РЕШЕНИЕ
№ 1672
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120101735 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против Н. Ж. Т. за
установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
С определение № 1854/20.07.2021 г. съобщението, с което са изпратени
на ответника Т. книжата по делото за отговор, е приложено като редовно
връчено и му е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от
ГПК, като за такъв с определение № 2568/13.09.2021 г. е назначен адвокат
Т.Д., който депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество поддържа исковете и моли съда да ги уважи и да присъди на
страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника намира
исковете за неоснователни.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
За периода 17.04.2018 г. – 09.06.2020 г. ответникът е „потребител” на
ВиК услуги с доставчик ищцовото дружество като собственик на водоснабден
обект – апартамент с административен адрес гр. Бургас, ***. За надлежно
водене и остойностяване на потреблението е открита и заведена партида в
базата данни на дружеството с абонатен номер *** на името на Н.Т.. От
1
показанията свидетеля М. Анг. Р., отчетник водомери в ищцовото дружество,
се установява, че тя познава ответника, но от юни 2020 г. жилището е
необитаемо. Видно от справка-извлечение за показания на водомера в
жилището на ответника (л.11 от делото), потвърдено от свидетеля Р.,
отчитането става лично от служителя на дружеството, като в много редни
случаи суми са начислявани „служебно“.
Не е налице „празнина“ в отчетите, т.е. всяка последваща стойност се
прибавя към предходна такава. Потребените услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 17.04.2018 г. – 09.06.2020 г., съгласно
действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР, възлизат на 753,20 лева, и
не са заплатени.
На 07.10.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е
образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС. На 08.10.2020 г. по това
дело е издадена заповед за изпълнение № *** за следните суми: 753,20 лева,
неизплатени задължения за ВиК услуги, ползвани през периода 17.04.2018 г. –
09.06.2020 г.; 59,66 лева мораторна лихва за периода 26.06.2018 г. –
02.10.2020 г., като за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. лихва не е
начислявана; законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът е
уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството
предявява претенциите си по исков ред, като е образувано настоящото
производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните, на показанията на свидетеля М. Анг. Р. и на заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са два иска с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Установи се по делото, че за процесния период 17.04.2018 г. –
09.06.2020 г. ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, за водоснабден обект – апартамент с административен адрес гр.
Бургас, ***. По делото са налице доказателства, че за този период ответникът
е собственик на апартамента.
Водният оператор е изпълнил задължението си за доставка, отвеждане и
пречистване на вода, което, от своя страна, е основание за ангажиране на
отговорността на ответника, в качеството й на потребител, да заплати
извършената услуга.
Според чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (за краткост Наредбата) изразходваното
2
количество вода се разпределя между потребителите в сграда – етажна
собственост (в каквато се намира апартаментът на ответника), въз основа на
отчетите по индивидуалните им водомери, като в разпределението се
включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в
сградната водопроводна инсталация.
Следва изрично да се посочи, че водомерът в апартамента на ответника
не е с дистанционно отчитане. Отчитането на показанията на водомера се
извършва от отчетник на дружеството посредством мобилно устройство, като
служителят въвежда ръчно показанията на измервателния уред, които е
възприел.
Според чл.25, ал.2 от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ)
разликата (общото потребление) между количеството питейна вода, отчетено
по общия водомер и сумата по отчетените количества по индивидуалните
водомери и количествата, определени за потребителите, чиито индивидуални
водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери количества.
По делото липсват доказателства за отчетен период 13.06.2019 г. – 10.07.2019
г. разликата между отчетеното количество вода по общия водомер и сбора на
отчетите по индивидуалните водомери да е по-голяма от 20 %. Извън
горното, установяването на разлики, по-големи от 20 %, не е основание за
неплащане на изразходваното количество вода – чл.25, ал.7 от ОУ.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури
(дори и при служебно начисляване на количества), като потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен
срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ. И при нередовно
издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване на
потребителя от задължението му да заплати стойността на консумираната
вода в периода, за който тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на
ВиК услугата не се предвижда нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.
Ето защо дружеството ищец има вземане срещу ответника за сумата от
753,20 лева главница и за сумата от 59,66 лева лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът, тъй като
исковете са уважени изцяло.
Ищцовото дружество претендира като разноски в исковото
производство юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя
на 150 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, доплатената държавна такса в размер на 75
лева, внесен депозит за възнаграждение за особения представител в размер на
200 лева, внесен депозит за възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза в размер на 180 лева и възнаграждение в
размер на 20 лева за явяване в съдебно заседание на допуснатия свидетел.
Следва изрично да се посочи, че ищецът не е изпълнил определението на съда
3
от 13.12.2021 г. и не е представил доказателства, че е внесъл по сметка на
съда сумата от 70 лева, определена за доплащане до пълния размер на
възнаграждението на експерта, поради което тази сума не следва да се
включва в разноските.
В този смисъл ответникът дължи на ищеца сума за разноски за исковото
производство в размер на 625 лева, заедно със сумата от 75 лева за разноски в
заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Н. Ж. Т., ЕГН –
**********, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД,
ЕИК – *********, следните суми: 753,20 лева (седемстотин петдесет и три
лева и двадесет стотинки), представляваща стойност на ползвани ВиК услуги
за периода 17.04.2018 г. – 09.06.2020 г., изразяващи се в доставена, отведена и
пречистена вода за водоснабдено жилище с административен адрес гр.
Бургас, ж.к. ***, абонатен номер ***, ведно със законната лихва от 07.10.2020
г. до окончателното й изплащане; 59,66 лева (петдесет и девет лева и
шестдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
26.06.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода 14.05.2020 г. – 02.10.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2020 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА Н. Ж. Т., ЕГН – **********, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата
от 625 (шестстотин двадесет и пет) лева, представляваща разноски в исковото
производство, и сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на
БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _____(П)________
Вярно с оригинала! ММ
4