Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,13.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание
на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Д. Шулева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 9596 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Ищецът твърди в ИМ, че на 22.11.2017 г.,
около 17:15 ч., в с. Славянци, на ул. „Г. Димитров” е реализирано ПТП, при
което пострадал като велосипедист. Поддържа се, че вина за ПТП имал И.И.О.– водач на л.а. „Мицубиши Паджеро Пинин“, рег. № ******,
който не спазил правилата за движение, управлявайки автомобила с несъобразена
скорост и реализирал удар с него. Заявява се, че в резултат на ПТП са му били причинени
телесни повреди - 1/ закрито счупване на
горния край на лъчевата кост; 2/ счупване на костите на носа; 3/ сътресение на
мозъка без открита вътречерепна травма; 4/ хематоми
на горен десен клепач и на дясна скула; 5/ разкъсно-контузни
рани на главата и шията, причинили му болки и страдания. Твърди, че е направил и разходи за лечението
си. Към момента на ПТП водачът, управлявал л.а. притежавал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, сключена при ответника. Предявил
претенциите си пред ответника, който не му е заплатил обезщетение за
претърпените от него вреди. Затова претендира заплащането на 50 000 лева -
обезщетение за понесените неимуществени вреди и още 115,10 лева - обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на ИМ (16.07.2018 г.) до окончателното плащане. Претендират се и разноски.
В хода на производството Г.Х. е
починал и съгласно чл. 227 ГПК на негово
място като ищци са конституирани наследниците му по закон: съпругата и децата.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който не оспорва исковете по
основание, а само по размер. Счита претенцията за основателна до сумата от
12 000 лева. Не оспорва и размера на направените разходи за лечение. Не
оспорва наличието на застраховка ГО със сочения за виновен водач. Смята, че
вредите не са възникнали единствено в резултат на произшествието. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец, който не се е движел
плътно възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Оспорва
размера на претендираната лихва.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно приложените КП и АНД №
3/2019 г. по описа на РС-Карнобат се установява, че на 22.11.2017 година И.И. О. при управление автомобил „Мицубиши
Паджеро Пинин“, рег. № ******,
в посока от гр.Сунгурларе за с. Градец, в нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно - чл.20, ал.1 и 2, вр.чл.21, ал.1,
вр. чл.77 от ЗДвП, по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на горния край на лява
лъчева кост, представляващо трайно затрудняване на ляв горен крайник –
престъпление по чл. 343, ал.1, буква “б“, предл.“второ“
НК. Злополуката е настъпила като ищецът бутайки велосипеда с дясната си ръка
започнал пресичане на пътното платно косо
наляво в платното на движение на л.а.В същото време в пътната лента за насрещно
движение е стоял спрян с включени фарове л.а.“ Фолсваген“
модел“Голф“като водачът му е водил разговор с ищеца.
В резултат на ПТП-то ищецът е
получил: черепно-мозъчна травма, изявена
с контузия на главата с рана в дясно челно и данни за сътресение на главен
мозък; лицево – челюстна травма, изявена с хематом на десен горен клепач, дясна
скула с охлузвания; контузия и счупване и деформация на носа; травма на
опорно-двигателния апарат, изявена със счупване на лакетната
кост на лява предраменница в горната трета.
Деформацията на носа се установи както от епикризата
така и от показанията на свидетеля И..
От СМЕна
в.л. д-р Г. се установява още, че Г.Х. е търпял продължителни болки в резултат
на причинените му травми. За период от около 2-3 седмици са отшумели болките,
причинени от травмите на меките тъкани. Счупването на носните кости е довело до
интензивна болка с постепенно намаляващ интензитет за период от 20-30 дни.
Предвид деформацията на носа Г.Х. е изпитвал и затруднения при дишането.
Последиците от мозъчното сътресение (нарушения на паметта, дезориентация,
главоболие и др.) са отшумели за около 20-25 дни след инцидента.В.л. с оглед
алкохолната концентрация 2.5% в кръвта на ищеца счита че тя отговаря на
началните стойностти на тежка степен на
алкохолно опиване характеризиращи се с нарушено
равновесие, клатеща се походка, загуба на критична преценка, намалена зрителна
острота и периферно зрение и влошаване неврологичните симптоми.
Според в.л. Х. по САТЕ навлизайки в с.Славянци в тъмната
част на денонощието разрешената скорост
за движение е била 50 км/ч., а автомобилът се е движел със скорост 70.09 км/ч.
По исковете по чл.432, ал.1 КЗ :
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди - пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Следователно
за да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо да се установи, че в резултат
на виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск
по застрахователния договор.
По делото е безспорно,че в
резултат на виновното и противоправно поведение на водач, чиято ГО е
застрахована при ответника, е настъпило ПТП, от
което е пострадал Г.Х.. Причинената средна телесна повреда е елемент от
състава на престъплението, поради което същата следва да се приеме за
установена по настоящото дело на основание чл. 300 ГПК. Ето защо са установени
всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответното дружество. По
отношение на останалите травми, които не са обхванати от решението по
наказателното дело, както и по отношение на претендираните имуществени вреди,съдът
съобрази със заключението на в.л. д-р Г. което е категорично,че тези вреди са
настъпили в резултат на същото това ПТП, съгласно приложените медицински
документи.
По иска за неимуществените
вреди:
Ищецът е отправил
претенция до застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но такова не е било заплатено.
Зачитайки обвързващата сила на
решението по административно наказателното производство и събраните
доказателства съдът приема, че в резултат на произшествието Г.Х. е получил счупване на горния край на лява
лъчева кост, черепно-мозъчна травма,
изявена с контузия на главата с рана в дясно челно и данни за сътресение на
главен мозък; лицево – челюстна травма, изявена с хематом на десен горен
клепач, дясна скула с охлузвания; контузия и счупване и деформация на носа;
травма на опорно-двигателния апарат, изявена със счупване на лакетната кост на лява предраменница
в горната трета.Така установените травми са причинени от удари на твърди и тъпи
предмети със значителна сила, което кореспондира с описания в ИМ механизъм,
поради което съдът приема, че те са в причинна връзка с произшествието.
С установяване на болките и страданията,
които Г.Х. е изпитвал се доказва и последния елемент от фактическия състав на
отговорността на застрахователното дружество. Ето защо искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен. По отношение на размера
им съдът съобрази че пострадалият е търпял
продължителни болки в резултат на причинените му травми. За период от около 2-3
седмици са отшумели болките, причинени от травмите на меките тъкани. Счупването
на носните кости е довело до интензивна болка с постепенно намаляващ интензитет
за период от 20-30 дни. Предвид деформацията на носа е изпитвал и затруднения
при дишането. Последиците от мозъчното сътресение (нарушения на паметта,
дезориентация, главоболие и др.) са отшумели за около 20-25 дни след инцидента.
След произшествието Г.Х. е бил лекуван като за счупването на предраменницата е извършена гипсова имобилизация с указания
за премахването ѝ след 45 дни. При благоприятно развитие на оздравителния
процес възстановяването от счупването настъпва за около 3 месеца според в.л.
д-р Г.,предвид което съдът приема, че това е периодът, за който пострадалия се
е възстановил от травмата на предраменницата.
При преценката относно
размера на обезщетението за търпените от ищеца вреди, съдът съобрази указанията,
дадени с ППВС № 4/68г. и с ППВС № 17/63г. и отчете силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период; възрастта на Г.Х. към
датата на ПТП - 56 г.; както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания и степента на увреждане на ищеца, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 26 000 лева, а за разликата над
26 000 до предявения размер 50 000 лева иска следва да се отхвърли. При определяне размера на присъденото
обезщетение съдът съобрази и съдебната практика на САС, обективирана в Р-е №
1559/25.06.2019 г. по в. гр. д. № 513/ 2019 г. на САС; Р-е № 588/30.03.2016 г.
по в.гр. д. № 4223/2015 г. на САС; Р-е №
779/ 04.04.2019 г. по в. гр. д. № 4732/2018 г. на
САС.
По иска за
имуществените вреди:
По делото са приложени: фактури и фискални
бонове за закупени лекарства -фраксипарин, депакин, ноотропил, спиронолактон, омпразол, медрол. Първите три, и последното, са закупени за лечение
на травмите, причинени от процесното ПТП. Лекарствата спиронолактон
и омепразол, обаче са закупени за лечение на други
заболявания, които не са причинени от настъпилото на 22.11.2017 г. ПТП според
в.л. д-р Г.. Тяхната стойност е съответно 8,30 и 11,00 лева с ДДС, или общо
19,30 лева. Стойността на останалите лекарства, които Г.Х. е заплатил е 95,80 лева. Ето защо искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен за сумата 95,80 лева, а за разликата до 115,10
лева следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед
изложеното посочените по горе суми за неимуществените и имуществените вреди са
дължими с лихва за забава от датата на ИМ (16.07.2018 г.) до окончателното им
изплащане.
По възражението за съпричиняване:
Приложението
на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно
е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. В
съдебната практика на ВКС /решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на
II ТО; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; решение № 58 /
29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на II ТО и други/ е застъпеното становището,
че приносът трябва да е конкретен -
да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и
да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем. Това сочи, че
обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по
чл.51, ал.2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В настоящият
случай единственото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е наведено
в отговора на ИМ и то касае движението
на Г.Х. при управление на велосипед в нарушение на чл. 80 , т. 2 ЗДвП (не
се движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение).
Според
свидетеля - очевидец О. и САТЕ се установи, че когато л. а. Мицубиши
е навлязъл в с. Славянци Г.Х. се е намирал на пътното платно в лентата за
движение на автомобила. Той е стоял там на около 80 см. от десния край на
платното за движение. От дясната му страна, между него и края на платното, е
бил неговия велосипед. Безспорно установено е, че не е управлявал велосипеда, а го е бутал по
платното. Това поведение не е наведено от ответника като възражение за
съпричиняване на произшествието. Затова съдът не може да го възприеме като
такова. От друга страна наведеното от ответника не се установи по делото. Ето
защо съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че движейки се с
велосипеда си по пътното платно в нарушение на чл. 80, т. 2 ЗДвП Г.Х. е
допринесъл за причинените му вреди.
По разноските:
При този
изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е
освободен от ДТ и разноски. Представляван е
безплатно от адв. А.М., а впоследствие и
ищците.За осъщественото от него процесуално представителство на основание чл.
38, ал. 2 ЗА му се дължи сумата 2 033,45
лева, от които съразмерно с уважената част от исковете следва да му бъдат
присъдени 1 058,85 лева.
Ответникът
е заплатил 250 лева за вещи лица, от които ищците следва да му заплатят
съобразно отхвърлената част от иска сумата 119,82
лева. Претендира и юриск.възнаграждение, което на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът определя на 150 лева. На основание чл. 78, ал. 3 и
ал.8 ГПК следва да му се присъди общо сумата 269,82 лева, които ищците да
му заплатят.
С
определение в с.з. на 01.10.2020 г. съдът е задължил ответника да довнесе още 33 лева депозит за изготвянето на САТЕ,
което не е изпълнено, затова и на
основание чл. 77 ГПК, ЗК „Л.И.” АД
следва да бъде осъдено да заплати 33
лева по сметка на СГС.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ЗК „Л.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС 1 044,80 лева – ДТ и 300
лева - разноски за вещи лица или общо 1 344.80
лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.В.Х., ЕГН **********, В.Г.И., ЕГН **********, В.Г.Х., ЕГН **********, Д.Г.Х.,
ЕГН ********** и М.Г.Х., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** – адв. А.М. - САК, на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 26 095,80 лв. - обезщетение за неимуществени
(26 000) и имуществени (95,80) вреди, причинени на наследодателя им Г.А.Х.
в резултат на ПТП на 22.11.2017 г. в с. Славянци, общ. Сунгуларе,
обл. Бургас, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.07.2016 г. до датата на плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата (за
неимуществените) от 26 000 до 50 000 лева и за разликата (за имуществените) от 95,80 до 115,10 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК********, да
заплати на адв. А.М. – САК с адрес: ***, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 1 058,85 лева- адв. възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.В.Х., ЕГН **********, В.Г.И.,
ЕГН **********, В.Г.Х., ЕГН **********, Д.Г.Х., ЕГН ********** и М.Г.Х., ЕГН **********, всички със
съд. адрес: *** - адвокат А.М. - САК, да
заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 269,82 лева
– разноски и юриск.възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл.77 ГПК,
сумата от 33 лева - разноски за депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 1 344.80 лева – ДТ и депозити за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: