Решение по дело №438/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 121
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20215320100438
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Карлово, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100438 по описа за 2021 година
Производството е по обективно съединени искове правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422
от ГПК.
Ищцовото дружество - „Т.Б.“ ЕАД гр. С. твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу М. АЛ. К. било образувано
ч.гр.д. № 1181/2020г. по описа на КрлРС. Против длъжника била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 561.21 лв. за
дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти. Във връзка с депозирано възражение срещу заповедта за
изпълнение на парично задължение от длъжника, мотивира правен интерес от
предявяване на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер
561.21 лв.
Твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 23.07.2018г.,
сключен с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД, ответникът бил абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилен номер
1
****** с избрана абонаментна програма Тотал 30.99 със срок на действие 24
месеца до 23.07.2020г., с предоставено за ползване устройство SAMSUNG
Galaxy J32017 Black. Съгласно Раздел II, т.1, стандартната му цена била в
размер на 539.90 лв., докато тази с избрания абонамент е 230.16 лв., т.е.
направената на абоната отстъпка възлизала на сума в размер на 309.74 лв.
По силата на Договор за мобилни услуги от дата 26.01.2018г.,
ответникът предпочел и втори мобилен номер ******* с избрана абонаментна
програма Тотал 44.99 със срок на действие 24 месеца до 26.01.2020 г., с
предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black, като
видно от Раздел II, т.1, стандартната му цена била 1070.90 лв., докато тази с
избрания абонамент е 695.76 лв., т.е. направената на абоната отстъпка
възлизала на сума в размер на 375.14 лв.
Съгласно Договор за мобилни услуги от дата 26.01.2018г. ответникът
предпочел и трети мобилен номер ******* с избран абонамент Тотал 14.99
със срок на действие 24 месеца до 26.01.2020г.
Твърди, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор
при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане
на дължимите суми.“.
Твърди, че за отчетния период на потребление 25.10.2018г. -
24.01.2019г., абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Т.Б.
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
общ размер на 497.59 лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 497.59 лв.,
ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Т.Б. ЕАД прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура № **********
от 25.03.2019г. с начислена неустойка в размер на 663.26 лв., от които 561.21
лв. били предмет на настоящия установителен иск.
2
Твърди, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати на Т.Б. ЕАД сумите за месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както били
фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната,
Операторът го уведомявал по реда на чл. 31а от Общите условия. След
изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни
фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно
се ограничавали първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите
обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно пращал СМС -
напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано
плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният
телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с
поредно смс-известяване. Предоставен бил пореден шанс за плащане на
дължимите месечни суми.
След като страните са уговорили дължимите по договора плащания да
бъдат платими в определен срок, то сумата ставала изискуема след
изтичането на този срок. Когато денят за изпълнение на задължението бил
определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му (чл. 84, изр. първо
ЗЗД). Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. имал право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на
което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т.
имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при
условията на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито законът,
нито договорените между страните условия, вменявали задължение на
кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При
това положение за мобилния оператор възникнало потестативното право
едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без
необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за
прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до
този момент.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 21.03.2019г., като
3
същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така,
абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонаментите, както следва:
- Тотал 30.99 за мобилен номер ****** до 23.07.2020г., съгласно
Договора от дата 23.07.2018г.;
- Тотал 44.99 за мобилен номер ******* до 26.01.2020г., съгласно
Договора от дата 26.01.2018г.;
- Тотал 14.99 за мобилен номер ******* до 26.01.2020г., съгласно
Договора от дата 26.01.2018г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила
на постигната Спогодба между Т. и Комисия за защита на потребителите
относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в
размер на 561.21 лв. била формирана съобразно новите правила за
изчисление, уговорен в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.
Претендираната неустойка в размер 561.21лв., представлявала стойността на
три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван
номер. Съгласно т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги,
съответно в т. III-3 от Допълнителното споразумение, в случай на
прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина
или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по
договора или приложения/документи свързани с него, същият бил длъжен да
заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не
можела да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, взети без ДДС. В случай, че е предоставяна отстъпка от цената
4
на месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на
договора. В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство
за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължал
такава част от разликата между стандартната нена на устройството (в брой и
без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто
съответства на оставащия срок на договора. Видно било, че уговорената
клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителите и с
уговореното в постигнатата Спогодба.
Неустойката в размер на 561.21 лв. се формирала, както следва:
- За абонаментен план Тотал 30.99 лв. към мобилен номер ****** се
дължала неустойка в размер на 77.46 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент била
взета без ДДС, или 25.82 лв. х 3 = 77.46 лв. Към абонаментен план Тотал
30.99 лв. била начислена и неустойка за ползване на устройство SAMSUNG
Galaxy J3 2017 Black, в размер на 185.63 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора;
- За абонаментен план Тотал 44.99 лв. към мобилен номер ******* се
дължила неустойка в размер на 112.47 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент била
взета без ДДС, или 37.47 лв. х 3 = 112.47 лв. Към абонаментен план Тотал
44.99 лв. била начислена и неустойка за ползване на устройство APPLE
iPhone SE 128GB Space Grey, в размер на 148.18 лв., представляваща такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора;
5
- За абонаментен план Тотал 14,99 лв. към мобилен номер ******* се
дължила неустойка в размер на 37.47 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент била
взета без ДДС, или 12.49 лв. х 3 = 37.47 лв.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „Т.Б.“ ЕАД ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27
от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-
късно от 18 дни след датата на издаването й“ Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на Т. (чл.75 от ОУ) да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника. При неспазване, на което и да е
задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагали клаузите на
публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата
на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни
услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че, всички услуги се
заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент
осигурявал достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащал от
6
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на
фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и
на всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите
условия, плащането на посочената във фактурата сума се извършвала в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер
на законната лихва за всеки ден закъснение.
Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата
на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението,
което ще дължи неизправната страна, в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката изпълнявала и
наказателна функция, тъй като кредиторът може да претендира неустойката и
когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения
размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде
санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на основното задължение
на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за
ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да прекъсне
достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна
абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване
ползването на услугите. Намира, че поради изложените обстоятелства,
абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на
договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание на чл. 415 във
връзка с чл. 422 от ГПК, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
7
вземане на ищцовото дружество в размер на 561.21 лв., от които:
-260.65 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 26.01.2018г. за мобилен номер *******;
-37.47 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 26.01.2018г. за мобилен номер *******;
-263.09 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 04.04.2017г. за мобилен номер ******. Претендира за
напревените по делото разноски, като сочи банкова сметка за превод - IBAN:
******.
Ответникът - М. АЛ. К., представлявана от назначения й по реда на чл.
47 от ГПК особен представител - адв. Р.И., намира предявените искове по
чл.422 от ГПК за допустими, но за неоснователни. Оспорва всички
обстоятелства, на които се основават предявените искове. Оспорва наличието
на издадени и неплатени фактури. Ищецът не е уведомил потребителя, че
упражнява правото си на едностранно прекратяване на договора. Твърди, че
не били представени доказателства от ищцовата страна, същата да е
упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявления за
прекратяване на договорите. По делото била представена фактура, в която
била включена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Липсвали данни за кой от договорите била начислена неустойката, на какво
основание се дължала, на коя дата били прекратени договорните отношения,
колко на брой били абонаментните такси и от кой момент били начислени
като дължими. Не ставало ясно какъв е периодът, в който ответникът реално е
ползвал мобилни услуги. Моли съда, да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 1181/2020г. по описа на КрлРС, от което
се установява, че на 25.09.2020г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника за процесната сума. Заявлението е
уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумата по заявлението, а именно – 561.00 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
8
26.01.2018г. за мобилен номер *******; неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 26.01.2018г. за мобилен номер
*******; неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 23.07.2018г. за мобилен номер ******, ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на заявление в съда – 21.09.2020г. до
окончателното изплащане, както и 25.00 лева разноски по делото за заплатена
държавна такса и 120.00 лева, представляващи адвокатски хонорар. Поради
връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищеца е указано
да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок, което своевременно е
изпълнено. Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия срок са
предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на процесните суми.
От приложеното гр.д. № 468/2021г. по описа на КрлРС се установява, че
същото е образувано по реда на чл. 422 от ГПК между същите страни, а
именно: ищец - „Т.Б.“ ЕАД гр. С. и ответник - М. АЛ. К., по което е
постановено решение № 266/16.12.2021г., с което съдът е признал за
установено, че М. АЛ. К. с ЕГН ********** дължи на „Т.Б.“ ЕАД гр. С.
сумата 497.59 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за потребление на
мобилни услуги, за периода от 25.10.2018г. до 24.01.2019г.; сумата 490.27
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 318.89 лева по
договор за лизинг от дата 26.01.2018г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер *******; 153.44 лева по договор за лизинг от дата
23.07.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ****** и
17.94 лева по договор за лизинг от дата 25.08.2017г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер +359*********. По делото предмет на
установяване е и възникнало облигационно правоотношение по договорен
абонамент за номер ******* до 26.01.2020г.
Тоест, с цитираното съдебно решение, съдът е приел за действително
възникналото облигационно отношение между страните, както и
изискуемостта на вземанията по него, като сумите се дължат по договор за
лизинг от дата 26.01.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за
номер *******; по договор за лизинг от дата 23.07.2018 г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер ****** и по договор за лизинг от дата
9
26.01.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *******.
Цитираните договори са предмет и по настоящото производство по
отношение на които се претендира дължимата неустойка.
Неизпълнението на М. АЛ. К. да заплаща своевременно начислените й
суми по трите договора, ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от договора за мобилни
услуги за понасяне на неустойка при предсрочно прекратяване на сключения
абонамент, какъвто е настоящия случай.
Видно от съдържащата се в кориците на ч.гр.д. № 1181/2020г. по описа
на КрлРС фактура № ********** от 25.03.2019г., същата е с начислена
неустойка в размер на 663.26 лв., от която сума в настоящото производство се
претендират само 561.21 лева. Срокът за заплащане на сумата е до
09.04.2019г. Към фактурата е приложено извлечение от детайлното
потребление на абоната. Към незаплатената сума е прибавена и незаплатената
стойност от предходния отчетен период в размер на 333.58 лв., при което
общо дължимото задължение възлиза на сума в размер на 497.59 лв.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Не се спори, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната
телефонни номера, при съответни месечни такси и срок на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси, както и договори за лизинг на мобилни устройства, за
които се установява, че са предадени на абоната при сключване на
съответния договор.
От представената по делото фактура се установяват задълженията на
ответника, които особеният представител не оспори по размер. Договорите и
издадената въз основа на тях фактура са приети по делото, истинността им не
е оспорена и се установява възникнало задължение на ответника да заплаща
неустойка във връзка с предсрочното прекратяване на процесните договори.
Предсрочното прекратяване, ведно с дължимите суми от абоната във връзка с
предоставени мобилни услуги са установено с влязло в сила Решение №
10
266/16.12.2021г. по гр.д. № 468/2021г. по описа на КрлРС. Следва да се
отбележи, че ответникът - М. АЛ. К. е била страна в производството по гр.д.
№ 468/2021г. по описа на КрлРС, поради което по отношение на нея, на
основание чл. 298, ал. 1 от ГПК силата на присъдено нещо на влязлото в сила
на 20.01.2022г. Решение № 266/16.12.2021г. на КрлРС има действие.
Ответникът не ангажира доказателства за плащане и в срок, при негова
доказателствена тежест. При това положение и при липса на представени
доказателства за плащане, искът като основателен и доказан следва да се
уважи в пълния му предявен размер.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, както следва: държавна такса в размер на 25.00 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 180.00 лева и възнаграждение за особен
представител в размер на 300.00 лева или общо разноски в размер на 505.00
лева. Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ЧГрД № 1181/2020г. в
размер на 25.00 лева държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 120.00 лева, или общо разноски в размер на 145.00 лева.
По отношение на назначения особен представител, следва да се
разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за
представителство на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в
размер на 300.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. АЛ. К. от гр. К., ул. ****** с ЕГН
********** дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и на
управление: в гр. С., ж. к. *****, представлявано от Д.К.К. и М.С. неустойка в
размер на 561.21 (петстотин шестдесет и един лева и двадесет и една
стотинки) лева, от които сума - 260.65 лв., представлява неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 26.01.2018г. за
мобилен номер *******; - 37.47 лв., представлява неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 26.01.2018г. за мобилен номер
11
******* и 263.09 лв., представлява неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 23.07.2018г. за мобилен номер ******, ВЕДНО
със законната лихва върху вземането, считано от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 21.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена
Заповед № 260060 от 25.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1181/2020г. по описа на Районен съд К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М. АЛ. К. от гр. К., ул.
****** с ЕГН ********** да заплати „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и на управление: в гр. С., ж. к. *****, представлявано от Д.К.К. и М.С. сумата
от 505.00 лева, представляваща разноски по настоящото производство и
сумата от 145.00 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1181/2020г. по
описа на Районен съд К..
ПРИСЪДЕНИТЕ на ищеца суми могат да бъде внесени по следната
банкова сметка за превод - IBAN: ******.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Р.С. И. да се издаде РКО за сумата от 300.00
лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12