РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Белоградчик, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200049 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. СТ. Н. от гр.Белоградчик, с ЕГН
**********, срещу НП № 11-01-725-2021/08.08.2022 г. на Директора на
АДФИ - София, с което му е наложена глоба в размер на 500,00 лв., на
основание чл.32 ал.1 т.1 във вр. чл.35 ал.1от ЗДФИ, за извършено нарушение
на чл.128 ал.2 от ЗПФ във вр. чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ.
В жалбата се излагат оплаквания за не законосъобразност на НП, като
се моли отмяната на НП. Твърди се, че са налични задължения / необходими
плащания/ по стари договори, сключени от предходен представител на
общината, за които има образувани дела, също че през 2019-2020 г. са
поемани задължения, необходими за съществуването на общината – за
заплащане на консумативи, храна, ел. енергия и т.н. за социални звена, като
детски градини, домашен социален патронаж и подобни, свързани с
1
предоставяне на публични услуги на населението. В с.з. упълномощен
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. В допълнително
представена писмена защита, този представител върди, че неправилно е
ангажирана отговорността на доверителя му, тъй като големите парични
задължения на общината произтичат от стари договори, а общината не би
могла да спре изплащането на някои необходими разходи, тъй като би
затруднила или изцяло прекратила извършването на административно
обслужване на населението си, както и че неправилно са изчислени поетите
задължения, сочени в АУАН и НП. Иска се отмяна на НП и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна не изпраща свой представител по делото, но в
писмено становище по казуса от юрисконсулт, представляващ АНО, се
твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, обстоятелствата по
установяване на нарушението – безспорно доказани и изяснени, поради което
НП следва да се потвърди. Претендират се и разноски по делото –
юристконсултско възнаграждение, прави се и възражение за прекомерност на
разходите - адвокатско възнаграждение, на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Със Заповед № ФК-10-984/29.07.2021 г. на Директора на АДФИ, на
държавен финансов инспектор ЕВГ. Н. ХР. от ИРМ Враца, било възложено
извършването на финансова инспекция в Община Белоградчик, относно
законосъобразността на отчетените към 31.12.2020 г. задължения за разходи, с
оглед изискванията на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, както и на отчетените
просрочени задължения на общината към 30.12.2020 г. , с оглед изискванията
на чл.128 ал.4 от ЗПФ. Със заповедта си, директорът на АДФИ-София е
определил и срок за извършване на инспекцията – 20 работни дни или в
периода 02-27.08.2021 г.
В хода на проверката, Е. Х. констатирал, че с т.11 от Решение на
Общински съвет – Белоградчик № 52 по Протокол № 5/30.01.2020 г. е
определено, че максималния размер на новите задължения за разходи, които
могат да бъдат натрупани през 2020 г. е 990 269,70 лв. , като съветниците са
приели, че това е именно сумата, която като размер е максимално допустимия
2
- 15 % , от средногодишния размер на отчетените разходи за последните
четири години / 2016-2019 г./. Констатирал още, че самият ОбС неправилно е
определил размера от 990 270,00 лв., като максимален – до 15 % по см. на
чл.94 ал.1 т.1 от ЗПФ, тъй като според него – проверяващия, този размер
следвало да е 976 981,00 лв.
Съобразно представената в хода на проверката на св. Х., “Справка
относно отчетени към 31.12.2020 г. разходи“, по повод изискването на чл.94
ал.3 т.1 от ЗПФ”/ изх.№ 4054-2/02.08.2021 г. на общината/, свидетелят
получил информация, за отчетените разходи на общината за последните
четири години /2016 г. – 2019 г./ Съответно за 2016 г. – 5 069 220,00 лв., за
2017 г. – 6 048 762,00 лв. , за 2018 г. – 6 830 910,00 лв. и за 2019 г. –
26 052 826 лв. / след приспадане от общо отчетените на разходите по § 19-00/.
В справката било посочено, че средногодишният размер на разходите от
последните четири години, е 6 513 207,00 лв., общият размер на “отчетените
задължения за разходи към 31.12.2020 г.” е 4 305 609,00 лв., а максималният
допустим размер на новите , натрупани задължения за разходи – до 15 % от
така изчисления средногодишен размер бил 976 981,00 лв. Според тази
справка, съотношението между отчетените задължения за разходи към
31.12.2020 г. към средногодишния размер на разходите за последните 4
години, било 66,11 % или превишение от 51,11 %. / не „новите“ !, а общия
размер на отчетените/
Съгласно представената на проверяващия оборотна ведомост на Общ.
Белоградчик от 31.12.2020 г., така посочените в общ размер задължения за
разходи 4 305 609,00 лв. / същевременно представляващи и „налични към
31.12.20 г. задължения за разходи“/, са се формирали от сбора на салдата по
сметка 4010 „задължения към доставчици от страната“ / 4 299 533 лв./ и
сметка 4971 „ коректив за задължения към доставчици-местни лица“ / 6 076
лв/. Според Х., така задълженията за разходи превишавали с 3 315 339 лв.
определените такива от ОбС- Белоградчик 990 270 лв. / с решение № 52 по
протокол №5 от 30.01.2020 г. 8 и с 3 328 628 лв. максималния размер на
нормативно определените в чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ – 9 76 981 лв.
Същевременно, чл.94 ал.3 в т.1 изисквал: С решението по ал. 2
Общинският съвет одобрява и: т.1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) максималния
размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани
3
през годината по бюджета на общината, като наличните към края на
годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от
средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири
години; ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани
за сметка на помощи и дарения.
В хода на извършваната инспекция, Б. Н. – кмет на Община
Белоградчик, вкл. през 2020 г. предоставил писмени обяснения за
констатираното недобро финансово състояние на Общината – в смисъл, че то
се дължи на заварено лошо финансово състояние на общината от предишен
период /2007-2008 г./, което е предизвикало образуването на изпълнителни
дела, наложени запори върху сметки на общината, приходи , с които се
погасяват лихви, такси и съдебни разноски, също така – невъзможност да не
се поемат нови задължения, поради изискуеми разходи на общината,
свързани със съществуването й и опасност иначе от преустановяване
дейността й.
Според Е. Х. като цяло, съобразно събраните от него писмени
материали в хода на проверката, било допуснато нарушение на чл.128 ал.2
вр. чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, тъй като той не позволявал „поемането
ангажименти за разходи“ от кметовете на общини, които не са привели
показателят за задължения за разходи в съответствие с ограничението по
чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ.
Нарушението според проверяващия инспектор било извършено от Б. Н.,
в качеството му на Кмет на Община Белоградчик.
На 23.08.2021 г., в гр. Б., в присъствието на свидетел М. М. М. – с
посочени подробно лични данни и адрес, свидетел на съставянето само, Е. Х.
оформил АУАН № 11-01-725 на Б. СТ. Н., в качеството му на кмет на Община
Белоградчик. Актът бил съставен въз основа на писмени доказателства –
изброени подробно в него, събрани в хода на проверката на Х. и бил връчен
на нарушителя – той също присъствал при оформянето му. На 24.08.2020 г.
нарушителят депозирал пред АНО писмени възражения по акта. Въз основа
на описания акт е издадено и обжалваното НП № 11-01-725-2021/ 08.02.2022
г. на Директора на АДФИ – София.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
4
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът е събрал по делото и приел както достоверни писмените
доказателства - изготвени от самата Община Белоградчик : “Справка относно
отчетени към 31.12.2020 г. задължения за разходи, по повод изискването на
чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ с изх.№ 4054-2/02.08.2021 г.“ , показваща и размера на
отчетените задължения за разходи за предходни, преди 2020 г., четири
години.
Не се спори, че жалбоподателят Б. Н. е имал знанието, че наличните
към края на 2019 г. /31.12./ задължения за разходи са надвишавали показателя
от 15%, определен от ОбС-Белоградчик и възведен от законодателя с нормата
на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, а това от своя страна е възпрепятствало и е
ограничавало Кмета на община Белоградчик да поема обаче / в случая през
следващата календарна година - 01.01.-31.12.2020 г./, ангажименти за разходи
по смисъла на § 1 т.22 от ДР на ЗПФ. Ирелевантно в случая се оказва /поради
принципната забрана на закона/ какво би било естеството на поетия
ангажимент за разходи, както и размерът му. Т.е. след като жалбоподателят, в
качеството си на Кмет на община Белоградчик и като такъв първостепенен
разпоредител с бюджет, към 31.12.2019 г. не е спазил бюджетната
дисциплина, регламентирана със ЗПФ - към 31.12.2017 г. общината не е била
привела показателя “нови задължения за разходи” в съответствие с
ограничението по чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ/ за 2019 г./, то той не би следвало да
поема каквито и да е ангажименти за разходи, тъй като би осъществил
състава на чл.128 ал.2 от ЗПФ. /Същото се отнася и при неспазване на другия
показател „налични към края на годината поети ангажименти за разходи“ по
см. на § 1 т.22 от ДР на ЗПФ във вр. чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ – при което също
има задължение за не поемане на нови ангажименти за разходи, произтичащо
от същия чл.128 ал.2 ЗПФ/.
Този чл.128 ал.2 от ЗПФ въвежда задължение за кметовете на общините
за недопускане поемането на ангажименти за разходи, ако общината не е
привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в
съответствие с ограниченията по чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПФ. § 20 от ПРЗ на
ЗПФ /в сила от 01.01.2014 г. / въвежда изискване, в срок три години от
влизането в сила на закона общините да приведат показателите си за
5
наличните в края на годината поети ангажименти и задължения за разходи в
съответствие с ограниченията по чл. 94, ал.3, т.1 и т.2 от закона:
- наличните към края на годината задължения за разходи не могат да
надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за
последните четири години; ограничението не се прилага за задължения за
разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения /чл. 94, ал.3, т.1/;
- наличните към края на годината поети ангажименти за разходи не могат да
надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за
последните четири години; ограничението не се прилага за ангажименти за
разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения.
Легалните дефиниции на "задължения за разходи", "нови задължения за
разходи", "налични към края на годината поети ангажименти за разходи" и
"поети ангажименти за разходи" са дадени в § 1 т.16, т. 22 , т. 21 и т. 27 от
ДР на ЗПФ. Така съгласно т.16. "Задължения за разходи" са наличните към
края на съответния отчетен период парични задължения за разходи, с
изключение на задълженията за разходи за персонал, пенсии и приравнени на
тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и
от общините дълг), за данъци и други публични държавни и общински
вземания. Не са задължения за разходи провизиите за задължения съгласно
счетоводното законодателство, приложимо за бюджетните организации,
задълженията, които представляват дълг, както и поетите ангажименти за
разходи. Т. 27. Определя "Поети ангажименти за разходи" : това са клаузи
на договори, разпоредби на нормативни и административни актове, съдебни и
арбитражни решения, които обвързват бюджетните организации с бъдещи
плащания за разходи и/или нови задължения за разходи с определима
стойност, с изключение на: разходите за персонал, пенсии и приравнени на
тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и
общините дълг), както и разходите за данъци и други публични държавни и
общински вземания“. А т. 21. Дефинира : "Налични към края на годината
поети ангажименти за разходи" са всички ангажименти за разходи,
независимо кога са били поети, които са останали
неизпълнени/нереализирани към края на годината и подлежат на
изпълнение/реализиране изцяло или частично в следващите бюджетни
години“, каквито ангажименти чл.128 ал.2 от ЗПФ забранява да се поемат,
6
независимо от размера им, при условие, че не са приведени показателите
“поети ангажименти“ и „задължения за разходи“ в съответствие с чл.94 ал.3
т.1 и т.2 от ЗПФ.
Т.е. в случая според съда има абсолютно недоказано повдигнато
обвинение – за „поемане ангажименти за разходи, което е съставомерния
елемент от приписваното цифром деяние – по чл.128 ал.2 ЗПФ. Разпоредбата
на закона – чл.128 ал.2, има предвид забрана за „поемане ангажименти за
разходи“, /освен съставомерните иначе обстоятелства по чл.94 ал.3 от ЗПФ,
боравещи също с понятията „ангажименти за разходи“ и „нови разходи“/, но в
материалите по админ. нак. преписка никъде няма събирани доказателства
относно това обстоятелство – кой, кога, /колко - е несъставомерно като размер
/ и всъщност най-вече поемал ли е такива ангажименти. Актосъставителят и
АНО въобще не са изследвали въпроса за поети или не ангажименти за
разходи, търсейки данни единствено за „задължения за разходи“ – отчетени
от предходни и в края на 2020 г., съотношение на последните към средния
размер на отчетените от предходни години, но информация и доказателства за
пред съда – за „поети ангажименти“ – няма. А закона безспорно прави
разлика между тези понятия, давайки им различни дефиниции.
Актосъставителят и АНО са посочили в своите актове – АУАН и НП сумата
от 4 305 609 лв., като „поети ангажименти“ до края на 2020г., но фактически
този извод са направили на база на тази като стойност сума, посочена от
общината като размер на съвсем друго понятие - „ отчетени задължения
за разходи“. /видна е иначе и от Справка № 4054-2/02.08.21 г. на Общ.
Белоградчик и от оборотната ведомост, група „Бюджет“ – сметки „4010“ и
„4971“ /. Стигнало се е до неправилно смесване на двете понятия „ поети
ангажименти за разходи“ и отчетени „задължения за разходи“ – по см. на
съответно т.27 и т.16 от §1 към ДР на ЗПФ. / подобно възражение между
другото е направено и от нарушителя – срещу съставения АУАН, но не е
коментирано конкретно от АНО/
Така се стига и до недоказаността на повдигнатото с АУАН обвинение
срещу нарушителя, а и по идентичен начин той е санкциониран с НП от АНО.
В цялото админ. нак. производство, проведено пред АНО не са събирани
доказателства, респ. не е и правилно изследвана фактическата обстановка в
общината, т.е. не са установявани данни за обстоятелствата : поемани ли са
7
или не през 2020 г. „ангажименти за разходи“, за да се повдигне обвинение по
чл.128 ал.2 ЗПФ , и да се налага наказание за подобно деяние. Пропуск, който
настоящата инстанция не може да коригира, тъй като не може да изменя
обвинението.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно /представени в с. з./, удостоверяващ, и че възнаграждението в
този само размер е платено, поради което и има доказателства, че тези
разноски, в посочения размер, са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-01-725-2021/
08.02.2022 г. на Директора на АДФИ - София, с което е наложена на Б. СТ. Н.
от гр.Б., с ЕГН **********, глоба в размер на 500,00 лв., на основание чл.32
ал.1 т.1 ЗДФИ вр. чл.35 ал.1 от ЗДФИ, за извършено нарушение на чл.128 ал.2
от ЗПФ във вр. чл.94 ал.3 т.1 на ЗПФ.
ОСЪЖДА Агенция за Държавна Финансова Инспекция, с адрес гр. С.,
обл. С., ул. “Л.“ № 2 и БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ на Б. СТ. Н. от гр.
Б., обл.В., ул. “Т. м.“ № ..., с ЕГН **********, направените по делото от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
8
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9