№ 19676
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110114536 по описа за 2023 година
Предявен е от Г. М. М. срещу Т.Б.“ ЕАД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 54 ЗЗП за установяване съществуването на следните вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.01.2023 г. по ч.гр.д.
2124/2023 г. СРС, 179-ти състав: 5,99 лева главница, представляваща подлежаща на връщане
сума по поръчка № *** от 29.11.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението – 13.01.2023 г. до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за покупко-продажба от разстояние, извън
търговския обект на Т.Б. ЕАД, чрез сайта *** Поръчката била под номер *** на стойност
5,99 лева, като сумата била платена по банков път. Поръчката била потвърдена и изпратена
чрез куриерска услуга, предоставена от „***" ЕООД, и доставена на ищеца на 14.12.2022 г. с
товарителница №1054350660420. Ищецът получил и Фактура № ********** от 06.12.2022г.,
ведно с Касов бон. С Формуляр за упражняване на право на отказ от 16.12.2022 г., ищецът
упражнил правото си на отказ от договора по смисъла на чл. 53 ЗЗП вр. с чл. 50 ЗЗП, за
стоката DAEWOO VACUUM CLENER BRUSH - 1 бр., c номер на поръчка SO-********* от
06.12.2022 г., Клиентска покупка - ***-1, Стокова разписка - PackS-413625. Формулярът за
упражняване на право на отказ от 16.12.2022г., ведно с касовият бон в оригинал, фактурата в
оригинал и върнатата стока били изпратени до офис на ответника съгласно товарителница
№ 5300439876913 на куриерска фирма „***" ЕООД на 16.12.2022г., като били получени в
седалището и адреса на управление на ответника: *** на 20.12.2022г. в 10:18ч. На
22.12.2022г. ответникът уведомил ищеца, че пратката е върната и поръчката е отказана, като
ответникът изпратил имейл до електронния адрес на ищеца, а също така и обаждане по
телефона. Аргументира, че съгласно чл. 54 ал.1 ЗЗП, процесната сума следва да му бъде
възстановена, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от
разстояние или от договора извън търговския обект, без неоправдано забавяне и не по-късно
от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се
откаже от договора съгласно чл. 52 ЗЗП. Твърди, че пратка №50921223465, е получена от
ответника на 20.12.2022 г. в 10:18 ч., като 14 дневният срок бик изтекъл далеч преди
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. При тези твърдения, моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
1
предявеният иск се оспорва. Ответникът сочи, че искът е недопустим, т.к. бил изпълнил
задължението си за възстановяване на сумата на ищеца 15 дена преди депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК. По същите съображения оспорва иска и като неоснователен.
Сочи, че на 20.12.2022 г. е получил формуляр за упражнено право на отказ от поръчка №
***, като съгласно чл. 54 ЗЗП, процесната сума следвало да бъде възстановена до 03.01.2023
г., вкл. Твърди, че сумата е възстановена по карта на ищеца на 26.12.2022 г., като за целта
търговецът използвал същото платежно средство, използвано от потребителя при
първоначалната трансакция, а именно банков превод. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Обявено за безспорно в отношенията между страните е, че между ищеца в качеството
му на потребител и ответника в качеството му на търговец е сключен договор за покупко-
продажба от разстояние, извън търговския обект на Т.Б. ЕАД, чрез сайта ***със соченото от
страните съдържание; че поръчката е била под номер *** на стойност 5,99 лева, която сума е
била платена от ищеца в полза на ответника по банков път; че поръчката е била потвърдена
и изпратена чрез куриерска услуга, предоставена от „***" ЕООД, и доставена на ищеца на
14.12.2022г.; че на 20.12.2022 г. ответникът е получил формуляр за упражнено право на
отказ от поръчка № ***.
С оглед обявените за безспорни обстоятелства единствено спорен по делото въпрос е
дали ответникът е изпълнил задължението си да върне на ищеца заплатената сума.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 50 ЗЗП, според който потребителят има
право да се откаже от договора извън търговския обект без да посочва причина, без да дължи
обещетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на
предвидените в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗП, в четиринадесет дневен, считано от датата на
получаване на стоката.
Не са спорни обстоятелствата, че ищецът има качеството потребител по смисъла на
от §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, че същият е упражнил правото си на отказ в законоустановения 14
дневен срок и е уведомил по надлежния ред ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗЗП, когато потребителят упражни правото си
на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът
възстановява всички суми получени от потребителя, включително разходите за доставка, без
неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за
решението на потребителя да се откаже от договора съгласно чл. 52 ЗЗП. В настоящия
случай по безспорен начин се установява, че процесният договор е развален поради
надлежно упражняване право на отказ от страна на потребителя и за ответника се поражда
насрещно задължение да възстанови на ищеца изцяло платената по договора цена на вещта.
По делото са изискани извлечения от банковите сметки на страните по делото. Видно
от писмо от 09.08.2023г. от Ю.Б. АД с бордеро №*** е извършена транзакция с дебитната
карта на ищеца на ПОС на *** на стойност 5,99лв. С бордеро №*** операцията на стойност
5,99лв. е сторнирана. Отразено е в писмото, че за периода от откриването на сметката до
07.08.2023г. липсва друга операция на посочената стойност.
Кредитното известие или сторно е първичен счетоводен документ, с който се
намалява данъчната основа на доставка или се нулира данъчната основа при развалянето на
доставка, за която доставка вече е издадена фактура. Основание за издаване на кредитно
известие/сторниране е фактура, но основание за издаването му възниква в определени
хипотези сред които са:
при разваляне на сделка за доставка или извършена доставка, за която търговецът вече
е издал търговска фактура на клиента;
за да се поправи грешка във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил
задължен да плати по-висока стойност за договорената доставка. Обикновено такива
2
случаи възникват при фактуриране на по-голямо от реалното количество стоки или
услуги, които клиентът е получил, или при фактуриране на грешни стоки и услуги, или
при фактуриране на стоки и услуги на цени, по-високи от предварително уговорените;
за да се направи търговска отстъпка от страна на търговеца, като се намали стойността
на данъчната основа, която клиентът трябва да плати за вече фактурирани стоки или
услуги;
за да се обезщети клиента за получена некачествени стоки или услуги, за които той е
получил фактура, но които той е отказал или върнал (физическото връщане на стоката
в този случай не е абсолютно необходимо условие за издаване на кредитно известие,
ако търговецът е преценил и се е договорил с купувача стоката да не бъде връщана, но
въпреки това да бъде извършено обезщетение за нейната неизползваемост или ниско
качество);
Независимо от причините за издаването на кредитно известие, абсолютно необходимо
условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна
основа се намалява чрез съответното кредитно известие.
Търговецът, който издава кредитно известие, трябва да осчетоводи кредитното
известие като приспадне от месечния си резултат стойността на кредитното известие, което
е издал, т.е. издателят на кредитното известие го осчетоводява с отрицателен знак минус (-).
Получателят на кредитното известие, от своя страна, трябва да осчетоводи кредитното
известие, което увеличава месечния резултат с неговата стойност, но получателят също
осчетоводява кредитното известие с отрицателен знак минус (-). И в двата случая
кредитните известия се осчетоводяват в данъчния период, в който са издадени.
Горната констатация обосновава неоснователността на възраженията на ищеца, че
сторниращата операция е отразена със знак минус, доколкото видно от извлечението на
сметката му, наличността по нея се е увеличила със сумата от 5,99лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че ответникът е изпълнил регламентираните в
чл.54 ЗЗП задължения и е възстановил процесната сума на 29.12.2022г., което сочи на
неоснователност на предявения иск.
По разноските
При този изход на спора съдът приема, че ищецът дължи направените от ответното
дружество разноски. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв., което му се дължи в пълен размер. Съдът определя този размер на
възнаграждението, като съобрази процесуалното поведение на представляващия ответното
дружество юрисконсулт, извършените от него процесуални действия и броят на проведените
съдебни заседания.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. М. М. с ЕГН: ********** срещу Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: ***
и адрес: *** иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.54 ЗПП за признаване за установено в
отношенията между страните, че Т.Б.“ ЕАД дължи на Г. М. М. с ЕГН: ********** сумата
5,99 лева представляваща подлежаща на връщане сума по поръчка № *** от 29.11.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА Г. М. М. с ЕГН: ********** да заплати на Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: *** на
основание чл78,ал.3 ГПК сумата от 300лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4