, закрепени с цимент около тях. Т.е., неоспорим е факта, че при
изграждането на осветлението, освен върху съществуващи стари стойки, са били
монтирани и нови стойки и тръби, на които са поставени осветителните тела –
прожектори.
Доказано е и обстоятелството, че
дейността, извършена в границите на защитената територия, е осъществена без
предварително да е съгласувана с компетентните органи – РИОСВ. В разпита си,
свидетелят и актосъствител В.П., заяви, че при явяването на Кмета на Община –
Белоградчик, в РИОСВ – Монтана, за съставяне на АУАН, същия е потвърдил, че е
дейността е извършена, без Общината предварително да е съгласувала това с
контролните органи.
Поради горните мотиви, съдът
приема, че както от устните, така и от писмените доказателства по делото, в
това число и от заключението на съдебно – техническата експертиза се установи,
че Община – Белоградчик е реализирала състава на административно нарушение по
ЗЗТ.
Както бе посочено по – горе,
установи се, че Турска и Римска крепости, са защитени територии и представляват
публична държавна собственост, които са предоставени за ползване и стопанисване
от Община – Белоградчик. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЗТ, собствениците
и ползвателите по чл. 11 съгласуват
с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни
лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва
план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава
четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.
По смисъла на чл. 11 ЗЗТ, собствениците и ползвателите на гори, земи и
водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по
реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана
за управлението й. В
§ 1., т. 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗЗТ, е регламентирано, какво са земи,
гори и водни площи по смисъла
на този закон, а
именно: "Земи" са селскостопанските (земеделските) земи
по смисъла на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи; "Гори"
са горските територии по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за горите; "Водни площи"
са територии от поземления фонд, горските територии и континенталния
шелф, залети с вода.
Видно от представените по делото
Актове за публична държавна собственост № 2660 и № 2661 – и двата от 03.11.2009
г., в т. 13 от всеки един от тях, е обективирано, че имот № 067017, в който се намира „Римска крепост” и имот № 067016, в който попада „Турска
крепост”, са част от горски фонд – публична държавна собственост.
Поради това, законовата разпоредба
на § 7 от ПЗР
на ЗЗТ, въвежда императивно задължение за ползвателя – в случая – Община –
Белоградчик, да съгласува всички бъдещи действия в територията, попадаща в природната
забележителност, със съответния компетентен орган по опазване на околната среда – РИОСВ.
Съдът намира, че по делото се
събраха безспорни и неопровержими доказателства, че това законово изискване не
е спазено.
Дори и да се приеме, че с
изграждането на осветлението в крепостта „Калето”, по никакъв начин не е
увредена целостта на скалните образования, че не са извършени разкопавания по
земната повърхност и не са причинени никакви щети по природната
забележителност, то само с факта на монтиране на нови съоръжения в този
периметър, без съгласуване с компетентния орган, е реализиран състав на
административно нарушение, инкриминирано като такова в § 7 от ПЗР
на ЗЗТ.
Нарушението е осъществено от юридическо лице, каквото е Община – Белоградчик,
поради което и отговорността е безвиновна и обективна. Само с факта на
констатиране на административно нарушение, се доказва виновно поведение.
Съдът не споделя доводите, изложени в жалбата, че в
хода на така проведеното административнонаказателно производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. При служебния контрол за законосъобразност,
съдът не съзира такива. АУАН и наказателното постановление съдържат всички
задължителни реквизити, издадени са в законоустановените срокове, надлежно
връчени са на наказаното лице. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка изцяло
съответства на направените изводи и правна квалификация на деянието. АУАН и Наказателното постановление са
издадени при изяснена фактическа обстановка. Нарушението в двата основни акта е описано точно по време,
място и при какви обстоятелства е извършено. Изпълнителното деяние на процесното административно
нарушение е описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице съществено
нарушение на процесуално правни норми. Наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и е описал нарушената законова разпоредба.
Доказана е материалната
компетентност на актосътавителя, чрез представената по делото Заповед № РД – 443/ 07.06.2019 г.
на Министъра на околната среда и водите.
Съдът приема, че правилно определена е и
административнонаказателна разпоредба, въз
основа на която от жалбоподателя е ангажирана отговорност – чл.
83, ал. 1, т. 2 ЗЗТ, по смисъла на която наказва се с глоба, съответно с имуществена
санкция, от 1 000 до 10 000 лв., едноличен търговец или юридическо лице, което осъществява
дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този
закон.
Правилен е и вида на наложеното наказание „имуществена санкция”,
предвидена за нарушение, извършено от ЮЛ, каквото е жалбоподателя.
Законосъобразно е определен и размера на наказанието от вида „имуществена
санкция” – 1 000 лв., като същият е в законоустановения минимум, предвиден в
чл. 83, ал.1, т. 2 ЗЗТ.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11/
10.09.2019 г. на Директора на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и водите
(РИОСВ) – гр. Монтана, с което
на ОБЩИНА –
БЕЛОГРАДЧИК, Булстат *********, гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Княз Б.
І” № 6, представлявана от Б.Н. – Кмет, е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. – за нарушение на
чл. 83, ал. 1, т. 2, във вр. с & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защитените територии (ЗЗТ).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен
срок от съобщението, че е обявено на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :