№ 1595
гр. Русе, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520102887 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 19, ал. 4, чл. 22 и чл. 33 от ЗПКр., вр. чл. 26 от ЗЗД от Т. Х. С. против МИКРО
КРЕДИТ АД.
Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на Договор за заем Microcredit № 9022-
00070545, сключен на 18.08.2021 г. между ищеца и ответника поради противоречието му с
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност да бъде прогласена
нищожността на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-
00070545/18.08.2021 г., кaкто и на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно- клаузата,
регламентираща фиксиран лихвен процент в размер на 40.47%.
В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва исковете, не представя
писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 18.08.2021 г. между тях е сключен Договор за заем
Microcredit № 9022-00070545, както и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit
№ 9022-00070545. По силата на процесния договор за заем ответникът предоставя в заем на
ищеца парична сума в размер на 1000.00 лева при следните условия: срок на кредита - 12
месеца, ГПР- 48,90%, фиксиран лихвен процент- 40,47%, погасителна вноска 102.71 лева.
На същата дата ищецът е сключила с ответното дружество и Договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit № 9022-00070545, по силата на който е предоставен пакет
1
допълнителни услуги „Комфорт“ за срок 12 месеца и включващ следните услуги: 1
Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД, 3.
Безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро Кредит АД; 4. Безплатно плащане
на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 5. Безплатно плащане на вноски чрез
Електронен портфейл или QR код, 6. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 7.
Разглеждане до минути; 8. Преференциално обслужване; 9. Право за участие в специални
промоции.
По силата на договора за допълнителни услуги ищецът се задължава, освен месечните
вноски за погасяване на главницата и договорната лихва, да заплаща по 70.78 лева за същия
период- 12 месеца
Така размерът на месечното плащане общо 173.49 лева, съгласно графика на
плащанията, приложен на лист 8 от делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изхождайки от предмета на Договор за заем Microcredit № 9022-00070545, както и
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-00070545 и страните по тях –
физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална
компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща
кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в
действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде
представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена
възможност да познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има
съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да
2
бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде
дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя.
В договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна
стойност- 48.90 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Не е представен стандартен европейски формуляр. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 от
ЗПК/.
Посоченият ГПР е и неверен. В конкретния случай е представен договор за кредит,
сключен с посочения длъжник, както и договор за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Съдът намира, че т. нар. пакет „Комфорт“ в размер на 849.36 лева (12 вноски по
70.78 лева, платими на всяко 24- то число), посочен в т. 3 от договора за допълнителни
услуги, на практика представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите. Ако тази сума беше
включена в годишния процент на разходите, то заедно с общия размер на фиксираната
лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и следователно
тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от същия закон.
Разпоредбите на чл.10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на
сключване на договора за потребителски кредит между страните е сключен и Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-00070545, по силата на който е
предоставен пакет допълнителни услуги „Комфорт“ . Според посоченото в него, те се
изразяват в следното: 1 Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2.
Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на
Микро Кредит АД, 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро Кредит АД; 4.
Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 5. Безплатно плащане
на вноски чрез Електронен портфейл или QR код, 6. Безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема; 7. Разглеждане до минути; 8. Преференциално обслужване; 9. Право за участие в
специални промоции.
Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не
разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по
3
кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги
действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не
съставлява задължително условие за получаване на кредита. При извършването на тази
преценка трябва да се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на
кредитора, без съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора, че
допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договор за заем
и/или получаване на заем Microcredit.
Анализът на съдържанието на описаните в договора „услуги“ налага категоричния
извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и
изплащане на сумата по кредита) и управлението на кредита. Извеждането на тези „услуги“
в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски
кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да
претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона –
чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението –
чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети от
ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани
условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата
на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля,
е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Това възнаграждение е свързано с извършването на плащанията по договора, макар
и отделно уговорено, не се включва в размера на годишния процент на разходите – чл. 19,
ал. 3, т. 3 от ЗПК, поради което за него принципно не намират приложение ограниченията на
чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Според тези разпоредби нищожни са клаузите в договора за
потребителския кредит, в резултат на които годишният процент на разходите би надвишавал
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Това
обаче не означава, че договорът допълнителни услуги, с който се уговаря възнаграждение не
може да бъде подложен на служебна проверка за валидност. За тази клауза на общо
основание (чл. 24 от ЗПК) ще се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съдът намира, че това възнаграждение на практика представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния
процент на разходите. Ако сумата беше включена в годишния процент на разходите, то
заедно с общия размер на фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал.
5 от същия закон, както бе казано и по- горе.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
4
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год.
по описа на РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия
договор.
Договорът за заем е нищожен и на още едно основание. Договорения лихвен
процент в размер на 40.47 %, е в противоречие със закона и добрите нрави. Противоречието
със закона, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е налице и когато има
противоречие с правен принцип, който макар и да не e изрично формулиран, е въплътен в
много отделни правни норми и е част от действащата правна система. Уговорената в
процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава четирикратния
размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод
за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за
потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на
клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална недействителност на
кредитната сделка. Независимо от принципа на свободата на договаряне, регламентиран в
нормата на чл. 9 от ЗЗД, противоречаща на добрите нрави е сделка, в която са уговорени
икономически неизгодни условия за участващата по- слаба в икономическо отношение
страна по нея.
По делото не беше представен надлежно заверен препис на общите условия, към
които препраща договорът, поради което и същите не следва да бъдат съобразени. Липсата
или наличието им обаче не променя извода на съда за нищожност на договора. Ако бяха
представени, това щеше да даде възможност на ищеца да оспори тяхната автентичност, тъй
като в исковата молба се твърди, че общи условия не са му предоставени и не е подписвал
такива на всяка страница, както предвижда ЗПК.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на
посочените основания, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
За настоящото производство следва да се присъдят разноски на ищеца, но тъй като
тя е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 3, вр. ал. 2 от ГПК,
държавната такса в размер на 80.00 лева следва да се заплати от ответника на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
5
по ГПК. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ответникът следва да заплати адвокатски
хонорар на процесуалния представител на ищеца в минимален размер 600.00 лева на
основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за заем Microcredit № 9022- 00070545,
сключен на 18.08.2021 г. между Т. Х. С., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. С.Ш. № 1, бл.
312, вх. Г, ет. 8, ап. 22, представлявана от адвокат К. И. Б. от АК- Русе и МИКРО КРЕДИТ
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц*Ш* № 137, ет. 3,
представляван от В.М.В. и Г.А.А. заедно и поотделно.
ОСЪЖДА МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Ц*Ш* № 137, ет. 3, представляван от В.М.В. и Г.А.А. заедно и поотделно да
заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса по предявения иск в размер на
80.00 лева.
ОСЪЖДА МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Ц*Ш* № 137, ет. 3, представляван от В.М.В. и Г.А.А. заедно и поотделно да
заплати на адвокат К. И. Б. от АК- Русе сумата 600.00 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6