Р Е Ш Е Н И Е № 278
гр.Кюстендил, 16.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 290 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – гр.София,
представлявана от директора Ч.К.,
е подала касационна жалба срещу решение № 30 от
10.07.2021г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 20211520200551/2021г., с което
е отменено Наказателно постановление №
42-0001041/12.04.2021г. Релевирани
са касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се
правните изводи на въззивния съд за
допуснати съществени нарушения на изискванията относно съдържанието на АУАН и
на НП. По същество се твърди, че е
налице съставомерно деяние, което се явява безспорно доказано и правилно
квалифицирано като нарушение по чл.99, предл.4 от ЗАв.Пр. във вр.
с чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на друго за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответната страна “Д.” ООД ***,
не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря
на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за основателна.
Предмет на въззивно оспорване е
Наказателно постановление № 42-0001041 от
12.04.2021год., издадено от директора на
РА “Автомобилна администрация” - гр. София, с което на “Д.” ООД ***, за нарушение по чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари /Наредбата/, на основание чл.99, предл.4
от Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв.
Административнонаказателната отговорност на “Д.” ООД е
ангажирана за това, че на 24.03.2021год.
в
сградата на ОО “АА” - Кюстендил, е установено, че дружеството като превозвач по смисъла на Наредба № 11/2002г., притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари
/лиценз на Общността/ с № 13831/27.08.2015г., не е изпълнил задължението си до 1 март на
2021г. да върне разрешително с №
0000851, получено с резервация 48SZDW81 на
28.09.2020г., което е видно от Справка в системата за резервации на
разрешителни за международен превоз на товари на ИА „АА“- гр. София.
За деянието е съставен АУАН № 288497/24.03.2021г., в
който същото е описано по идентичен начин. Към административнонаказателната преписка са приложени
посочените в акта и НП документи - Разрешително с №
0000851/28.09.2020г. за
международен превоз на товари, валидно за 2020г. и Справка за стари невърнати
разрешителни към 02.03.2021г., издадено
от ИА “Автомобилна администрация”, в която е отразено
процесното разрешително.
В производството пред районния съд е
разпитан свидетелят по акта, който с
показанията си потвърждава обстоятелствата в същия. Съдът
е приел и обясненията на управителя на търговското дружество Владица Десподов,
който не оспорва извършването на нарушението.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал изводи за наличие на съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в пороци във формата на АУАН и НП – не са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, поради което
предявеното обвинение е неясно и е невъзможна съдебната проверка за
законосъобразност, както и за спазване на срока по чл.34 от ЗАНН. По същество
съдът приема, че административното нарушение не е доказано, доколкото не е
установена категорията на процесното разрешително и дали същото попада сред
посочените в чл.25 от Наредбата. С горните мотиви, оспореното НП е отменено
като незаконосъобразно.
Административният
съд, проверявайки обжалваното решение според
критериите по чл.218, ал.2 от АПК, констатира, че е допустим и валиден
съдебен акт, постановен по допустима въззивна жалба от компетентен съд в
надлежен състав. Осъществявайки проверка относно съответствието на оспореното
решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в
жалбата пороци, сочещи на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК,
съдът счита следното:
Решението на въззивния съд е неправилно, поради което и на осн. чл.222, ал.1 от АПК следва да се
отмени и да се постанови решение по съществото на спора с потвърждаване на
наказателното постановление. Решаващите
правни изводи за незаконосъобразност на НП са в противоречие с доказателствата
по делото и приложимите правни норми на
специалния закон и на
ЗАНН.
Както се посочи, за да отмени НП съдът е приел наличие
на пороци във формата на АУАН и НП, съставляващи съществени процесуални
нарушения, а именно липсващи дата и място на извършване на релевираното деяние,
както и недоказаност на същото. Горните
доводи са необосновани с оглед съдържанието на акта и наказателното
постановление и на събраните доказателствени средства, и са неправилни
с оглед относимите разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съотв.
на чл.99 от ЗАвПр. Вр. с чл.25 от наредба № 1182002г.
Нарушителят е
привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.99, предл.4 от ЗАвПр
– санкционна норма, предвиждаща административно наказание за лице, което наруши реда за отчитане на разрешителните за
извършване на превоз на пътници и товари, който ред е регламентиран в чл.25 от специалната
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, според който получените разрешителни по реда на раздели III и V за
съответната календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на
следващата календарна година.
В случая от съдържанието АУАН и НП е видно, че 24.03.2021г. в сградата на ОО “АА” - Кюстендил, е установено, че дружеството като превозвач, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари, не е изпълнил задължението си до 1 март на 2021г. да върне разрешително с № 0000851, получено с резервация 48SZDW81 на 28.09.2020г. От горното следва, че описанието на административното нарушение е надлежно и в съответствие с нормативно установените реквизити по чл.42, т.3 и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а обратните доводите в оспореното решение са неправилни. Както в АУАН, така и в НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, а именно на 24.03.2021г. в сградата на ОО „АА“ - Кюстендил. Релевираното административно нарушение е под формата на бездействие – неизпълнение на нормативно установено задължение за отчитане /връщане/ на издадено разрешително за международен превоз на товари. Крайната дата за изпълнение на процесното задължение е 01.03.2021год., след която бездействието на превозвача съставлява административно нарушение по чл.99, предл.4 от ЗАвПр вр. с чл.25 от Наредба № 11/2002г. Следователно изпълнителното деяние е бездействие, продължило и към датата когато е установено на 24.03.2021г., поради което последната правилно е приета за дата на извършването му, а определен спрямо нея, срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е спазен. Мястото на нарушението е Областният отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, където е дължимо отчитането /връщането/ на процесното разрешително. Посочените данни са достатъчни за описание на деянието с обективните му признаци като нарушение на по чл.25 от Наредба № 11/2002г. на МТС, съставомерно по текста на чл.99, предл.4 от ЗАвПр. Предявеното обвинението е ясно и безпротиворечиво, осигуряващо защитата на нарушителя и съдебната проверка за законосъобразност на НП. Неправилната преценка на първата съдебна инстанция съгласно гореизложеното, сочи осъществяване на касационното основание за отмяна на съдебното решение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Необосновани и незаконосъобразни са правните изводи в оспореното решение по съществото на спора за недоказаност на административното нарушение. От описанието на същото и от събраните писмени и гласни доказателствени средства е установено по безспорен начин, че процесното разрешително за превоз е получено с резервация 48SZDW81 на 28.09.2020г., т.е. касае се за резервирано разрешително, изд. по реда на раздел ІІІ от Наредба № 11/2002г. От горното следва, че за превозвача е възникнало задължението по чл.25 от Наредба № 11/2002г. да го отчете в нормативно предвидения срок за това, а неизпълението на визираното задължение е съставомерно деяние, наказуемо на основание чл.99, предл.4 от ЗАвПр. с имуществена санкция в установения от законодателя размер.
Предвид изложеното касационната инстанция счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно, а решението на районния съд за отмяната му – за неправилно. Дължимо е решение при усл. на чл.222, ал.1 от АПК за отмяна на оспорения съдебен акт и произнасяне по съществото на спора за потвърждаване на наказателното постановление.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 30 от
10.07.2021г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 20211520200551/2021г. и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0001041 от 12.04.2021год., издадено от директора на РА “Автомобилна
администрация” - гр. София, с което на “Д.”
ООД ***, е наложена имуществена санкция
в размер на 2000,00лв. на основание чл.99, предл.4 от Закона за автомобилните
превози във вр. с чл.25
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.