РЕШЕНИЕ
№ 1068
гр. Варна, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110112537 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***,
срещу „Е. – П. П.“ АД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 19,00 лв.,
представляваща платена на 17.07.2017г. без основание такса за възстановяване на
захранването с ел. енергия, по фактура с номер ***, за обект на потребление с аб. номер ***
и кл. номер ***, находящ се в гр. В., ул. „Ц.“ **, бл. *, вх. *, ап. **, с титуляр на партидата
Д.Д.С., която сума е прехвърлена на ищеца по силата на договор за цесия от 20.07.2017г.
Твърди се, че на 20.07.2017г. ищецът е придобил вземане срещу ответника в размер
на 19,00 лв., в качеството си на цесионер по договор за цесия с цедент Д.Д.С.. Сумата
представлява платена на 17.07.2017г. без основание такса за възстановяване на захранването
с ел. енергия в дома на цедента. За сумата била издадена фактура с номер *** от същата
дата. Тази сума е незаконосъобразно начислена и без основание. Липсва договорно
основание за начисляването й. Дори в ОУ да има такава клауза, то тя е неравноправна.
Неплащането на тази сума не може да бъде основание за отказ на доставчика да възстанови
достъпа до ел. енергия. Извършеното от цедента плащане на сумата се явява такова без
основание и подлежи на връщане.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Сочи се, че искът е допустим, но неоснователен. На първо място претенцията е погасена по
давност, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок. В условията на
евентуалност се сочи, че е налице правно основание за начисляване на такса за
възстановяване на продажбата на ел. енергия. Липсва противоречие с чл. 37, ал. 1 ОУ за
1
ПЕЕЕПП и ЗЕ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото договор за прехвърляне на вземане от 20.07.2017г.
Д.Д.С. е прехвърлила в полза на „***“ ЕООД вземането спрямо „Е. П. П.“ АД в размер на
19,00 лв., представляваща платена на 17.07.2017г. без основание такса за възстановяване на
захранването с ел. енергия по издадена фактура с номер *** от дата 17.07.2017г., за обект на
потребление с аб. номер *** и кл. номер ***, находящ се в гр. В., ул. „Ц.“ **, бл. *, вх. *, ап.
**.
Към книжата по делото е приложено и уведомление от Д.Д.С., с което се съобщава
на ответника на сключения договор за цесия.
Установява се от фактура с номер *** от 17.07.2017г., че в действителност е била
начислена сумата от 19,00 лв. в полза на ответното дружество, като самата сума
представлява такава за възстановяване на захранването в имот с кл. номер ***.
Не се спори между страните, че потребителят Д.С. е заплатила в полза на ответника
начислената сума от 19,00 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следваше в условията на пълно и главно
доказване да установи, че са се осъществили следните материалноправни предпоставки:
валидно възникнало облигационно отношение между Д. С. и ответното дружество,
заплащането на процесната сума в полза на „Е.-П. П.“ АД, сключването на договор за цесия,
по силата на който Д.С. е прехвърлила на ищеца процесното вземане и съобщаването на
цесията на ответника.
В тежест на ответника бе да докаже, че плащането е извършено на годно правно
основание.
С оглед на събраните доказателства в случая спорът между страните е съсредоточен
единствено върху наличието на правно основание за начисляването на процесната сума.
Ответникът се позовава се на чл. 34 и чл. 37 от Общите условия на дружеството,
одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. Съгласно чл. 20, ал. 1 „Е.-П. П.“ АД има право
да поиска от „Е. С.“ АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел. енергия, в случай че
битов потребител допусне забава в плащанията на дължими суми. След отпадане на
основанията за прекъсването в съответствие с чл. 21, ал. 1 „Е.-П. П.“ АД изисква от „Е. С.“
АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия. В случай, че прекъсването е по
вина на потребителя, ОУДПЕЕ предвиждат, че снабдяването се възстановява, след като
последният заплати на „Е.-П. П.“ АД и „Е. С.“ АД всички направени разходи за прекъсване
и за възобновяване на снабдяването.
Предвид изложеното съдът намира, че дължимостта на посочената такса е обусловена
2
от виновно неизпълнение на договорните задължения на потребителя, както и от
извършването на разходи от страна на доставчика на електроенергия за прекъсване, респ.
възстановяване на захранването. Същевременно, по делото липсват каквито и да било
доказателства за действителното предоставяне на претендираната мрежова услуга, респ. за
извършването на разходи от страна на ответното дружество.
Наред с изложеното, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ
да се възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. Както по-горе бе изложено, за да
възникне в полза на енергийното предприятие вземане по повод възстановяване на
електроподаването, следва да се установят действително извършени разходи вследствие
виновното неизпълнение на договорни задължения от страна на абоната. Като позволява на
предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на
снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата на чл. 21, ал. 1
предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени
вреди поради включване и изключване на снабдяването. С оглед на това, съдът намира, че
тази клауза е нищожна. В този смисъл и извършеното от цедента плащане се явява лишено
от правно основание, като заплатената сума подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД.
Неоснователно е възражението за погасяване на задължението по давност. Плащането
на сумата е сторено от потребителя на 17.07.2017г., от който момент започва да тече пет
годишната погасителна давност. Същата изтича на 17.07.2022г. Но през периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. срокът за погасителна давност не течеше, с оглед ноторно
известното извънредно положение в България, поради пандемията от Ковид19.
Следователно погасителната давност изтича на 17.09.2022г., но доколкото денят е неделя, то
последният възможен ден за подаване на искова молба е 18.09.2022г. Именно на тази дата е
подадена и сезиралата съда искова молба.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството в общ
размер от 530,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. – П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„В. В.” № ***, В. Та. – Г, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 19,00 лв.,
представляваща платена на 17.07.2017г. от Д.Д.С. без основание такса за възстановяване на
захранване с ел. енергия, по фактура с номер ***, за обект на потребление с аб. номер *** и
кл. номер ***, находящ се в гр. В., ул. „Ц.“ **, бл. *, вх. *, ап. **, с титуляр на партидата
Д.Д.С., която сума е прехвърлена на ищеца по силата на договор за цесия от 20.07.2017г.,
сключен между „***“ ЕООД, ЕИК ***, и Д.Д.С., ЕГН **********.
3
ОСЪЖДА „Е.-П. П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„В.В.”, В. Т. Г №***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата в общ размер от 530,00
лв., представляваща разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4