№ 36
гр. Айтос , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100318 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Е.“ ООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Г.Г., срещу „К.Т.“ ЕООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, с която се предявява осъдителен иск
за сумата от 18 363, 80 лева, дължима за извършени СМР, документирани с данъчна
фактура № ********** от 19.11.2020 г. и с протокол /акт обр.19/ от 19.11.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е извършил СМР в полза на ответника и
е била издадена описаната по-горе фактура. Въпреки отправените покани до ответното
дружество не последвало плащане на изискуемото вземане, поради което ищецът
счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу
него.
Книжата са редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок не е
постъпил отговор по исковата молба.
В съдебно заседание от ответното дружество не делегират представител, въпреки
редовното уведомяване, като липсва искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът
може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено
решение следва да са налице предпоставките за това установени в чл.239, ал.1 ГПК, а
именно на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК.
С оглед посочените по исковата претенция обстоятелства и въз основа на
представените писмени доказателства – данъчна фактура № ********** от 19.11.2020
г., протокол /акт обр.19/ от 19.11.2020 г., споразумение за прихващане на насрещни
вземания и задължения от 01.03.2021 г., подписано и от двете страни по делото, в което
е посочен дължим от ответната страна остатък от 18 363, 80 лева в полза на ищцовото
дружество, съдът приема, че предявената искова претенция е вероятно основателна,
като ответното дружество дължи на ищцовото дружество следните суми: 18 363, 80
лева главница, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. до окончателното
плащане. С оглед това и тъй като ответното дружество не е представило отговор на
исковата молба и не са се явили в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като същото е било уведомено за
последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в
случая са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по делото, като предявените искове следва да бъдат уважени,
без решението да се мотивира по същество.
Предвид изхода от производството и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, следва в
тежест на ответното дружество да бъде възложено заплащането на направените от
ищеца разноски съобразно представения списък за разноски на л.34 от делото – 734, 55
лева – държавна такса за образуване на делото /представени доказателства за плащане
– л. 5 от делото/ и 54 лева – държавна такса за образуване на изпълнително дело и
налагане на обезпечителни мерки /представени доказателства за плащане – л.35-38 от
делото/.
Не се присъжда сумата от 150 лева депозит за възнаграждение за вещо лице,
вписана в списъка за разноски на л.34 от делото, тъй като същата е възстановена в
съдебно заседание от 17.06.2021 г. поради отпадане на основанието за нейното
назначаване.
Не се присъжда и сумата от 1 100 лева адвокатско възнаграждение, също
2
вписана в списъка за разноските на л.34 от делото, тъй като в представения договор за
правна защита и съдействие на л.22 от делото в графата „платена сума“ не е вписано
плащане, удостоверено чрез подписа на двете страни по договора за правна защита и
съдействие, в който случай има значение на разписка за платената сума, както и няма
представени допълнителни доказателства по делото за извършеното плащане.
Мотивиран от горното и на основание чл.239 ГПК, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.Т.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Я.К.А., да заплати на „Е.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.Г.Г., сумата от 18 363, 80 лева, дължима за
извършени СМР, документирани с данъчна фактура № ********** от 19.11.2020 г. и с
протокол /акт обр.19/ от 19.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.04.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „К.Т.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Я.К.А., да заплати на „Е.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.Г.Г., съдебно деловодни разноски, както следва:
734, 55 лева – държавна такса за образуване на настоящото дело и 54 лева – държавна
такса за образуване на изпълнително дело и налагане на обезпечителни мерки.
Решението не подлежи на обжалване – чл.239, ал.4, ГПК, защитата срещу него
може да се осъществи по реда и в срока по чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3