№ 274
гр. Перник, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Съдия:Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500169 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 18991/26.09.2022 г. от К. К. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** чрез пълномощника адв. В., срещу Решение № 812 от
17.07.2022 г., постановено по гр.д. № 4819 по описа за 2021 г. на Районен съд – П. , с което
К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *** е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“
АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес
Център, сумата 500,63 лв., представляваща неплатено задължение по фактура №
**********/23.02.2018 г. за електрическа енергия, начислена за периода от 27.10.2017 г. до
24.11.2017 г., ведно с обезщетение за забава от датата на завеждане на исковата молба до
датата на окончателното плащане на задължението, както и да му заплати сумата 170,85
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху неплатената процесна главница по
фактура № **********/23.02.2018 г. за периода на забава от 02.09.2018 г. до 02.09.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.09.2021
г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 400,00 лв., представляваща
сторени от ищеца разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Излагат се
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице идентичност
между вземането, предмет на настоящото производство, и вземането по гр.д. № 15979/2018
г. на СРС, 169-ти състав, за което предявеният от К. К. Р. отрицателен установителен иск е
отхвърлен с влязло в сила решение. Твърди се, че по делото не е установено, че ищецът
законосъобразно е извършил корекция на сметката за електроенергия на ответника, а съдът
неправилно се е позовал на влезлите в сила съдебни решения. Навеждат се подробни доводи
1
за незаконосъобразното провеждане на корекционната процедура. Възразява, че вземанията
са погасени с изтичане на тригодишна давност, която не е прекъсната с решението по гр.д.
№ 15979/2018 г. на СРС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и присъждане на
сторените разноски за производството пред двете инстанции. Възразява за прекомерност на
възнаграждението на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Електрохолд продажби“ ЕАД чрез
пълномощника си юрк. М., е подала отговор, с който изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага, че
предявеният иск е допустим, тъй като към установителната защита се прибавя санкцията на
изпълнителното основание. Сочи, че съобразно Решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр.д. №
4741/2015 г. на ВКС отхвърлянето на отрицателен установителен иск е равнозначно на това
да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника
по отрицателния установителен иск. Тъй като с отрицателния установителен иск длъжникът
отрича изпълняемото право, той трябва да изчерпи всички свои възражения срещу него.
Пропуснатите възражения на длъжника не могат да бъдат предявени по-късно, тъй като се
преклудират от силата на пресъдено нещо, с която ще бъде установено съществуването на
изпълняемото право към деня на решението, отхвърлящо отрицателния установителен иск
/Решение № 85 от 22.06.2015 г. по гр.д. № 2/2015 г. на ВКС/. Навежда доводи, че тъй като
процесното вземане не е по ежемесечно издаваните фактури за потребена електрическа
енергия, а по отделно установен по реда на специален нормативен административен акт
случай на манипулация на СТИ, нормата на чл. 111, б „в“ ЗЗД и постановките на ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС относно давността при
периодичните плащания са неприложими, поради което давността за вземането е пет
години. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да
му се присъдят разноските за производството.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което производството
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на
страните.
Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство
по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
С оглед на горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2023 г. от
10,10 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивната част на разпореждането.
2
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, ведно с
обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3