№ 3922
гр. Варна, 12.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501843 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 07.07.2023г. на П. на Р. Б. срещу
Решение №2263/22.06.2023г. по гр. дело №15413/2022г. на ВРС, 43-ти състав,
в частта с което е осъдена ПРБ, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати
на З. К. Б., ЕГН**********, сумата 1500.00лв. представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение в
извършване на престъпление по по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1,
изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК, за което е признат за невиновен и оправдан с присъда
№51/15.06.2021г. по НОХД №38/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна,
потвърдена с решение №41/23.03.2022г. по ВНОХД №291/2021г. по описа на
Апелативен съд – Варна, изразяващи се в изпитани негативни емоции, страх,
неудобство, стрес, унижение и притеснение, ведно със законната лихва,
считано от 28.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както
и за разноски съобразно осъдителната част.
Подадена е също и въззивна жалба от 12.07.2023г. на З. К. Б.,
ЕГН**********, срещу Решение №2263/22.06.2023г. по гр. дело
№15413/2022г. на ВРС, 43-ти състав, в частта с което е отхвърлен искът му
за осъждане на Прокуратура на Р. Б. да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в
извършване на престъпление по по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1,
изр. 1, пр. 4, алт.1 НК, за което е признат за невиновен и оправдан с присъда
№51/15.06.2021г. по НОХД №38/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна,
потвърдена с решение №41/23.03.2022г. по ВНОХД №291/2021г. по описа на
Апелативен съд – Варна, изразяващи се в изпитани негативни емоции, страх,
1
неудобство, стрес, унижение и притеснение, за разликата над 1500.00лв. до
претендираните 5000.00лв.
Във въззивната жалба на П. на Р. Б. се твърди, че решението, в
обжалваните му части, е неправилно и необосновано. Не са събрани
доказателства, че ищецът действително е претърпял неимуществени вреди
или ако е търпял, те да са резултат от повдигнатото му обвинение. Още
повече, че З. Б. е бил многократно осъждан и в момента на привличането му
за процесното деяние е изтърпявал ефективно наказание лишаване от
свобода, тоест не е настъпила особена промяна в ежедневието му от новото
обвинение. Евентуално счита присъденото от ВРС обезщетение за
прекомерно по размер. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за
отхвърляне на иска в нея, евентуално за намаляване на обезщетението.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор.
Във въззивната жалба на З. К. Б. се твърди, че решението, в
обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и
постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. В
противоречие с правната и житейската логика и без да посочи аргумени ВРС
не е кредитирал двамата свидетели на ищеца, показанията на които са точни,
ясни, последователни и допълващи се. А щом не ги е възприел ВРС е
следвало да отхвърли иска изцяло, което не е направил. Отделно ВРС не е
оценил достатъчно негативните емоции на ищеца по време на престоя му в
изолатора на затвора. Въззивникът не споделя и логиката на ВРС, че защото е
бил осъждан 27 пъти досега, то той не може да търпи негативни изживявания
от ново му неоснователно обвинение в друго престъпление, още повече че
ако бъде признат за виновен по него би бил осъден на лишаване от свобода
към горна граница и при строг режим. Освен това като е прекарал около три
месеца в изолатор, заключен денонощно, въпреки очаквано скорошно
освобождаване, за ищеца е било възможно да възникнат суицидни мисли.
ВРС не е приложел правилно и критерия „справедливост“ в конкретния
случай. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за пълно
уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор.
По редовността и допустимостта на жалбите: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбите са подадени в законовия
срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и
съдържат изискуемите за тяхната редовност реквизити, поради което делото
следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Молбата за изискване на затворническото досие на
З. Б. не е обоснована с процесуални нарушения на ВРС, нито с твърдения за
новонастъпили или новоузнати факти, поради което не са налице
предпоставките на чл.266 от ГПК за уважаването й.
2
Други доказателствени искания не са отправени пред ВОС.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 14.11.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника З. Б. за
изискване на затворническото му досие от Затвора-Варна.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3