Решение по дело №1402/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 948
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20192100501402
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер II -948                                            06.11.2019 г.                                             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                    втори граждански въззивен състав

На:      шести ноември                                                          две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Р.-МАРКОВА

                                                                                                          ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 1402 по описа за 2019 година

 

Производството по делото е по реда на чл.463 ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника Т.Д.Х. и ипотекарния длъжник М.П.Х., двамата със съдебен адрес гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ № 19, ет.1, подадена чрез пълномощник адв.Ждраков, против Протокол за разпределение № 4/15.07.2019 г., извършено по изпълнително дело № 20158040400256 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 и район на действие БОС.

В жалбата са изложени оплаквания против извършеното от ЧСИ Николов разпределение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че лицето, обявено за купувач на имота Т.Г.Г., както и лицето, допуснато като наддавач М.Г., не са внесли задатък, въпреки че е задължително да бъде заплатен такъв в размер на 10 % или алтернативно 5 %, тъй като М.П.Х. е съсобственик на процесния недвижим имот. Сочи се също, че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена, тъй като от същата не е приспадната заплатената от взискателя такса за опис на имота. Според жалбоподателите, съдебният изпълнител неправилно е определил, че следва да се изчислява таксата по т.26 въз основа на общата сума по делото от 183 591.62 лв., тъй като дължимата сума към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който е ипотекарен кредитор, е в размер на 159 941.25 лв., поради което се оспорва да е дължима такса по т.26 в размер на 2 389.53 лв. Посочва се, че неправилно е пресметнат и остатъка за разпределение към взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, тъй като дългът е много по-малък от 159 941.25 лв. и задължението към ЧСИ е по-малко. Жалбоподателите считат също, че извършеното разпределение на сумите между четиримата взискатели е незаконосъобразно, като не е спазен реда по чл.135 и чл.136 ЗЗД. Сочи се и това, че размерът на вземането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД към 15.07.2019 г. е неправилно определен, като не са отчетени заплатените суми в банката след образуване на изпълнителното дело и тези в хода на същото, тъй като взискателят е уведомил ЧСИ, че общата дължима сума към банката е 136 169.95 лв. към 13.09.2017 г., поради което е налице несъответствие между посочената в разпределението сума и доказателствата по делото и изявленията на взискателя. Сочи се също, че на жалбоподателите не са представени доказателства за актуалния размер на цедираното вземане и за валидността на цесията с оглед действието й спрямо ипотеката.

В жалбата е направено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на въпроси относно размера на вземането на взискателя, платените от длъжниците суми, общия размер на дълга и начислените върху същия такси.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и се моли същата да бъде оставена без уважение.

Не са постъпили писмени възражения от останалите страни в изпълнителното производство, същите не вземат становища по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК, ЧСИ Делян Николов е изложил мотиви по обжалваните действия, в които е посочено, че извършеното разпределение е съобразено с указанията на съда по решението, с което е отменено предходното разпределение. Взето е становище за неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и приложените към изпълнителното дело доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20158040400256 по описа на ЧСИ Николов е образувано по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу длъжниците Б.В.С. и Т.Д.Х. въз основа на изпълнителен лист от 24.03.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 262/2015 г. по описа на РС-Несебър, с който длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на кредитора посочените в изпълнителния лист парични суми, дължими въз основа на банков кредит.

Видно от нотариален акт № */08.04.2008г., т. *, рег.№ *, дело № */2008г. на нотариус Ст.Ангелов, вземанията на банката са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот – СОС с идентификатор 11538.503.116.1.2 по КККР на гр.Свети Влас, с административен адрес: гр.Свти Влас, общ.Н., ул.“Русалка“ № *, ет.*, с площ от 165 кв.м., учредена от М. П. Х. – като собственик на имота и ипотекарен длъжник със съгласието на съпруга й Т.Д.Х., дадено по чл.23 СК (отм.).

По молба на взискателя принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот. Съгласно по т.2 от ТР № 4/11.03.2019 г. по т.д.№  4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ипотекарнят длъжник, когато изпълнението е насочено върху ипотекираното от него имущество, има качеството на длъжник в изпълнителното производство.

С разпореждане за присъединяване на взискател от 09.01.2018 г. на ЧСИ Николов (л.587), на основание чл.456 ГПК и въз основа на изпълнителен лист № 14 от 05.01.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 1201/2017 г. на РС-Несебър е присъединена като взискател по изпълнителното дело М.Р.Г. против длъжника Т.Д.Х.. Със същото разпореждане на основание чл.456 ГПК и въз основа на изпълнителен лист № 18 от 09.01.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 1205/2017 г. на РС-Несебър е присъединен като взискател по изпълнителното дело Т.Г.Г. против длъжника Т.Д.Х..

С разпореждане на ЧСИ Николов от 15.02.2018 г. (л.702) на мястото на първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД е конституиран като взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството на цесионер по сключен с банката договор за цесия в хода на изпълнителното дело.

На основание чл.458 ГПК присъединен по право взискател по изпълнителното дело е Държавата чрез ТД на НАП – Бургас за публичните задължения на длъжниците, съгласно представени удостоверения по чл.191, ал.4 ДОПК, както и Община Несебър за дължимите данъци и такси за недвижимия имот, предмет на публичната продан.

По отношение на процесния недвижим имот е приключила успешно публична продан за времето от 10.12.2017 г. до 10.01.2018 г., като с протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 11.01.2018 г. за купувач на СОС с идентификатор 11538.503.116.1.2 по КККР на гр.Свети Влас е обявен присъединения взискател Т.Г.Г., за сумата от 85 881.07 лв.

На 05.02.2018 г. е изготвено и предявено от ЧСИ Николов разпределение по чл.495 ГПК с протокол № 2, за разпределяне на сумата, постъпила от публичната продан на недвижимия имот. По жалба на длъжника Т.Х. и ипотекарния длъжник М.Х., извършеното разпределение с протокол № 2/05.02.2018 г. е отменено от съда с решение № ІV-1156/22.06.2018 г. по в.гр.д.№ 442/2018 г. по описа на БОС и делото е върнато на ЧСИ Николов за извършване на ново разпределение.

След връщане на делото, на 28.01.2019 г. е предявено от ЧСИ ново разпределение по чл.495 ГПК с протокол № 3, за разпределяне на събраната при публичната продан сума. По жалба на длъжника Т.Х. и ипотекарния длъжник М.Х., извършеното разпределение с протокол № 3/28.01.2019 г. е отменено от съда с решение № ІІІ-224/21.03.2019 г. по в.гр.д.№ 335/2019 г. по описа на БОС и делото е върнато на ЧСИ Николов за извършване на ново разпределение, с указания за изключване от първи ред на привилегиите невнесените авансово от взискателя такси по т.4, т.5 и т.13 ТТРЗЧСИ.

След връщане на делото, ЧСИ е насрочил извършване на ново разпределение на 15.07.2019 г. за което са уведомени взискателите, длъжниците, НАП и Община Несебър.

По делото са постъпили удостоверения от ТД на НАП-Бургас от 26.06.2019 г. (л.952 и л.961), съгласно които длъжникът Т.Д.Х. има задължения към Държавата в размер 188.77 лв., а длъжникът Б.В.С. има публични задължения към Държавата в размер на 2 262.57 лв. А от постъпилата справка от 02.07.2019 г. на Община Несебър е видно, че дължимите към Общината данъци и такси за недвижимия имот, собственост на М.Х. и предмет на публичната продан, са в размер на 149.64 лв. за ДНИ и 249.39 лв. за ТБО.

На 15.07.2019 г. с протокол № 4 (л.974-977) е изготвено и предявено от ЧСИ Николов обжалваното разпределение по чл.495 ГПК за разпределяне на сума от публична продан на СОС с идентификатор 11538.503.116.1.2 по КККР на гр.Свети Влас, собственост на ипотекарния длъжник М.Х., за купувач на който е обявен присъединения взискател Т.Г.Г., за сумата от 85 881.07 лв.

Сумата за разпределение е в размер на 85 881.07 лв.

В т.3 от протокола са определени разноските по изпълнението: такса по т.26 ТТРЗЧСИ – 2 389.53 лв. с ДДС (1 991.28 лв. без ДДС), дължима към ЧСИ. Посочено е, че таксата е изчислена по реда на чл.73, ал.4 ГПК и т.26 ТТРЗЧСИ, като от цялата такса по т.26 в размер на 8 270.20 лв. се приспада начислената такса по т.20 ТТРЗЧСИ в размер на 3 162 лв. и след приспадането дължимата такса по т.26 е в размер на 5 108.20 лв. Видно е, че таксата е изчислена върху вземанията на всички взискатели по делото, описани в протокола за разпределение, които са в общ размер от 183 591.62 лв., като в тази сума не са включени таксите за присъединяване от по 60 лв. на взискателите Г. и Г.. В протокола е пояснено, че на основание т.26 ТТРЗЧСИ при частично събрана сума таксата се изчислява пропорционално на събраната съответна част на дълга, като при общо задължение по делото от 183 591.62 лв. и събрана сума от 85 881.07 лв., коефициентът за изчисляване на дължимата такса в случая е 85 881.07/183 591.62 = 0.46778317005. В тази връзка е посочено, че дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ за съответната събрана сума по разпределението е в размер на 2 389.53 лв., представляваща 0.46778317005 част от цялата дължима такса по делото от 5 108.20 лв.

Остатък за разпределение в размер на 83 491.54 лв.

В т.4 и т.5 са посочени взискателите по изпълнителното дело – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, Т.Г.Г., М.Р.Г.,*** и НАП, както и техните вземания към 15.07.2019 г., които са описани поотделно за всеки взискател по основание, размер и ред на привилегията по чл.136, ал.1 ЗЗД.

В т.6 и т.7 е разпределена сумата от 83 491.54 лв., както следва:

- в реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – на Община Несебър е разпределена сумата от 149.64 лв. за дължими данъци за имота и сумата от 249.39 лв. за дължими ТБО за имота;

- в реда по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – на ипотекарния кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД е разпределена цялата останала сума от 83 092.51 лв.

В т.8 от протокола на основание чл.495 ГПК са определени съразмерните части за изплащане от купувача-взискател Т.Г., както следва: дължими такси и разноски към ЧСИ Делян Николов – 2 389.53 лв.; дължима сума за данъци на имота към Община Несебър – 149.64 лв., дължима сума за ТБО на имота към Община Несебър – 249.39 лв.; дължима сума към взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД – 83 092.51 лв.

При така установените факти и с оглед наведените в настоящата жалба оплаквания, за съда се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Съгласно чл.495 ГПК, когато взискател е обявен за купувач на имот, съдебният изпълнител съставя протокол за разпределение, в който посочва необходимата сума за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели, като в едноседмичен срок от разпределението взискателят, обявен за купувач е длъжен да внесе посочената сума. Целта на разпределението в хипотезата на чл.495 ГПК, предхождащо внасянето на цената от взискателя-купувач, е да се установи дали сумата следва да бъде внесена изцяло или за част от нея ще се извърши прихващане с вземането на взискателя. А в хипотезата на конкуриращи се взискатели – дали някои от вземанията са от един и същи ред по чл.136 ЗЗД и ако това се установи – в каква съразмерност ще бъде намалено вземането на взискателя, обявен за купувач и респ. определена по-ниска сума за внасяне от него като цена на имота по публичната продан, за да бъде изплатена също по съразмерност на останалите взискатели.

В производството по чл.463 ГПК съдът действа като контролно-отменителна инстанция, което означава, че проверката се извършва само въз основа на доводите и основанията, изложени от жалбоподателя. В тази връзка, следва да се има предвид, че за да е налице незаконосъобразност на разпределението, налагащо неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Нарушения от такъв характер са неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам – неправилно погасяване на едни вземания за сметка на други; неправилно изчисляване на дължимите суми, както и всякакви други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права на обжалващата страна.

В случая, ЧСИ Николов е спазил поредността за удовлетворяване на вземанията по чл.136, ал.1 ЗЗД, като в съответствие с посочената разпоредба, предвид недостатъчност на сумата за разпределение да покрие всички вземания по изпълнителното дело, е отделил суми, които се ползват с правото на предпочтително удовлетворяване.

Съдът намира за правно ирелевантни оплакванията на жалбоподателите за допуснати нарушения от ЧСИ при провеждането на публичната продан, в т.ч. дали е внесен или не задатък от взискателите Т.Г. и М.Г., тъй като тези оплаквания нямат отношение към извършеното разпределение и неговата законосъобразност, поради което не следва да се обсъждат от съда. В производството по обжалване на разпределение длъжниците не разполагат с възможността да правят възражения относно невнесен задатък от участници в публичната продан, поради което по тях съдът не дължи произнасяне. Независимо от това, за яснота следва да се отбележи, че тези възражения на жалбоподателите са и неоснователни, тъй като съгласно чл.489, ал.1 ГПК взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава размера на задатъка, а в случая вземанията на присъединените взискатели Т.Г. (11 600 лв.) и М.Г. (9 200 лв.) надвишават размера на задатъка от 7 481.07 лв.

Съдът не споделя оплакването на двамата жалбоподатели и намира за несъстоятелно възражението им, че от таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не е била приспадната заплатената от взискателя такса за опис на имота. Противно на твърденията в жалбата, в протокола за разпределение изрично е записано, че на основание чл.73, ал.4 ГПК от цялата такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 8 270.20 лв. е приспадната начислената такса за опис по т.20 ТТРЗЧСИ в размер на 3 162 лв., след което е изчислен и размера на дължимата в случая такса по т.26 съобразно събраната сума.

Неоснователни са и оплакванията в жалбата за неправилно определяне от ЧСИ на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ върху общата сума по делото в размер на 183 591.62 лв., като съдът не споделя доводите на жалбоподателите, че таксата следвало да се изчисли само върху отразеното вземане на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 153 941.25 лв. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, а по силата на т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като според заб.1 към т.26 - при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Анализът на тази уредба налага извода, че законодателят свързва базата, служеща за определяне на пропорционалната такса за събиране на паричното вземане с подлежащия на събиране дълг, явяващ се материалния интерес от принудителното изпълнение, който имат всички взискателите по делото (първоначални, присъединени по тяхна молба и присъединени по силата на закона). Следователно, таксата по т.26 ТТРЗЧСИ се изчислява върху общия размер на дълга по делото, включващ вземанията на всички взискатели, а не само на първоначалния взискател. От процесния протокол за разпределение е видно, че към датата на извършването му – 15.07.2019 г. общият размер на вземанията на взискателите по изпълнителното дело, респективно общия дълг на длъжниците, възлиза на сумата от 183 591.62 лв. (без включени такси за присъединяване). Настоящият съд приема, че именно това е събираемата от ЧСИ сума, т.е. материалния интерес, който се явява база за определяне на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. В случая, ЧСИ Николов е спазил изискванията на ТТРЗЧСИ и не е допуснал нарушение като е изчислил общия размер на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху вземанията на всички взискатели в общ размер от 183 591.62 лв., поради което възраженията на жалбоподателите в този смисъл са неоснователни. Съдебният изпълнител е направил и правилни изчисления, съответстващи на изчисленията на съда, за определяне на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като подробно е изложил методологията, по която е определил таксата в размер на 2 389.53 лв. с ДДС и същата правилно е разпределена към него, поради което и тези възражения на жалбоподателите са неоснователни.

Съдът не споделя и оплакването в жалбата за неспазване на реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД при извършване на разпределението. Съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, с право на предпочтително удовлетворение в този ред се ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот – от стойността на имота, като с оглед местонахождението на процесния имот дължимата сума се следва на взискателя Община Несебър. Ето защо, правилно най-напред са удовлетворени вземанията на Община Созопол за дължимите данъци и такси върху недвижимия имот, в общ размер от 399.03 лв. В следващия ред на привилегиите по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД се погасяват вземанията, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имущества. В случая, вземанията на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД са обезпечени с договорна ипотека върху недвижимия имот, като събраната сума от публичната продан на същия е предмет на процесното разпределение. Предвид това и с оглед недостатъчност на сумата, правилно и законосъобразно остатъкът от разпределяемата сума след приспадането на горния ред, в размер на 83 092.51 лв., изцяло е отнесен за погасяване на обезпечените с ипотека вземания на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, съгласно чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. При извършване на разпределението ЧСИ Николов е спазил поредността за удовлетворяване на вземанията по чл.136, ал.1 ЗЗД, поради което възраженията на жалбоподателите са неоснователни.

Съдът намира за неоснователни и възраженията в жалбата, че размерът на вземането на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил неправилно определен, като не били отчетени заплатените от длъжниците суми, както и че неправилно бил пресметнат и остатъка за разпределение към този взискател с оглед по-малкия размер на дълга. От данните по делото е видно, че с молба от 25.01.2019 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ е уведомил ЧСИ Николов, че към същата дата актуалния размер на задължението към дружеството е 153 891.46 лв., от които: 126 623.90 лв. главница, 27 026.36 лв. лихви и 241.20 лв. разноски. От протокола за разпределение е видно, че съдебният изпълнител е съобразил тези изявления на взискателя за размера на главницата, лихвите и разноските, като при извършване на разпределението е добавил единствено изтеклите лихви върху главницата за периода от 25.01.2019 г. до 15.07.2019 г., поради което към датата на разпределението лихвата е в размер на 33 076.15 лв. Ето защо, към момента на разпределението ЧСИ правилно е изчислил размера на общото вземане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 159 941.25 лв. По делото не са ангажирани доказателства за извършване на плащания от длъжниците, като посочените в обжалваното разпределение намаления на първоначалните вземания са извършени от ЧСИ на базата на признанията на взискателя, поради което съдът намира, че липсва законово основание да се приеме твърдението в жалбата, че вземанията  на „ЕОС Матрикс“ ЕООД са в още по-ниски размери. Ето защо, съдът намира за неоснователни всички възражения на жалбоподателите основани на твърдението, че размерът на дълга към „ЕОС Матрикс“ ЕООД е по-нисък от отразения в обжалваното разпределение. В тази връзка, неоснователно е искането на жалбоподателите за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за проследяване на обстоятелства стоящи извън изпълнителното производство, тъй като при твърдения за новонастъпили погасяващи факти и спор за тях между страните единственият път за защита на длъжниците е исковото производство.

Неоснователно е и последното възражение на жалбоподателите, че по делото липсват доказателства за валидността на цесията съобразно разпоредбата на чл.171 ГПК, с оглед действието й спрямо ипотеката. В случая, не се спори, че с писмен договор за цесия от 06.12.2017 г., с нотариална заверка на подписите, първоначалният взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД е прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си против длъжниците по настоящото изпълнително дело, обезпечени с ипотека. От данните по делото е видно, че длъжниците са уведомени за цесията, като уведомлението до Т.Д.Х. (л.776) му е връчено на 30.05.2018 г. чрез адв.Валерий Ждраков (л.780), посочен от длъжника като негов съдебен адресат по изпълнителното дело. А с оглед обстоятелството, че цедираните вземания са обезпечени с ипотека, договорът за цесия е надлежно вписан в Служба по вписванията – Несебър на 01.02.2018 г. с вх.рег.№ 446 от 01.02.2018 г., дв.вх.рег.№ 438, акт № 26, том 1, видно от приложената по изпълнителното дело справка от СВ-Несебър. Ето защо, изискванията на чл.171 ЗЗД са спазени, поради което изложените в този смисъл възражения в жалбата са неоснователни.

Предвид горните съображения, съдът намира, че при извършване на обжалваното разпределение с Протокол за разпределение № 4/15.07.2019 г. не са допуснати твърдяните от жалбоподателите нарушения, същото е правилно и съобразено с изискванията на закона, които го регламентират, поради което депозираната против него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.Д.Х. с ЕГН **********, длъжник, и М.П.Х. с ЕГН **********, ипотекарен длъжник, двамата със съдебен адрес гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ № 19, ет.1, чрез адв.Валерий Ждраков, ***, против Протокол за разпределение № 4/15.07.2019 г. на сума от публична продан по чл.495 ГПК, извършено по изпълнително дело № 20158040400256 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 и район на действие БОС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.