Решение по дело №176/2014 на Окръжен съд - Плевен

 

 

                                              РЕШЕНИЕ  №

                                     Гр.Плевен  , 26.05.2015 г.

                     В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О Д  А  

Плевенски окръжен съд ,търговско отделение  , в Открито съдебно     заседание  на единадесети май   , през   две хиляди  и петнадесета  година, в  състав :

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря  Х.  Д.  и в присъствието   на Прокурора ................., като разгледа докладваното    от      Съдията  Данчев т.д.№ 176 / 2014 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

     С исковата молба от „ ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ „ АД  е предявен срещу   „Н.П.-Н-**“ ЕООД   иск с пр. осн. чл.422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и във вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД   от   ГПК за признаване за установено спрямо  ответника  ,че дължи  на ищеца  вземане в размер на 27 680,21 лв. от които 25 125,62 лв. представляващи главница и 2 554,59 лв. законна лихва за неиздължената наемна цена по договор № 137/ 01.01.2012 г .  за периода от 01.01.2012г. до 06.02.2012г. ,както и законната лихва от депозиране  на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното издължаване и разноските по делото – д.т., и юрисконсултско възнаграждение .

    Предявеният  от иск „ ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ „ АД  съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК  с оглед цената на иска е   родово подсъден  на Плевенски окръжен съд и подлежи на разглеждане по реда на глава тридесет  и втора от ГПК , доколкото се касае за  вземане ,произтичащо от търговска сделка.

     В исковата молба  се твърди ,че ищецът е енергийно дружество по смисъла на Закона за енергетиката и притежава лицензия , издадена от ДКЕВР за разпределение на ел. енергия на територията на Западна България. Твърди се ,че в това си качество ищецът е сключил с ответника договор № 137 / 01.01.2012г. за възмездно ползване на елементи от стълбовидната разпределителна ел. мрежа на територията на изрично изброени населени места ,всички в обл.Ловеч, по силата на който е предоставено  на наемателя ползването на тази мрежа за срок от 2 години считано от 01.01.2012г. при наемна цена в размер на 0,50 ст. /Без ДДС /за всеки ползван стълб и се заплаща до 30 –то число на текущия месец с платежно нареждане по банковата сметка на наемодателя. Сочи се ,че били съставени и двустранно подписани от страните по договора  протоколи според които по населени места и трафопостове  се сочи броя на ползваните от наемателя стълбове / общо   3169 бр./

    Твърди се ,че за периода от 01.01.2012г. до 01.02.2013г. ответника не е заплатил дължимия месечен наем/13 вноски по 1901,40лв./ ,както и за периода от 01.02.2013г.до 06.02.2013г. / 407,42 лв./ ,като общият размер на неплатения наем за посочените периоди според ищеца е 25 125,62 лв., включващи 13 непогасени месечни задължения от по 1 901,40 лв.и едно от 407,42 лв. / частично месечно задължение / . Твърди  се ,че наемодателят е  издал  на  наемателя фактури за задълженията  му за посочения период – общо 14 бр. фактури ,като по последната от тях - № ********* / 01.02.2013г. задължението се претендира  частично –за сумата 407,42 лв.

   В началото на ИМ се сочи ,че ищеца се явява заявител за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 388/ 2014г. на РС-Л..

   От това ч. гр.д.№ 388/ 2014г. на РС-Л. е видно ,че действително   по него е издадена заповед за изпълнение за посочените в исковата молба суми   срещу ответника ,но същият е направил писмено възражение в срока по чл. 414 от ГПК с оглед на което РС-Л. е указал на заявителя  ,че може да предяви установителния  иск по чл. 422 от ГПК в месечен срок от съобщението  . Този срок е спазен от ищеца. В т.см. съдът приема ,че са налице положителните процесуални предпоставки за разглеждането на този иск по същество.

     В даденият  срок за писмен отговор  ответника  е подал  писмен отговор. Ответникът в писмения си отговор  е направил възражения касаещи родовата подсъдност на предявения иск ,както и реда за разглеждането му като търговски спор ,които възражения вече са взети предвид от съдилищата – производството е пренесено пред родово компетентния съд-ПлОС  и е постановено неговото разглеждане по  реда на глава тридесет  и втора - търговски спорове.

       По съществото на спора се правят следните твърдения и възражения:

1.оспорва се правото на собственост на ищеца  върху стълбовната разпределителна мрежа,като в т .вр. се прави искане за задължаване на ищеца да представи договора въз основа на който е придобил собствеността върху тази мрежа.

2.сочи се ,че към момента на покупката на стълбовната мрежа от ищеца ,тя я е била евентуално придобита със вече изградената  още през 1999 г. мрежа за доставка на интернет услуга  от ЕТ „ Н.П.-Н.„ – гр.Л.,която пък е била предоставена за ползване на ЕООД „Н. П. – Н..-70“ – гр.Л.. Сочи се че тази мрежа е законно изградена и по тази причина са били отменени от съда заповеди на РДНСК-Ловеч за нейното премахване. Поради това се счита ,че ищецът евентуално е придобил собствеността върху тази мрежа заедно с вече придобито от ответника право на специално ползване на тази мрежа по смисъла на чл. 295 от ЗЕС  и това изключва плащането на  наем за същата мрежа.

3. оспорва  се размера на предявените искове ,което оспорване се основава на твърдение  за неточно определяне броя на стълбовете в приложените към исковата молба протоколи / тъй като не е било извършвано тяхното реално преброяване ,освен в селата **** и ****/.В т.вр. оспорва се съдържанието на всичките 15 бр. протоколи, приложени към договора  за наем по отношение на  посочения  в тях брой на стълбовете.

   Оспорват се и приложената към исковата молба счетоводна справка,изходяща от ищеца ,както и всичките издадени от ищеца фактури .

  4. Твърди се също така ,че договора за наем е израз на  груба злоупотреба  с монополно положение на  пазара от страна на посочения  наемодател – ищеца ,в случай че се установи ,че той е единствения собственик на стълбовната мрежа в региона. В т.вр. се счита ,че договора за наем противоречи на нормата на чл. 21  от ЗЗК ,на правилата на добрата търговска практика и на морала .

 

  5. Счита се също така ,че договора е сключен в противоречие със ЗЕС / нормите на чл. 295,ал. 6 / ,както и в нарушение на чл. 82 от Договора  за създаване на Европейската общност ,доколкото чрез конкретния договор   за наем се ограничава  технологичното развитие  във вреда на потребителите  в малките населени места.

   Тези твърдения на ответника всъщност  обосновават теза   за нищожност на договора за наем,макар това да не е изрично заявено в писмения отговор, но становището на ответника , че по този договор не се дължи наем се равнява именно на мнение ,че договора за наем е нищожен и по тази причина не се дължи изпълнение по него.

    Вместо да заяви изрично искане за признаване нищожност на договора за наем , ответникът прави искане съдът да измени или прекрати  договора  за наем изцяло или отчасти поради стопанска непоносимост –настъпили са според   ответника такива обстоятелства ,които страните не са могли и не са били длъжни  да предвидят .Като аргумент в същата посока се прави и твърдението, че липсвала еквивалентност на насрещните престации ,тъй като дружеството ищец нищо не престира по този договор ,доколкото мрежата била изградена много преди сключването на договора.

     В т.вр. обаче,  следва да се посочи ,че съдът изрично е  ОТКАЗАЛ ДА ПРИЕМЕ  за съвместно разглеждане в този процес заявеното с писмения отговор от  ответника  искане съдът да измени или прекрати  договора  за наем изцяло или отчасти поради стопанска непоносимост,поради това ,че същото не отговаря на изискванията на чл. 211 от ГПК за надлежно предявен насрещен иск,а  уреденото в чл. 307 от ТЗ  потестативно право  според съда  може да се упражни само чрез иск , а не може да  се въвежда в предмета на спора с възражение.Поради това съдът счита ,че с настоящото решение   не дължи произнасяне по такава претенция на ответника ,поради което не  са и събирани доказателства в тази посока от защитната теза на отвветника . В т.см. са развити съображения и в определението на съда, съдържащо проекта за доклад.

    Сочи се също така ,че исканият от ищеца наем надвишавал  събраните такси от доставката на интернет в малките населени места ,като се проследява спадането както на броя на абонатите , така и намаляването на приходите от тази дейност по доставка на интернет ,осъществявана от ответното дружество през 2011- 2012 г.  

      Подадена е допълнителна искова молба  от ищеца  в срока по чл. 372 от ГПК . С нея се взема отношение по всички възражения на ответника  ,като се счита че те са неоснователни. Проследява се промяната по отношение правото на собственост върху енергийните обекти и съоръжения  за пренос и разпределение на ел. енергия ,както и правоприемството между правните субекти ,носители  на правото на собственост ,което се проследява между следните юридически лица :“Национална електрическа компания „ ЕАД в чийто капитал е включена и въпросната  ел. разпределителна мрежа ,което впоследствие  е преобразувано  чрез отделяне на ново ЕАД с фирма „Електроразпределение –Плевен „  ,което  е правоприемник по отношение дейностите по експлоатация на ел. разпределителните мрежи ,преноса и разпределението на ел. енергия на обособени територии ,в т.ч. тези обслужвани от бившите клонове  в Л.П.В.М.В.след което пък  „ Електроразпределение –Плевен“  ЕАД се влива в  „Електроразпределение Столично „ АД , което по –късно е преименувано на „ ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ „АД  – ищеца по делото .

    Твърди се ,че в това си качество ищеца прави разходи по дейностите  за поддържане в технологична  годност на ел. преносната  и разпределителна мрежа –това съдът възприема като  отговор на възражението на ответника , че липсвала  еквивалентност на престацията  на ищцовото дружество по договора за наем  с тази на ответника.

    По оспорването на протоколите за установяване броя на стълбовете , се сочи ,че тези протоколи са подписани от представител на самия ответник и се възразява  срещу искането за допускане до разпит  на свидетел , който да установява тези факти.  При условията на евентуалност ,ако съдът допусне разпит на този свидетел ,се прави искане за допускане до разпит на двама свидетели,участвали при съставянето на самите протоколи. 

   Прави се и искане за допускане на съдебно-техническа експертиза ,която да уточни броя на стълбовете в посочените в договора  населени места. Заявява се ,че ищеца ще се ползва от представената счетоводна справка и фактурите и в т . вр. се прави искане за допускане на съдебно –икономическа експертиза за проверка на счетоводните сметки, водени в „ЧЕЗ Разпределение България „  и  да даде заключение за верността на тези оспорени документи.

   Впоследствие ищецът се е отказал от искането си за СТЕ.

    Счита се ,че не е приложим в случая института на стопанска непоносимост ,най-малкото поради това , че не се касае  за последваща сключването на договор за наем  промяна  в икономическата обстановка,която да води до нееквивалентност    на насрещните престации по договора  за наем.

    Счита се също така , че ответникът няма учредено право на специално ползване върху стълбовната мрежа по смисъла на чл. 295 от ЗЕС ,като мнението на ищеца е , че този текст на ЗЕС  намира приложение само  по отношение на линейната инженерна мрежа ,която е собственост на държавно предприятие ,каквото „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД не е.

     Възразява се срещу приемането на представените с писмения отговор от ответника  документи , както и срещу  всички  др.доказателствени искания на ответника .

   Постъпил е допълнителен отговор от ответника  в който освен, че се поддържат заявените с първоначалния отговор твърдения и доказателствени искания ,се възразява срещу част от заявените с допълнителната молба  доказателствени искания - за Съдебно икономическа експертиза по въпросите да изследва счетоводните записвания  при ищцовото дружество  ; оспорва се верността на представеното от ищеца удостоверение  от 03.11.2014г. ,както и се възразява  срещу  приемането на   двете писма  , изходящи от зам.министър и от председател на Комисията за регулиране на съобщенията ,които според ответника са недопустими като доказателства , защото представляват само становища относно приложение   на правни норми , които становища  не са задължителни за страните по делото.

        Съдът е   изготвил   проект за доклад по делото,който е  съобщен на страните съгласно чл. 374, ал.2 изр. Трето  от ГПК ,като заедно с това съдът се е произнесъл и по направените от страните доказателствени искания.

     Приети са   на осн чл. 374, ал. 1  от ГПК  като писмени доказателства по делото  представените от ищеца с исковата молба документи ,както и представените с допълнителната искова молба.

    Приети са и представените от ответника  с писмения му отговор документи като писмени доказателства по делото,в т.ч. и решенията по адм.дело № 21/ 2000 г.и по адм. дело № 40/ 2010 г.  на ЛАС ,както и решения на ВАС по тези дела,както и решенията по адм.д.№ 619/ 2012 г. на ПлАС и по адм.д.№ 618/ 2012 г. на ПлАС и решенията на ВАС ,   но  НЕ  СА ПРИЕТИ    въпросника  за отчет на дейността през 2011 и 2012 г. на предприятията,осъществяващи обществени електронни съобщения;документите представени с отговора  на ответника,  касаещи неговото здравословно състояние/ епикризи / , както и документите ,  свързани с подавани от него жалби до ИД на „Чез Разпределение България“ АД , до началника на РПУ –Л. ,до Районна прокуратура –Л. и до Окръжна прокуратура –Плевен и допълнение към тези жалби,които съдът е счел  за неотносими към спора.

    Заедно с това,  с оглед заявеното от ответника оспорване на част  от представените от ищеца  документи е открито  производство на осн. чл. 193 от ГПК за тяхното оспорване , а именно : За оспорване истинността на счетоводната справка, представена с исковата молба и изходяща от ищеца ,както и на представените с исковата молба 14 бр. фактури,като изрично е указано на ищеца ,че  Доказателствената тежест за установяване истинността на записите в тези документи е върху представилата ги страна – ищеца.

  Във връзка с посоченото под т. 3 възражение на ответника, касаещо броя на ползваните стълбове е   Открито  производство по  оспорване истинността на представените с исковата молба 15 бр. протоколи от 30.1.2011 г. за съвместен оглед и установяване на ползваните от кабелния оператор стълбове ,но доколкото първоначално съдът е приел, че тези протоколи носят подпис на представител на „Н. П. –Н.. – 70“ ЕООД- гр.Л. – Я. Я. ,то  е указал  на ответника, че доказателствената тежест при това оспорване е негова ,т.е. той следва да ангажира доказателства ,че посоченият в протоколите  брой на ползваните стълбове не е верен.  След като в съдебно заседание от разпита на свидетеля Я. Я. ,обсъждано заедно с изричните обяснения дадени в с.з. от управителя на  „Н.П.-Н-**“ ЕООД   / самия Н. П. / става ясно ,че всъщност подписите на процесните протоколи не са положени от  Я. Я. , а са положени от самия Н. П. ,то съдът е дал нови указания за разпределението на доказателственета тежест за това оспорване истинността на процесните протоколи ,като е посочил ,че  все пак тежестта е върху оспорващия ги ответник „Н.П.-Н-**“ ЕООД   ,чийто управител е подписал протоколите.

    Ответната страна  за доказване на своето оспорване,  не е ангажирала съдебно –техническа експертиза, която да извърши проверка на място за действителния брой на ползваните стълбове, а се позовава на събраните сведения при разпита на свидетелите по делото – Я. Я./посочен от ответника /  , С.С.  и Ц.Н. / посочени от ищеца/.

  Свидетелите Н. и С. ,които са били на работа при ищеца“ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛНИЕ БЪЛГАРИЯ „ АД , както през процесния период , така и към настоящия момент ,потвърждават ,че са участвали в извършване на преброяване на действителния брой на стълбовете от стълбовната мрежа на които има поставена кабелна въздушна мрежа за телевизионни сигнали и интернет връзка  , изградена от  кабелни оператори в следните населени места  /с.****** , гр.Л. , с.****** , и с.**** / -свидетелят С.С. ,както и  в селата  ****** и ****** и в гр.Летница /свидетелят Ц.Н../  Свидетелят С. също така потвърждава ,че на предявените  му протоколи за съвместен оглед,  касаещи района  на с.**** ,с.****** и  гр.Л. подписът за представител на „ ЧЕЗ Разпределение България „АД е положен от самия него , но по отношение  на протокола, касаещ преброяването за с.****** отрича да има негов подпис / на л. 33 от делото на РС-Л. / , въпреки че  твърди ,че е участвал в преброяването и  в това село.

    Свидетелят Ц.Н. пък отрича да има положен подпис от него под който и да било от процесните протоколи за преброяване ,в т.ч. и на  тези протоколи ,  касаещи населените  места за които твърди ,че е участвал в преброяването на стълбовете.

    Двамата свидетели общо взето безпротиворечиво установяват по какъв начин е било проведено преброяването на стълбовете в посочените от тях населени места ,като заявяват, че преброяването не е извършено за един ден , а е продължило повече време ,като освен това не са в състояние да определят прецизно  периода през който е извършено преброяването в процесните населени места ,но сочат ,че това може да е станало  както през лятото ,така и в края на посочената в протоколите  година-2011 г. , както и че самото преброяване е ставало чрез маркиране със спрей на стълбовете на които има изградена  кабелна мрежа ,като е било извършено отбелязване на преброените стълбове в тетрадка , която след това била предадена на прекия им ръководител в гр.Л. ,който съставил протоколите за съвместен оглед.

    Свидетелите сочат ,че  преброяването за мрежата на всички кабелни оператори е било извършвано едновременно / а не поотделно за всеки кабелен оператор / ,както и че е имало представители на някои от кабелните оператори ,но не на всички. Конкретно за представител на ответника, свидетеля Ц.Н. не  в състояние да посочи дали е имало такъв , но свидетелят С. е категоричен ,че в посочените от него населени места е участвал като представител на ответното дружество именно Я. Я..

   Самият Я. Я., разпитан в с.з. на 09.03.2015г.   потвърждава ,че е участвал в преброяването на стълбове ,но само в населените места  с. **** ,с. **** и гр.Л. .  Този свидетел потвърждава изнесеното от другите  двама  свидетели, посочени от ищеца относно начина на преброяване -  чрез маркиране на стълбовете със спрей , както и че  преброяването на  стълбовете на които имат изградена кабелна мрежа е ставало едновременно  за всички кабелни оператори , а не само за всеки един поотделно на различни дати. Свидетелят  Я. сочи ,че участието му в преброяването на стълбовете в посочените три населени места е станало през лятото на 2011 г –  м. юни или юли същата година, което отговоря по –точно на показанията на свидетеля С. и  не се изключва изрично  от показанията и на свидетеля Ц.Н..

    Това ,което се налага като извод при съвместната преценка на оспорените протоколи , които все пак носят подписа на управителя  Н. П., като представител на„Н.П.-Н-**“ ЕООД, заедно с показанията на тримата свидетели  , е че макар процесните протоколи   да не са били съставени на датата на която е извършено самото преброяване на стълбовете и  че   една част  от протоколите  не са подписани от лицата , които са участвали в преброяването от името на „ЧЕЗ Разпределение България„ АД  , а от други лица,чиято представителна власт спрямо ищцовото дружество не е изяснена ,  то все пак преброяване на стълбовете  на които има изградена мрежа на кабелните оператори в региона е  било извършвано през 2011г. /посочена вярно в протоколите като година на преброяването / , но на други дни и месеци ,различни от посочените в протоколите.Т.е. налице е частична  неистинност на протоколите по отношение на сочените в тях  ден и месец / но не и по отношение на годината /  на които е извършвано преброяването и част от тях са подписани от името на „ЧЕЗ Разпределение България „ АД  от лица ,които не са участвали в самото преброяване ,в т.ч. и протоколите касаещи преброяването  в селата  ****** и ****** и в гр.Летница ,които не са подписани от Ц.Н. ,който е посочен в тях като представител на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

    Независимо от недостоверността на   конкретната дата и месец, посочени в тези протоколи ,съдът приема ,че не е успешно оспорена истинността на тези протоколи що се отнася до факта на извършеното преброяване ,както и до   броя на посочените в тях стълбове. Това е така ,защото Ответникът,който е направил  оспорването  на протоколите  носи  доказателствената тежест да опровергае съдържанието на подписаните  от самия него протоколи /частни свидетелстващи документи,носещи подписа на опровергаващата ги страна/ , но според съда от обсъдените по-горе свидетелски показания не може да се направи извод,че  такова  опровергаване е постигнато. Напротив от преценката на свидетелските показания и на тримата свидетели ,въпреки  наличието на противоречиви интереси между свидетелите, сочени от ищеца и този посочен от ответника,се вижда  че   няма противоречие в показанията и на тримата за това ,че при преброяването не е имало спор за начина на самото преброяване и по отношение отразения брой на стълбовете, в т.ч. не е имало спорове ,че неправилно са били преброявани стълбове на които да е нямало мрежа на съответния кабелен оператор ,нито пък ,че са били броени стълбове,които да са били  общинска собственост. 

    Нещо повече , самият ответник не твърди ,че при подписване на договора за   отдаване под наем от  01.01.2012г. е бил лишен от възможността да ползва  определена част от стълбовната мрежа /определен брой стълбове /на които има изградена негова кабелна мрежа , а смисъла на процесните протоколи,който се  изяснява от чл. 4, / 1 / във вр. с чл. 1 от въпросния договор е да се установи откога е станало възможно   ползването на стълбовната мрежа / след получаване на двустранно подписания договор и оформяне на двустранен протокол - приложение от наемодателя и наемателя/ . Както се вижда от доказателствата по делото , договора е подписан на 01.01.2012г./тази дата не е оспорена от страните по делото / , а пък посочената в самите протоколи   една и съща дата- 30.12.2011г.  макар да се установи ,че не е вярна като дата на извършеното преброяване ,  то не е отречена като дата  на подписването на протоколите и тя предхожда с един ден  датата на подписване на самия договор за отдаване под наем -01.01.2012г.от което следва ,че още към 01.01.2012г. са били изпълнени условията на посочения по-горе текст от договора ,касаещ възможността за ползване на мрежата .

    Ответникът не твърди ,че през целия процесен период за който се претендира наем /    01.01.2012г. до 01.02.2013г. .до 06.02.2013г./ или пък през част от него  да е бил лишен от ползването на стълбовната мрежа. Неговите твърдения за предприемане от ищеца на действия по премахване на тази мрежа са за времето след 07.02.2013г. / стр. 6 от делото –писмения отговор на ответника / ,което обаче е след процесния период, въведен с исковата молба като част от предмета на делото и поради това не се е налагало  събиране на доказателства в тази насока .

   Вярно е ,че в писмения отговор на ответника се сочи влошаването на здравословното състояние на управителя на  ответното дружество през м. септември 2011 г. ,като се прави връзка с проблемните отношения с“ЧЕЗ Разпределение България „АД по повод ползването на стълбовната мрежа , но следва да се отбележи ,че ответникът не е заявил  изрично нито в писмения си отговор ,нито в допълнителния си отговор ,че  влошеното му здравословно състояние е довело до някакъв порок на волята му, изразена при подписването на оспорените от него протоколи за съвместен оглед и преброяване на стълбовете .

  Поради тези съображения ,като се има предвид ,че управителят на ответното дружество е подписал всичките протоколи и като се има предвид изложената по –горе преценка на свидетелските показания ,съдът приема ,че те не са успешно оспорени що се отнася до следните обстоятелства ,отразени в тях: че е било извършено преброяване на стълбовете  през 2011 г. в населените места за които свидетелите дадоха показания и че тези протоколи отразяват точно броя на стълбовете на които има изградена въздушна мрежа за пренос на данни на ответното дружество .За другата  част от оспорените протоколи/ тези,които касаят другите населени места извън   с.****** , гр.Л. , с.****** , с.**** ,както и   селата  ****** и ****** и  гр.Летница/    , ответникът не е ангажирал  доказателства, в т.ч. и свидетелски показания , които да опровергаят отразеното в тях преброяване за чиято достоверност самият управител също така се е подписал върху тези протоколи.

    Обстоятелството ,че свидетелят Я. /посочен от ответника / отрича да е участвал в преброяването задругите населени места освен посочените от него  от   с.**** ,с. **** и гр.Л. съдът не приема за достатъчно опровергаване на посочения в тези други протоколи брой на стълбовете при положение ,че и те носят подписа на управителя на ответното дружество и не е установен порок на изразената от него воля, който да я прави нищожна.

    Що се отнася до посоченото в т.1 възражение на ответника ,че ищецът не е собственик на стълбовната разпределителна мрежа по отношение на която е сключен договора за наем на елементи от нея,то преди всичко следва да се посочи ,че дори да беше установено по делото ,че ищецът не е собственик на тази мрежа  ,това не опорочава договора за отдаване под наем до степен на недействителност ,тъй като е безспорно в съдебната практика и в правната теория ,че обстоятелството, че наемодателят не е собственик на отдаваната под наем вещ не се отразява върху действителността на този договор,същественото задължение на наемодателя при който договор е не да прехвърли правото на собственост върху елементите от стълбовната разпределителна мрежа , а само да осигури тяхното безпрепятствено ползване от наемателя ,което разбира се наемодателят може да направи и без да е техен собственик. Поради това ,съдът не намира за необходимо изрично да се занимава с въпроса дали ищеца е собственик на стълбовната разпределителна мрежа,след като това няма никакво значение за действителността на договора за наем и след като освен това няма твърдения от страна на ответника ,че са възникнали някакви проблеми за наемателя  при ползването на елементите от стълбовната мрежа поради това ,че наемодателят му не е собственик на тази мрежа.

    Освен всичко друго все пак е нужно да се посочи и това , че като  се  проследи  промяната по отношение правото на собственост върху енергийните обекти и съоръжения  за пренос и разпределение на ел. енергия ,както и правоприемството между правните субекти ,носители  на правото на собственост ,които обстоятелства са отразени в представените с допълнителната искова молба документи ,съдът приема ,че процесната разпределителна мрежа действително е собственост на ищцовото дружество в чиито капитал фигурира.Проследява се правоприемството  между следните юридически лица :  “ Национална електрическа компания „ ЕАД в чийто капитал е била  включена  въпросната  ел. разпределителна мрежа ,което впоследствие  е преобразувано  чрез отделяне на ново ЕАД с фирма „Електроразпределение –Плевен „  ,което пък  е правоприемник по отношение дейностите по експлоатация на ел. разпределителните мрежи ,преноса и разпределението на ел. енергия на обособени територии ,в т.ч. тези обслужвани от бившите клонове  в Л.П.В.М.В.   след което пък  „ Електроразпределение –Плевен“  ЕАД се влива в  „Електроразпределение Столично „ АД , което по –късно пък   е преименувано на „ ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ „АД  –това е  ищеца по делото.така че и в това отношение възражението на ответника за това ,че  ищеца не бил собственик на процесната стълбовна   мрежа не е основателно.

    Във връзка с това следва логично да бъде разгледано и възражението на ответника ,че договора за наем бил сключен в противоречие с нормата на чл. 295 ал. 6 от Закона за електронните съобщения ,тъй като неговото предприятие имало право на специално  ползване на стълбовната разпределителна мрежа ,което  възникнало още преди ищцовото дружество да придобие собствеността върху нея , т.е ако условно се приеме, ищеца е станал собственик на тази разпределителна стълбовна мрежа ,то той го бил  придобил заедно с принадлежащото на ответника право на специално ползване по смисъла на чл. 295 от ЗЕС,което изключва плащането на наемни вноски.

   „Правото на ползване на линейни инженери мрежи на транспорта , водоснабдяването и канализацията ,ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕТО  , ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО ,газоснабдяването ,хидромелиорациите по смисъла на §5, т.31 от ЗУТ е уредено в чл. 295 ал.1 от ЗЕС ,в полза на предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения.  Според съда предприятието на ответника има характер на такова предприятие по смисъла на §1 т.50 от ДР на ЗЕС ,тъй като е юридическо лице –търговско дружество ,което осъществява по търговски начин електронни съобщения при условията на този закон.  Следва да се отбележи обаче ,че нормата на чл. 295,ал.1 от ЗЕС на която се позовава ответника е приложима само по отношение на тази  техническа инфраструктура по смисъла на т.31 от §5 от ДР на ЗУТ,  която е публична собственост /държавна или общинска / .  В случая стълбовната разпределителна мрежа на която е изградена и въздушната кабелна мрежа на ответното търговско дружество ,не  е публична собственост , а се явява  частна собственост-  на акционерното дружество  „ ЧЕЗ Разпределение България „АД. 

   Заедно с това,по делото не са представени от стана на ответника доказателства за учредяването в негова полза  на право на ползване върху процесната разпределителна мрежа ,което право на ползване не възниква директно по силата на закона , а се учредява  по определен ред  и срещу заплащане на еднократно обезщетение/ чл. 295, ал.3 от ЗЕС / . В т.см. няма основание да се приеме ,че  в полза на „ „Н. П. – Н.. 70“ ЕООД е възникнало такова възмездно право на ползване  срещу заплащане на еднократно обезщетение,което положение да е било  заварено от приобретателя на разпределителната стълбовна мрежа „ЧЕЗ Разпределение България „ АД,което положение  този приобретател    да е длъжен да търпи и което да го лишава от възможността да сключи договор за наем на същата разпределителна стълбовна мрежа.