№ 3987
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500100 по описа за 2022 година
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ответник
пред СРС, срещу решение № 20190643 от 27.09.2021 г., постановено от СРС,
ГО, 74 с-в, по гр.д.№ 59523 по описа за 2020 г., с което е отхвърлен,
предявеният от въззивника, ищец пред СРС, установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Н. Б. Б., за установяване на вземания по
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 30593 по описа за
2020 г. на СРС, относно имот с аб.№ *******.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение. СРС
неправилно бил приложил разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ. Сочи, че
топлоснабденият имот бил дарен от ответницата Н. Б. Б. – К. и съпруга й
Г.Л.К. на малолетната им към онзи момент дъщеря Е.Г. К. по силата на
нот.акт № 188, дело 21089/1996 г. Дарителите били запазили заедно и
поотделно правото си на безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху
1
целия недвижим имот. Дарителят К. се бил отказал от правото си на ползване
и затова задължена за предявените за установяване вземания била
ответницата Б.- К.. Последната се явявала потребител на доставената
топлинна енергия.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да бъдат уважени така предявените искове по
чл.422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна, ответник в производството пред СРС – Н. Б. Б.-
К., е постъпил отговор, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното първоинстанционно
решение. Правилно СРС бил приел, че ответницата няма качеството на
потребител на топлинна енергия. СРС бил констатирал, че с исковата молба
се сочи да е представен нот.акт № 188, дело № 21089/96 г., но такъв не бил
приложен по делото. С нарочно определение от 19.05.2021 г. на основание
чл.146, ал.2 ГПК съдът бил указал на ищеца, че не сочи доказателства за
наличие на облигационно връзка. Ищецът не представил доказателства за
наличие на такава облигационна връзка. Противно на соченото във
въззивната жалба такъв нот.акт не бил представен и приет по делото. Освен
това в исковата молба се твърдяло, че ответницата е собственик на имота, а
във въззивната жалба –ползвател. Съдът не можел да се произнесе на
различно основание с оглед диспозитивното начало в процеса, арг. от чл.6,
ал.2 ГПК. Всички доказателства по делото сочели, че клиент на ищеца е Г. К..
Претендират се разноски.
Третото лице-помагач - „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 28.09.2021 г.,
Въззивната жалба е подадена на 12.10.2021 г./ по пощата/, следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
На 20.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 30593 по описа за 2020 г. на СРС, 74-ти
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК срещу Н. Б. Б..
За така издадената заповед за изпълнение длъжницата е била уведомена
на 15.09.2020 г.
Възражение по чл.414 ГПК е подадено на 28.09.2020 г. В същото е
посочено, че освен длъжницата Б., длъжник е и Г. К.. Наред с това вземанията
на заявителя, за които била издадена заповедта за изпълнение били погасени
чрез плащане.
На заявителя е указано, че може да предяви иск за сумите по
заявлението в 1-месечен срок. Указанията са достигнали до последния на
29.10.2020 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 30.11.2020 г.
Ето защо въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
описания нот.акт № 188, дело № 21089/1996 г. не е приложен по делото.
Затова недоказано било твърдението на ищеца, че ответницата има качеството
на потребител по смисъла на чл.153 ЗЕ.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна:
Спорно по делото е обстоятелството, е ли ответницата /в
производството пред СРС/ потребител на ТЕ, съответно нейно ли е
задължението за заплащане стойността й.
Настоящата инстанция намира, че с оглед изричното изявление на
ответницата /въззиваема/ във възражението й по чл.414 ГПК, е налице
признание за наличие на обвързваща страните облигационна връзка по
доставка и потребление на топлинна енергия до процесния недвижим имот,
аб.№ *******. В подкрепа на тази теза е и представеното от ответницата
заявление № 5272 от 15.03.2018 г. в заповедното производство, които също
3
отразява признание на ответницата, че е клиент на дружеството-
ищец/въззивник пред настоящата инстанция.
Налага се извод, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
ответницата няма качеството на потребител. Действително, нот.акт № 188,
дело № 21089/1996 г. на който се позовават и ищеца, и ответницата не е
представен по делото. Но при съвкупната преценка на всички събраните по
делото писмени доказателства и изявленията на ответницата, направени в
заповедното производство се достига до извода, че е налице облигационна
връзка по доставка и потребление на топлинна енергия.
Относно размера на задълженията:
Ищецът претендира установяване на вземания за топлинна енергия за
периода от м.05.2016 г.- м.04.2019 г. в размер на 816,17 лв.- главница.
Съобразно представените с исковата молба съобщения към фактури,
съответно с № № **********, **********, **********, издадени на
31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и 31.07.2019 г., съответно за периода 01.05.2016 г.-
30.04.2017 г., 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г.- 30.04.2019 г.
потребената, но незаплатена стойност на топлинна енергия и БГВ
възлиза на обща стойност от 741, 88 лв. /311,17 лв.+ 423,21 лв.+ 7,50 лв./.
Тази стойност се получава след приспадане на извършените плащания от
страна на потребителя.
По възражението за давност:
Задължението за плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като
касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения и
съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този
смисъл е и приетото в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая исковата молба е предявена на 14.07.2020 г., арг. от чл.422,
ал.1 ГПК, а претендираният период по отношение на стойността на
потребената ТЕ е от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.
При това положение погасени по давност са вземанията за периода три
години преди подаване на заявлението, а именно: сумата в размер на 311,17
лв. по обща фактура от 31.07.2017 г. /л.32 по делото пред СРС / за периода от
01.05.2016 г.- 30.04.2017 г. и сумата в размер на 53,57 лв. по обща фактура
от 31.08.2018 г. /л.31 по делото пред СРС/ за периода м.05.2017 г. или в общ
4
размер на 364,74 лв.
Непогасени по давност са вземанията за периода от м.06.2017 г. до
30.04.2019 г. в общ размер на 377, 14 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
По възражението за прихващане:
Действително, ответницата е направила възражение за прихващане с
отговора по исковата молба /л.44 по делото пред СРС/ на сумата за връщане в
размер на 190,08 лв. по изравнителна сметка за периода 01.05.2017 г.-
30.04.2018 г./л.63 по делото пред СРС/, но същото касае прихващане на
задълженията на ответницата по фактури с различни номера от тези по които
ищеца претендира вземанията си за установяване за главница за потребена
топлинна енергия.
При това положение съдът не може да приеме, че съществува в правния
мир т.нар. пасивно вземане поради което прихващане със сумите за ТЕ, които
се сочат от ответницата като дължими по фактури с различни номера от тези
по които ищеца претендира вземанията си за установяване, не може да бъде
извършено.
Следователно обжалваното решение в частта в която претенцията по
чл.422, ал.1 ГПК , представляваща главницата за ТЕ в размер на 377,14 лв.
за периода от м.06.2017 г. до 30.04.2019 г .е неправилно и като такова ще
бъде отменено и вместо това в полза на ищеца ще бъде признато това
вземане.
За разликата над сумата от 377,14 лв. до пълния предявен размер от
816,17 лв. и за периода от м.05.2016 г.- м.05.2017 г. искът е неоснователен,
поради погасяване на вземанията по давност. Макар и с други мотиви
обжалваното решение в тази му част е правилно и като такова в тази му
част ще бъде потвърдено.
Относно лихвата за забава:
С отговора по исковата молба претенцията за забавено издължаване на
главницата, представляваща стойност на ТЕ не е оспорена.
При действието на ОУ-2016 г. вземането за стойност на ТЕ е срочно и за
поставянето на длъжника в забава не е необходима покана.
При това положение на основание чл.162 ГПК съдът следва да определи
размера на обезщетението върху приетата за дължима главница или такава в
5
размер на 107,12 лв., изтекла за периода от 15.09.2017 г. до 03.07.2020 г.
По възражението за давност:
Лихвата за забава се претендира за периода от 15.09.2017 г. до
03.07.2020 г. При положение, че се прие като дата на предявяване на иска –
14.07.2020 г., то възражението е неоснователно.
Следователно обжалваното решение в частта в която претенцията по
чл.422, ал.1 ГПК , представляваща обезщетение за забавено издължаване на
главницата за ТЕ е неправилно и като такова ще бъде отменено и вместо това
в полза на ищеца ще бъде признато вземане в размер на 107,12 лв., изтекла
за периода от 15.09.2017 г. до 03.07.2020 г.
За разликата над сумата 107,12 лв. до пълния предявен размер от
172,79 лв. обжалваното решение макар и с други мотиви е правилно и
като такова в тази му част ще бъде потвърдено.
Относно вземането за дялово разпределение:
Вземането се претендира за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г. При
положение, че се прие като дата на предявяване на иска – 14.07.2020 г., то
възражението за давност по отношение на това предявявано за установяване
вземане е неоснователно.
По възражението за прихващане:
Видно от представената справка относно стойността на дяловото
разпределение, действително по посочените в отговора по исковата молба
фактури с № № …576, 513 и 434 са отразени задължения за дялово
разпределение, съответно за м.06,07 и м.08.2018 г.
Съдът, обаче, намира, че се касае до разнородни вземания поради което
стореното от ответницата прихващане не може да породи правни последици.
Следователно обжалваното решение в частта в която е била
отхвърлена претенцията по чл.422, ал.1 ГПК за стойност за дялово
разпределение за сумата в размер на 18,99 лв. за периода от 08.2017 г.-
04.2019 г. е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено и вместо
това постановено друго с което в полза на ищеца ще се признае за
установено това вземане.
Относно лихвата за забава:
6
Претенцията е неоснователна. Доколкото в ОУ не е предвиден срок в
който да се извърши плащане на това задължение, то ответницата изпада в
забава след покана. В конкретния случай не се твърди, а и не се доказва от
страна на ищеца ответницата да е била поканена поради което искът по
чл.422, ал.1 ГПК относно сумата в размер на 4,43 лв., претендирана като
обезщетение за забавено издължаване /лихва за забава/ върху стойността на
услугата дялово разпределение, изтекла за периода 01.10.2017 г. до 03.07.2020
г. е неоснователна; в тази му част решението макар и с други мотиви е
правилно и като такова в тази му част ще бъде потвърдено.
По разноските:
В заповедното производство:
На заявителя разноски се следват в размер на 37,50 лв.
На длъжника разноски не се присъждат, тъй като такива не се
претендират, а и не са правени.
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските.
На ищеца разноски се следват в размер на 62,50 лв.
На ответницата разноски не се присъждат, тъй като такива не са
правени.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника се следват разноски и такива
ще да бъдат присъдени в размер на 62,50 лв. Разноски за особен
представител каквито се претендират не са правени и не се присъждат.
Въззиваемата претендира разноски, но такива не са направени и затова
не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20190643 от 27.09.2021 г., постановено от СРС,
ГО, 74 с-в, по гр.д.№ 59523 по описа за 2020 г., с което е отхвърлен,
предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
7
управление: гр.София, ул.“*******, установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, срещу Н. Б. Б., ЕГН **********, гр.София, бул.*******
*******5, за установяване на вземания по заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 30593 по описа за 2020 г. на СРС, относно имот с
аб.№ *******, както следва: главница за ТЕ в размер на 377,14 лв. за
периода от м.06.2017 г. до 30.04.2019 г ., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 14.07.2020 г. до окончателното
плащане; лихва за забавено издължаване на главницата за ТЕ, изтекла за
периода от 15.09.2017 г. до 03.07.2020 г. в размер на 107,12 лв.; стойност за
дялово разпределение за сумата в размер на 18,99 лв. за периода от
08.2017 г.- 04.2019 г.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******,
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, срещу Н. Б. Б., ЕГН
**********, гр.София, бул.******* *******5, за установяване на вземания по
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 30593 по описа за
2020 г. на СРС, относно имот с аб.№ *******, че Н. Б. Б., ЕГН **********,
гр.София, бул.******* *******5, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, суми както следва:
главница за ТЕ в размер на 377,14 лв. за периода от м.06.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК- 14.07.2020 г. до окончателното плащане; лихва за забавено издължаване
на главницата за ТЕ, изтекла за периода от 15.09.2017 г. до 03.07.2020 г. в
размер на 107,12 лв.; стойност за дялово разпределение за сумата в размер на
18,99 лв. за периода от 08.2017 г.- 04.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20190643 от 27.09.2021 г., постановено
от СРС, ГО, 74 с-в, по гр.д.№ 59523 по описа за 2020 г., с което е отхвърлен,
предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
8
управление: гр.София, ул.“*******, установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, срещу Н. Б. Б., ЕГН **********, гр.София, бул.*******
*******5, за установяване на вземания по заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 30593 по описа за 2020 г. на СРС, относно имот с
аб.№ *******, както следва: главница за ТЕ в размер на 364,74 лв. за периода
от 01.05.2016 г.- 31.05.2017 г. като погасени по давност и за разликата до
пълния предявен размер от 816,17 лв. като недоказан; лихва за забавено
издължаване на главницата за ТЕ, изтекла за периода от 15.09.2017 г. до
03.07.2020 г. за разликата над 107,12 лв. до пълния предявен размер от 172,79
лв., както и за лихвата за забавено издължаване на стойността на услугата
дялово разпределение, изтекла за периода от 01.10.2017 г. до 03.07.2020 г. в
размер на 4,43 лв.
ОСЪЖДА Н. Б. Б., ЕГН **********, гр.София, бул.******* *******5,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 37,50 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. Б. Б. ЕГН **********, гр.София, бул.******* *******5,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 62,50 лв. разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Н. Б. Б. ЕГН **********, гр.София, бул.******* *******5,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 62,50 лв. разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10