Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 09.08.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесети април, през две хиляди  и седемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 5665 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал.1 от  КЗ /отм/.

Ищцата Г.Т.М. поддържа твърдение, че е претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, изразяващи се във фрактура на външния кондил на дясната голямопищялна кост и фрактура на дясната малкопищялна кост в горната част, контузия и хематом на дясната колянна става, които били причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 14.11.2014г., на ул. „Плевен“ в гр. Силистра. Самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача Никола Константинов Огнянов, който при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 200“ с рег. № ********, не осигурил предимство за безопасно преминаване на пешеходна пътека тип „зебра“ и ударил пресичащата пътното платно пешеходка (ищцата). Заради противоправното си поведение водачът на автомобила бил привлечен към наказателна отговорност, но досъдебното производство ДП № 230/2014г. по описа на РУП Силистра съответно на пр. пр. № 1561/2014г.г. по описа на РП Силистра приключило с Постановление от 02.04.2015г. в хипотезата на чл. 343 от НК. Възстановителният период за пострадалата бил дълъг и мъчителен, а неимуществените вреди, свързани с болките и страданията ищцата оценява на 60 000 лева по справедливост. Във връзка с проведеното лечение ищцата направила необходимо- присъщи разходи за сумата от 848, 72 лева. Ответникът застраховал отговорността на собственика и водача на лекия автомобил марка „Мерцедес “ модел „Е 200“ с рег. № ******** с покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което за него възникнало задължение – да заплати на пострадалата застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, които настъпили вследствие на процесното ПТП. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника, да  й заплати: застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - в размер на сумата от 60 000 лв., заедно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата на ПТП на 14.11.2014г. до деня на окончателното плащане  и застрахователно обезщетение за имуществени вреди – в размер на сумата от 848, 72 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, за периода от предявяването на иска на 30.04.2015г. до деня на окончателното плащане (като се има предвид направеното уточнение в първото открито съдебно заседание). С оглед изхода на спора, ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати направените съдебни разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Б.и.” АД по основание и по размер. Чрез процесуалния си представител, това дружество признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение с покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача на посочения в исковата молба лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 200“, с рег. № ********. Оспорва твърдението, че е налице неправомерно поведение на лицето, което е посочено като причинител на вредите, а при условията на евентуалност - навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която била пресичала пътното платно в нарушение на изискванията на ЗДвП. Ответникът оспорва също твърденията за характера и обема на вредите, а също и твърденията за наличие на  пряка причинно – следствената връзка, между настъпването на процесното ПТП и част от релевираните телесни увреждания, както и причинно- следствената връзка между разходите, които ищцата е направила за медицинско лечение и последиците от споменатото ПТП. При условията на евентуалност, ответникът навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 26524 от 17.11.2014г. на ОД МВР Силистра и Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум от 14.11.2014г., установяват фактите, при които е настъпило описаното в исковата молба пътно- транспортно произшествие, с участието на ищцата (като пострадало лице) и водача на лекия марка „Мерцедес “ модел „Е 200“ с рег. № ********. Споменатите документи описват данни за механизма на ПТП, като посочват, че управлявания от водача Н.К.О.лек автомобил, при извършване на завой удря върху пътното платно пешеходката Г.Т.М. в момент на пресичане . Споменатите данни са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Приетите като доказателства и приобщени към настоящото дело Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.04.2015г. на РП Силистра, Определение от 07.08.2015г. по ч.н.д. № 1163/2015г. на РС Силистра и препис-извлечение установява, че образуваното срещу Н.К.О.досъдебно производство е прекратено, на основание чл. 343, ал.2 от НК.

В дадените пред съда показания, свидетелят Н.К.О.заявява, че е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 200“ с рег. № ******** в момента на настъпване на процесното ПТП. Времето било дъждовно, с влошена видимост, а според свидетеля, скоростта му на движение била съобразена с пътните условия и не превишавала 50 км/ч., а най- вероятната му скорост била около 20 км/ч. Свидетелят бил внимателен, тъй като познавал района и знаел, че в него има учебни заведения с пресичащи деца. Пътната настилка била след ремонт, на места с баластра, а не с асфалт. В близост до кръстовището с ул. „*******“, където водачът възнамерявал да предприеме завой на ляво, имало контейнери за смет, които влошавали видимостта. Преди кръстовището, свидетелят спрял автомобила, за да се огледа и предприел маневрата за завой, но чистачката на автомобила замъглила стъклото  и той не успял своевременно да възприеме пресичащата пешеходка. Свидетелят спрял, когато чул неспецифичен шум и звук от удар.

Като доказателство по делото са приети медицински документи, между които: фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторни листове, резултати от амбулаторни изследвания, чието съдържание сочи медицински данни за здравословното състояние на ищцата след настъпването на процесното ПТП и за извършеното следващо лечение. Споменатите данни са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Като доказателства по делото са приети фактури за медицински разноски и фискални касови бонове /приложени на стр. 53 – 55 от делото/, които съдържат данни за платени от ищцата суми за посочените в тях артикули (медицински препарати и пособия).

В дадените пред съда показания, свидетелят Р.Н.Г.заявява, че е дъщеря на ищцата и полагала грижи по време на лечебно възстановителния период на пострадалата, след настъпването на процесното ПТП. Свидетелката заявява, че ищцата изпитвала сериозни битови затруднения, затруднения при личното хигиенно обслужване както и в социалните контакти, тъй като не могла да излиза от дома си. През период от коло 2 до 3 месеца, десният долен крайник на пострадалата бил имобилизиран с гипс. Психологическото състояние на ищцата след инцидента се влошило, тя споделяла че се чувства "половин човек", нещастна, безпомощна и непълноценна. И преди настъпването на ПТП ищцата страдала от общи заболявания, но се придвижвала самостоятелно, а настоящото нейно състояние не позволявало такава възможност. Пострадалата се оплаквала от болки на счупеното място.

Заключението на приетата като доказателство съдебно- медицинска експертиза изготвена от д-р Б.Б. (ортопедия и травматология) предлага на съда следните изводи, касателно подлежащите на доказване правно релевантни факти:

·        В следствие на процесното ПТП ищцата е получила фрактура на външния кондил на дясната голямопищялна кост и фрактура на дясната малкопищялна кост в горната част, контузия и хематом на дясната колянна става;

·        Споменатите контузии са причинени в следствие на удар на крака на пострадалата с корпуса на МПС;

·        Според вещото лице, всяко едно травматично увреждане е пряка и непосредствена последица от механизма на настъпване на ПТП, въпреки че контузията тип „вътре-ставно счупване“ е открита и диагностицирана няколко дни по- късно. Последното се обяснява със спецификата на самата травма и мястото на счупването;

·        Общо лечебният и възстановителен период на такъв тип травми е с продължителност около седем месеца (включително и двумесечна рехабилитация).

·        При пострадалата, лечебно- възстановителният период е бил съпътстван със значителни затруднения  по отношение на вътре-ставното счупване и според вещото лице може да се допусне, че и към момента състоянието на походката на пострадалата не е напълно възстановено, поради липсата на възможност за активно движение, като се отчита напредналата й възраст;

·        Представените фактури за медицински разходи, както и вида на самите разходи определят наличието на пряка причинно- следствена връзка с възстановяването на получените травми.

Заключението на приетата съдебна авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (технология и безопасност на автомобилния транспорт) предлага на съда следните изводи, относими към подлежащите на доказване, правно релевантни факти:

·        Процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 14.11.2014г. в светлата част на денонощието, при дъждовно време и при мокър асфалт - лекият автомобил Мерцедес се движи по ул. „Плевен“ в гр. Силистра, с посока на движение към ул. „*******“. Приближавайки кръстовището лекият автомобил се движи с около 15 км/ч. Преминавайки покрай контейнери за боклук, стоящи в лявата част на платното за движение, автомобилът предприема маневра завой наляво. В същото време пешеходката Г.Т.М. предприема пресичане на платното за движение на ул. „Плевен“ с посока на движение от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил по пешеходна пътека. Когато пешеходката достига около средата на платното за движение настъпва удар между нея и автомобила, като автомобила оставя следи от протриване по асфалта, насочени косо наляво. От удара няма нанесени щети и деформации по автомобила.

·        Мястото на удара е следното: по ширина на пътното платно - на около 9-10 метра от вдясно от левия ръб на пътното платно по посока на движение на автомобила, а по дължина на пътното платно - на пешеходната пътека;

·        Скоростта на автомобила преди удара е била около 15 км/ч.;

·        Пешеходката се е движила по пешеходната пътека (мястото на удара е определено по-долу). Тя би могла да избегне удара само ако бе спирала и пропускала движещите се по платното за движение автомобили.

·        При бавен, спокоен и бърз ход на движение на пешеходката, както и при спокойно бягане ударът е бил предотвратим от страна на водача на автомобила ако той бе достатъчно внимателен с конкретната пътна обстановка. Отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента, в който пешеходката представлява опасност е по - голямо от опасната зона на спиране на автомобила.

·        Според становището на вещото лице, причина за настъпването на ПТП е невнимание на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с конкретната пътна обстановка. Ако водачът бе достатъчно съобразителен и бе забелязал пресичащата пешеходка, то процесното ПТП не би настъпило.

Въз основа на прието като доказателства препис извлечение от електронния портал на ИЦ на Гаранционен фонд и въз основа направеното от процесуалния представител на ответника признание на факта - съдът приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на лек автомобил „Мерцедес“ модел „Е 200“ с рег. № ******** е била застрахована от ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът, в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ дължи да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, настъпили в следствие противоправното поведение на застрахования при него водач. 

След проведеното съдебно дирене, настоящият състав на съда намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на лек автомобил „Мерцедес“ модел „Е 200“ с рег. № ******** да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за релевирания вредоносен резултат – болки и страдания, поради получените в следствие на ПТП травматични увреждания (неимуществени вреди) и възстановяване на сумата на направените необходими разноски за лечение (имуществени вреди).

На първо място, настоящият състав на съда приема извода за причиняване на описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Този механизъм е отразен и в заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза и мотивира извод, че поведението на водача на процесното МПС е в противоречие с разпоредбата на чл. 119, ал.1 вр. с ал.3 от ЗДвП.

За да достигне до споменатите изводи, съдът съобрази, че реализирането на удара бе установено посредством приетия като доказателство протокол за ПТП с пострадали лица и показанията на водача на автомобила – свидетеля Огнянов. Последният твърди, че не е успял да възприеме своевременно поведението на пешеходката, понеже чистачката на автомобила „замаца стъклото“ ..

Съдът не възприема наведените от процесуалния представител на ответника доводи, за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата не била съобразила поведението си със скоростта и посоката на движение на лекия автомобил. Тези доводи не могат да бъдат споделени, понеже не бяха събрани доказателства, които да подкрепят тезата, че преди и при навлизане на пътното платно или при движението си по него (върху пешеходна пътека), пострадалата е осъществила поведение, създаващо висока степен на риск. Тъкмо напротив – при пресичане по пешеходна пътека и като се има предвид сравнително ниската скорост на автомобила, за пострадалата е било налице обосновано правно очакване, че ще получи предписаното в закона предимство т.е. че водачът ще осигури безконфликтното й преминаване по пешеходната пътека. Вещото лице, изготвило съдебната авто- техническа експертиза сочи, че пешеходката би могла да избегне удара, само ако бе спирала и пропускала движещите се по платното за движение автомобили, но следва да се отбележи, че тя не е длъжна да постъпва по този начин, а тъкмо обратното е вярно. От гледна точка на опитните правила в практиката и житейската логика, действията на участвалия в ПТП водач са логично обясними (макар и неправомерни) с отразения в показанията му като свидетел факт, че е познавал добре района и очевидно е проявил излишна самоувереност, без необходимото внимание и предпазливост към пресичащите пътното платно пешеходци върху пешеходна пътека.

Наведените от процесуалния представител на ответника доводи, срещу наличието на причинно- следствена връзка между по- късно диагностицираното травматично увреждане на колянната става на пострадалата (вътре -ставно счупване) и настъпването на удара с МПС не могат да бъдат възприети. Внимателният преглед на събраните доказателства, при който съдът кредитира преимуществено заключението на вещото лице д-р Б., мотивира обоснован извод за наличието на пряка причинно- следствена връзка между всяко едно от описаните в съдебно- медицинската експертиза телесни увреждания и конкретния механизъм на настъпване на ПТП. Сравнително слабата интензивност на удара обяснява логически липсата на щети върху самото МПС при контакта между десния долен крайник на пострадалата при нанасяне на директен удар.

Всички изложени по- горе главни изводи, позволяват да се направи мотивирано заключение, че е налице непозволено увреждане, причинено изцяло и изключително в резултат от неправомерното поведение на водача на автомобила, за което се дължи обезщетение от делинквента, респ. от неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

По претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди;

При изложените по- горе изводи относно наличието на всички предвидени в чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение - спорът се концентрира върху размера на това обезщетение, който следва да бъде определен след анализ на техния характер, обем и интензивност.

За да направи необходимите изводи за естеството на физическите травми – съдът съобрази заключението на приетата без оспорване в тази част съдебно- медицинска експертиза (ортопедия и травматология). Това заключение определя понесената от ищцата травма – фрактура на ставата и костите на десния долен крайник като средна по тежест травма, обременяваща движението, включително и битовите и социалните дейности в рамките на лечебно- възстановителния период.

Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични телесни увреждания за ищцата са довели до болки,  страдания и битови неудобства за период от около 7 месеца, по- интензивни в период от 2 до 3 месеца.

Важно е да се отбележи, че според вещото лице д-р Б.,  травмата е лечима но затрудненото лечение е било резултат и от сравнително напредналата възраст на пострадалото лице (повече от 70 годишна възраст). Именно напредналата възраст на пострадалата и невъзможността й да осъществява активно движение е съЗ.ало обективна пречка за бързо и пълноценното възстановяване, сравнимо с идентична хипотеза при млад човек.

Следва да се отбележи, че пострадалата не се намира в активна социална възраст и от тази гледна точка, преживените от нея страдания са относително по- малки по обем (само в този аспект).

Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите- през 2014г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева. Обезщетение в този размер следва да бъде осъден да заплати ответникът на ищцата.

За разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 60 000 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, поради своята прекомерност и несъответствие с принципа на справедливостта. В подкрепа на този довод следва да се посочи, че пострадалата не е претърпяла оперативни интервенции, не са засегнати вътрешни органи и системи и животът на пострадалата не е бил поставен в опасност.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на вредите до деня на окончателното изплащане на сумата.

По претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди;

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза и съдържанието на приетите като доказателства фактури за медицински разноски и фискални касови бонове /приложени на стр. 53 – 55 от делото/ мотивират извод за основателност на тази претенция до пълния предявен размер за сумата от 848, 72 лева. Тази сума е математически сбор от паричните стойности, отразени в представените като доказателства фактури на стр. 53 – 55 от делото.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер от 848, 72 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, за периода от предявяването на иска на 30.04.2015г. до деня на окончателното плащане (като се има предвид направеното уточнение в първото открито съдебно заседание).

По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищцата има право да получи от ответника направените от нея съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.  Сумата на съдебните разноски, направени от ищцата възлиза на 370 лева, поради което сумата на разноските, дължима от ответника на ищцата възлиза на 124 лева.

Доколкото ищцата бе освободена от задължението да внесе държавна такса- на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати онази част от дължимата, съразмерно с уважената част от иска сума, от чието заплащане ищцата е била освободена. Сумата на държавната такса възлиза на 850 лева, тъй като се дължи за всеки от предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди .

Процесуалният представител на ищцата има право да получи от ответника възнаграждение по чл.38 от ЗА, в размер на минималното адвокатско възнаграждение, което е изчислено съобразно с уважената част от иска и възлиза на сумата от 1155 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К.. Но при това, искането на адв. К. - за начисляване на ДДС върху сумата на дължимото й възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като нито разпоредбата на чл. 78 от ГПК, нито тази на чл. 38 от ЗА, а още по малко някаква особена разпоредба от З.ДС не  съдържа изрична нормативна уредба на възможността – да бъде извършено служебно „начисляване” на ДДС върху сумата, която ще бъде платена за присъденото възнаграждение за безплатно процесуално представителство. Закона за ДДС е специален данъчен закон, който предвижда задължение за доставчика на облагаема доставка /стока или услуга/ да начислява 20 % ДДС при извършване на облагаемата доставка. В особената хипотеза на чл. 38 от ЗА, фактическия състав на облагаемата доставка, при която възниква задължението за начисляване на ДДС на практика не е завършен. В тази насока следва да се отбележи, че данъчните правни норми не се прилагат по аналогия, а съдът не е страна по облагаемата с ДДС доставка, поради което е очевидно, че съдът не може да начисли дължимия данък.

Съдът намира за законосъобразно поведението на ответника, който претендира същия тип разноски, но като посочва изрично, че сумата е определена без ДДС.                                                      

Дори да е налице социална „несправедливост“ в нормативната уредба на чл. 38 от ЗА, преодоляването й е в правомощията единствено на законодателя - не и на съда. Съдът не би могъл да наруши основен принцип на правото, въвеждайки порочна практика да „тълкува“ очевидно ясни и категорични данъчно правни норми на З.ДС - за да достига до изводи, които са противни на вложения в тях смисъл.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК                     (на л. 44 и 76 от делото) и съразмерно с отхвърлената част от иска.  Размерът на направените разноски възлиза на 5 210 лева, а съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата на разноските, които следва да бъдат присъдени на ответника, възлиза общо на 3 473 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД с ЕИК *******и адрес ***, да заплати на Г.Т.М. с ЕГН **********, чрез съдебен адресат –                     адв. П.К.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ – сумата от 848, 72 лева (осемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и две ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди поради направени разходи за лечение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2015г. до окончателното плащане на обезщетението и сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради претърпени телесни увреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2014г. до окончателното плащане на обезщетението, които вреди са причинени в следствие противоправно поведение на от водача на лек автомобил „Мерцедес“ модел „Е 200“ с рег. № ******** при ПТП на 14.11.2014г.,като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в частта за разликата над присъдената сума и до пълния размер на претенция за 60 000 лева.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД да заплати на Г.Т.М., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 124 лева (сто двадесет и четири лева), представляващи съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд, съразмерно с уважената част от иска.   

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД да заплати на адв. П.К.,***, на основание чл. 38 от ЗА, вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 1155 (хиляда сто петдесет и пет) лева за процесуално представителство на Г.Т.М. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Г.Т.М., да заплати на ЗД „Б.и.” АД с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 3 473 лева (три хиляди и четиристотин седемдесет и три лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД да заплати по сметката на Софийски градски съд с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 850  (осемстотин и петдесет) лева, представляваща държавна такса за първоинстанционното производство, от заплащането на които ищцата е била освободена.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                    

СЪДИЯ: