№ 21
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0432-001270 от
19.09.2022г., издадено от А. Р. С., на длъжност *** Първо РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на Р. М. Б., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е издадено при
съществени процесуални нарушения, немотивирано и незаконосъобразно,
като се развива становище по същество и се предлага същото наказателно
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П.
поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** Първо РУ на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в Молба – становище оспорва жалбата, като посочва, че не са
налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на
1
защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено, при условията на евентуалност -
присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно
предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 04.10.2022г. видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив, чрез Първо РУ на ОД МВР – гр.Пловдив на 11.10.2022г., съгласно
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.07.2022г., в 13:45 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Кукуш“ срещу номер
№ 2, свидетелят Д. П. К. – в качеството му на *** в Първо РУ при ОДМВР –
Пловдив, спрял за проверка движещо се по същия път, отворен за обществено
ползване лек автомобил „БМВ Х 2.0Д“, с рег.№ „***“. При това свидетелят К.
установил, че същото МПС било собственост и управлявано от
жалбоподателя Р. М. Б.. Още след проверка свидетелят К. констатира, че
МПС рег.№ „***“ не било регистрирано по надлежния ред – предвиден в
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
2
издадена от министъра на вътрешните работи. Регистрацията на МПС с рег.№
„*** “ била прекратена служебно на 19.04.2022г., по реда на чл.143, ал.10 от
ЗДвП, след получаване уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11
от Кодекса за застраховането.
С оглед на горното, на място свидетелят К. съставил АУАН с бланков
№ 732958 от 26.07.2022г. срещу жалбоподателя Р. М. Б. за нарушение на
чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН
жалбоподателят подписал, като не отразил възражения. Въз основа същия акт
било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Д. П. К.. Последния не помнят случая,
което съдът намира за нормално, предвид заеманата от него длъжност и
обстоятелството, че същият ежедневно извършва подобни проверки, но
свидетелят изцяло поддържа АУАН и описва обичайния начин на
констатиране нарушението. Съдът намира показанията на свидетеля К. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Още следва да се съобрази, че фактическата обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
3
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Р. М. Б., на 26.07.2022г., в 13:45 часа, в
гр.Пловдив, на ул.„Кукуш“ срещу номер № 2 виновно да е нарушил чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В този смисъл по делото се установи, че от обективна страна
жалбоподателят Б., на посочените дата и място, по път, отворен за
обществено ползване, е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ Х 2.0Д“, с
рег.№ „***“, което не е регистрирано по надлежния ред.
Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на
деянието по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, а именно –
същото да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, по смисъла
на чл.7, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП – Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Във връзка, на първо място следва да се обърне внимание, че
прекратяването на регистрацията на МПС не настъпва по силата на закона
при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането.
4
Ето защо, макар собственикът на МПС безспорно да е длъжен да знае до
кога е валидна сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, то същият не е длъжен (нито може) да знае в кой момент е
изпратено автоматизираното уведомление от Гаранционния фонд, с което е
прекратена регистрацията на собственото му МПС.
Именно с оглед на горното, чл.143, ал.10 от ЗДвП изрично
предвижда уведомяване на собственика на пътното превозно средство за
факта на прекратяване регистрацията.
При това, собственикът на пътното превозно средство не би могъл
да прояви не само умисъл, но и непредпазливост във връзка с това, че не
знае едно обстоятелство, за което самата норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП
изисква да бъде изрично уведомен.
При съобразяване на горното, в настоящият казус се установява, че
жалбоподателят Р. М. Б. не е бил уведомен за това, че на регистрацията на
МПС с рег.№ „***“ е била прекратена служебно на 19.04.2022г., по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, след получаване уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Същото е посочено в Писмо изх.№ 103000-22239/07.11.2022г., на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, съгласно което –
Р. М. Б. не е бил уведомен за служебно прекратена регистрация на МПС с рег.
№ „***“.
Още без значение е изпратеното от Гаранционен фонд уведомление до
Р. М. Б. по реда на чл.574, ал.10 от Кодекса на застраховането – съгласно
посоченото в писмо изх.№ 10/00-932/10.11.2022гг. на изпълнителния
директор на Гаранционен фонд. Последното уведомление по реда на чл.574,
ал.10 от Кодекса на застраховането е за това, че липсва сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и за необходимостта
такава да се сключи в 14-дневен срок, а не за това, че регистрацията на ППС е
прекратена.
Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за
това, че жалбоподателят Р. М. Б. е извършил от обективна страна нарушение
на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се
установи, че е извършил същото виновно.
5
Горното мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се
установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 500 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно
искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е
представен и оправдателен документ за тяхното извършване – Договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 500 лева /лист 11/, както Анекс, в който е
посочено договорено и изплатено допълнително възнаграждение в размер на
100 лева.
Същевременно – налице е искането на въззиваемата страна за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
В случая следва да намери приложение хипотезата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет. Съгласно последната - при интерес до 1000 лева, минималното
възнаграждение е 400 лева.
Въпреки това следва да се обърне внимание, че в конкретния случай, с
обжалваното наказателно постановление, освен административно наказание –
глоба в размер на 200 лв., е наложено и още едно административно наказание,
което се отличава със значителна тежест, а именно – лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Ето защо съдът намери, че при наличието на второ и значително по-
тежко административно наказание – лишава от право да управлява МПС, то
не следва да бъде съобразяван единствено минималния размер във връзка с
наказанието глоба. При това размера на определеното възнаграждение от 500
6
лева е в много над минимума от 400 лева, поради което и съдът го намира за
справедливо и напълно съответстващо на характера на административното
обвинение.
Ето защо искането на въззиваемата страна по реда на чл.63д, ал.2 от
ЗАНН, е неоснователно до размера от 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0432-001270 от
19.09.2022г., издадено от А. Р. С., на длъжност *** Първо РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на Р. М. Б., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да ЗАПЛАТИ на Р. М. Б.,
ЕГН:**********, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща
възнаграждение в настоящото производство за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7