Решение по дело №1269/2023 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1504

Варна, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд – Варна, VІІІ - състав в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:


Съдия:	ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20237050701269 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1, вр. чл.107, ал.3, вр. чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на К.М.Н., ЕГН: **********,***, чрез адв. П.Г., против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД - АУ – *** –1/10.09.2022г. на инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, потвърден с Решение № МД - РШ - 056/07.03.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, с който за периода 2017г. - 2021г. вкл., по партида ***, са му установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, общо в размер на 2060,70лв. и лихви, в размер на 632,81лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният АУЗ е незаконосъобразен поради допуснати в производството процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че при издаване на акта, административният орган не е извършил достатъчно задълбочена проверка и е тълкувал приложимите нормативни актове превратно. ПИ ***не е застроен и винаги е представлявал земеделска земя, за същия няма одобрен ПУП и не е провеждана процедура по чл.17 и сл. ЗОЗЗ за промяна на неговото предназначение. При потвърждаване на акта, решаващият орган не се е съобразил със съдебната практика, според която попадането на имота в строителните граници на населеното място не е достатъчно за да се приеме, че същият е облагаем с ДНИ и за него се дължи ТБО. ОУП определя само характера на територията, на която се намира имота, но не установява и не би могъл според чл.106 ЗУТ, да установи конкретно предназначение на имота. Твърди, че съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ, за да е обект на данъчно облагане един имот, е необходимо освен да попада в строителните граници, същият да има и конкретно предназначение измежду изброените в чл.8, т.1 ЗУТ, което да е определено с ПУП по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 ЗУТ, а това условие в случая не е изпълнено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания АУЗ и в писмени бележки С.д. № 15689/03.11.2023г. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно незаконосъобразността на акта. Позовава се на заключението по СТЕ и сочи, че ПИ попада в обхвата на новата строителна граница съгласно ОУП на Община – Варна, но за същия не е процедиран ПУП-ПРЗ и не е провеждана процедура за промяна на предназначението му от земеделска земя за неземеделски нужди. Позовава се на практика на ВАС и твърди, че само наличието на влязъл в сила ОУП не е достатъчно за да се приеме, че имотът е облагаем. Счита, че неправилно представителят на ответната страна се позовава на решения на Конституционния съд и на ВАС, т.к. касаят различни обстоятелства. Относно Становището на изп.д-р на НАП сочи, че същото не е задължително и е налице съдебна практика, според която е основано на решения на ВАС, които се отнасят до случаи, в които имотите са били урегулирани и застроени. Относно окончателни решения на Адм.съд-Варна, в които е възприета тезата на приходната администрация сочи, че същите са изолирани и в противоречие на десетки решения на ВАС по приложението на чл.10, ал.1 и ал.3 ЗМДТ. По изложените съображения иска отмяна на обжалвания АУЗ и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, чрез юрк. Ж. Х., оспорва жалбата. В пледоария по същество сочи, че процесният ПИ попада в обхвата на строителните граници по ОУП на Община – Варна от 2012г. Позовава се на Решение на Конституционния съд № 12/28.11.2013г. по к.д. № 9/2013г., както и на окончателни решения на състави на Административен съд – Варна, и твърди, че именно ОУП е актът, с който съгласно ЗУТ се променя предназначението на имотите, а ПУП, доколкото следва да отговаря на ОУП, има подчинено приложение. След като според ОУП процесният имот попада в урбанизирана територия, то спрямо него е приложима първата хипотеза на чл.10, ал.1 ЗМДТ. Дали имотът е урегулиран с ПУП и дали е променено неговото предназначение, са обстоятелства ирелевантни за приложението на ЗМДТ. В тази връзка се позовава и на Решение на Конституционния съд № 11/26.11.2013г. по к.д. № 20/2013г. в което е застъпено разбирането, че размерът на данъка се обуславя от стойността на обекта и не се влияе от това за какви нужди се използва, както и че начинът на използване не е елемент, въз основа на който се определя стойността на данъка. Позовава се и на Становище рег. № МД-***/30.06.2021г. на зам.изп.д-р на НАП по прилагането на чл.10, ал.1 и ал.3 ЗМДТ. В представени писмени бележки С.д. № 15594/02.11.2023г. в допълнение сочи, че в случая е приложима разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ, като за целите на данъчното облагане е без значение какво е конкретното предназначение на отделните имоти. При наличие на ОУП, определящ строителните граници на населеното място и включващ в тях и земеделските земи и гори, следва да се приеме, че същите са облагаеми по смисъла на ЗМДТ. Изключението по чл.10, ал.3 ЗМДТ се отнася само за земеделските земи и гори, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания. Сочи, че в разрез със заключението по назначената СТЕ, изискването за промяна на предназначението на земята е установено само за втората група имоти, които законодателят определя като облагаеми с чл.10, ал.1 ЗМДТ - поземлени имоти извън строителните граници на населените места, които според ПУП имат предназначението по чл.8, ал.1 ЗУТ и след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Становището на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна относно облагането на процесния имот е съобразено с практиката на съдилищата, според която поземлени имоти, попадащи в строителни граници, не могат да имат статут на земеделски земи и гори. Сочи, че практиката на ВАС и на Конституционния съд е константна и поддържа становището, според което ПИ, за които се твърди, че са земеделски земи или гори, разположени в строителните граници според ОУП, подлежат на облагане с ДНИ и данъчната им оценка се определя в съответствие с правилата на чл.13, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Твърди, че в разрез с твърденията на жалбоподателя и на вещото лице - че процесният имот е земеделска земя, разпоредбата на чл.2 ЗСПЗЗ определя за земеделски земи тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон. Защитаваната от жалбоподателя и от вещото лице теза - че имотът е годен за данъчно облагане само когато и трите кумулативни предпоставки са осъществени - имотът да попада в строителните граници на населеното място или СО, да има предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и предназначението на земята да е променено, е в противоречие с трайната съдебна практика и не отговаря на замисъла на закона. В този смисъл се позовава на представените в с.з. решения на Адм.съд - Варна, АССГ, ВАС и Конституционния съд. Моли при постановяване на решението съдът да не кредитира заключението на СТЕ, т.к. същото е необосновано и противоречиво, както в неговите отделни части - една на друга, така и на повелителните норми на закона, като експертизата не е съобразена с нормите на ЗСПЗЗ. Обосновава това си твърдение с факта, че от една страна вещото лице посочва, че процесният ПИ попада в терен за разширение на населените места, което съгласно чл.5, ал.1 от Правилата и нормативите за прилагане на ОУП означава, че същият представлява урбанизирана територия, а от друга страна дава заключение, че имотът представлява земеделска земя. Относно отговора по въпрос 2, счита, че вещото лице се е произнесло по правен въпрос. Относно отговора на вещото лице при изслушване на заключението - че ОУП не променя предназначението на имота, сочи, че въпросът към вещото лице е представлявал цитат от мотивите на Решение №12/28.11.2013г. на Конституционния съд - според което ОУП е актът, с който съгласно ЗУТ се променя предназначението на имота, поради което очевидно вещото лице не е наясно с характера, целите и предназначението на ОУП. Относно отразяванията в Кадастралната карта досежно начина на трайно ползване сочи, че същите не могат да се ползват като доказателство. Позовава се и на ТР № 1/25.01.2013г. на ВАС по т.д. № 3/2011г., според което законодателят, при условията на изрично регламентиране в легалната дефиниция по чл.2 ЗСПЗЗ, е изключил определянето като земеделски земи на тези, които се намират в границите на урбанизираните територии. По изложените съображения моли съдът да не кредитира заключението по СТЕ, т.к. същото противоречи на представените по делото доказателства, на решения на Административен съд - Варна, Решения на Конституционния съд и ТР на ВАС. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ ***/28.01.2015г., Решение № ***/19.10.1998г. на Поземлена комисия – Варна, скица № ***-А/22.04.1999г., протокол за въвод във владение на ПК-Варна № ***/22.04.1999г. и скица № 15-176318/18.02.2022г. на СГКК-Варна, жалбоподателят К.М.Н. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ ***по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н ***, м-ст ***, с площ 10347кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – пета.

За посочения имот жалбоподателят подал декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № ***/24.03.2022г. и същият е заведен под парт. № ***. Имотът е деклариран като съсобствен на К.М.Н. и Н. М.Н. – всеки с по 1/2 ид.ч. Според служебно попълнената информация на стр.7 от декларацията, за ПИ ***няма одобрен подробен устройствен план и същият е неурегулиран.

На 10.09.2022г. орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ – Община Варна издал Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК с № МД-АУ-***-1/10.09.2022г., с който е установено, че за имот парт. № *** не са внесени дължимите ДНИ и ТБО за периода 2017г. – 2021г., поради което същите са установени, както следва:

парт. № ; гр.Варна, р-н , м.* 15**	2017	2018	2019	2020	2021
ДНИ	261,68	261,68	261,68	261,68	261,68
*лихви ДНИ*	133,49	106,89	80,39	53,76	27,26
ТБО	150,46	150,46	150,46	150,46	150,46
*лихви ТБО*	76,75	61,46	46,23	30,91	15,67
Общо:	622,38	580,49	538,76	496,81	455,07

Общо установените задължения за ДНИ, ТБО и лихви са в размер на 2693,51лв., от които – главници, в размер на 2060,70лв. и лихви, в размер на 632,81лв.

Според представената в изпълнение на Определение № 1856/28.06.20023г. Методика за изчисляване на размера на ДНИ и ТБО, установени с процесния АУЗ, данъчната оценка за периода 2017г. – 2021г. е изчислена по правилото на чл.13, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ – земи в строителните граници, в размер на 261675,60лв., а за притежаваната от жалбоподателя 1/2 ид.ч. – 130837,80лв. Така изчислената данъчна оценка е приета за облагаема основа за ДНИ и ТБО за притежаваните 1/2 ид.ч. Дължимият ДНИ при ставка 2 ‰, за всяка от годините е определен в размер на 261,68лв., а ТБО /за чистота на териториите/ при ставка 1,15 ‰, е определена за всяка от годините в размер на 150,46лв.

АУЗ е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, който с Решение № МД-РШ-056/07.03.2023г. го е потвърдил изцяло. Според решаващия орган жалбоподателят има качеството на собственик на имота и съгласно чл.11, ал.1 ЗМДТ и чл.64 ЗМДТ, е задължено лице за заплащане на ДНИ и ТБО. Прието е, че строителните граници не се обвързват непременно с наличието на ПУП, въз основа на който се разрешава конкретно строителство. Строителните граници могат да бъдат очертани и с общ устройствен план, който ще ги отграничи от землището на населеното място. В тази връзка и в контекста на разпоредбите на чл.106, чл.107, вр. чл.105, т.3 ЗУТ, е прието, че при действието на ЗУТ от 2001г. строителните граници на населените места се определят с ОУП или ПУП, поради което незастроен поземлен имот, намиращ се в строителни граници на населено място, следва да се облага с ДНИ на основание чл.10, ал.1 ЗМДТ, респ. с ТБО.

В хода на съдебното производство е назначена СТЕ, по която е прието заключение С.д. № 14584/16.10.2023г., изготвено от в.л. арх.инж. Р.С..

От заключението се установява, че процесният ПИ с ид. ***попада в обхвата на новата строителна граница на гр. Варна, съгласно ОУП на Община-Варна, одобрен със Заповед № РД-02-142200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ. Съгласно действащата КК, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изп. д-р на АГКК и Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ ***/18.02.2022г. на АГКК, територията в обхвата на ПИ е с трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – нива. ОУП определя вида на територията, в която попада процесния поземлен имот /в случая урбанизирана – за разширение на населените места/, но не и конкретното му предназначение. След процедиране на ПУП и промяна на предназначението, територията в обхвата на процесния ПИ ще се превърне в урбанизирана. Според СТЕ за процесния ПИ не е процедиран ПУП-ПРЗ и не е провеждана процедура за промяна на предназначението му от земеделска земя за неземеделски нужди. ПИ с ид. ***, съгласно ОУП на Община-Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ, попада в обхвана на новата строителна граница на гр.Варна, в устройствена зона Жкн1 – жилищно-устройствена зона с комплексно застрояване за висококатегорийно обитаване в новоурбанизирани територии /за разширение на населените места/. Предназначението на процесния ПИ може да бъде променено след процедиране на ПУП, промяна предназначението му от земеделска земя за неземеделски нужди, завършващо с Решение на комисията в Областна дирекция „Земеделие“ или Комисията за земеделски земи, създадена към Министерство на земеделието и заплащането на определените такси. При оглед на място вещото лице е констатирало, че в процесния ПИ няма застрояване и същият е необработваема нива.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на оспорения АУЗ, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след провеждане на задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена с Решение № МД-РШ-056/07.03.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2, вр.чл.144, ал.1 от ДОПК, настоящият съдебен състав преценява, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган – главен инспектор „КРД“, определен със Заповед № ***/15.07.2019г. на кмета на Община-Варна за орган по приходите, който да извършва установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци. АУЗ е издаден и в предвидената от закона форма, установява задължения в хипотезата на служебно издаване на акт по чл.107, ал.3 от ДОПК – поради неплащане на задълженията в срок и при липса на проведено установително производство по чл.108 от ДОПК (ревизия), поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Оспореният АУЗ е и мотивиран. В същия, органът по приходите е посочил имота, за който са установени задълженията, номер и дата на подадената за него декларация по чл.14 от ЗМДТ, номера на откритата партида, вид и административен адрес на имота, правата на данъчнозадълженото лице, установени въз основа на приложените документи за собственост, както и данъчната оценка на имота, и на притежаваната от жалбоподателя ид.част от него. В разпоредителната част на акта са посочени периода, вида и размера на установените задължения, съответните лихви за просрочие, както и че същите са изчислени към 10.09.2022г. – датата на издаване на акта.

В обжалвания АУЗ не са посочени приложените ставки за облагане и началния момент, от който са начислени лихвите, но това не е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта, т.к. ставките за облагане и сроковете за заплащане на задълженията са нормативно установени и това е достатъчно за да се извърши проверка във фазата на съдебния контрол относно законосъобразността на установения размер – вж. чл.22 и чл.28 от ЗМДТ, и чл.14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община-Варна – за ДНИ; чл.66, ал.3, чл.69, ал.2 от ЗМДТ, чл.20 и чл.22, ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна, и чл.18 от Приложение 1 към нея – за ТБО; чл.54 ЗМДТ за ДПС; чл.175, ал.1 от ДОПК и чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания – относно размера на лихвите за невнесени в срок публични задължения.

В АУЗ не са посочени и конкретните изчисления при формиране на данъчната оценка на имотите, но това също не е съществен порок, доколкото формулите за изчисляване на данъчната оценка са нормативно установени – чл.20 от ЗМДТ, вр.чл.13 (за земите в строителните граници, без земеделските земи), респ. чл.19 (за земеделските земи и горите) от Приложение 2 към ЗМДТ, и съобразно вида на имота (според тълкуването на приходната администрация) и декларираните за него показатели, не се препятства възможността за извършване на проверка на коректността на изчисленията.

По отношение на задълженията за ТБО е съобразена издадената от кмета на район „***“ Служебна бележка рег.№ ***от 06.04.2022г., според която процесният имот не попада в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, определени със съответните заповеди за периода 2017-2021г., като с АУЗ са установени задължения само за третия компонент на ТБО по чл.62, т.3 от ЗМДТ – за „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“, в който смисъл и представената от ответната страна методика на изчисленията.

По приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Спорът между страните е формиран по въпросите дали ПИ с ид. ***е облагаем по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и жалбоподателят е данъчнозадължено лице за него по смисъла на чл.11, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ? От значение за правилното разрешаване на спора е отговорът на въпросите дали обстоятелството, че процесният ПИ попада в строителните граници на гр. Варна съгласно ОУП е достатъчно условие същият да се счита за облагаем или е необходимо да има и конкретно предназначение, определено с ПУП по чл.8, т.1 ЗУТ, и предназначението на земята да е променено от земеделска за неземеделски нужди?

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчно облагане отделни категории имоти са лимитативно изброени в разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3, и чл.24 от ЗМДТ.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ, редакция към ДВ, бр.39/20.05.2011г. – приложима за задълженията 2017-2018г., с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съгласно чл.10, ал.3 ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗУТ според основното им предназначение, териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат, е регламентирано в чл.8 ЗУТ. Всеки поземлен имот попада поне в една от категориите по чл.7, ал.1 от ЗУТ и има поне едно от конкретните предназначения по чл.8 от ЗУТ.

С разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ са обособени две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение: 1/ поземлени имоти, които попадат в строителните граници на населените места (чл.3, ал.1 ЗАТУРБ) и селищните образувания (чл.2, ал.3 ЗАТУРБ), като и населеното място, и селищното образувание представляват урбанизирана територия. Границите на териториите на населените места (§ 5, т.6 ДР ЗУТ) и селищните образувания се определят съгласно чл.106, т.1 ЗУТ с общия устройствен план, а съгласно чл.8, т.1 и чл.112, ал.1 ЗУТ, с подробен устройствен план се определя конкретното предназначение за урбанизирани територии, т.е. за населените места и селищни образувания; 2/ поземлени имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ.

За целите на данъчното облагане релевантно е само предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ, като имотите с това предназначение могат да бъдат в урбанизирана територия или отделни поземлени имоти извън нея. Първите попадат в строителните граници на населените места и селищните образувания, а вторите се намират извън строителните им граници, като и двете групи следва да имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Конкретното предназначение по чл.8, т.1 ЗУТ се установява с подробен устройствен план по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 , като безспорно поземлените имоти в строителните граници на населените места, т.е. в урбанизирана територия, трябва да имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ.

Освен предвижданията на плана обаче е налице и начин на трайно ползване на имота, който може да бъде различен от предвиденото по плана. Съгласно чл.9, ал.1 ЗУТ, в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им ползване, освен ако използването противоречи на закон. Според ал.2 на с.р.1 промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план и по реда на този закон.

Противно на становището на процесуалния представител на ответната страна, изразено в представените по делото писмени бележки, от цитираната правна уредба следва, че само когато и трите кумулативни предпоставки са осъществени – имотът да попада в строителните граници на населеното място или селищното образувание, да има предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и предназначението на земята да е променено, той ще е годен за данъчно облагане обект.

В случая от събраните по делото доказателства – документи за собственост, удостоверение за характеристики, издадено от СГКК и актуална скица от КК, безспорно се установява, че: ПИ с ид. ***е с трайно предназначение – земеделска и с НТП – нива, попадащ според ОУП на Община-Варна в територия с отреждане Жкн1 – жилищно-устройствена зона с комплексно застрояване за висококатегорийно обитаване в новоурбанизирани територии /за разширение на населените места/.

Не се спори и от заключението по СТЕ безспорно се установява и че процесният ПИ попада в обхвата на новата строителна граница на гр. Варна, съгласно ОУП на Община-Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на МРРБ, но противно на доводите на ответника и представеното становище на изп.д-р на НАП, това обстоятелство не е достатъчно за да се приеме, че имотът е облагаем с ДНИ, респ. че за него се дължи и ТБО.

Общият устройствен план определя само характера на територията, на която се намира процесния имот – урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл с оглед разпоредбата на чл.106 от ЗУТ, да установи конкретно предназначение на този имот.

Както е прието и с Решение на ВАС № 5218/17.05.2023г. по адм.д. № 8975/2022г. – по което страна е бил също директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, неоснователна е тезата на общинската приходна администрация, че изискването ПИ да имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ според ПУП, се отнася само за тези от тях, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но не и за разположените в строителните граници, както и че с включването на земеделските земи и гори в строителните граници на населените места и селищни образувания, определени с ОУП, те губят качеството си на такива.

Както в Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, така и в Закона за горите /ЗГ/ е регламентиран реда за промяна на предназначението на земеделските земи и гори, когато това се налага за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) – чл.17а, ал.1, т.2 ЗОЗЗ и чл.73, ал.1, т.3 ЗГ.

Според чл.20, ал.1 ЗОЗЗ, границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в границите на урбанизираните територии се определят с общ или подробен устройствен план, а според ал.2, промяна на предназначението на земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, може да се извършва и по квартали в съответствие с разработките на плана по предложение на кмета на общината. Според чл.73, ал.1, т.4, буква „б“ ЗГ, промяна в предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, за които има влязъл в сила общ устройствен план. Тоест, специалните закони – ЗОЗЗ и ЗГ, регламентират ред за промяна на предназначението на земеделските земи и на поземлените имоти в горски територии, в случаите, когато те са включени в строителните граници на населените места с влязъл в сила ОУП.

В контекста на тази специална правна уредба основателно жалбоподателят твърди, че предвиденото с ОУП разширяване на строителните граници с включването в тях на нови поземлени имоти, не води автоматично до промяна на тяхното предназначение с влизането в сила на ОУП. Нещо повече, ОУП, а впоследствие и ПУП, са необходимо, но не достатъчно условие за промяна предназначението на поземлените имоти – земеделски земи, т.к. промяната настъпва едва след влизане в сила на решението на компетентните органи по чл.24, ал.2 ЗОЗЗ и чл.77, ал.2 ЗГ. – така в Решение на ВАС № 538/14.01.2020г. по адм.д. № 8567/2019г.

Както приема ВАС в цитираното по-горе решение по адм.д. № 8975/2022г., именно затова, когато изменя чл.10, ал.1 ЗМДТ (ДВ, бр.106/2004г.) и въвежда облагаемостта с ДНИ на поземлените имоти, вместо на дворните места и парцели, законодателят въвежда изискването те да имат предназначение според подробен устройствен план по чл.8, т.1 ЗУТ, а чл.8, т.1 ЗУТ визира поземлени имоти в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях. С допълнението (ДВ, бр.98 от 2010г.) законодателят въвежда и още един критерий за определяне облагаемостта на имотите – да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Акцентът върху промяната на предназначението на земята по реда в специалните закони (земеделските земи и горите – по реда на ЗОЗЗ и ЗГ) сочи, че такава промяна следва да е налице по отношение на ПИ, включени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и по отношение на ПИ, които са извън тях. Изменението на чл.10, ал.1 от ЗМДТ цели синхронизиране на режима на промяна на предназначението за данъчно облагане с тези по действащите други специални закони, като поставя изискването освен влязъл в сила ПУП, с който е определено предназначение на имота по чл.8, т.1 от ЗУТ, да е приключила и процедурата по промяната предназначението, а в случая такава промяна за процесните имоти не е извършена – така и в Решение на ВАС № 222/09.01.2015г. по адм.д. № 2908/2014г.

Идентични мотиви са развити от ВАС и в Решение № 7374/05.07.2023г. по адм.д. № 11434/2022г., по което страна е бил също директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна.

Неоснователно ответната страна се позовава и на разпоредбата на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ, според която земеделски по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. Макар в случая имотът да попада в урбанизирана територия, определена с ОУП, за да бъде земеделска земя е достатъчно да не попада в територия, обхваната от ПУП, какъвто е настоящият случай – така в Решение на ВАС № 8431/19.06.2014г. по адм.д. № 1823/2014г.

В тази връзка неоснователно ответната страна се позовава и на ТР на ВАС № 1/25.01.2013г. по т.д. № 3/2011г., т.к. изложените в него мотиви, в т.ч. цитираните от ответника в писмените бележки, са в контекста само на приложението на ЗСПЗЗ и на производството по изземване по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ, и нямат никакво отношение към данъчното облагане и настоящия казус.

Неоснователно ответната страна се позовава на Становище на изп.д-р на НАП, дадени на основание чл.10, ал.10 от ЗНАП с рег. № МД-***/30.06.2021г. Така дадените методически указания съгласно чл.4, ал.6 от ЗМДТ не са задължителни за съда, а отделно от това са мотивирани с практика на ВАС, която е изоставена в по-новата съдебна практика. Както е видно от цитираните по-горе решения на ВАС от 2023г., касационната инстанция е единна в разбирането, че на облагане с данък подлежат имотите, които имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ, независимо къде се намират - в строителните граници на населеното място или в границите на неговото землище.

Окончателните решения на едночленни състави на Адм.съд-Варна, не следва да се обсъждат, т.к. освен че са изолирани случаи и не са задължителни, не кореспондират с практиката на ВАС цитирана по-горе.

Неоснователно ответната страна твърди и че даденото по-горе тълкуване на относмите към спора материалноправни разпоредби се опровергава от Решение на Конституционния съд № 12/28.11.2013г. по конст.д. № 9/2013г.

Това решение се интерпретира от ответната страна превратно, неправилно и изолирано от контекста, в който е постановено. Решението на КС е постановено във връзка с оспорване на разпоредбите на чл.17, ал.2, т.6 и чл.17а, ал.1, т.2 от Закона за устройството но черноморското крайбрежие (ЗУЧК) (обн., ДВ, бр.48/2007г., посл.изм., ДВ, бр.66/2013г.). Разпоредбата на чл.17, ал.2, т.6 ЗУЧК е била сред изключенията за неприложимост на правилото по чл.17, ал.1 ЗУЧК – промяната на предназначението на земеделските земи и на поземлените имоти в горските територии, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти, да се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на ЗУТ подробен устройствен план. Изключението по чл.17, ал.2, т.6 ЗУЧК е предвиждало, че извън случаите по ал.1 и за обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите, промяната на предназначението може да се извърши само въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план. С решението си КС е обявил разпоредбата на чл.17, ал.2, т.6 ЗУЧК за противоконституционна и именно в тази връзка в мотивите е изложил, че „ОУП е актът, с който съгласно ЗУТ се променя предназначението на имотите“ и че „ПУП има подчинено положение“. По надолу в мотивите си КС е посочил и че предвижданията на ОУП са определящи и че ПУП следва да отговаря на тези предвиждания. Така изложените мотиви обаче не потвърждават тезата на ответника, а само отразяват разбирането за самостоятелното значение на ОУП и ПУП, на съотношението между тях и конкретно на принципа, че предвижданията на ПУП следва да отговарят на предвижданията на ОУП. Обстоятелството, че ПУП следва да отговаря на предвижданията на ОУП, не означава, че ОУП поражда всички последици, които поражда и ПУП – за конкретните имоти, обхванати от територията по ОУП. Както следва от разпоредбата на чл.103, ал.2 и 3 ЗУТ, ОУП определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, а ПУП определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. Ето защо решението на КС не може да се интерпретира в смисъл, че за да е облагаем един поземлен имот с ДНИ, е достатъчно да попада в строителните граници, определени с ОУП.

Неправилно ответната страна се позовава и на Решение на КС № 11/26.11.2013г. по конст.д. № 20/2013г., с което по отношение на местните данъци е потвърдено разбирането, застъпено с Решение на КС № 9/1996г. по к.д. № 9/1996г., че размерът на данъка се обуславя от стойността на обекта, която не се влияе от това, за какви нужди се използва, както и че начинът на използване не е елемент от стойността. Решението на КС по к.д. № 9/1996г. е постановено във връзка с правна регламентация, предвиждаща данъчната оценка за сгради или части от сгради, които не се използват за жилищни нужди, да се увеличава пет пъти, в сравнение с оценката на сгради, които се използват за жилищни нужди. В този контекст – който е неотносим към настоящия казус (т.к. спорът се е отнасял за две групи облагаеми имоти, които се ползват за различни нужди), КС е приел, че подобна уредба поставя размера на данъка в зависимост от елемент, който не е присъщ за един имуществен данък, какъвто е данъкът върху сградите, поради което и начинът на използване не е елемент от стойността. Отделно, неправилно ответната страна отъждествява понятията „начина на използване“, „начин на трайно ползване“ и „предназначение“.

По изложените съображения, неоснователно ответната страна моли да не се кредитира заключението на СТЕ, поради това че било необосновано и не съответства на константната съдебна практика.

Всъщност, „константната съдебна практика“, с която ответникът аргументира тезата си, се интерпретира неправилно, превратно и извън контекста, в който са постановени съдебните решения. Бланкетните упреци към вещото лице (архитект и строителен инженер), че не е наясно с характера, целите и предназначението на ОУП, са фактически и правно неиздържани, т.к. заключението по СТЕ кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства - действащите за процесния имот карти и планове, и с правната уредба по ЗУТ. Отговорът на вещото лице - че процесният ПИ попада в урбанизирана територия, но самият имот не е урбанизиран, не е вътрешно противоречив, а кореспондира изцяло с разпоредбите на чл.103, ал.2 и ал.3 ЗУТ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за процесния ПИ няма влязъл в сила ПУП, с който да му е отредено предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ, респ. не е и няма как да е провеждана и процедура по промяна на предназначението на ПИ от земеделска земя за неземеделски нужди. Всъщност, това обстоятелство не се установява тепърва със заключението по изслушаната по делото СТЕ, а е установено служебно от приходната администрация на Община-Варна още при подаване на декларацията по чл.14 ЗМДТ за имота - вж. служебно попълнената информация на стр.7 от декларацията.

В графичната част на ОУП на Община-Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г., територията, заключена между съществуващата строителна граница и новата строителна граница, е предвидена с общия устройствен план за разширяване на територията на населеното място, но за територията и поземлените имоти, предвидени в ОУП за разширяване на границите на населените места и селищните образувания, не се променя автоматично тяхното предназначение с одобряването на устройствения план.

По арг. от чл.9, ал.2 и чл.12, ал.2 от ЗУТ, това е възможно само при наличие на влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по силата на закон. Както вече беше изложено по-горе в мотивите на настоящото решение, наличието на влязъл в сила общ устройствен план е необходимо, но не достатъчно условие за извършване промяна в предназначението на територията и начина на трайно ползване на поземлените имоти. Промяната на трайното предназначение и на начина на трайно ползване се извършва по предвидените в Закона за горите /ЗГ/ и Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, като предназначението се счита променено след влизане в сила на решението по чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ, съответно по чл.77, ал.2 от ЗГ – каквито процедури в случая не е доказано да са проведени и приключили по предвидения ред.

По изложените съображения в нарушение на чл.10, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ с АУЗ № МД-АУ-***-1/10.09.2022г. е прието, че ПИ с ид. ***е облагаем и за същия се дължи ДНИ.

Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т.е. собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с ДНИ са имотите по чл.10, ал.1 от ЗМДТ.

След като процесните имоти не са облагаеми с ДНИ, жалбоподателката няма качеството на задължен за ТБО правен субект.

По изложените съображения АУЗ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени изцяло.

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски. Същите, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, се претендират общо в размер на 1810лв., от които 10лв. държавна такса, 600лв. депозит за вещо лице и 1200лв. адвокатско възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие серия от 25.09.2023г. е изплатено изцяло в брой при подписване на договора .

Основателно е възражението на ответната страна за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Обжалваният материален интерес е в размер на 2693,51лв., в който случай дължимото възнаграждение съгласно чл.8, ал.1, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения е в размер на: 400,00лв. + 10 % х (2693,51лв. – 1000лв.) = 569,35лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр.§2 от ДР на ДОПК, в полза на жалбоподателя следва се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 569,35лв. Общо в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1179,35лв. (хиляда сто седемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на К.М.Н., ЕГН: **********,***, Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД - АУ - ***-1/10.09.2022г. на инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, потвърден с Решение № МД - РШ - 056/07.03.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, с който за периода 2017 - 2021г. вкл., по партида ***, са му установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, общо в размер на 2060,70лв. и лихви, в размер на 632,81лв.

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на К.М.Н., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 1179,35лв. (хиляда сто седемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.


	Съдия:

Номер на акта:	1504
Дата:	6 ноември 2023 г.
Съдия:	Искрена Илийчева Димитрова

Дело:	20237050701269
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	7 юни 2023 г.

Решение по дело №1269/2023 на Административен съд - Варна

Съдържание на акта