Решение по дело №3212/2017 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    1715           Година  2018, 25.07.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 27.03.2018 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 3212 по описа за 2017 година и като обсъди :

 

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по жалба на Б.И.Х.,***, К.Б.Х.-А.,***, Г.А.З.,***, Х. Н.П.,***, Л.Я.Т.,***, Е.Е.Т.,***, Е.Д.Т.,***, Т. П. Вутов, ***, В.Х. Д.-Г.,***, ФИРМА, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Х. Г., ФИРМА, със седалище и адрес на управление *****, представ­лявано от управителя Б.Х., ФИРМА, със седалище и адрес на управление ****, представля­вано от управителя Йордан Д., Сдружение с дейност в частна полза с наи­менование ******, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от изпълнителния директор Б.Х., пода­дена за всички тях чрез процесуални им представител адв.О.Т., със съд.адрес ***, ******, против Заповед № 17ОА-2707 от 30.10.2017г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл.44 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗМСМА, чл.19 ал.1 т.2 и ал.2 т.5 от За­кона за пътищата във връзка с чл.19 от НРСППППСТГП, чл.14 ал.5 от Наредбата за управление на местните пътища в Община Пловдив е изменена и допълнена Заповед № 12ОА-484/28.02.2012г., изменена и допълнена със Заповед № 12ОА929/12.04.2012г. на Кмета на Община Пловдив, изменена и допълнена със Заповед № 12ОА-1255/22.05.2012г. на Кмета на Община Пловдив, изменена и до­пълнена със Заповед № 12ОА-2274/14.09.2012г. на Кмета на Община Пловдив, ка­то е променен текстът на т.VII на Заповед № 12ОА-484/28.02.2012г. От съдържа­нието на атакуваната заповед е видно, че разпореденото със същата може да се обобщи като установяване на правилата за регулиране на достъпа, движението и паркирането на моторни превозни средства в архитектурен исторически резерват /АИР/ ***.

С Определение № 141 от 19.01.2018г. е присъединено за съвместно разг­леждане и адм.дело № 3734/2018г. по описа на Адимнистративен съд – Пловдив, образувано по жалбата на Х.В.С. в качеството му на законен представител на малолетното му дете М.Х. С., с адрес за призоваване ***, против Заповед № 17ОА-2707 от 30.10.2017г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл.44 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗМСМА, чл.19 ал.1 т.2 и ал.2 т.5 от Закона за пътищата във връзка с чл.19 от НРСППППСТГП, чл.14 ал.5 от Наредбата за управление на мест­ните пътища в Община Пловдив е изменена и допълнена Заповед № 12ОА-484 от 28.02.2012г., изменена и допълнена със Заповед № 12ОА929/12.04.2012г. на Кме­та на Община Пловдив, изменена и допълнена със Заповед № 12ОА-1255/22.05. 2012г. на Кмета на Община Пловдив, изменена и допълнена със Заповед № 12ОА-2274/14.09.2012г. на Кмета на Община Пловдив, в частта й с която е променен тек­стът на т.VII на Заповед № 12ОА-484/28.02.2012г. в частта по т.VII.8 относно пред­виденото издаване на три пропуска на директора на ДГ“Щ.“, даващи право на достъп до резервата в обхвата на ****, за парикране в район на съответния имот, при спазване правилата за вдижениет на МПС за срок от една календарна година“, без частта касаещи собствениците на хотели.

С протоколно определение, постановено в проведеното открито съдебно за­седание на 30.01.2018г., на основание чл.182 ал.3 от АПК е допуснато присъеди­няване към оспорването на Р.С., С.Г., Н.Н., Т.Ч., С.О. и Д. В., всички те представлявани от адв. Н. П..

Изложените в жалбите на всички оспорващи и присъедили се към оспор­ването лице могат да бъдат обобщени по следния начин: 1. Настоява се заповед­та да се приеме за нищожен акт, като издадена от некомпетентен орган, като под­робни съображения са изложени в първоначалната жалба до съда; 2. Незаконо­съобразността на оспорения акт поради допуснити съществени нарушения на ад­министративно производствените правила – нарушение на изискванията на чл.66 и сл. от АПК за публично оповествяване на откритото производство и провеждане на обществено обсъждане преди издаването на заповедта и нарушение на изиск­ването за мотивираност; 3. Нарушения на материалния закон.

Настоява се за отмяна на акта, като е заявена и претенция за присъждане на сторените в процеса разноски от пръвоначалните жалбоподателите и присъе­динилите се такива към оспорването по редан а чл.182 ал.3 от АПК.

Ответникът – Кмета на Община Пловдив, чрез процесуалния си предста­вител юрк.С., оспорва жалбите, вкл. и с до­води за тяхната недопустимост. Настоява да се приеме, че лицата нямат правен интерес от заявеното оспорване, алтернативно че жалбите са неоснователник, като заповедта е издадена от компе­тентен орган, при спазени административно-производствени правила и при пра­вилно приложение на материални закон. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд–гр.Пловдив, първо отделение, трети състав като пре­­­­­цени данните по делото, намери следното:

Предвид представените писмени доказателства към всяка една от жалбите и към искането за присъединяване – Удостове­рения за настоящ адрес за всеки един от жалбоподателите – физически лица; доказателстваза това, че малолетния М.С. е записан и посещава ДГ“Майчина Грижа“ /ДГ“Щ.“/, ***, находяща се на територията на ****; съ­ответно са представени и доказателства за това, че атакуващите Заповед­та на Кмета на Община Пловдив юридически лица стопанисван обекти, находящи се на територията на ****, поради което и съдът приема, че за всеки един от оспорващите е на лице правен интерес. Що се касае до Сдружение с дейност в частна полза с наименование „**** ***, то съ­щото съдът при­ема че има правен интерес от заявеното оспорване, съобразно це­лите за които същото е създадено, в който смисъл и тази инстанция приема, че се касае и до организация по смисъла на чл.66 ал.1 от АПК. В тази връзка следва също така да се отбележи, че с атакуваната Заповед се въвеждат конкретни пра­вила и ограни­чения във връзка с достъпа и паркирането на МПС на територията на ****, с което пряко се засягат правата и законните интере­си на лицата живущи в обхвата на същата територия, респ. на юридическите лица развиващи търговска дейност в обхвата й. Отделно чрез въведените с нея огра­ничения се за­сягат непосредствено права, свободи и законни интереси на отделни граждани и организации, поради което този акт попада в приложното поле на АПК, включи­телно досежно възможността за упражняване на съдебен контрол върху него /в то­зи смисъл, по аналогичен казус е Определение № 3755/22.03.2010г., пос­тановено по адм.дело № 1397/2010г. по описа на ВАС/. 

По делото липсват данни процесният акт да е разгласяван по предвидения в АПК ред, респ. да е връчван на оспорващите, в същия липсва посочване въз­можността за неговото оспорване, реп. в какъв срок и пред кой орган, при което съдът приема, че първоначалната жалба подадена чрез административния орган на дата 13.11.2017г., а и тази на малолетиня М.С., десйтващ чер законния си представител, подадена в съда на 28.12.2017г., са депозира­иа в зако­ноустановения за това срок по чл.179 от АПК, респ. удължен по правилото на чл. 140 ал.1 от АПК, още повече че самата заповед е из­дадена на 30.10.2017г., т.е. във всички случаи дори и срокът по чл.179 от АПК е спазен спрямо същата при по­даването на първоначалната жалба.

На следващо място както правилно се поддържа от оспорващите атакува­ната Заповед е с ха­рактер на общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК.

В случая се касае до Заповед с която се установяване на правилата за ре-гулиране на достъпа, движението и паркирането на моторни превозни средства в АИР***, същата изменя предходно действащи аналогични общи административни актове, за които няма данни да са били оспорени пред съда. Из­дадена е на основание чл.44 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗМСМА, чл.19 ал.1 т.2 и ал.2 т.5 от Закона за пътищата във вр. с чл.19 от Наредбата за реда за спирането, престоя и паркирането на пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив и чл.14 т.5 от Наредбата за управлението на местните пътища в Община Пловдив.

По възражението за некомепетентността на Кмета на Община Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от Наредба №1 за организиране на дви­жението по пътищата (Наредба №1, издадена на осноавние чл.3 ал.3 от Закона за движението по пътищата и присъобразяване легалното определение в § 1 т.2 ДР на същата), за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението (ГПОД) в населени места, като ГПОД се разработва за територия на населеното място или за част от него (чл.9, ал.1 от Наредба №1). Освен това, според чл.10, ал.1 от Наредба №1, стопанинът на пътя възлага изработването на ГПОД при условията и по реда на Закона за обществе­ните поръчки (ЗОП), като окончателният проект на ГПОД се одобрява от кмета на съответната община /район/ (чл.15 от Наредба №1).

Идентични са и разпоредбите на чл.5 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив (Наредба № 2), спо­ред които за организиране движението по улиците на град Пловдив се изготвя ГПОД със срок на валидност от 5 години, изработването на ГПОД се възлага от общината по реда на ЗОП, съгласува се с общинската комисия по безопасност на движението и се внася за разглеждане и приемане от Експертния съвет по устрой­ство на територията (ЕСУТ) при условията и реда на Наредба № 1, а окончател­ният проект на ГПОД се одобрява от кмета на общината. На следващо място, спо­ред разпоредбата на чл.24, ал.3 от Наредба № 2, режимът на движение в *** се определя и контролира от община Пловдив, съгласуван със сектор ПП-КАТ-Пловдив.

По делото не се ангажирани доказателства, а и липсват такива твърдения, че за територията на община Пловдив има изготвен ГПОД по смисъла на чл.5, ал. 2 от Наредба №2, респективно по смисъла на чл.6, т.1 от Наредба №1, както и ГПОД за територията на АИР ***.

В същото време обаче, според разпоредбата на чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), общинските пътища се управляват от кметовете на общините, т.е. кметът на общината е материално компетентен орган да постановява актове с ог­лед правилното ползване и управление на тези пътища. Следователно обжалва­ният акт е издаден от компетентен за целта орган и при упражняване на произти­чащи от закона негови правомощия, поради което изложените от жалбоподателите доводи за нищожност на оспорения акт, поради липсата на компетентност, се явя­ват неоснователни.

По твърденията за допуснати процесуални нарушения.

Съдът не споделя възраженията за неспазени изисквания на чл.66 и сл. от АПК.

Видно от сайта на община Пловдив /https://www.plovdiv.bg/category/plovdiv-now/page/45/ на 22.05.2017г. е оповестена дата 30.05.2017г. за провеждане на об­ществено обсъждане във връзка с въвеждането на промяна в достъпа до АИР ***, като статии в тази връзка са публикувани и в електронните издания на в.Труд и „Пловдив Дир.бг“ /л.283 и сл./, съответно на 30.05.2017г. е проведено такова обществено обсъждане, за което са представени и надлежни писмени доказателства /л.284 и сл./, като на л.179 и сл. е приложен и поименен списък, съдържащ три имена, адрес и подис, на присъствалите на срещата на 30. 05.2017г. лица. Не може да се приеме тезата, а и от представените писмени дока­зателства не става ясна това обществено обсъждане да е провеждано по друг ня­какъв повод – напротив, установено е че то е сторено именно във връзка с новите ограничения в достъпа до ****.

При така установеното не може да се приеме, тезата че е нарушено изиск­ването на чл.66 от АПК – откриването на производство е оповестено публично сред средствата за масово осведомяване, вкл. и по друг подходящ начин /на сайта на Община Пловдив и електронни медии/, няма въведено изискване в закона за поименно съобщаване, респ. за конкретно уведомяване по друг начин на конкрет­ни субекти, които биха могли да бъдат засегнати от административното производ­ство, поради което и становището изразено от оспорващия С., чрез закон­ния му представител за противното е неоснователно.

При така установено се стига и до извода, че са спазени и останалите про­цесуални изсквания, залегнали в АПК – чл.67 – чл.68 от АПК, като е гарантирано правото на участие на всички заинтересовани лица /част от тях определено са го и упражнили на проведеното обществено обсъждане/.

В този смисъл е спазено и изискването на чл.71 от АПК за изясняване на всички факти от значение за издаването общия административен акт.

Актът съдържа фактическите и правните основания за издаването му, пора­ди което е и мотивиран съгласно изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.

Няма спор относно факта, че резерват *** е част от култур­ното ни наследство по смисъла на чл.6 от Закона за културното наредство, поради което съдът го приема за установен. Освен това, според чл.11 ал.1 от същия закон „Националната система по опазване на културното наследство включва държавни­те и общинските органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, както и Светия синод на Българската православ­на църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания“, като конкретните правамощия в тази насока са дадени с нормата на чл.17 от Зако­на за културното наследство.

Въведения режим за движение с оспорения акт, водещ до  ограничение, следва да се разглежда на плоскостта на основен принцип в административното производство - този за съразмерността при издаване на административните акто­ве – чл.6 от АПК.

Съдът извърши съдебен контрол за законосъобразност и преценка съобраз­но изискването на чл. 169 АПК и установи, че е спазeно изискването за законосъ­образност на акта, както и изискванията на чл.6 АПК за съразмерност, като право­мощията са упражнени разумно, добросъвестно и справедливо.

Нарушение на този принцип би било налице в случай, че правата на жалбо­подателите са нарушени, когато при наличие на възможност да се избира измежду няколко законосъобразни възможности, не е избрана тази с най-малки вредни пос­ледици.

В структурата на подзаконовия нормативен акт разпоредбата на чл.24, ал.3 от Наредба№2, попада в Раздел 5.”Ограничение на движението на ППС”. С така посочения раздел е регламентирано ограничението като временна забрана за дви­жение; забраната за движението на ППС по изрично посочени улици, видове авто­мобили и часови зони, както и режимът за движение в ***.

Режим за движението в АИР“Старинен Пловдив“ съдържащ органичения аналогични на част от съдържащите в обжалвата заповед е въведен и с нормата на чл.19 от Наредбата за реда за спиран, предстой и паркиране на пъртни пре­возни сред­ства на територията на гр.Пловдив, Глава Втора, Раздел III „Паркиране и престой в Зоните за платено и безплатно паркиране за хора с увреждания, лица със служебен абонамент и лица с постоянно местожителство“, което е и едно от правните основания посочени при издаването на оспорената Заповед.

От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не се установява административните актове да са приети и да съдържат норми, които да са в противоречие с целта на закона.

Цели се охрана на АИР“Старинен Пловдив” и ограничение на движението на ППС, чрез въвеждане на режим за същите, но всички те следва да се преце­няват и на плоскостта на основните цели формулирани в Закона за културното наследств, формулирани в чл.3 от същия „Този закон има за цел да създаде ус­ловия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на по­литиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до култур­ните ценности при спазване на следните принципи:

1. равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъще­ствяване на неговата закрила;

2. децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство;

3. публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство.

(2) Правото на достъп до културното наследство е възможност да се пол­зват културните ценности, като се осигури физически или интелектуален достъп до тях, без да се увреждат или подлагат на риск.

(3) Държавата, общините и частните лица създават условия и гарантират на всяко лице равен достъп до културни ценности“.

Следва да се уточни, че с обжалваната заповед се въвеждат ограничения относно достъпа, движението и паркирането на МПС в ****, но не и на гражданите именно с оглед опазването му като част от културното наслед­ство на РБългария, с което е спазена и целта на закона, като непротивопоставими са възраженията на живущите и посетителите на същия във връзка с несгодите, които следва да търпят от така създадените органичения /за които следва да се посочи че на практика съществуват още с предходните заповеди, като единствено са видоизменени в едната си част, като са въведени по-строги мерки, очевидно предвид неефективността на досега действащите, за постигането на посочената цел/.

При така установената фактическа обстановка и поради изложените съоб­ражения, съдът намира обжалваният общ административен акт за издаден от ком­петентен орган, в установената форма и в съответствие с целта на закона,без про­тиворечие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени наруше­ния на административнопроизводствените правила, поради което се явява законо­съобразен, а жалбите против същия са неоснователни и като такава ще следва да се отхвърлят.

На основание чл.143 ал.4 от АПК и съгласно разрешението дадено с Тълку­вателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на Върховния адми­нистративен съд, при своевременно направено искане за присъждане на разноски и осъществено процесуално представителство за ответника, оспорващите следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Пловдив разноски по делото, под фор­мата на дължимото се юрисконсулско възнаграждение, определено по правилото на чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.

Съобразно обема на осъществената процесуална защита по конкретния ка-зус съдът приема че дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено по цитираното правило, е в размер на 200 лева, които оспорващите следва да бъдат осъдени да заплатят.

Водим от горното, съдът:

 

Р    Е    Ш    И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.Х.,***, К.Б.Х.-А.,***, Г.А.З.,***, Х.Н.П.,***, Л.Я.Т.,***,Е.Е.Т.,***, Е.Д.Т.,***,Т. П. Вутов,***, В.Х.Д.-Г., ***, ФИРМА, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от упра­вителя Х. Гюлев, ФИРМА, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Б.Х., ФИРМА, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Й. Д., Сдружение с дейност в частна полза с наименование „*******, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от изпълнителния директор Б.Х., подадена за всички тях чрез процесуални им представител адв.О.Т., със съд.адрес ****, ******, и на пръсъе­динилите се по реда на чл.182 ал.3 от АПК Р.С., С.Г., Н.Н., Т.Ч., С.О. и Д. В., всички те със съ­дебен адрес ****, адв. Н.П., против Заповед № 17ОА-2707 от 30.10.2017г. на Кмета на Община Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х. С., действащ чрез закон­ния си представител Х. В. С., с адрес за призоваване ****, против Заповед № 17ОА-2707 от 30.10.2017г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл.44 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗМСМА, чл.19 ал.1 т.2 и ал.2 т.5 от Закона за пътищата във връзка с чл.19 от НРСППППСТГП, чл.14 ал.5 от Наредбата за управление на местните пътища в Община Пловдив е изменена и допълнена Заповед № 12ОА-484/28.02.2012г., изменена и допълнена със Заповед № 12ОА929/12.04.2012г. на Кмета на Община Пловдив, изменена и допълнена със Заповед № 12ОА-1255/22.05.2012г. на Кмета на Община Пловдив, изменена и до-пълнена със Заповед № 12ОА-2274/14.09. 2012г. на Кмета на Община Пловдив, в частта й с която е променен текстът на т.VII на Заповед № 12ОА-484/28.02.2012г. в частта по т.VII.8 относно предвиденото из­даване на три пропуска на директора на ДГ“Щ.“, даващи право на достъп до резервата в обхвата на АИР“Старинен Пловдив“, за парикране в район на съответ­ния имот, при спазване правилата за вдижениет на МПС за срок от една календар­на година“.

ОСЪЖДА Б.И.Х., ****, К.Б.Х.-А.,****, Г. А. З., гр.Пловдив, ***, Х.Н. П., ***, Л.Я.Т., ***, Е.Е.Т., ***, Е.Д.Т., ***, Тодор П. ***9, В.Х.Д.-Г., ***, ФИРМА, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от упра­вителя Х. Г., ФИРМА, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Б.Х., ФИРМА, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Й. Д., Сдружение с дейност в частна полза с наименование „**** ***, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от изпълнителния директор Б.Х., Р.Й.С., ****, С.С.Г., гр.Пловдив, ***, Н.А.Н., ****, Т.Х.Ч., ****, С.О.О., ***** и Д. Г. В., *** и М.Х. С., действащ чрез законния си представител Х. В. С., с адрес за призова­ване *** да заплатят на Общи­на Пловдив, сумата от 200 /двеста/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване с касационна жаллба пред Върховния Административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: