Р Е Ш Е Н И Е
№ 648
град Бургас, 20.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 – ти
граждански състав
на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Елена Х., като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело
№ 1898 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж” рег. № ...
чрез „БНП Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България , ЕИК ..., гр. София, ж.к. „...,
представлявано от Д.. Д.. – зам. – управител чрез юриконсулт Ц.. С.. против А.Т.М.,
ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че между и него и ответникът е сключен
договор за покупка на стоки или услуги ..- .., по който освен отпуснатият и
усвоен кредит е бил отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта „Master Card”. На 06.01.2017г. М. бил активирал кредитната карта,
която била с максимален кредитен лимит от 1500.00лева. Усвояването на
револвиращият потребителски кредит ставало чрез всякакви транзакции – теглене в
брой от АТМ , плащания чрез терминални устройства, и др. чрез издадената
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала лихва и такси за
обслужване, съгласно определен лихвен процент. За кредитополучателят възниквало
задължението да заплаща месечна погасителна вноска, която била променлива
величина, съобразно усвоената сума. Според ищеца А.М. бил преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2017г. В този момент балансът
по нея бил на минус 1449.27лева. Ищецът бил направил множество опити да се
свърже с ответника и му отправил покани доброволно да погаси задължението си,
но това не било сторено, което дало основание на дружеството да предяви пред
съда искането си. За събиране на вземането било образувано ч.гр.д. № 8860/
2018г. на РС гр. Бургас , като била издадена заповед с № 4515/ 30.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1229.82лева
главница, обезщетение за забава в размер на 66.20лева за периода 08.02.2018г.
до 11.11.2018г. , както и законна лихва от 29.11.2018г. до изплащане на
вземането. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, което довело до предявяване на настоящия иск за установяване на
вземането. Ищецът прави искане, при условията на евентуалност, да бъде
осъден ответника да заплати процесните суми в посочения размер, ако съдът
счете искът за установяване на вземането за неоснователен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК. Претендират се направените разноски в заповедното и в
настоящото производства.
Ответникът А.Т.М.,***, не е установен на посочения
адрес, няма актуален работодател, при който да бъде призован. На осн. чл. 47,
ал. 6 от ГПК му е назначен особен представител адвокат при АК гр. Бургас. В
срокът по чл. 131 от ГПК адв. П.Ч. депозира писмен отговор. Особеният
представител намира иска за допустим , но неоснователен . Подробно са изложени
съображения. На първо място защитата оспорва издаването на картата „Master Card”,
нейното връчване на ответника и активирането й, а от там и усвояването на
сумите от М.. Смята целият договор за недействителен. Адвокат Ч. заявява, че
ответникът не е бил надлежно уведомен за изискуемостта на вземането , преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Нямало и данни за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем , която не настъпвала автоматично, а следвало да се
обяви на ответника/длъжника. Сочи се чл. 21 от ОУ, касаещ издаване на
приложение във връзка издаване на кредитната карта, което било подписано само
от представител на ищеца, но не и от ответника. От там се взема становище, че
клаузите касаещи отпускане на револвиращия кредит и издаването на кредитната
карта не обвързват ответника. Без подпис на М. не било налице и същественото
съдържание на този вид договори за кредит съгласно ЗПК – размер на кредита,
лихвен процент, ГПР по кредита, дължими такси, размер на месечната вноска и
т.н. Липсата на волеизявление от страна на ответника водело до липса на валидно
договорно правоотношение и ищецът не можел да претендира изпълнение, респ.
последиците от неизпълнението. Не били представени доказателства за издаване на
кредитната карта и връчването й на ответника. Представеното месечно извлечение-
разпечатка от ел. система било частен неподписан документ, издаден от ищеца и
необвързващ ответника М.. Претендира се, че процесният договор и ОУ към него са
недействителни поради нарушаване на ЗПК и на осн. чл. 22 от ЗПК съдържат
неравноправни клаузи по ЗЗП , като на осн. чл. 26 от ЗЗД са нищожни. Сочи се и
нарушение на добрите нрави във връзка определените размери на лихвата и ГПР.
Сочи се , че договорът е сключен и в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК –
шрифтът на част от елементите на договора били изписани на шрифт по – малък от
установения размер 12. Нарушена била и разпоредбата на чл. 147 от ЗЗП – не бил
ясен методът на определяне на лихвения процент и ГПР. Оспорва се и датата на
последната покана, посочена от ищеца – била с дата 14.02.2018г., а се сочело,
че това е станало на 08.02.2018г. иска се ищецът да посочи по сертификата за застраховка
„Защита на плащанията“ дали са получавани плащания от застрахователя.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т.
2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява,
но с изрична молба исковат молба се поддържа.
Ответникът, редовно призован , не се явява , представлява
се от особения представител адв. Ч..
По
делото са представени : Договор за потребителски кредит , отпускане на револвиращ
потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта ..... , сключен
между ищеца и ответника; условия по договора; застрахователен сертификат № .... и общи условия към тях; уведомително писмо; приложение
към Договор за потребителски кредит , отпускане на револвиращ потребителски
кредит , издаване и ползване на кредитна карта .........., ......; месечно
извлечение по кредитна карта; детайли на извлечението по кредитна карта; покана
от ищеца до ответника от 14.02.2018г.; товарителница № .....
От приетите по делото писмени доказателства се
установи следното. Между страните не се спори, че на 13.06.2016г. е сключен
Договор за потребителски кредит , отпускане на револвиращ потребителски кредит
, издаване и ползване на кредитна карта ..... Съгласно параметрите на същия ,
ищецът е дал в заем сумата от 189.00лева за закупуване на стока – таблет „...”, като стойността на същия е уговорено да се изплати на
шест броя погасителни вноски. В чл. 12 на договора е посочено, че кредиторът –
ищец по настоящото дело, може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с маскимален кредитен лимит до 10 000лева. В настоящият
случай ищецът е издал и предоставил на ответника кредитна карта с лимит от
1500.00лева. Посочено е, че всички задължения ще възникнат само след активиране
на кредитаната карта. Според заключението на изготвената съдебно – счетоводна
експертиза , кредитна карта .... e активирана на
06.01.2017г. , когато е била изтеглена сумата от 200.00лева. След това до
17.02.2017г. са направени още няколко транзакции , като общата стойност на
изтеглените суми е 1630.00лева. Вещото лице е установило, че сумата надвишава
отпуснатия лимит, поради факта, че в различни периоди ответникът е правил
вноски за погасяване на задължението си. Това е станало на 02.02.2017г.,
08.02.2017г., 12.04.2017г., 06.07.2017г., 08.09.2017г., 22.12.2017г.,
14.03.2018г. и на 02.05.2018г. Посочено е, че остатъкът по плащане на
кредитната карта е в размер на 1229.82лева, като законната лихва за забава е в
размер на 65.94лева за периода 03.05.2018г. до 11.11.2018г. Общият размер на
задължението е посочен като 1295.76лева. От страна на застрахователя „Кардиф
Застраховане“ няма постъпили плащания към ищеца.
Във връзка с гореизложеното настоящият състав счита,
че издаването на картата, нейното връчване на ответника, активирането и
ползването й се доказа от заключението на експертизата. Независимо от това, че
не се представиха писмени доказателства за връчването на картата на ответника,
внасяните от ответника суми в посочените периоди сочи, че същият е ползвал
кредитната карта. Т.е. в настоящият случай ответникът се е възползвал и е
усвоил сумата от 1500лева по посочената кредитна карта. Въпреки това,
настоящият състав възприема възраженията на особения представител във връзка
твърдяните нарушения на ЗПК. Съображенията са следните. Законът за
потребителския кредит поставя изисквания към договорите като процесния. По делото не е
спорно, а и се установява от самия договор, че ответникът
има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая на ответника като физическо лице е предоставена
"финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Според настоящият състав , ищецът по делото не
доказа, че спрямо ответника са приложими представените по делото общи условия ,
касаещи револвиращия потребителски кредит, озаглавени приложение към Договор за потребителски кредит ,
отпускане на револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна
карта ...., ...... Същите не носят подписа на
ответника, не се представиха доказателства да са му били съобщени или връчени.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК изискват договорът да се сключи в
писмена форма, на разбираем за потребителя език, с посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, годишният процент на разходите, информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Доказателства за приети от страна на ответника такива изискуеми по закон
договорни условия не бяха представени по настоящото дело. В тази връзка
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е категорична , че такива договори са
недействителни , а според чл. 23 от ЗПК в такъв случай потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 , т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 от ЗПК,
което води до недействителност на договора за издаване и ползване на посочената
кредитна карта. Следва да се има
предвид, че от заключението на вещото лице се установи , че ответникът е
направил вноски в размер на общо 1170.00лева, които следва да се вземат предвид
при постановяване на решението. Съобразно изложеното искът е частично
основателен за сумата от 59.82лева – разликата между претендираната сума 1229.82лева
главница и направените вноски в размер на 1170.00лева, а за останалата му част
следва да се отхвърли. Изхождайки от горните съображения следва да се отхвърли
и иска за сумата от 66.20лева обезщетение за забава за периода 08.02.2018г. до
11.11.2018г.
По отношение на предявения осъдителен иск срещу
ответника за процесните суми, настоящия състав счита, че следва да се отхвърли
иска и за частта от 1170.00лева главница и за сумата от 66.20лева обезщетение
за забава за периода 08.02.2018г. до 11.11.2018г. Съображенията са същите като
тези, от които настоящия състав се води при произнасянето по иска по чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК – поради недействителност на така сключения договор
на осн. чл. 22 във вр. чл. чл. 11, ал. 1 , т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 от ЗПК.
Следва,
съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с което искът е частично
отхвърлен, разноските по воденото производство и тези сторени в заповедното
такова да бъдат уважени съразмерно на това. По делото ищецът е сторил разноски
за доплащане на държавната такса в исковото производство в размер на 124.08лева,
308.00лева за особен представител, 250.00лева за експертиза и следва да се
присъди сумата от 100.00лева юрисконсултско възнаграждение или всичко
782,08лева. Съобразно уважената част на иска , следва да се присъди в полза на
ищеца и сумата от 36.10лева. Следва да се присъдят и разноските от заповедното
производство – внесена е сумата от 25.92лева за държавна такса и 50.00лева
адвокатско възнаграждение, като съобразно уважената част на иска следва да се
присъди в полза на ищеца сумата от 3.50лева. Общо за двете производства следва
да се присъди сумата от 39.60лева разноски за водене на производствата.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
за установено, на основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 9
от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А.Т.М.,
ЕГН **********,*** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж” рег. №
********* чрез „БНП Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България , ЕИК ..., гр. София,
ж.к. „..., сгр. 14, представлявано от Д.. Д.. – зам. – управител, сумата от 59.82лева
/петдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ главница по Договор за
потребителски кредит , отпускане на револвиращ потребителски кредит , издаване
и ползване на кредитна карта ..../ 13.06.2016г.,
ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 8860/ 2018г. на РС гр.
Бургас– 29.11.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което
вземане е издадена заповед № 4515/30.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8860/ 2018г. на РС гр. Бургас, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му претендиран размер от 1229.82лева/хиляда двеста
двадесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/- за сумите от 1170.00лева/хиляда
сто и седемдесет лева/ главница, както и за сумата от и 66.20лева/шестдесет и
шест лева и двадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 08.02.2018г. до
11.11.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените, на основание чл.
79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при условията на евентуалност осъдителни искове от
„БНП Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България , ЕИК ..., гр. София, ж.к. „..., сгр.
14, представлявано от Д.. Д.. – зам. – управител против А.Т.М., ЕГН **********,***,
да заплати сумата от 1170.00лева/ хиляда
сто и седемдесет лева/ главница по Договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ..../ 13.06.2016г., както и за сумата от 66.20лева/шестдесет и шест
лева и двадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 08.02.2018г. до
11.11.2018г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
А.Т.М., ЕГН **********,*** да заплати на
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж” рег. № .... чрез „БНП Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България , ЕИК ..., гр. София, ж.к. „..., представлявано от
Д.. Д.. – зам. – управител, сумата от 36.10/
тридесет и шест лева и десет стотинки/ разноски по настоящото производство и
сумата от 3.50лева/три лева и петдесет стотинки/ разноски по ч.гр.д. № 8860/ 2018г.
на РС гр. Бургас или всичко в размер на 39.60лева/тридесет и девет лева и
шестдесет стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ