№ 4533
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110137636 по описа за 2023 година
Предявен е иск от К. Н. Д. чрез адв. П. В. /л. 4/ по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 от
КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3000 лв., частична претенция от 5000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 07.05.2021 г. н а л.а. „БМВ“ с
рег. № СВ 6567 НТ, вследствие виновно, противоправно поведение на водач на л.а. „БМВ
525Д“ с рег. № РР 7207 АН, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 06.07.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се съдебните разноски.
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ ищцата твърди, че в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответника е настъпило събитие - ПТП,
в причинна връзка с което са причинени вреди на управлявания от нея автомобил. Твърди,
че е изпълнила задължението си за отправяне на извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, като плащане не е постъпило, от което произтича и правният
интерес за предявяване на настоящия иск.
В законоустановения срок ответникът ЗАД „Армеец“ АД чрез пълномощника си юрк.
Венета Крилашка е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка, вината на
застрахования при ответника водач, както и че вредите са настъпили в периода на покритие
по сключената с ответника застраховка. Сочи се, че във връзка с процесното събитие било
образувано ДП № 3383 ЗМИП 15115/2021 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 29911/2021 г.
по описа на СРП за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, по което с писмо с вх. № 100-
660/28.02.2023 г. от ответника са изискани по реда на НПК оригиналите на всички
документи, касаещи претенцията за вреди по лек автомобил марка „БМВ“, модел „735“ с рег.
№ СВ 6567 НТ, като материалите по преписката били предоставени на разследващия орган
на 09.03.2023 г. с протокол за доброволно предаване. Отделно се твърди, че относно
доброволната претенция било установено, че аналогични по вид и размер щети, причинени
1
на л.а. „БМВ“, модел „735“ с рег. № СВ 6567 НТ били заявени пред трето лице – ЗД
„Евроинс“ АД по застраховка „Каско“, щета № **********/19.05.2021 г. като пред този
застраховател се твърдяло, че събитието е настъпило на 18.05.2021 г., за което бил съставен
двустранен констативен протокол от 18.05.2021 г., обективиращ същия механизъм,
деклариран пред ответника, което поставяло под съмнение достоверността на твърденията
за механизма. Въвежда възражение за съпричиняване. Оспорва акцесорната претенция за
лихва.
Допуснато е увеличение на иска на осн. чл. 214 ГПК до сумата от 6157,67 лв., пълен
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. В случая за да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД е
необходимо да се докаже, че е настъпило застрахователно събитие, а именно ПТП, при
участниците, посочени в исковата молба, настъпило поради нарушаване на правилата за
движение от водача на автомобила, застрахован по застраховка „ГО“ при ответника,
настъпилите в следствие на ПТП щети по автомобила, управляван от ищцата, вида и размер
на вредите.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено наличието,
а и е видно от справка налична по делото/л.14,15/ и от застрахователна полица/л.43/, че към
07.05.2021 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за
„Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил „БМВ 525Д“
с рег. № РР 7207 АН и ответното дружество „ЗАД Армеец“ АД.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца
доказателствената тежест да установи, че в срока на застрахователното покритие на
договора е настъпило соченото застрахователно събитие.
Съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване
наличието на ПТП, така както е описано в исковата молба.
Съдът не кредитира показанията на св. Румен Газиев, водач на л.а. „БМВ 525Д“ с рег.
№ РР 7207 АН. Това се налага, на първо място, от придобитите лични впечатления при
разпита му. Също така следва да се посочи, че свидетелят, нетипично за подобни случаи, си
спомня механизма на ПТП-то с изключителна точност, включително и за приблизителната
дата, въпреки че събитието е настъпило преди около три години и половина преди разпита.
Още повече силно съмнение буди, че свидетелят Румен Газиев е управлявал чужд
автомобил, по негови твърдения, но не може да посочи дори собственото име на
собственика му, въпреки че твърди, че са били приятели. Не може със същата или дори
приблизителна точност да посочи каква конкретно е връзката му с това лице и въобще какви
уговорки са имали по повод ползването на автомобила, като конкретна цена и период на
ползване. Не говори изобщо какво се е случило след връщането на увредения автомобил на
собственика му, което би било естествено. Житейски нелогично е лице, което не прави това
по занятие, да предостави автомобила си за ползване на сравнително непознат за него -
доколкото свидетеля не може дори да посочи името му, като по делото липсват изобщо
данни как се е осъществен контакта между лицата. Показанията на свидетеля до голяма
степен противоречат и на останалия доказателствен материал по делото. Например, лицето
свидетелства, че двата автомобила са били в движение и са могли да напуснат мястото на
ПТП-то, което противоречи на приетото от вещото лице Й. Й. в съдебно заседание от
2
16.02.2024г. Това следва и отново от житейската логика, доколкото автомобил с отворени
въздушни възглавници, каквото е бил процесният, не би следвало да може да се придвижва
на собствен ход. Ето защо съдът намира показанията му за недостоверни.
На следващо място, съдът не кредитира посоченото в представения двустранен
констативен протокол за ПТП. Този протокол се съставя от участниците в ПТП-то, които от
една страна са заинтересовани лица – водачът на л.а. „БМВ“ с рег. № СВ 6567 НТ, а от друга
страна това е св. Румен Газиев, чиито показания съдът не кредитира. Още повече, този
протокол, дори да беше кредитиран, би се ползвал с изключително ниска доказателствена
стойност. Той сам по себе си не би бил достатъчен да докаже пълно и главно настъпването
на ПТП-то и механизма му. В случая съдът намира, че е следвало да се изготви протокол за
ПТП от органите на пътна полиция на осн. чл. 125, т. 8 ЗДвП, доколкото, както се спомена
по-горе, съдът приема, че л.а. „БМВ“ с рег. № СВ 6567 НТ не е бил в състояние да се
придвижи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Ето защо,
също, съдът намира, че в противоречие със закона е бил изготвен двустранен констативен
протокол, поради което същият не следва да се цени.
На трето място, съдът е разпоредил ищецът да се яви лично и да даде обяснения на
осн. чл. 176 ГПК по следните въпроси: Да посочи участвала ли е в ПТП настъпило на
07.05.2021г. и на 18.05.2021г. Да опише механизма на двете ПТП-та и да посочи разликата в
тях. Да посочи дали повредите нанесени на МПС-то вследствие от ПТП на 07.05.2021г. са
били отстранени до ПТП от 18.05.2021г. и да опише вредите настъпили от двете ПТП-та.
Съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за
изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна
причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
Съдът намира дадените от ищцата обяснения за неясни и уклончиви. Ищцата,
въпреки че е собственик на автомобила не можа да даде никаква конкретика относно ПТП-
то и нанесените по автомобила щети. Не можа да обясни как и къде са били отстранени
щетите, като само твърди, че са били. Противоречи си като сочи, че автомобилът
е служел постоянно – возена е от сина си, но не се е занимава с автомобила въобще и не е
присъствала на нито едно от ПТП-тата, което е неправдоподобно. Поддържа, че вредите от
ПТП от 07.05.2021г. са били отстранени до 18.05.2021г., което не се споделя от вещите лица
и материалите по делото, а и е житейски неиздържано с оглед степента на уврежданията.
Ето защо съдът приема за доказано, най-малко, че щетите от ПТП от 07.05.2021г., ако са
настъпили такива, не са били отстранени до 18.05.2021г.
Разбира се, тези обяснения не се ползват с доказателствена стойност относно изгодни
за страната факти, т.е. от тях не може да се изведе нито механизма на ПТП, нито
настъпилите от него вреди по автомобила.
Приетото относно механизма на ПТП от вещото лице е без правно значение,
доколкото същото стъпва на некредитирани от съда доказателства.
Напротив, при анализа на доказателствата възникват съмнения относно наличието на
извършено престъпление. Това следва при съпоставка на двустранен констативен протокол
за ПТП от 07.05.2021г. и двустранен констативен протокол за ПТП от 18.05.2021г., в които е
посочен напълно идентичен механизъм на ПТП. Така приема вещото лице Й. Й. в отговора
на четвърта задача по изготвеното от него заключение. Същото приема и вещото лице Х. С.
по отговора на тази задача. Действително, вещите лица приемат, че има известни, макар и
незначителни, разлики при констатираните от двете застрахователни дружества при описа
щети. Вещото лице С., обаче, отдава това разминаване на различните технологични
правила, приети от застрахователните дружества при извършване на оценките. Не следва да
се изключва възможността за нарочно нанесени допълнително щети и замацване с боя
между двата огледа, с цел заблуждение при извода за идентичност. По този повод експерта
също посочва, че част от вредите категорично не са причинени във връзка с процесното
3
събитие/както и това от 18.05.2021г./. Вещото лице сочи, в заседание от 24.09.2024г., че
характеристиките на вредите като цяло съвпадат геометрично до такава степен, че не е
възможно да са причинени от различни ПТП-та. Към това становище съдът се присъединява,
тъй като това е видно и с просто око от самия снимков материал и не налага наличието на
специални знания.
Същото се потвърждава и от материалите по изисканата прокурорска преписка №
29911/2021г. по описа на СРП. Заключението по изготвената в това производство експертиза
приема, че видно от снимковия материал направен при огледите на застрахователите
нанесените щети от ПТП от 07.05.2021г. и ПТП от 18.05.2021г. са идентични по вид и
характер и са вследствие на същия механизъм. Данните в представения двустранен
констативен протоколи за ПТП от 07.05.2021г. отговарят напълно на тези в ПТП от
18.05.2021г.
С оглед горното, поради констатирано в хода на съдебното дирене вероятно
извършено престъпление, което е от значение за изхода на делото, съдът е спрял
производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Вместо, обаче, да се изчака приключване на
досъдебното производство, Софийски градски съд, поради неразбиране и смесвайки
основанията на чл. 229, т. 4 и т. 5 ГПК, е отменил определението за спиране. Поради това
съдът се счита принуден да се произнесе относно вероятното наличие на престъпно
обстоятелство, каквото приема че е налице.
По тези съображения съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и
главно доказване наличието на ПТП, така както е описано в исковата молба. Няма
кредитирани доказателства, които еднозначно да сочат, че описаните вреди са настъпили от
ПТП на 07.05.2021г. Също толкова вероятно е те да са причинени преди това. Това следва и
от извънсъдебното поведение на страната, която е предявила претенции за едни и същи
вреди към два различни застрахователя, като е възможно такива да са били предявени и към
други такива преди това.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
Относно разноските по производството:
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на ответника
и разпоредбата на чл.78 ал. 3 от ГПК, ищецът носи отговорността за заплащане на
направените от ответника разноски в пълен размер. Разноските направени в производството
от страна на ответника са, както следва: депозит за САТЕ –350 лв., такса за СУ- 5 лв. и юрк.
възнаграждение в размер на 200 лв., или общо 555 лв., дължими от ищеца.
Ищецът, с оглед изхода на делото, следва да бъде осъден да плати на съда сторените
разноски за допълнителна експертиза в размер 433,85 лв.
Тъй като по настоящото дело са налице данни за извършено престъпление от общ
характер както по Раздел IV, Глава V от НК, така и по чл. 309 от НК и с оглед сигналната
функция на съдилищата, настоящият състав намира за необходимо да изпрати преписи от
материалите по делото до Софийска районна прокуратура, за да бъдат присъединени към
ДП № 3383 ЗМИП 15115/2021 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 29911/2021 г. по описа
на СРП.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. Д. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Г. С. Раковски“ № 111, ет.4, офис 20, срещу ЗЕАД „АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК: ...... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Стефан Караджа“ № 2, иск с основание
чл.432 ал.1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата 6157,67 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 07.05.2021 г. на
л.а. „БМВ“ с рег. № СВ 6567 НТ, вследствие виновно, противоправно поведение на водач на
л.а. „БМВ 525Д“ с рег. № РР 7207 АН, чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 06.07.2023 г. до окончателното изплащане,
като неоснователен;
ОСЪЖДА К. Н. Д. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Г. С.
Раковски“ № 111, ет.4, офис 20, да заплати на ЗЕАД „АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК: ...... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Стефан Караджа“ № 2, на основание чл.78
ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 555 лв.
ОСЪЖДА К. Н. Д. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Г. С.
Раковски“ № 111, ет.4, офис 20, да заплати в полза на Софийски районен съд разноски за
допълнителна експертиза в размер 433,85 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от материалите по делото, ведно с решението, да се изпратят до Софийска
районна прокуратура за прилагане по ДП № 3383 ЗМИП 15115/2021 г. по описа на 08 РУ-
СДВР, пр. пр. № 29911/2021 г. по описа на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5