Решение по дело №943/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 58
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 2 ноември 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20192150100943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№58

гр. Несебър, 26.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа гр. д. № 943 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищеца А.Ф. е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, с който се иска отмяната на решенията от 02.09.2019г. на общото събрание на собствениците на Етажната собственост с адрес в гр. Несебър, ж. к. „Черно море 2”, ***. Ищецът сочи, че е собственик на самостоятелен обект в сградата. Твърди, че общо събрание на 02.09.2019г. не се е провеждало, а ако се е провеждало не е спазена процедурата по самото му свикване. Развива подробни съображения в тази насока, като акцентира на нарушения на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС. Намира, че и протоколът от събранието не е обявен надлежно – по реда на чл. 16 от ЗУЕС. Излага доводи и за материална незаконосъобразност на решенията, като обръща внимание, че решението по т. 2 е взето в отклонение от чл. 11 и чл. 17 от ЗУЕС. Счита, че това решение е извън компетентността на ОС, като в тази връзка го намира за нищожно. С тези доводи от съда се иска да отмени решенията на ОС, а ако счете решението по т. 2 за нищожно – да го прогласи за такова. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците на Етажната собственост с адрес в гр. Несебър, ж. к. „Черно море 2”, ***, представлявани от управителя С.Ч., не е подаден отговор на исковата молба. Със становище по делото се релевира недопустимост и неоснователност на иска. Сочи се, че общото събрание е свикано по законоустановения ред и взетите решения са законосъобразни. От съда се иска да прекрати производството, респ. да отхвърли исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:

Между страните не е спорно, а и от Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.10.2018г. на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 803 и район на действие Окръжен съд Бургас (на л. 14 от делото) се установява, че А.Ф. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***********, находящ се в гр. Несебър, ж. к. „Черно море”.

На 14.08.2019г. било проведено общо събрание на собствениците от етажната собственост в гр. Несебър, ж. к. „Черно море 2”, *** (обективирано в протокол на л. 4 – л. 11 от делото). На събранието ищецът Ф. бил избран за управител на ЕС. Това обстоятелство било вписано и в регистъра на Община Несебър (на л. 12 от делото).

От С.Х.Ч., И.К.Ч.и Н.Т.Ч.била изготвена покана за свикване на общо събрание (на л. 53 – л. 54 от делото). В нея те вписали, че в качеството си на собственици, притежаващи 20 % идеални части от общите части на сградата, отправят уведомление, че на 02.09.2019г. от 08:30 часа, на площадката на първия етаж във входа на сградата ще се проведе общо събрание на етажната собственост, при дневен ред: 1. Избор на управител и касиер на ЕС, 2. Вземане на решение относно въпроса за събиране от длъжниците на дължимите суми за довършване на оградата; 3. Вземане на решение за сумата, която ще се събира от етажните собственици ежегодно за поддръжка на сградата и други разходи по сградата и 4. Приемане на сумата, която се отчислява към Фонд „Ремонт и обновяване”. Към поканата бил изготвен протокол, в който посочените лица вписали, че поканата за общо събрание е поставена на информационното табло на 24.09.2019г. в 17:00 часа. Впоследствие бил изготвен протокол № 5 от 02.09.2019г. (на л. 55 – л. 57 от делото) за проведено общо събрание на собствениците в етажната собственост. На събранието присъствали С.Х.Ч., И.К.Ч.и Н.Т.Ч., за които било записано, че притежават 39.206 на сто идеални части от общите части на ЕС. Те приели решения по точките от дневния ред, като за управител била избрана С.Ч.. Било изготвено и съобщение за изготвен протокол от проведено общо събрание на ЕС, с посочена в него дата на връчване 02.09.2019г. и час – 17:00.

Видно от типов договор, разрешение за строеж № 28 от 12.05.2008г. и анекс към договора (на л. 65 – л. 67 от делото) процесната сграда била изградена въз основа на отстъпено от Община Несебър право на строеж.

От показанията на св. Шерешевский се установява, че макар да посещавал процесната етажна собственост (като приятел на ищеца Ф.) след 24.08.2019г. не забелязал поставена покана за свикване на общото събрание на таблото в сградата или съобщение за изготвен протокол от общото събрание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички решения, взети на 02.09.2019г. от общото събрание на собствениците на Етажната собственост с адрес в гр. Несебър, ж. к. „Черно море 2”, ***. В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на процедурата за свикване на ОС по чл. 12 и чл. 13 ЗУЕС, както и при спазване на разпоредбите от ЗУЕС във връзка с конкретните взети решения.

В тази връзка по делото не се спори, а и от Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.10.2018г., се установява, че ищецът е собственик на самостоятелен обект – апартамент в сградата в режим на етажна собственост.

Не се спори между страните, че изготвен протокол № 5 от 02.09.2019г., в който са обективирани решения на общото събрание на ЕС от същата дата.

Не се споделят доводите за недопустимост на иска, наведени от процесуалния представител на ответника. Същите се основават на твърдения, че в исковата молба не са посочени всички собственици на обекти в сградата, които са ответници по иска. В практиката си върховната инстанция е имала повод изрично да се произнесе в насока, че в производството по предявен иск за отмяна на решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост ответници по иска са собствениците на отделните обекти, които не са обжалвали решението. Достатъчно условие за редовност на исковата молба е да се посочат имената и адресите за призоваване на председателя на управителния съвет или на упълномощено от него лице, като не е необходимо конституирането на всички собственици на отделни обекти в сградата като ответници в това производство – Определение № 361 от 06.08.2012г. по ч.гр.д. № 72/2012г. по описа на II гр. о. на ВКС. Този извод напълно съответства и на разпоредбата на 23, ал. 4 от ЗУЕС, според която управителят на ЕС е законен представител на всички собственици в съдебните производства.

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на следните групи: 1. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; 2. че решенията са взети в нарушение на материалния закон.

По възражението, че заседанието е проведено без да са спазени изискванията за свикване на събранието:

По делото не се спори, че събранието е свикано по инициатива на част от собствениците, за което те изготвили и изрична покана, в която са вписали, че притежават повече от 20 % идеални части от общите части на сградата. Не се установява и не се твърди поканата да е връчена на действащия към изготвянето й управител – ищецът Ф.. В чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС е предвидена възможност общото събрание да се свика по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата. Искането се отправя до управителния съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаването му (чл. 12, ал. 3 от ЗУЕС). Когато управителният съвет (управителят) не свика общото събрание в срока по ал. 3, общото събрание се свиква от собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в този закон (чл. 12, ал. 4 от ЗУЕС). Т.е. в закона е предидена поредност от действия, които собствениците, притежаващи най-малко 20 на сто идеални части от общите части в сградата, следва да предприемат, за да свикат надлежно общо събрание при бездействие на управителя. На първо място те трябва да отправят писмено искане до управителя. С получаване на искането за управителя възниква задължение да свика събранието в 10-дневен срок. Т.е. в този срок той следва да предприеме необходимите действия от неговата компетентност по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС във вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. В случай, че той не стори това, компетентността му се делегира по силата на чл. 12, ал. 4 от ЗУЕС на съответните собственици, но за надлежно свикване на събранието те следва да спазят реда, предвиден в ЗУЕС – чл. 13. От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че искане до управителя не е отправено, а директно е поставена покана за свикване на общо събрание. Следва да се обърне внимание, че собствениците на 20 % идеални части от общите части в сградата имат правомощието да свикват общо събрание само по редан а чл. 12, ал. 4 от ЗУЕС – когато управителят не свика общото събрание в в 10-дневен срок от получаването на искане за това. Права на отделни собственици да свикват общо събрание са дадени и в хипотезите на чл. 12, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС - в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание, както и при нововъзникнала етажна собственост. По делото са събрани доказателства, че на 14.08.2019г. е провеждано общо събрание на ЕС – т.е. не става дума за нововъзникнала ЕС, нито пък за такава, при която не е провеждано общо събрание в период от 1 година. В поканата (а и по делото) не се твърди въпросите, за които е свикано общото събрание, да са с неотложен характер. Ето защо за инициаторите на общото събрание не е съществувала нито една от възможностите по чл. 12 ал. 4 – ал. 6 от ЗУЕС да свикат такова. На практика те не са отправили искане до управителя да свиква общо събрание в 10-дневен срок от получаването му. Следователно не са имали правомощие да свикват ОС по своя инициатива.

Не може да се приеме, че с разлепване на поканата в рамките на етажната собственост, са изпълнени изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Това е така, тъй като поредността на действията, които собствениците следва да извършат, е ясно разписана в ЗУЕС. Не може да се приеме, че в разлепената покана те са обективирали всички надлежни действия, вкл. и искане до управителя на ЕС да свиква общо събрание. Не е невъзможно всички действия на собствениците по чл. 12, ал. 2, ал. 4 и чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС да бъдат обективирани в един акт. За надлежно свикване на общо събрание в такъв случай обаче е необходимо в този акт да се съдържа изрично изявление, че при неизпълнение на задълженията от страна на управителя по чл. 12, ал. 3 от ЗУЕС поканата по чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС следва да се счита за покана за свикване на общо събрание, което ще се проведе в сроковете по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Както се посочи настоящият случай не е такъв. Нещо повече – в чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС са предвидени и конкретни срокове, които да позволят на собствениците да организират присъствието си на ОС на ЕС – 10-дневен за управителя за свикване на общото събрание и 7-дневен, който следва да изтече между датата на свикването и датата на провеждането. В случая тези срокове не са съблюдавани като от инициаторите е предвиден единствено 7-дневният срок по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Последното също е нарушение на процедурата, което е препятствало правото на всички собственици да научат за събранието и да участват на него. Извън това следва да се има предвид, че в поканата е обективиран протокол, в който е вписана дата на поставянето й 24.09.2019г. Т.е. липсват доказателства за надлежно поставяне на поканата преди датата на събранието 02.09.2019г.

Констатираните нарушения по процедурата за свикване на общото събрание са достатъчно съществени и са основание за отмяна на всички взети решения на събранието от 02.09.2019г. Ето защо е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищеца, вкл. за нищожност на решенията. В случая решенията са взети при изначално опорочена процедура, което ги прави незаконосъобразни само на това основание и не следва да се разглеждат по същество.

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. От него е представен нарочен списък (на л. 64 от делото), с който се претендират разноски в размер на 350 лв. – адвокатски хонорар за осъществено по делото процесуално представителство. Като взе предвид, че сумата от 350 лв. е заплатена в полза на адвоката, осъществявал защита по делото (видно от договор на л. 45 от делото), същата следва да бъде присъдена в полза на ищеца.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по иск с правно основание  чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост, предявен от А. В.Ф., ЕГН **********,***, решенията от 02.09.2019г. на общото събрание на собствениците на Етажната собственост с адрес в гр. Несебър, ж. к. „Черно море 2”, ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците на Етажната собственост с адрес в гр. Несебър, ж. к. „Черно море 2”, ***, да заплатят на А. В.Ф., ЕГН **********,***, сумата от 350 лв., представляваща направени по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: