Решение по адм. дело №215/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на А. К. И. от [населено място] против Експертно решение № 90667 от 01.04.2025 г. на Националната експертна лекарска комисия.

С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на оспорения административен акт. Сочи се в жалбата, че лицето има заболяване „глаукома“ и е с определена ВСУ 90 %, поради което е затруднено и почти в невъзможност да се грижи самостоятелно за ежедневните си потребности; сочи се също, че се нуждае от личен асистент. Иска съдът да отмени оспореното експертно решение на НЕЛК и да задължи комисията да му определи личен асистент. Не претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят А. К. И., редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата. Сочи, че състоянието му не позволява да посреща ежедневните си нужди сам, че има нужда някой да го придружава. Иска съдът да уважи жалбата, като върне преписката на органа за ново разглеждане. Не претендира разноски.

Ответната страна Национална експертна лекарска комисия - София, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Заинтересованите страни Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, Териториална експертна лекарска комисия към МБАЛ „Св.Пантемейлон“ АД - Ямбол, Агенция за хора с увреждания – София и ТП на НОИ – Ямбол, редовно призовани, не изпращат представители в съдебно заседание. По делото е представено Становище вх. № 2057 от 10.09.2025 г. от процесуалния представител на заинтересованата страна ТП на НОИ – Ямбол с изложени в него подробни съображения по съществото на спора и досежно основателността на жалбата по отношение на претендираната от оспорващия чужда помощ с оглед констатирания ВСУ от 90 %. Другите три заинтересовани страни не вземат становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е административната преписка по издаване на оспореното решение, изпратена с Писмо вх. № 1353 от 02.06.2025 г., както и медицинското експертно досие (МЕД) в оригинал на жалбоподателя, изпратеното с Писмо вх. № 1949 от 14.08.2025 г.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:

В ТЕЛК при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД, гр. Ямбол е подадено Заявление вх. № 282024051776042 от 17.05.2024 г. от А. К. И. от [населено място] за освидетелстване, към което са приложени медицински документи, доказващи наличие на увреждания, а именно: етапна епикриза от д-р Р. И. за периода от 14.03.2023 г. до 14.03.2024 г. с анамнеза: боледува от глаукома; ДО е оперативно за катаракта с имплантация на ИОЛ; оплаква се от замъглено зрение и притъмняване при рязко изправяне; с ЛО не вижда от няколко години; етапна епикриза за периода от 25.09.2023 г. до 25.09.2024 г. от д-р Н. Н., в която е изписано като водеща диагноза G 45.0 - Синдром на вертебробазиларната артериална система и допълнено ръчно диагноза I 69.8, като последица от мозъчно съдова болест.

Издадено е ЕР № 93240 от 14.10.2024 г. на ТЕЛК - Ямбол, в което са отбелязани намалена зрителна острота – 90 %, като по отношение на другото заболяване ТЕЛК не се е произнесъл по съображения за недобре обективизирана МСБ (мозъчно съдова болест). Определена е 90 % ВСУ без чужда помощ. Така издаденото ЕР на ТЕЛК е разгледано на основание чл. 98 от КСО от комисия при ТП на НОИ - Ямбол, като е постановило Решение № 2985 от 08.11.2024 г., (приложено в МЕД на лицето), с което са потвърдени оценката на ВСУ (90 %), датата на инвалидизиране (09.05.2024 г.), както и срокът на инвалидизиране (пожизнен).

ЕР на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК, като с Уведомление рег. № 034964 от 27.01.2025 г. (л. 15, гръб) жалбоподателят е уведомен, че пред НЕЛК е образувано административно производство по чл. 112 от ЗЗ против ЕР № 93240 от 14.10.2024 г. на ТЕЛК - Ямбол. В писмото е посочена датата за разглеждане на жалбата – 03.02.2025 г. и същото е надлежно връчено на представител на оспорващия на 30.01.2025 г. (л. 16).

Издадено е ЕР № 90667 от 01.04.2025 г. на НЕЛК – София, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания (л. 12), с което е потвърдено обжалваното експертно решение на ТЕЛК - Ямбол, включително и в частта, с която не е определена чужда помощ. Посочено е в ЕР на НЕЛК, че националната експертна лекарска комисия постановява експертно решение по документи на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, действащ към момента на постановяване на ЕР (изм. и доп. ДВ, бр. 23 от 19.03.2024 година). Прието е от състава на НЕЛК, че в МЕД не са приложени обективни изследвания и медицинска документация, включително и периодични прегледи от офталмолог с отразени степен, стадий, наблюдение и лечение на очно заболяване съгласно чл. 62 от НМЕ. Посочено е, че в МЕД е приложен преглед от 14.03 2024 г. по повод освидетелстване от ТЕЛК с анамнеза: съдов инцидент на ЛО преди няколко години; зрение на дясно око = 0.05 без опит за оптична корекция; зрение на ляво око = 0.0; АРМ не е приложена. ДО - ВОЛ – позиционирана; ДЗН - Е 0,9 п д. Макула – БО - OCT- изтъняване на РНФЛ в 3 квадранта, ТОД = 19, ТОС = + при терапия; ЛО – рог. едем. рубеоза на ириса; нуклеарна катаракта, ЗОС - не се оглежда. В заключение е посочено, че за ФД на ЛО и намалено зрение на ДО по чл. 5, р. 1 се полага 90 % ВСУ. Така, в заключение НЕЛК определя краен процент от 90% ВСУ в съответствие с т. 3 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степен на увреждане в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ от 31.01.2023 г. Решението на ТЕЛК е потвърдено от НЕЛК. Липсват указания за възможността решението да бъде обжалвано по съдебен ред в съответния срок.

ЕР № 90667 от 01.04.2025 г. на НЕЛК – София е надлежно връчено на адресата на 12.05.2025 г. (л. 13), а жалбата с вх. № 1292 от 27.05.2025 г. против него е депозирана директно пред съда, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът намира от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол е Експертно решение № 90667 от 01.04.2025 г. на Националната експертна лекарска комисия, с което е потвърдено изцяло произнесеното от ТЕЛК - Ямбол ЕР № 93240 от 14.10.2024 г.

Видно от представеното известие за доставяне, решението е връчено на представител на жалбоподателя на 12.05.2025 г. Жалбата, сезираща съда, е подадена на 27.05.2025 г., в законоустановения преклузивен срок съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспорения акт, имаща правото и интереса да го оспорва, поради което е працесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

Обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето, вр. чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е взето от Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, определен съобразно водещата диагноза при спазване на изискването по т. ІІІ по Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател.

Спорен между страните по делото е въпросът има ли лицето потребност от чужда помощ или не.

От медицинското досие на жалбоподателя се установява, че водещата диагноза е първична глаукома с отворен ъгъл, като има и данни, съдържащи се в представените от лицето медицински документи, че е налице и Синдром на вертебробазиларната артериална система (G 45.0), както и последици от мозъчно съдова болест (I 69.8), което се установява от приложената етапна епикриза от д-р Н. Н..

Потребността от чужда помощ представлява компонент на експертизата на трайно намалената работоспособност (вид и степен на увреждане) по силата на чл. 61, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от НМЕ. Съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ при степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ, като чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. В разглеждания случай с ЕР на ТЕЛК - Ямбол № 93240 от 14.10.2024 г. е определена 90 % ВСУ без чужда помощ, което е потвърдено и от НЕЛК в оспореното решение. Нито в ЕР на ТЕЛК, нито в това на НЕЛК обаче се съдържат мотиви, обосноваващи отказа да бъде определена чужда помощ. Това обстоятелство до голяма степен е обусловило обжалването му, като жалбоподателят е изложил своите аргументи относно необходимостта от чужда помощ, предвид невъзможността сам да се обслужва при извършване на ежедневните си дейности. Тези негови твърдения се потвърждават от представените медицински документи – направления и етапни епикризи. От съдържанието на оспореното решение на НЕЛК безпротиворечиво се установява, че в него не се съдържат никакви аргументи, че посочените заболявания не обуславят нуждата от чужда помощ. Липсват мотиви, от които да става ясно, дали е направена преценка за това в състояние ли е освидетелстваното лице да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. Липсата на мотиви препятства съда да осъществи контрол за законосъобразност на експертното решение, поради което същото следва да бъде отменено.

В допълнение следва да се отбележи, че по смисъла на чл. 68, ал. 2 от НМЕ понятието „ежедневни потребности“ не включва само битови потребности, т. е. свързани единствено с хранене, хигиенни навици и т. н., а означава всякакви потребности на лицето, водещи до повишаване качеството му на живот и социална интеграция, в т. ч. придвижване извън дома с или без обществен транспорт, пазаруване, посещаване на учреждения и други, които обаче жалбоподателят, предвид здравословното си състояние, не е в състояние сам да задоволи.

Съобразно чл. 62 от приложимата към момента на издаване на оспореното решение редакция на Наредба за медицинската експертиза видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Позовавайки се формално на възможността на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕ за издаване на решение въз основа на документи, административният орган е допуснал нарушение на един от най-съществените принципи на административното производство, разписан в чл. 9, ал. 2 от АПК, изискващ от органа да установи обективната истина чрез правилата на служебното начало, като събира всички необходими доказателства, дори и когато липсва искане за това. Този формализъм съществено е нарушил правото на засегнатото лице - то следва да бъде подпомагано предвид състоянието му, причинено от болестите, от които страда, и влияе косвено върху правилното реализиране на социалната политика на държавата.

От всичко изложено до тук се налага извод, че обжалваното решение е издадено, без да се съобразят всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са използвани всички административнопроизводствени възможности, дадени от приложимите нормативни актове – ЗЗ, НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, за прецизиране и правилно решаване на въпроса – дали при определената пожизнено 90 % ВСУ жалбоподателят А. К. И. се нуждае и от чужда помощ, или не. В тази насока е и становището на заинтересованата страна по делото ТП на НОИ – Ямбол.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата се явява основателна, а обжалваният административен акт в оспорената му част досежно отказа да се определи чужда помощ следва да бъде отменен, като преписката, на основание чл. 173, ал. 2, предл. 2 от АПК, следва да бъде върната на НЕЛК – София, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, за ново произнасяне относно необходимостта от чужда помощ. При новото разглеждане следва да се направи мотивирана преценка в състояние ли е оспорващият да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности, като се вземат предвид представените медицински документи, издадени на жалбоподателя.

При липса на заявени претенции за разноски от страните такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. К. И. от [населено място], [жк] [адрес] Експертно решение № 90667 от 01.04.2025 г. на Националната експертна лекарска комисия.

ВРЪЩА преписката на Национална експертна лекарска комисия за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.