№ 935
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500333 по описа за 2022 година
Подадени са три частни жалби, съответно против Определение № 576/31.08.21г.,с
което се остава без уважение искането на И. И. Ч. с адрес гр. А*, ул."М*" №* –
длъжник в производството, чрез пълномощника адв. Ц. прави искане да бъде
постановено спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 1851/20г. на ЧСИ
Константин Павлов; Разпореждане № 1832/07.10.2021г., с което се връща възражение
от И. И. Ч. с адрес гр. А*, ул."М*" №*, чрез пълномощника адв. Ц. срещу издадена
Заповед № 122/11.02.2013г. за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и Разпореждане
№ 1749/30.09.2021г., с което се отменя разпореждане от 23.08.2021г., с което е указана
на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането, всичките
-ти
постановени по ч. гр. д. № 1772/21г. по описа на Асеновградския районен съд, ІV гр.
с. от И. И. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Ц., който моли съда да отмени обжалваните
съдебни актове и постови други, с което се уважат исканията му.
Другата страна по частната жалба „Първа инвестиционна банка“ АД счита
частните жалби за неоснователни.
Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:
По частната жалба против Определение № 576/31.08.21г.,с което се остава без
разглеждане искането на И. И. Ч. искането да бъде постановено спиране на
принудителното изпълнение по изп. д. № 1851/20г. на ЧСИ К. Павлов:
На 11.02.2013г. е издадена Заповед № 122 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 239/13г. и изпълнителен лист,
по който е образувано изп. д. № 1851/20г. по описа на ЧСИ К. Павлов.
На 27.08.2021г. длъжникът И. И. Ч. подава молба по реда на чл. 420, ал.2, т.1 от
ГПК за спиране на изпълнението като твърди, че вземанията са погасени по давност.
1
Районният съд е приел, че искането е недопустимо, тъй като е направено след
срока за възражение против заповедта за изпълнение.
С изменението на нормата на чл. 420, ал.2 от ГПК (ДВ бр. 100 от 2019г.)
искането за спиране вече не е ограничено да се подава в срока за възражение, а може
да се направи и след този срок. Ето защо, съдът следва да разгледа така направеното
искане. Като го е оставил без разглеждане, районният съд е постановил неправилно
определение, което следва да се отмени, а делото се върне за произнасяне по същество.
По частната жалба против Разпореждане № 1832/07.10.2021г., с което се връща
възражение от И. И. Ч. срещу издадена Заповед № 122/11.02.2013г. за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК: Съгласно нормата на чл. 414, ал.2 от ГПК възражението
срещу заповедта за изпълнение се прави в едномесечен срок от връчването ú на
длъжника.
От приложените към делото преписи от удостоверение изх. №
78443/29.09.2021г. и от покана за доброволно изпълнение изх. № 13097/29.03.2013г.
изпратена до длъжника се установява, че И. И. Ч. е уведомен лично за издадената
заповед на 02.04.2013г. Към момента на връчването на заповедта срокът за възражение
е бил двуседмичен, а с изменението на чл. 414, ал.2 от ГПК (Д. В. бр. 100 2019г.) този
срок е едномесечен. Който и от двата срока да се приеме, че е приложим в настоящия
казус, то възражението просрочено, защото е подадено на 30.07.2021г.
В частната жалба длъжникът не твърди и не установява по – късна датата, на
която му е връчена заповедта, поради което обжалваното разпореждане е правилно и
следва да се потвърди.
По частната жалба против Разпореждане № 1749/30.09.2021г., с което се отменя
разпореждане от 23.08.2021г., с което е указана на заявителя възможността да предяви
иск за установяване на вземането: Този съдебен акт не попада в хипотезата по чл. 274,
ал.1, във връзка с чл. 279 от ГПК, поради което правилно районният съд не е посочил
срок и начин на обжалването му.
Ето защо този частна жалба е недопустима и ще е остави без разглеждане.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 6507/03.11.2021г. по регистратурата на
Асеновградския районен съд, подадена от И. И. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. А*,
ул."М*" №*, чрез пълномощника адв. Ц. против Разпореждане № 1832/07.10.2021г.
-ти
постановено по ч. гр. д. № 1772/21г. на Асеновградския районен съд, ІV гр. с., с
което се връща възражението му срещу издадена Заповед № 122/11.02.2013г. за
2
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОТМЕНЯ Определение № 576/31.08.21г. постановено по ч. гр. д. № 1772/21г. на
-ти
Асеновградския районен съд, ІV гр. с.,с което се остава без разглеждане искането му
да бъде постановено спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 1851/20г. на
-ти
ЧСИ Константин Павлов и ВРЪЩА делото на Асеновградския районен съд, ІV гр. с.
за произнасяне по същество на искането за спиране на принудителното изпълнение по
изп. д. № 1851/20г. на ЧСИ Константин Павлов.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 5824/14.10.2021г. по
регистратурата на Асеновградския районен съд, подадена от И. И. Ч., ЕГН **********,
с адрес гр. А*, ул."М*" №*, чрез пълномощника адв. Ц. със служебен адрес гр. П***,
ул. ***, ет.*, офис ** против Разпореждане № 1749/30.09.2021г. постановено по ч. гр.
-ти
д. № 1772/21г. по описа на Асеновградския районен съд, ІV гр. с, с което се отменя
разпореждане от 23.08.2021г., с което е указана на заявителя възможността да предяви
иск за установяване на вземането.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частна жалба вх. №
5824/14.10.2021г. по регистратурата на Асеновградския районен съд може да се
обжалва пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните, а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3