Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 79 том VІ
стр.85
02.07.2013г., гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през
две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Х.Х. разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №168 по описа на ДРС за 2013г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от ООД „С.Г.Г.”, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.******, представлявано от С.И.Ц. срещу Л.Д.П. с ЕГН ********** *** по реда на чл.415
от ГПК иск за установяване съществуването на парично вземане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №442/19.11.2012г., издадена по
ч.гр.д.№4002/2012г. по описа на ДРС за следните суми: 237,37 лева,
представляваща задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги №
М00853359 от 25.07.2009г. съгласно фактура № **********/25.01.2010г.,
прехвърлено на заявителя с договор за цесия от дата 21.03.2011г. от „К.Б.М.”
ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от 237,37 лева, считано от
16.11.2012г. до окончателното изплащане; 67,38 лева, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на главницата за периода от 13.02.2010г. до 13.11.2012г.
Претендират се и сторените по делото разноски. Изложени са обстоятелства, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Л.Д.П. е образувано ч.гр.д.
№4002/2012г., по описа на PC Добрич. В рамките на предвидения
от законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Горното обуславя
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване на
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото
производство. Ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на
договор за цесия от 21.03.2011г., сключен по силата на чл.99 от ЗЗД между „С.Г.
Г." ООД в качеството си на цесионер
и „К.Б.М." ЕАД в качеството си на
цедент, съгласно който договор „К.Б.М." ЕАД прехвърля на „С.Г. Г."
ООД свои съществуващи и изискуеми вземания по договори за мобилни услуги и
анекси към тях срещу трети задължени лица. Цесията е правен способ за
прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на който настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът на
когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Договорът за цесия представлява двустранен, консенсуален, неформален и
каузален договор. Видно от приложения по делото, същият отговаря на заложените
от законодателя изисквания и правно индивидуализиращи белези за действителност
от гледна точка на формалните изисквания на законодателя. Следователно, „С.Г. Г."
ООД е встъпил в правата си на кредитор в настоящото производство, въз основа на
валидно правно основание. Ищецът-кредитор, придобива права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, ведно с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Съществуващото,
изискуемо и неизплатено до момента парично задължение към „К.Б.М." ЕАД е
прехвърлено на „С.Г. Г." ООД и е било включено в предмета на договора за
цесия, видно от приложеното по делото удостоврение, изходящо от цедента
„КБМ" с изх. №002 от 08.01.2013г., представляващо извадка на хартиен
носител на Приложение № 1 от Договора за Цесия (представляващо таблица в
електронен вариант на включените в предмета на цесия длъжници и техните лични
данни). По силата на разпоредбите на чл.99, ал.3 от ЗЗД, и чл. 5 от сключения
договор за цесия от дата 21.03.2011г. и видно от представеното пълномощно от
дата 21.03.2011г. „К.Б.М." ЕАД, в качеството си на цедент изрично
упълномощава цесионера „С.Г. Г." ООД, да уведоми длъжниците за сключения
между тях договор за цесия, чрез изпращане на писмо на адреса, посочен от
длъжника в договора за мобилни услуги. Съгласно утвърдената съдебна практика и
предвидените от законодателя правни разпоредби, институтът на уведомяването по
договора за цесия, може да бъде извършен и от двете страни по договора, стига
да е налице валидно правно основание: действителен договор за цесия; да
отговаря на волята на страните; да е включено като задължение за цесионера в
клауза от договора; да е налице изрично упълномощаване от цедента. От
приложените по делото писмени доказателства, а именно: договор за цесия,
изрично писмено пълномощно, удостоверение, уведомление, както и договори за
извършване на комплексна услуга „хибридна поща", е видно, че е налице валидно сключен договор за цесия, с който се
прехвърлят вземания от предишния кредитор към „С.Г.Г." ООД - изрично
упълномощен от цедента да уведоми длъжниците, чиито задължения са включени в
предмета на цесията; удостоверено е, че задължението на ответника е включено в
предмета на цесията; налице е надлежно
уведомяване на длъжниците от цесионера за сключения договор за цесия, съгласно
изискванията на законовите разпоредби; уведомяването е извършено по реда на
Закона за пощенските услуги и съответните писма -уведомления са изпратени на
длъжниците, като непрепоръчана поща. Ответникът, в настоящия процес, е уведомен
за извършената цесия с писмо, връчено по надлежен начин, на посочен в договора
за мобилни услуги адрес, видно от уведомление от куриерска агенция „Д.С."
ООД от дата 30.05.2012г. Изпратеното писмо, на посочения в договора за мобилни
услуги адрес, представляващо уведомление по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, е
изпратено по реда на Закона за пощенските услуги и съгласно сключените договори
между „С.Г. Г." ООД и „Д.С." ООД с предмет извършване на услугата
„хибридна поща" от дата 14.01.2010г. и „Д.С." ООД и „Б.П." ЕАД,
с предмет извършване на комплексна услуга „хибридна поща", сключен на дата
18.03.2010г. Съгласно чл.36, ал.1 от Закона за пощенските услуги, пощенските пратки и пощенските колети по чл.34 се доставят: в пощенските кутии на
получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските служби; в други
звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските
оператори и потребителите. Видно от
чл. 1.1, т. Д от представения договор сключен между „Д.С." ООД и „Б.П."
ЕАД, изпълнителят извършва комплексна услуга „хибридна поща", включваща
изпращане на уведомителни писма и доставка на адресите на потребителите на
територията на цялата страна като непрепоръчани пратки. В заявлението по чл.
410 ГПК, кредиторът-ищец е описал в обстоятелствената част, че длъжникът му
дължи сумата, описана като цена на иска, въз основа на неизпълнено негово
договорно задължение за заплащане на суми по договор за мобилни услуги. Сумата,
посочена в исковата молба като цена на иска, в размер на 304,75 лева, е сума,
дължаща се от длъжника на основание чл. 79 в връзка с чл. 86 от ЗЗД и
представлява сбор от главницата и начислената върху нея мораторна лихва за забава,
предявена в условията на кумулативно обективно съединяване на главен и
акцесорен иск. Въз основа на сключен договор за мобилни услуги Заявка №30308924
от 18.11.2007г., с индивидуален
клиентски номер М00853359 на мобилния оператор, сключен между ответника Л.Д.П.
и „К.Б.М." ЕАД е издадена фактура №********** от дата 25.01.2010г. с
отчетен период 25.12.2009г. - 24.01.2010г., с абонатен №*********, краен срок
за плащане 12.02.2010г. и обща сума за плащане в размер на 237,37 лева. На
основание чл. 86 във вр. с чл. 79 от ЗЗД, върху главницата по посочената
фактура е начислена мораторна лихва за забава в размер на 67,38 лева за период
от 13.02.2010г. - 13.11.2012г. Началният период за начисляване на мораторна
лихва е определен, съгласно Общите условия към договора за предоставяне на
мобилни услуги и разпоредбите на ЗЗД, а именно: денят следващ, посочения като
краен срок за плащане на фактурата. Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуания договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл.20 от Общите
условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по
цени, съгласно действащата ценова листа на Г.. Съгласно чл. 23, месечната цена
за провеждане на разговори се дължи и се заплаща от потребителя ежемесечно,
независимо дали повикванията са осъществени от потребителя лично.По силата на
чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. В този мисъл, обоснован като правен
интерес е и предявеният иск по чл. 86 ЗЗД като размерът му е формиран съгласно
действащите законодателни норми и е индивидуализиран по основание, размер и
период на начисляване на дължимата мораторна лихва за забава. Длъжникът не е
изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК,
както и към предявяване на иска, което обуславя правния интерес на кредитора -
ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Излагат се съображения
за недопустимост и неоснователност на предвявения иск. Ответникът не е уведомен
за сключения договор за цесия. В
сключения между ответника и „К.Б.М.” ЕАД договор липсва уговорка, допускаща
сключване на договор за цесия при неплащане на дължими суми. В нарушение на
Закона за защита на личните данни, ищецът е получил лични данни на ответника. Общите условия и процедура по
заплащане на „К.Б.М.” ЕАД се необвързващи потребителя. Отсъствието на изрично
предвидена правна възможност за корекция на сметките за използвания трафик за
минал период, обуславя извод за неправомерност на предприетата от доставчика
процедура. Договорът за ползване на мобилни услуги и Общите условия по същия
противоречат на Закона за защита на потребителите и по-точно на разпоредбата на
чл.143 от закона. Съставената фактура е неистински документ, липсват данни
същата да е издадена съобразно закона. Прави се и възражение за погасяване на
задължението по давност. Претендират се и сторените по делото разноски.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искът е предявен след успешно
провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от
длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на
чл.415, ал.1 от ГПК.
Предявеният иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл.415 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 и чл.99, ал.1
от ЗЗД.
За успешното провеждане на
установителен иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В случая, същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между „К.Б.М.” ЕАД с търговско име „Г.”
и ответника са налице валидни облигационни отношения по силата на сключен
договор за мобилни услуги. Подлежи на доказване и обстоятелството, че мобилният
оператор се явява изправна страна по договора, изпълнявайки задълженията си да
предостави достъп до далекосъобщителната си мрежа, както и размера на
вземането. Също следва да се установи извършеното прехвърляне на вземането от
„КБМ” ЕАД с търговска марка „Г.” на ищеца, както и уведомяването на ответника
от цедента за извършеното прехвърляне. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на своето
задължение - за погасяване на процесното задължение.
По заявление на ищеца ООД „С.Г.Г.”, ЕИК ****** по ч.гр.д.№4002
по описа на ДРС за 2012г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №442/19.11.2012г. срещу ответника Л.Д.П. за следните суми: : 237,37
лева, представляваща задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги №
М00853359 от 25.07.2009г. съгласно фактура № **********/25.01.2010г.,
прехвърлено на заявителя с договор за цесия от дата 21.03.2011г. от „К.Б.М.”
ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от 237,37 лева, считано от
16.11.2012г. до окончателното изплащане; 67,38 лева, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на главницата за периода от 13.02.2010г. до 13.11.2012г.
и сумата от 169 лв. сторени
съдебно-деловодни разноски. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът Л.П. е възразил и не е оттеглил възражението си.
На 25.01.2010г. „К.Б.М.”
ЕАД е съставило фактура №********** за задължение на ответника в размер на 183,97
лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги и 53,33 лв. -
задължения от предишни периоди. Фактурата е за отчетен период 25.12.2009г. - 24.01.2010г.
На 21.03.2011г.
между „К.Б.М.” ЕАД гр.София и ищцовото дружество е сключен договор за
прехвърляне на вземания – цесия, по силата на който „К.Б.М.” ЕАД гр.София, като
цедент, прехвърля на „С.Г.Г.” ООД, като цесионер, вземания, произтичащи от
договори за мобилни улуги по приложение №1, неразделна част от договора. Съгласно
т.1.6 от договора „Приложение №1” е списък-таблица в електронна форма, съдържащ
информация за договорите и всеки един от
длъжниците. В т.2.1 е уговорено, че
вземанията преминават заедно с принадлежностите и обезпеченията си. В т.5 от
Договора страните уговорили, че цесионерът се смята за изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят. С пълномощно от
21.03.2011г. „К.Б.М.” ЕАД е упълномощило С.Ц. като управител на ищцовото
дружество да извърши от името на упълномощителя уведомяване на длъжниците,
чиито вземания са прехвърление, по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С
удостоверение от 08.01.2013г., издадено
от служител на „К.Б.М.” ЕАД- мениджър на отдел „Контрол на телефонни сметки” и
пълномощник на изпълнителния директор е посочено, че с договора за цесия от
21.03.2011г. е прехвърлено вземането към Л.Д.П., произтичащо от договори за
мобилни услуги и/или апарати на лизинг към 21.03.2011г.
Ищецът е
представил по делото договор от 14.01.2010г. между “С.Г.Г.” ООД като възложител и “Д.С.” ООД в качеството на
изпълнител, по силата на който
възложителят възлага на изпълнителя да му извърши услугата “хибридна поща”. По
делото е представен договор от 18.03.2010 г. между “Д.С.” ООД и “Б.П.” ЕАД,
по силата на който първият възлага на втория извършването на комплексна
услуга “хибридна поща”. По делото е представено и удостоверение без посочена дата, издадено от „Д.С.” ООД
за изпращането на уведомително писмо с автор „С.Г. Г.” ООД до Л.Д.П. на 30.05.2012г.
На първо място съдът
приема, че ищецът не доказва вземане по договор за мобилни услуги. По делото ищецът
е представил пет сключени между „К.Б.М.” ЕАД гр.София и ответника Л.П. договори
за мобилни услуги, като нито един от тях не е от дата 25.07.2009г. Видно от
представената фактура по-голяма част от главното задължение се формира от
неустойка за прекратен договор. Ищецът следваше освен договора, да представи и доказателства
за предсрочното му прекратяване, при което съдът да прецени изобщо възникнало
ли е, от кога и в какъв размер вземане
за неустойка. По отношение главното задължение
за предоставени услуги, ищецът не представя доказателства нито за обема на тези
услуги, нито за цената им. Макар по делото да е представена ценова оферта /л.34
по делото/, не се установява ответникът да е предпочел именно нея при
сключването на договор. По отношение на вземането за предходен период, посочено
във фактурата, също не може да се установи, че то произтича именно от
договорната връзка, по която се търси изпълнение, а не по друго правоотношение,
макар и със същия предмет. При тези доводи
още по малка е възможността на съда да определя размера на законна лихва,
доколкото нито може да се определи момента на забавата, нито размера на главното задължение.
На следващо място
ищецът не доказва и твърдяния факт, че е придобил вземането на “К.Б.М.” ЕАД към
ответника. По делото не е представено приложение №1, представляващо списък
таблица с информация за вземанията по договора. Представеното по делото удостоверение, издадено от “К.Б.М.” ЕАД,
че по силата на договора за цесия е
прехвърлено и вземането към ответника не може да замести Приложение №1, което
както страните по договора за цесия са се споразумели е неразделна част от
договора. Освен това удостоверението е съставено на 08.01.2013г., т.е. много
по-късно от датата на сключване на договора за цесия и малко преди подаване на
исковата молба в съда, поради което съдът счита, че същото е съставено
единствено за нуждите на настоящия процес.
Ищецът също така не
е ангажирал и доказателства за валидното съобщаване на договора за цесия на
длъжника. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №123/24.06.2009 г.
по търговско дело №12/2009 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС относно поставения
въпрос може ли да се счете, че получаването на препис от исковата молба и
приложеното към нея уведомление за цесията представлява надлежно съобщаване на
цесията на длъжника, е прието, че доколкото изхожда от новия кредитор
/цесионера/ подадената искова молба за присъждане на прехвърленото вземане няма
характер на съобщение за самото прехвърляне, т.е. същата не представлява уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД и
няма за последица действието на цесията спрямо длъжника. Не може да бъде прието
за редовно уведомяване представеното удостоверение, разписано от трето лице –
ООД „Д.С.”, в което е записано, че било изпратено уведомително писмо до ответника
Л.П. в изпълнение чл.99 от ЗЗД, чл.5 от сключения договор за цесия и
нот.заверено пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера да уведоми
длъжниците за сключения договор за цесия. По делото не е представено и уведомителното
писмо, изпратено до ответника. Няма доказателства за настъпило и в хода на
процеса уведомяване от цедента ЕАД „КБМ” до длъжника.
Ищецът комуто е
възложена доказателствената тежест не установи
фактите, от които черпи своята претенция за плащане на вземането по договор за
мобилни услуги, прехвърлено чрез договор за цесия, при което искът се явява
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Поради
неоснователността на предявения иск не се следват на ищеца и сторените от него
разноски по водене на делото. В резултат от изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 200
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ООД „С.Г.Г.”, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.********, представлявано от С.И.Ц. срещу Л.Д.П. с ЕГН ********** *** иск за
установяване съществуването на парично вземане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №442/19.11.2012г., издадена по ч.гр.д.№4002/2012г.
по описа на ДРС за следните суми: 237,37 лева, представляваща задължение по
договор за предоставяне на мобилни услуги № М00853359 от 25.07.2009г. съгласно
фактура № **********/25.01.2010г., прехвърлено на заявителя с договор за цесия
от дата 21.03.2011г. от „К.Б.М.” ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от
237,37 лева, считано от 16.11.2012г. до окончателното изплащане; 67,38 лева,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от
13.02.2010г. до 13.11.2012г.
ОСЪЖДА ООД
„С.Г.Г.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.******,
представлявано от С.И.Ц. да заплати на Л.Д.П. с ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 200 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: