Р Е Ш Е Н И Е
31.03.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
18.03. 2021
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 57 2021
дело № по описа за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Г.Д., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 16/24.11.2020 г., издадено от Директора на Дирекция ,,Национален парк Рила” – Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ за административно нарушение по чл. 21, т. 16 от ЗЗТ във вр. с раздел II, точка 4.0 подточка I-11 от Плана за управление на Национален парк ,,Рила” (приет с Решение № 522 от 04.07.2001 г. на МС, обнародван в ДВ бр. 66 от 27.07.2001 г.) е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 500 (петстотин) лева в приход на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата, както и допълнително изложените от процесуалния му представител на съдебните прения.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител адв. Башлиева оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.06.2020 г. М.Д. – директор на Дирекция ,,КО“ при Дирекция Национален парк ,,Рила“ в присъствието на свидетелите М. Перчеклийска и С.Д., съставил Акт за установяване на административно нарушение № 0653 срещу С. Генчов Д. за това, че при извършена проверка на 20.03.2020 г. в отдел 95-100д в местността ,,Седемте Рилски езера“, попадащ на територията на Национален парк Рила, парков участък Дупница в землището на Сапарева баня с Констативен протокол № 000839/20.03.2020 г. е констатирано, че лицето осъществява дейност в защитена територия – преминава управлявайки моторна шейна SKIDOO, светло синя на цвят без регистрационен номер и други отличителни знаци през отдели 95-1009-498-433-434-94-92-91, места забранени за това, на територията на Национален парк ,,Рила“. В АУАН е посочено, че самоличността на лицето е установена при пряк контакт с него и разяснение на правилата за поведение в защитената територия. С това си действие лицето осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режимите и нормите определени със закон и Плана за управление на НП ,,Рила“, приет с Решение № 522 от 04.07.2001 г. на МС. Нарушението е констатирано на 20.03.2020 г. в 11.50 ч.
На 20.03.2020 г. е съставен Констативен протокол № 000839 от Б.А. в присъствието на свидетеля С.Д. и двамата на длъжност – гл. специалист при Дирекция ,,Национален парк Рила“, в който в графа ,,излагане действията на нарушителя“ е посочено: ,,управлявайки моторна шейна марка СКИ-ДОО, светло синя на цвят преминава през забранена за тази цел територия, което представлява нарушение по смисъла на ЗЗТ и е в нарушение на Заповед № РД-145 от 11.09.2012 г. на Директора на ДНП ,,Рила“. Посочени са личните данни на проверяваното лице; липсата на оказано съдействие при установяване на самоличността му и при констатиране на нарушението; място на извършване на констатираните действия: ,,На територията на Национален парк ,,Рила“, парков участък Дупница, охранителен участък 1, местност ,,7-те Рилски езера“,отдел 95-а, 1009, 428, 433, 439, подотдел 93-1, 92-2, 94, 91-3 землището на гр. Сапарева баня, зона ОЧВ“.
В съставения АУАН № 0653/15.06.2020 г. актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 21, т. 16 от ЗЗТ /обн. ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г./ вр. с Раздел II, точка 4.0, подточка I-11 от Плана за управление на НП ,,Рила” /приет с Решение № 522 от 04.07.2001 г. на МС, обн. ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г./ и Заповед РД-145/11.09.2012 г. на директора на Дирекция ,,Национален парк“ Рила. В акта е посочено, че е издаден на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН – констативен протокол № 000839 от 20.03.2020 г., съставен от Б.А. – гл. специалист при Дирекция Национален парк ,,Рила“, ведно с преписка вх. № АНП-93-00-22/23.03.2020 г. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което нарушението е описано по следния начин: ,,На 20.03.2020 г. в района на местността ,,Седемте Рилски езера“, отдел 95-1009, подотдел, попадащ на територията на Национален парк Рила, парков участък Дупница, охранителен участък I, с констативен протокол за установяване на административно нарушение № 000839/20.03.2020 г. и направена проверка на терен е констатирано, че в 11.50 ч. лицето осъществява дейност в защитена територия, а именно: преминава, управлявайки моторна шейна SKI DOO, светлосиня на цвят без регистрационен номер и други отличителни знаци през забранено за това място на територия на Национален парк ,,Рила“, отдели 95-1009-498-433-434-93,92,91. Самоличността на лицето е установена при направен пряк контакт с него и разяснение на правилата за поведение в защитената територия. С това си действие лицето осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режимите и нормите определени със закон и утвърдения План за управление на НП ,,Рила“.
Представен е по делото Доклад от Йордан Георгиев на длъжност гл. инспектор ПУ ,,Дупница“ при Дирекция НП ,,Рила“ относно констативен протокол № 000839 от 20.03.2020 г. за установяване на административно нарушение, както и доклад от Б.А. до Директора на ДНП ,,Рила“ относно това, че на 20.03.2020 г. в 10.15 ч. на паркинга на хижа ,,Малка Юрта“ спрели моторни превозни средства с прикачени към тях ремаркета, от които били свалени моторни шейни, с водачите на които провели разговор, че навлизането, управлението и престоя на територията на НП ,,Рила“ и особено извън регламентираните пътища е забранено. След което се отправили със служебна шейна към м. ,,Сухия Чал“ и в 11.50 ч. установените по-рано моторни шейни, управлявани и движейки се в група преминали по маршрут посочен в доклада. Представена е по делото Инструкция за съставяне и връчване на актове за административни нарушения, движение на административно-наказателните преписки и издаване на наказателни постановления за налагане на наказания.
Със Заповед № РД-145/11.09.2012 г. на директора на Дирекция ,,Национален парк Рила“ е забранено управлението, преминаването и престоя на всички МПС по направление попадащо в забранена територия, както следва: 1. Туристически маршрут хижа ,,Ловна“ – хижа ,,Рилски езера“, отдел 95, подотдел ,,А“, местността ,,Чапкъново гюбре“; 2. Трасето на ПСВЛ хижа ,,Пионерска“ – хижа ,,Рилски езера“ в частта попадаща в границите на Национален парк ,,рила“, отдел 95, подотдел ,,А“, които се извършват без разрешителен и съгласувателен режим, установен по съответния ред от Дирекция ,,НП Рила“ по см. на чл. 11 от ЗЗТ във вр. с § 7 от ПЗРЗЗТ. Постановено е същата да се обяви на сайта на Дирекция ,,НП Рила“ , както и заверени копия от същата да бъдат обявени в ПЦ ,,Паничище“ и други обществени места, както и при необходимост да се сведе до знанието на всички заинтересовани лица за сведение и изпълнение.
От показанията на св. Б.А. се установява, че на 20.03.2020 г. бил на работа и с колегата му С.Д. установили навлизане на моторни шейни на територията на НП ,,Рила“ в района на Седемте Рилски езера, направили опит да ги спрат, но не успели. На място бил съставен констативен протокол за констатираното нарушение в отсъствието на нарушителя. Същия ден е имало и друга група шейни, били установени и други нарушения и съставени актове. По-рано същата сутрин срещнали Д., който бил с други лица в района на хижа ,,Пионерска“ и при свалянето на моторните шейни от автомобилите ги предупредили, че е забранено навлизането на територията на НП ,,Рила“. При този разговор не е проверявал личните документи на лицата. При предходни проверки е установявал самоличността на Д. чрез справка от МВР за моторни превозни средства, собственост на лицето.
Свидетелят Д. в показанията си твърди, че около 10.00 ч. с колегата му А. предупредили няколко човека, които разтоварвали моторни шейни, че не следва да ги управляват в района на НП ,,Рила“, които по-късно забелязали да преминават през забранената територия на парка, за което бил съставен констативен протокол от колегата му А.. Изразява убеденост, че това са лицата, които по-рано предупредили при хижа ,,Пионерска“ , а самоличността на нарушителите била установена от предишни техни нарушения.
От показанията на св. Д. се установява, че АУАН е съставен въз основа на констативен протокол изготвен от Б.А., както и доклад на гл. инспектор на парков участък Дупница. Заявява, че няма отношение към констатиране на нарушението.
Свидетелката Перчеклийска в показанията си твърди, че АУАН е съставен в централния офис на Дирекция НП ,,Рила“ в гр. Благоевград. Не е участвала при извършване на проверката на място, единствено е свидетел на съставяне на акта въз основа на констативен протокол.
Съгласно така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
85, ал. 1, изр. 1 от ЗЗТ (Доп.
- ДВ, бр. 43 от
Събраните по делото доказателства установиха,че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
Актът е съставен на основание чл. 40, ал. 4 ЗАНН въз основа на Констативен протокол за установяване на административно нарушение № 000839/20.03.2020 г., съставен от Б.А. на длъжност ,,главен специалист“ при Дирекция ,,Национален парк Рила“ в присъствие на длъжностни лица С.Д..
Констативният
протокол, посочен в АУАН и приложен по делото, съдържа общо и неясно описание
на нарушението. Същият не е връчен за запознаване на нарушителя. От показанията
на свидетелите А. и Д. се установи, че при установяване на нарушението, при
проверка на място първият свидетел е съставил констативния протокол, който не е
връчен на нарушителя, тъй като не са осъществили пряк контакт с него.
Констативният протокол е съставен и
подписан само от длъжностни лица при контролните органи, респ. при АНО, и не е
предявен на нарушителя. Следователно, нарушителят не е запознат със
съдържанието му и препращането към него е недопустимо и не може да замести
липсващия реквизит на АУАН по чл. 42 т. 4 от ЗАНН.
Към момента на съставяне на АУАН, на нарушителя не е било известно съдържанието на протокола, а от тук и съдържанието на констатираното нарушение. При това положение актосъставителят незаконосъобразно е препратил за вида на нарушението към посочения протокол. Нарушението е съществено, тъй като елементите от фактическата страна на нарушението се включват в предмета на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН и чл. 85, ал. 3 от ЗЗТ и липсата им препятства наказания субект да разбере обвинението и надлежно да упражни в пълен обем правото си на защита. Липсата на установеност на нарушението, поради липса на неговото описание със съставомерните му елементи от фактическа страна, не дава право на АНО да издаде НП при условията на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Впрочем АНО изобщо не е посочил чл. 53 от ЗАНН като основание за издаване на НП. В тази връзка е и постоянната практика на Административен съд-Кюстендил (Р-ие № 45/08.02.2013 г. по КАНД № 466/12 г., Р-ие от 11.02.2012 г. по КАНД № 467/12 г., Р-ие № 5/07.01.2013 г. по КАНД № 439/12 г.). Както АУАН, така и НП са издадени в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е извършено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, на мястото, където е извършено и на обстоятелствата, при които е извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават, и не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените факти.
Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН актът за установяване на административно
нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в
чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен
обем. Допуснатата нередовност на акта е довела и до възпрепятстване
упражняването на правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставянето на акта да направи обосновани писмени
възражения по него. На следващо място, това обстоятелство е довело и до необоснованост на наказателното
постановление.
Посочените процесуални нарушения не са от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като са съществени и не биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство и са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, още повече, че същите процесуални нарушения са възпроизведени и в обжалваното наказателно постановление.
В съставения на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН АУАН се твърди, че при извършена проверка на 20.03.2020 г. в отдел 95-100д в местността ,,Седемте Рилски езера“, попадащ на територията на Национален парк Рила, парков участък Дупница в землището на Сапарева баня с Констативен протокол № 000839/20.03.2020 г. е констатирано, че лицето осъществява дейност в защитена територия – преминава управлявайки моторна шейна SKIDOO, светлосиня на цвят без регистрационен номер и други отличителни знаци през отдели 95-1009-498-433-434-94-92-91, места забранени за това, на територията на Национален парк ,,Рила“. В акта е посочено, че самоличността на лицето е установена при пряк контакт с него и разяснение на правилата за поведение в защитената територия. Актосъставителят е приел, че с това си действие лицето осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режимите и нормите определени със закон и Плана за управление на НП ,,Рила“, приет с Решение № 522 от 04.07.2001 г. на МС. Нарушението е констатирано на 20.03.2020 г. в 11.50 ч.
След като АУАН е съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, в него описанието на нарушението следва да възпроизвежда дословно това посочено в съставения констативен протокол. В настоящия случай такава идентичност в описанието не е налице, тъй като видно от КП № 000839/20.03.2020 г. в графа: ,,конкретно, пълно и подробно излагане на действията на нарушителя“ е изложено следното: ,,управлявайки моторна шейна марка СКИ-ДОО, светло синя на цвят преминава през забранена за тази цел територия, което представлява нарушение по смисъла на ЗЗТ и е в нарушение на Заповед № РД-145 от 11.09.2012 г. на Директора на ДНП ,,Рила“.
Посочената заповед установява забрана за управлението, преминаването и престоя на всички МПС по направление попадащо в забранена територия, както следва: 1. Туристически маршрут хижа ,,Ловна“ – хижа ,,Рилски езера“, отдел 95, подотдел ,,А“, местността ,,Чапкъново гюбре“; 2. Трасето на ПСВЛ хижа ,,Пионерска“ – хижа ,,Рилски езера“ в частта попадаща в границите на Национален парк ,,рила“, отдел 95, подотдел ,,А“, които се извършват без разрешителен и съгласувателен режим, установен по съответния ред от Дирекция ,,НП Рила“ по см. на чл. 11 от ЗЗТ във вр. с § 7 от ПЗРЗЗТ.
Съдът не обсъжда Заповед РД-145/11.09.2012 г. на директора на НП ,,Рила“, с която е наложена забрана за преминаване и престой на всички МПС, по визираните в нея маршрути и трасета, тъй като липсват каквито и да било доказателства за връчването й на нарушителя, както и за довеждане на съдържанието й до знанието на заинтересованите лица. Следователно, посочените в нея характеристиките на забранителния режим за преминаване на МПС по посочените направления на парка не касаят осъществената дейност от нарушителя. Липсват доказателства по кой път нарушителя е достигнал до посочения отдел, подотдел и местност на парка, бил ли е този път забранен за движение на МПС и бил ли е обозначен по подходящ начин.
Преминаването през забранена територия, съобразно изискванията на Плана за управление на НП ,,Рила“, представлява движение и паркиране извън определените и обозначени за това пътища и паркинги. АУАН обаче не съдържа факти, относно тези обстоятелства. Изключение от забраната за преминаване през забранена територия, се предвижда само при осъществяване на поддържащи и възстановителни дейности, за което се издава разрешително от ДНП. В случая обаче, не се сочи, че жалбоподателят е извършвал такива, за да е необходимо разрешително.
Съдът счита, че нарушението е и недоказано.
Доказването на субективните и обективни признаци на посочения в НП санкционен състав на чл. 81, ал.1, т.1 от ЗЗТ е в тежест на наказващия орган, който не е изпълнил задължението си. Фактическите обстоятелства по обвинението в АУАН и НП се основават на съставения констативен протокол. В съдържанието последния обаче описаното място на нарушението е твърде общо с посочен парков участък, охранителен такъв, местност, отдел и подотдел. Това място по начин на описание безспорно попада в границите на Национален парк ,,Рила“ съгласно действащия План за управление на парка, но липсва изрично посочване на пътя, по който се е движил нарушителя с оглед регламентацията на подточка I-11 от точка 4.0 на Раздел II от Плана.
В материалите по делото не се съдържат данни, които по несъмнен начин да установяват, че нарушението е извършено на място от територията на Национален парк ,,Рила“, което е било забранено за преминаване и която забрана да е била обозначена по видим и ясен начин с предвидените за това знаци и указания, а АНО не е представил доказателства, които да съдържат конкретни данни за тези обстоятелства, с оглед на което административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което е отделно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Не е доказан по безспорен и категоричен начин и автора на твърдяното административно нарушение. От административнонаказателната преписка не е ясно защо и въз основа на кои доказателства извършването на нарушението се вменява на жалбоподателя и по какъв начин са взети личните му данни, след като в констативния протокол е записано, че нарушителят е отказал съдействие при установяване на самоличността му и при констатиране на нарушението, което обстоятелство беше потвърдено и по време на съдебното следствие от свидетелите на установяване на нарушението и по съставянето на констативния протокол. Собствеността на моторното превозно средство, от което е разтоварена моторната шейна не може автоматично да сочи автора на административното нарушение /във връзка със заявеното от свидетеля Д., че при нарушения от този вид, изискват справка от МВР за собствениците на превозните средства и п този начин установяват самоличността на нарушителите/. В административнонаказателното производство тежестта на доказване на извършеното административно нарушение и неговото авторство е на административнонаказващия орган, който следва да докаже, че съответното лице е извършило виновно деяние, което представлява административно нарушение. Отговорността на лицето не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, а следва да се установи дали именно наказаното лице е отговорно за констатираното деяние. Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е извършено именно визираното в АУАН нарушение и то от лицето, сочено като нарушител.
Липсват доказателства относно приетите в акта фактически констатации, възприети и в обжалваното наказателно постановление. В настоящото административнонаказателно производство освен акт за установяване на административно нарушение и констативен протокол не са представени други релевантни доказателства. Актът за административно нарушение няма доказателствена сила и констатираните с него обстоятелства не се считат за установени до доказване на противното. Административнонаказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, с оглед което административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което е отделно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
16/24.11.2020 г., издадено от Директора на Дирекция ,,Национален парк Рила” –
Благоевград, с което на С.Г.Д., ЕГН ********** *** на основание чл. 81, ал. 1,
т. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ за административно нарушение по
чл. 21, т. 16 от ЗЗТ във вр. с раздел II, точка 4.0 подточка I-11 от Плана за управление на Национален парк ,,Рила” (приет с Решение № 522 от 04.07.2001 г. на МС, обнародван в ДВ бр.
66 от 27.07.2001 г.) е
наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 500 (петстотин) лева в приход на
Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: