Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 27.03.2019 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело №5962 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявен от Р. И. Ч. срещу
П.на Р.Б.иск с пр.кв. чл.2, ал.1, т.3,
пр.2 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника за сума в размер
на 55000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
съставляващи душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и
достойнството, доброто име в обществото, ведно със законната лихва от
18,04,2016год. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца
неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал.
2 вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от
НК. Образувано е ДП № 369/2013год. по
описа на СО, СГП, пр.пр.№26428/2012год. на СРП. Ищецът твърди да е привлечен в
качеството на обвиняем на 13,10,2013год. като на същата дата спрямо него е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, впоследствие парична
гаранция в размер на 5000,00лв. Наложена е забрана за напускане на страната с
постановление от 30,10,2013год. по ДП №26428/2012год. по описа на СРП на
осн.чл.199 и чл.68, ал.2, вр.ал.1 от
НПК. Поддържа на 18,04,2016год. наказателното производство да е
прекратено, тъй като деянието не е извършено или не съставлява престъпление
като на същата дата е отменена и мярката
за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“. Твърди се в резултат на
наказателното производство да са претърпени неимуществени вреди описани в исковата
молба, включително страх да не бъде осъден. Поддържа се, че разследването е
продължило извън разумните срокове предвид процесуалното поведение на
обвиняемия.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът-П.на Р.Б.в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност
на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди. Релевират се доводи, че
ищецът не е представил доказателства за претърпените неимуществени вреди.
Оспорва началния момент на дължимост на законна лихва. Твърди, че по делото не
е доказана причинна връзка между повдигнатото обвинение и твърдените
неимуществени вреди. При условията на евентуалност сочи предявения размер на
обезщетението за неимуществени вреди да е завишен, с оглед наложените мерки на
процесуална принуда, продължителността на производството, претърпените вреди,
икономически стандарт в страната и съдебната практика по аналогични случаи.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно и от събраните доказателства се
установява ищецът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.220,
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4, вр.ал.1 от НК по сл.д.№369/2013год. по описа на СО-СГП,
пр.пр.№26428/2012год. на СРП на 04,10,2013год.
С постановление на СРП от същата дата на 04,10,2013год. и на осн.чл.64, ал.2
от НПК
е постановена мярка на процесуална принуда спрямо Р. И.Ч.-
задържане за срок от 72 часа.
С постановление
на СРП от 30,10,2013год. по ДП №26428/2012год., на осн.чл.199 и чл.68,
ал.2, вр.ал.1 от НПК на Р. Ч. е
забранено да напуска пределите на
Р.Б.без разрешение на прокуратурата.
Не е спорно между страните по отношение на ищеца с
определение на СГС, НО,12 състав
от 15,10,2013год. да е взета
мярка за неотклонение „парична гаранция“
в размер на 5000лв., която с постановление от 17,04,2015год. е отменена.
С постановление
за прекратяване на наказателното
производство на Софийска градска прокуратура е прекратено наказателното
производство по ДП №369/2013год. по
описа на СО-СГП, пр.пр.№7309/2012год. по описа на СГП, образувано срещу Р. И.Ч. за престъпление по чл.220, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК, поради това че
деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Липсват данни
постановлението да е връчено на ищеца.
Не е спорно между страните, че наказателното
производство относимо към ищеца е в периода от 13.10.2013год.-18.04.2016год.,
от привличане на лицето, в качеството му на обвиняем до прекратяване на
наказателното производство поради несъставомерност на деянието от обективна
страна.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля- Деница Златарова, които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. От показанията на свидетеля се установява, че наказателното производство
водено срещу ищеца се е отразило неблагоприятно в личен и професионален план. Бил разстроен, притеснен, ограничил
социалните си контакти.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.2 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012/, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти- прекратено наказателно производство образувано
срещу ищеца поради това, че деянието не е извършено или не съставлява
престъпление, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от
правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите
на гражданските закони.
Установи
се по делото, че е налице постановление за прекратяване на наказателното
производство водено срещу ищеца на осн.чл.24, т.1 от НПК, поради това, че деянието
не осъществява обективната страна на състав на престъпление по повдигнатото
обвинение.
От
събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, подтиснатост, липса на социални
контакти, чувство на несигурност. Съдът намира, че е налице и
причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото
срещу ищеца обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 55000лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното
наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение,
интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с
оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от
страна на съда на обстоятелствата свързани с възрастта на ищеца, тежестта на
престъплението, за което е привлечен като обвиняем, а именно за
тежко престъпление по
смисъла на чл.93,
т.7 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода за срок от
3-10години за общо стопанско престъпление, което представлява особено тежък
случай и предвиденото кумулативно наказание по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК
сочещо на лишаване от права да се заема определена държавна или обществена
длъжност, да се упражнява определена професия или дейност; При определяне
на обезщетението съдът съобрази и
взетата мярка за процесуална
принуда по реда на чл.64, ал.2 от НПК задържане под стража за срок от
72 часа с прокурорско постановление, наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на
пределите на Република България“, продължила в периода от 30,10,2013год. до
15,04,2016год. или 2години, 5 месеца и 15 дни, в който период ищецът е бил
затруднен да напуска пределите на страната без разрешение на прокуратурата, интензитета
на претърпените душевни терзания от воденото наказателно производство,
негативни преживявания от накърняване на обществения му имидж, вида на
претърпените неимуществени вреди, доказани в хода на настоящото производство,
то справедливият размер на обезщетение е
12000,00лв. Съществен критерии за определяне на горния
размер на обезщетение е
продължителността на наказателното преследване в периода от 13,10,2013год.
- привличането на ищеца за обвиняем до прекратяване на производството с
постановление от 18,04,2016год. или в период от 2години, 6 месеца и 5дни, липса
на данни, а и възражения в този смисъл от ответната за страна продължителността
на производството да е обусловена от процесуалното поведение на ищеца, както и
на процесуалния му представител сочещо на препятстване хода на делото. Като
утежняващ определяне на обезщетението
фактор съдът съобрази възрастта на ищеца към датата на иницииране на производството срещу него 66
години, тъй като подвеждането под наказателна отговорност на лице на посочената
възраст за тежко умишлено престъпление е травмиращ фактор, още повече от
ответната страна не се ангажираха доказателства за участие на ищеца по други
наказателни производства / не е представена справка за съдимост/, поради което
интензитета на негативните преживявания е по- силен в сравнение с лице, което е
осъждано. Медийното разгласяване на производството, за което сочи и свидетелят,
разпитан в хода на настоящото дело, няма данни да е инициирано от страна на
ответника. Въпреки това отразяването в публичното пространство на воденото
производство е в резултат на незаконосъобразно повдигнатото обвинение спрямо
ищеца по повод действия на ответника и
следва да се отчете при определяне интензитета на страданията, респективно
справедлив размер на обезщетение.
При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид като фактори обуславящи по-нисък размер на
обезщетение обстоятелството, че по делото не се установи
искане за разрешение на ищеца за напускане на пределите на страната, с оглед
обстоятелството, че неговата дъщеря живее извън България и последния е бил лишен
от възможност да я посещава. Доказателства за това не са ангажирани. Представените
с писмена защита по делото от ищеца доказателства не могат да бъдат ценени при
постановяване на съдебния акт по делото
като несвоевременно ангажирани. Наложената мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 5000лв. е ирелевантна относно претърпените неимуществени
вреди и същата би имала отношение към
претенция за обезщетение за
имуществени вреди.
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай
следва да бъде съобразена задължителната съдебна практика постановена по реда
на чл.290 от ГПК относно характера на постановлението за прекратяване на
наказателното производство постановено
по реда на чл.243 от НПК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е от
актовете по чл. 412, ал. 2 от НПК,
които влизат в сила. Според чл. 243, ал.
9 от НПК - постановлението за прекратяване на наказателното
производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или
неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде
отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано,
определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК
подлежат на проверка по реда на чл. 419, ал.
1 от НПК. От изложеното се налага изводът, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство, не влиза в сила, дори при съобщаването му на всички лица по чл. 243, ал. 3 НПК, предвид възможността за служебна
ревизия. Т.е. основание за ангажиране на отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи, предполага за сочения акт
ищецът да е уведомен, което с оглед предявяване на исковата претенция безспорно
е установено. В този смисъл решение №197/17,05,2010год., постановено по
гр.д.№1211/2010год. на ГО, ВКС.
Именно с оглед характера на сочения акт на П.по
чл.243 от НПК, датата на постановяването му е началния момент на забавата, от който се дължи законната лихва
върху присъденото обезщетение. В този смисъл Решение № 539/09.08.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г., решение № 25/11.02.2014 г. по гр. д. № 5302/2013г.
и решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ето защо претенцията за обезщетението за забава
върху присъдената главница за релевирания период от 18,04,2016год. до изплащане
на вземането е основателна.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т.
С оглед изхода от спора на ищеца се следва адвокатски хонорар в размер на 63,00лв. от общо 300,00лв. / съдът съобрази адв. възнаграждение по предявения иск да е 300,00лв., тъй като в договор за правна защита и съдействие е посочен общ размер от 600,00лв. за двама адвокати. По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, поради което СГС приема адв. възнаграждение от ½ част или 300,00лв. Тъй като възнаграждение от 300,00лв. е минимума, то възражението по чл.78, ал.5 от ответника е неоснователно./
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р. Б., с адрес гр.София, бул.”**** да заплати
на Р. И.Ч., с ЕГН **********, със съд.адрес
*** на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ сума в размер на 12000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18,04,2016год.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата
над 12000,00лв. до пълния предявен размер от 55000.00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА П.на Р. Б., с адрес гр.София, бул.”***** да
заплати на Р. И.Ч., с ЕГН **********,
със съд.адрес *** на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сума в
размер на 73,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: