Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031 гр. П., 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и П. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова
като
разгледа докладваното от съдията Трънджиева В
гр. д. № 860 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на
Районен съд П. , постановено по гр.д.№4485 по описа на съда за 2019 година е
осъдено дружеството „П.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „М.В.“ **, представлявано от С.С. в качеството му на управител, да заплати
на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във
вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД на Е.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес:***, п.к. ***. ул. „К. А. Б.“ ****, сумата в размер на 6 000 лева /шест
хиляди лева/, представляващи заплатено на отпаднало основание -авансово плащане
по развален заради неизпълнение от страна на ответника договор за изработка от
12.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на завеждане на настоящата искова молба до датата на окончателно
изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата в размер на 95
лева /деветдесет и пет лева/ обезщетение за забава върху дължимата главница за
периода от 17.09.2019 г. до 12.11.2019 г..
Осъдено е дружеството
„П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „М.В.“ **, представлявано от С.С.
в качеството му на управител, да заплати на основание чл.88, ал.1 ЗЗД, на Е.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес:***, п.к. ***. ул. „К. А. Б.“ ****, сумата в размер на 2000 лева
/две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от неизпълнение на договор за изработка от 12.08.2019 г..
Присъдени са разноски.
В срок така
постановеното решение е обжалвано от“П.“ ЕООД.
Обжалваното решение било неправилно,като постановено в
нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила
и необосновано.
Първоинстанционният съд пропуснал да обсъди голяма
част от съображенията и доводите на ответната страна за неоснователност на
претенциите на ищеца, а от друга страна е дадена вяра на единствено на
показанията на св. С. Н., който е пряко заинтересуван от изхода на делото, като
син на ищеца. Показанията на този свидетел били непълни, противоречиви,
непоследователни, а в някои случаи и неверни.
В решението на съда не било посочено и не могло да се
разбере каква част от строително монтажните работи посочени в договора са
извършени от „П.Г. - **" ЕООД и каква част от СМР са останали недовършени,
което е от значение за това, на какво
основание трябва да се прекрати неизпълнения договор.
По делото било
установено, както от показанията на св. А., а така и отчасти от показанията на
св. Н., че изпълнителят по договора е демонтирал изцяло стария покрив, като са
свалени керемиди и всички отпадъци, изградени са кофражи на трегери, доставени
са кофражни дъски, заготовка за арматура и греди, материали за армировка, без
които няма как да се изготви изграждането на нов покрив. Освен това е излят
бетонов пояс - наливане на трегери, като са доставени 3 куб. м. бетон налят с
бетон - пушка. Изградена е дървена покривна конструкция, като доставените греди
са обработени по размер и желание на клиента. Надзидани са съществуващи стени с
височина 30 см. И са доставени тухли единични 1 000 броя. Изразходвани са
средства за доставка на материалите, за заплати на работниците и транспорт на
работниците до обекта.
Установено било,
че са поставени подпорните греди и гредите, върху които е трябвало да се
наковат доставените дъски и да се наредят керемидите. Свидетелят Н. също казва,
че се е стигнало до поставяне на гредите. Недовършените СМР са наковаване на
дъските и подреждане на керемидите, които са по - малко от 15 процента от
договорените СМР, но съдът въобще не обсъдил тези доказани факти.
Съдът неоснователно приел в решението си, че по делото
е установено каква част от договора е изпълнена и каква част е неизпълнена, без
да посочи какъв процент от СМР са изпълнени (стр. 6 края и стр. 7 началото).
Неоснователно съдът приел (стр. 7 от решението), че за
ищеца е възникнало правото по чл. 55 ал. 1 ир. 3 във връзка с чл. 262 ал. 2 от ЗЗД - в качеството си на възложител да получи обратно авансовата сума, която е
платена на ответника в размер на 6 000 лева
Ищецът развалил договора с „П.Г. **" ЕООД на
основание чл. 87 ал. 1 от ЗЗД поради недовършване на договорените СМР в
договорения срок, като е дал срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичане на срока ще смята договора за развален. В случая обаче договорът не е
можело да се развали по този ред, защото неизпълнената част от договора е незначителна, а според
чл. 87 ал. 4 от ЗЗД не се допуска разваляне на договора когато неизпълнената
част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Ищецът в
случая не доказал каква част точно в проценти от СМР не е извършена.
Решението било неправилно и в частта, с която „П.Г. -
**" ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата 2 000 лева за премахване на
некачествено извършени СМР. На първо място договорът с ищеца не бил развален
поради некачествено извършени СМР, а заради неизпълнение на малка част от
строителните работи. Писмото на управителя дружеството до И.Н.не е можело да
бъде доказателство за некачествено извършени СМР, както и за премахване на тези
СМР. Частичната тухлена зидария не можело да бъде некачествена само, защото е
изградена с единични тухли. Съдът съвсем безкритично приел за доказано
извършването на некачествени СМР. Не е доказано наличие на пряка причинна
връзка между неизпълнението на договора и претърпените вреди в претендирания
размер.
Молят решението
да бъде отменено , предявите искове – отхвърлени и присъдени сторените
разноски.
В срок е постъпил
писмен отговор.
Ответникът
намира въззивната жалба за допустима, но
за изцяло неоснователна, доколкото твърденията на жалбоподателя за
неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съдебен
състав, били изцяло несъобразени с установената фактическа и правна обстановка
по спора.
Не споделят
оплакването на жалбоподателя за пропуск
на съда да обсъди „голяма част от съображенията и доводите", сочещи на
неоснователност на претенциите на ищеца по делото. Съдът изключително подробно
обсъдил и анализирал поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото
доказателства, досежно и дадените от свидетелите по делото показания, като
посочил кои доказателства кредитира, кои - не и по какви причини.
Правилно
съдът възприел, че съобразно събраните в процеса доказателства, дружеството -
изпълнител на СМР нито е изпълнило поетите с договора за изпълнение на СМР
ангажименти и по уговорения начин, нито ги е изпълнило в договорения срок, от
което следва, че са налице визираните в чл.262, ал.2 от ЗЗД условия за
разваляне на договора.
В развилото
се първоинстанционно производство, в срока за отговор жалбоподателят не е
депозирал такъв, не е изразил становище по допустимостта и по съществото на
предявените срещу него искове, не е взел отношение по обстоятелствата, на които
същите евентуално се основават, като не е изложил никакви възражения срещу
исковите претенции, а съответно и относно обстоятелствата, на които същите се основават.
Жалбоподателят
не посочил, нито ангажирал доказателства в процеса, нито конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, като не е представил каквито и да било
писмени доказателства, с които същият евентуално разполага. Поради настъпилата
по силата на чл.133, ал.1 от ГПК процесуална преклузия, за жалбоподателя не било
възможно да релевира всичките си възражения и твърдения за първи път пред
въззивната инстанция, каквато е и константната практика на ВКС.
Моли
решението да бъде потвърдено ,претендира разноски.
Съдът ,
като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се
произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
В исковата си молба срещу
„П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „М.В.“ **, Е.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, се
твърди, че на 12.08.2019 г. ищецът в качеството му на възложител, е сключил с „П.“
ЕООД, ЕИК: ******** в качеството му на изпълнител, договор за изпълнение на
строително-ремонтни работи с предмет: ремонт на покрив на обект: къща, находяща
се в с. Т., обл. П., общ. С., ул. „П.“ **“.
Конкретните количества и видове работи,
възложени по силата на договора, били посочени в Количествено-стойностна
сметка, представляваща Приложение ** към договора. Начална дата за започване на
изпълнението на възложените строително-ремонтни работи не била изрично
уговорена, а единствено общият срок за изпълнение на същите, а именно - 14
(четиринадесет) работни дни. За пълното изпълнение на договорените работи била уговорена цена от 12 000 лева без вкл.
ДДС, като страните са се уговорили плащането да бъде извършено в следния ред:
авансово плащане в размер на 50 % /петдесет на сто/ от общата цена или 6000 лева
и окончателно плащане - след приключване на всички строително-ремонтни работи и
двустранното им приемане.
В изпълнение на чл.2,
ал.2, б. „а“ от Договора ищецът заплатил на изпълнителя авансовото плащане в
размер на 6000 лева без ДДС в деня на подписване на договора и същият ден
изпълнителят е изпратил свои представители на обекта, които са донесли част от
необходимите за изпълнение на работата строителни материали - дървени греди и
дъски., че Ищецът възразил относно качеството на доставените материали, че
същите не са годни за влагане в ремонта, тъй като са били обгорели на места и в
този смисъл - компрометирани откъм здравина. Твърди се, че впоследствие на
обекта епизодично са се появявали представители на изпълнителя, които не са
пристъпили към реално изпълнение на строително-ремонтни работи, а са извършили
разрушаване на покривната конструкция, хаотично и в разрив със строителните
норми и стандарти са излели бетон, впоследствие са започнали изграждане на
некачествен и ненужен зид с компроментирани откъм качество тухли.
След възражение от страна на ищеца
представителите на изпълнителя преустановили посещенията на обекта, респективно
и работата, като това се случило една седмица след подписването на договора. На
09.09.2019 г. изпълнителят бил поканен от ищеца да пристъпи към изпълнение на
договорените строително-ремонтни работи, като на основание чл.87 ЗЗД, за да
изпълни ангажиментите си по договора, му е даден подходящ срок (едноседмичен от
получаване на уведомителното писмо). Със същото писмо ответникът е уведомен, че
при неизпълнение в дадения му срок, възложителят ще развали договора, както и
че при неизпълнение в указания срок, ответникът ще се счита за поканен да върне
авансово заплатената по договора сума от 6 000 лева. На 21.09.2019 г.
ответникът бил уведомен писмено от ищеца, че договорът за изпълнение на СМР от
12.8.2019 г. е развален, считано от датата на изтичане на срока по чл.87 от ЗЗД
- 17.09.2019 г.. Със същото писмо, ответникът отново е поканен да върне
авансово заплатената сума от 6000 лева, която не била върната и до момента.
След разваляне на
договора от 12.08.2019 г., сключен с „П.“ ЕООД, на 30.09.2019 г. ищецът е
сключил нов договор за строителство с друг изпълнител - „П-С.“" ЕООД за
изграждане на разрушения от „П.“ ЕООД покрив. След извършване на предварителен
оглед на обекта, изпълнителят „П-С.“ ЕООД установил, че недовършените от „П.“
ЕООД строителни работи са изцяло ненужни и противоречащи на строителните норми
и стандарти, поради което същите следвало да бъдат отстранени за сметка на
ищеца. Стойността на работите по отстраняване на некачествено изпълнените и
недовършени от „П.“ ЕООД частична тухлена зидария и частично изградени бетонови
обратни трегери, била в размер на 2 000 лева, които заплатил ищеца на
18.10.2019 г..
Ищецът сочи , че по
негова молба е допуснато обезпечение на иска в отделно производство.
Моли ответникът да
бъде осъден да заплати 6 000 лева, представляващи заплатено на отпаднало
основание авансово плащане по развален заради неизпълнение от страна на
ответника договор за изработка, ведно с обезщетение за забава върху дължимата главницата в размер на 95 лева за
периода от 17.09.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2019
г., както и обезщетение в размер на 2 000 лева, представляващи размера на
действително претърпени вреди от неизпълнението, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата предявяване на иска до датата на окончателно изплащане на
вземането.
Писмен отговор в срок не е постъпил.
В първото по делото
съдебно заседание ответникът е оспорил иска , като оспорването се е свело до
доводи касаещи причините за прекратяване
на договора.
Изложени са твърдения
,че е имало недоразумения между възложител и изпълнител от личен характер.Твърдят,че
няма лошо изпълнение и са направили искане за събиране на гласни доказателства.
Всъщност твърдения , че не е налице неизпълнение ,което да се приеме като пълно
такова и съответно не са налице основания за разваляне на договора , тъй като неизпълнението
в срока било незначително, не са изложени в релевантния срок. Съответно не е въведено като възражение и изложеното във
въззивната жалба, че договора не е надлежно развален , поради подържаните в нея
за първи път обстоятелства.
И двете страни не са
се възползвали от възможността да доказват доводите и възраженията си ,чрез
използване на експерт със специални знания и умения.
По делото са приети
писмени доказателства ,касаещи отношенията между страните и облигационни отношения на ищеца с трето
лице,както и гласни доказателства.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното:
Не се спори по делото
, че между страните е сключен договор на
12.08.2019 г. с който ищецът , в
качеството си на възложител е възложил на ответното дружество – изпълнител
извършването на строително-ремонтни
работи на обект: ремонт на покрив на обект: „Къща, находяща се в с. Т.. обл. П.,
общ. С., ул. „П.“ **, описани подробно в Приложение 1, неразделна част от
договора.
Уговорена е цена от 12000 лева без ДДС, като
не е възникнал спор , видно е и от представените по делото писмени
доказателства , че авансовото плащане от 6000 лева е извършено при сключване на
договора.Уговорен е срок за изпълнение - 14 работни дни, като конкретен начален
момент , от който тече срока не е посочен. Оспорване на твърденията , че достъп
до обекта е бил предоставен още в деня на сключване на договора и ,че за
изпълнителя условия за изпълнение са възникнали от този момент не е направено.
Именно поради това и следва да се приеме, че от този момент е започнал да тече
срока за изпълнение.
Не е възникнал спор
още и относно твърденията , че ищеца е отправил писмени покани до ответника ,
като е дал подходящ срок за изпълнение на договора ,заявил е искането си за
разваляне на договора , поради неизпълнение и съответно е направил искане за
връщане на даденото по договора.
Отправените до
ответника изявления са получени от него ,видно от представените по делото
доказателства на 09.09.2019 г. и 21.09.2019 г. С първото писмо ,след като е
посочил , че срока за изпълнение на договора е изтекъл, ищецът е поканил
ответника да предприеме необходимите и разумни действия за изпълнение на
договора в едноседмичен срок , като в противен случай договора да се счита
развален. Посочено е и задължението за връщане на дадената авансово сума.
С второто писмо ,след
констатацията ,че действия от ответника не са предприети , ищецът е заявил, че
счита договора за прекратен , прави искане за връщане на даденото и кани
ответникът да вземе оставените на обекта материали.
Не са оспорени и
писмените доказателства , чрез които се установява, че за извършване на
ремонта е наета друга строителна фирма.
Контактите с нея са осъществявани с лице, различно от ответника/вероятно
съпруга/ като оспорване в тази насока няма. Сключен е договор между И.Н.и тази
фирма.Доводи в тази насока се излагат едва пред въззивната инстанция.
От тези доказателства
е видно още , че е извършен оглед на 25.09.2019 г. на покрива на къщата,
находяща се в с. Т., обл. П., общ. С., ул. „П.“ **, са констатирани и измерени
следните съществуващи и недовършени строителни работи: частична тухлена зидария
/ненивилирана/, извършена с единични тухли – 2,25 кв.м.; частично изградени
бетонови обратни трегери за направа на цялостен покривен бетонов пояс – на две
места върху краищата на плочата на къщата. Новия изпълнител е изразил
становище, че съществуващите и
недовършени строителни работи, следва да бъдат премахнати за тяхна сметка,
като общата стойност ще възлиза в размер
на 2000 лева. Това се налага за качественото изпълнение на възложената работа.
На 30.09.2019 г.
между „П-С.“ ЕООД и И.Н.е сключен договор за същите строителни
работи на стойност 18000 лева.
Ищецът е представил
квитанция към касов ордер **0000328, от която се установява, че на 18.10.2019
г. Р.К. е получил сумата в размер на 10000 лева за строителни дейности,
организация „П – С.“ ЕООД.Цената е формирана , като е включена и сума за
разрушаване на тухлена зидария и стар бетон.
Св.Н. е син на ищеца и
депозира показания относно работите ,които са извършени от ответника ,
развитието на отношенията между страните.
Разпитан като свидетел
е В.Д. А. , който работи като строител при ответното
дружество и е работил на процесния обект като отговорник. Депозира показания относно
времето и вида на отделните работи, извършени на обекта .
Основната теза във
въззивната жалба е , че не е било налице основание за разваляне на договора
поради неизпълнение , тъй като неизпълнението е незначително.
Така формулирания
довод е изведен за първи път във
възивната жалба. Ответникът нито по реда на чл.131 от ГПК , нито с оглед
възможността по чл.146 от ГПК не е въвел този довод. Дори и становището му по
същество пред въззивната инстанция всъщност е съсредоточено върху анализ на
свидетелските показания от гледна точка на това ,че в обекта са извършени
работи ,които по стойност надвишават 6000 лева.
При така приетото от
съда ,въззивната инстанция намира исковете за основателни , съответно –
решението на първоинстанционния съд за правилно и като такова ,следва да бъде
потвърдено.
Дейността си
въззивният съд съобрази и с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Основните акценти
във въззивната жалба са върху това ,че не изяснено какво е съотношението между
извършени и неизвършени работи и съответно ,че не е било възможно развалянето
му по този ред , тъй като се касае за незначително изпълнение. Този довод е
изведен за първи път във въззивната жалба
Предявените искове са
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД, чл.88, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,като за ответника сделката има търговски характер.
Основния въпрос , на
който следва да се даде отговор е развален ли е договора и по-точно налице ли
са били условията за развалянето му.
От неоспорените по
делото писмени доказателства и от гласните такива се установява ,че ответното
дружество е предприело определени действия в изпълнение на договора.
Безспорно тези
действия на първо място не са били в такъв обем ,че да се говори за
незначително неизпълнение. Такива изводи от доказателствата по делото не могат
да се направят. Като вид работи , извършените от ответника , според претенциите
му и съобразно показанията на св.А. са по-малко от половината , уговорени между
страните и включени в Приложение №1 към договора. Поради липсата на отделното
им остойностяване изводи от тази гледна точка не могат да се направят. Отделно от това , съобразно събраните по
делото доказателства извършеното е било негодно да служи по предназначението си
, поради което следващия изпълнител го е премахнал и ищецът е заплатил за това.
При тези данни
правилно първоинстанционният съд е приел, че налице разваляне на договора ,че
ответникът дължи даденото на отпаднало основание.
Основателна е и претенцията за обезщетение , поради
неизпълнението, заявена в размер на 2000 лева,които ищецът е заплатил на
второто дружество , с което е сключил договор за отстраняване на работите ,
извършени от ответника.
Тази претенция е
установена и по основание и по размер.Установено е от представените по делото
доказателства , неоспорени от страните ,че ищецът е заплатил още 2000 лева, за
да се премахне некачествено извършеното от ответника.Тази сума представлява
вреда за него, именно поради неизпълнението на договора .
По изложените
съображения , съдът намира ,че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на
спора на ответника по жалбата се дължат сторените по делото разноски в размер
на 930 лева.
Мотивиран от
изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. ,
постановено по гр.д.№4485 по описа на съда за 2019 година с което е осъдено
дружеството „П.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „М.В.“ **, представлявано от С.С. в качеството му на управител, да заплати
на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във
вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД на Е.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес:***, п.к. ***. ул. „К. А. Б.“ ****, сумата в размер на 6 000 лева /шест
хиляди лева/, представляващи заплатено на отпаднало основание -авансово плащане
по развален заради неизпълнение от страна на ответника договор за изработка от
12.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на завеждане на настоящата искова молба до датата на окончателно
изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата в размер на 95
лева /деветдесет и пет лева/ обезщетение за забава върху дължимата главница за
периода от 17.09.2019 г. до 12.11.2019 г..
Осъжда „П.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „М.В.“ **, представлявано от С.С. в качеството му на управител, да заплати
на Е.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата 930 лева – разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на
ожалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.