Р Е Ш Е Н И Е № 858
гр.
Пещера, 06.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пещерският районен съд,четвърти граждански състав, в открито заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАСКА ПАВЛОВА
При секретаря Е. М., като
разгледа докладваното от съдията Павлова гр. дело №
1287 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ,във вр. с чл. 225 от КТ и чл. 86
от ЗЗД, от С.В.Б., ЕГН **********,***,чрез адв. П.П., против „ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С
УВРЕЖДАНИЯ“ гp.Пещера,ул.“Сокола“№1.
Ищцата твърди, че от 13.10.2015г. е заемала
длъжността Директор на Дневен център за деца и младежи с увреждания (за
краткост ДЦДМУ) в гр.Пещера. По това време тази социална услуга се управлявала
от Кмета на община Пещера, съгласно чл.18а, ал.1 от ЗСП. По тази причина
трудовият договор на ищцата бил сключен с общината. Със заповед
№544/27.06.2016г. на Кмета на община Пещера, на Б. било възложено, наред със
задълженията й на Директор на ДЦДМУ да изпълнява и функциите на Директор на
друга услуга - Дневен център за възрастни хора с увреждания (за краткост
ДЦВХУ).В изпълнение на заповедта последната започнала да изпълнява и
нововъзложените й функции. През следващия месец, на основание чл.18а, ал.3 от ЗСП, Кметът на община Пещера възложил управлението и на двете услуги на
Фондация „Социални практики в общността“ с Булстат *********, седалище и адрес
на управление: гр.Пазарджик, ул.„Хан Кубрат“№6, ет.5, aп.24, с председател д-р З.
М. А.. В следствие на това възлагане, трудовият договор на Б. като директор на
ДЦДМУ бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие,
считано от 31.07.2016г. С трудов договор №031/29.07.2016г., сключен с
фондацията, считано от 01.08.2016г. Б. била назначена отново за директор на
ДЦДМУ гр.Пещера, на пълно работно време - 8 часа, при основно трудово
възнагарждение от 862лв., и допълнително възнаграждение от 0.6% за всяка година
трудов стаж по специалността.
Устно й било указано, че успоредно със
задълженията си на Директор на ДЦДМУ, същата следва да продължава да изпълнява,
както досега, и функциите на Директор на другата услуга ДЦВХУ (или ДЦПЛУ -
дневен център за пълнолетни лица с увреждания, което е другото наименование на
услугата ДЦВХУ). Ищцата се съгласила с
тези указания и продължила, както дотогава, да изпълнява и функциите на
Директор на ДЦВХУ/ДЦПЛУ. Трудов договор за тази втора длъжност с нея не бил
сключван. С допълнително споразумение от 29.12.2017г. към ТД №031/29.07.201бг.
било постигнато споразумение за увеличение на трудовото възнаграждение на Б. от
862лв. на 950лв., като други изменения по трудовото правоотношение не били
договорени. В началото на м.08.2018г. в кабинета на Б. влязла председателят на
Фондацията д-р А., която наредила на Б. да подаде заявление за освобождаването
й като директор на ДЦВХУ/ДЦПЛУ. В тази ситуация на силен стрес, последната
изпълнила даденото й нареждане и изготвила заявление с искане да бъде
осовободена като директор на ДЦВХУ/ДЦПЛУ, като смятала, че по този начин, ще
остане да изпълнява само основните си задължения на Директор на ДЦДМУ, за която
длъжност бил сключен трудовият й договор. Впоследствие, д-р А., приканила Б. да
си отиде вкъщи. Когато се прибрала и се успокоила у ищцата се появило
съменение, че последващото поведение на д-р А. всъщност подсказва, че
фондацията възнамерявала да прекрати и трудовият договор на Б., който е за
длъжността директор на ДЦДМУ. Същата веднага подготвила и изпратила до
председателя на фондацията заявление, с което оттегля подаденото по-рано
заявление за освобождаването й от длъжност Директор на ДЦВХУ/ДЦПЛУ. Това второ
заявление било връчено на д-р А. в същия ден - на 08.08.2018г., чрез куриерска
пратка с обратна разписка. Въпреки това на следващия ден - 09.08.2018г., на
ищцата била връчена Заповед
№009/08.08.2018г., издадена от д-р А., за прекратяване на трудовия й договор
като Директор на ДУПЛУ Пещера.
При извършена от Б. справка в НАП за
актуалното състояние на трудовите й договори се оказало, че работодателят е
декларирал, че трудовият договор е бил прекратен на 08.08.2018г., въпреки, че
горната заповед й била връчена един ден по-късно - на 09.08.2018г. Същата дата
на прекратяване на трудовия договор била нанесена и в трудовата книжка на ищцата.
След прекратяване на трудовото правоотношение Б. останала без работа и доходи.
Счита, че така извършено, прекратяването
на трудовия договор на ищцата С.Б. е незаконно, поради което го оспорва като
твърди , че единственият трудов договор,
който е бил сключен със С.Б. е ТД №031/29.07.2016г. По силата на същия тя е
заела длъжността „Директор на социална услуга“ в ДЦДМУ. Следователно трудовото
правоотношение е възникнало между нея и ДЦДМУ. Друг трудов договор, по силата
на който, да възникне трудово правоотношение между нея и ДЦВХУ/ДЦПЛУ не е бил
сключван. При това положение заповед №009/08.08.2018г., с която се прекратява
трудовото правоотношение на Б. с ДЦВХУ /ДЦПЛУ на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ била незаконосъобразна.
Твърди , че липсва съгласие по смисъла
на чл.325, ал.1, т.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата
и ДЦВХУ/ДЦПЛУ. Твърди, че заявлението на Б., отправено
към д-р З. А. е за освобождаването й като Директор на ДЦВХУ/ДЦПЛУ (а не на
ДЦДМУ). При липсата на трудов договор с ДЦВХУ/ДЦПЛУ, заявлението й следва да се
схваща като такова за освобождаването й от функциите на директор на тази
услуга, които са й били възложени устно, а не като предложение за прекратяване
на единствено съществуващия трудов договор с другата услуга - ДЦДМУ.
За прекратяването на трудовото правоотношение
между нея и ДЦДМУ, нито имало предложение, нито - приемане на такова предложение,
за да се счита, че е било постигнато съгласие за прекратяването му.
Твърди и че предложението е било
направено под натиск и освобождаването от функциите й на директор в ДЦВХУ/ДЦПЛУ
не е била нейната действителна воля. Също така заявлението й е било оттеглено
своевременно, поради което липсва изявление от нейна страна, обективиращо
съгласие за прекратяване на трудово правоотношение. Твърди и че заявлението й
не е било прието легитимно от фондацията, като орган по чл.61, ал.2 от КТ. Това
е така защото съгласно вписаните в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, орган
на управление на фондацията е настоятелство, състоящо се от три лица: З. А., Г.
Н. и Димитрийка Пеева. Заповед №009/08.08.2018г,, обективираща приемането на
твърдяното предложение за прекратяване на трудово правоотношение, е подписана
само от едно от тези три лица - д-р З. А.. Твърди и че невярно е посочено, че трудовият
договор е бил прекратен според работодателя на 08.08.2018г., но към този момент
дори да имало предложение за това от служителя, то приемането на това
предложение не е било достигнало обратно от работодателя до служителя, тъй като
заповед №009/08.08.2018г. е била връчена на Б. едва на 09.08.2018г.
Следователно към 08.08.2018г., която дата в трудовата книжка и в НАП е посочена
от фондацията като дата на прекратяване на договора, липсва съгласие между
страните за прекратяване на ТД или за освобождаване от функции.
След прекратяване на трудовото
правоотношение С.Б. останала без работа и доходи, като последният месец,
предхождащ месеца на прекратяването, в който ищцата е имала отработен пълен
работен месец е месец юни 2018г. Начисленото й БТВ за този месец възлиза на
950.00лв.
За период от 6 месеца, считано от датата
на прекратяване на трудовото правоотношение - 09.08.2018г. до 09.02.2019г.,
работодателят й дължи обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ в размер на 5 700 лв.,
заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Иска от съда - да се признае прекратяването на трудовия договор на С.В.Б.
за незаконно и отмени Заповед № 009/08.08.2018г. на председателя Фондация
"Социални практики в общността"; да възстанови ищцата на предишната
работа- директор в социална услуга в ДЦДМУ гр. Пещера; да се осъди ответника да
й заплати обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за оставане без работа за период от
6 месеца, в размер на 5 700.00лв., заедно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното му изплащане,както и да се присъдят
направените деловодни разноски.Претендира разноските по делото сторени за
адвокатски хонорар. Ангажира доказателства.
На основание чл. 242 ,ал.1 от КТ иска
предварително изпълнение на решението в частта по иска по чл. 225 ал.1 от КТ.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Дневен център за деца и младежи с увреждания
гр.Пещера, въпреки че съобщението е връчено на Директора М. Р..
С
Определение №25/16.01.2019г. съдът е прекратил делото, като е приел,че искът е предявен
срещу ненадлежен ответник. С Определение №11/05.03.2019г. постановено по в.гр.д.№123/2019г. по описа на
ОС Пазарджик, е отменено определението на районния съд, като са дадени указания
за продължаване на съдопоризводствените действия. В мотивите на горната
инстанция е прието, че Дневен център за деца
и младежи с увреждания гр. Пещера е надлежен ответник по делото съоразно
разпоредбата на чл.61 ал.2 от КТ във вр. чл. 18 а ал.2 от ЗСП. Прието е също
така , че Община Пещера не е ответник по делото, предвид извода, че не е
работодател на ищцата.
Извън срока за отговор и преди първото
по делото заседание е депозирано становище/л.127/ от ответника по делото/
Дневен център за деца и младежи с увреждания – Пещера ДЦДМУ, представляван от Директора М. Р./, с
искане за конституиране на трето лице помагач в лицето на Кмета на Община
Пещера и Фондация „Социални практики в общността“. Изразено е становище за
неоснователност на исковете и са
направени доказателствени искания.
Преди първото по делото заседание е
депозирана и молба от Фондация „Социални практики в общността“- гр. Пазарджик,
с искане да бъде конституирана ката трето лице помагач на страната на ответника
по реда на чл. 218 от ГПК/ встъпване/.
С Определение от открито съдебно
заседание от дата 27.03.2019г. съдът е оставил без уважение искането за
привличане на трето лице - помагач на страната на ответника и не е допуснал до участие в производството Фондация
„Социални практики в общността“- гр. Пазарджик. Определението е потвърдено с Определение
№ 316/25.06.2019г. по в.ч.гр.д.№373/2019г.по описа на ОС Пазарджик.
В първото по делото заседание се явява
ищцата С.Б., заедно с адв. Пр. П. и поддържа подадената искова молба и
направените доказателствени искания.
В първото по делото заседание ответника се
представлява от Директора М. Р. и адв. Ив. П.. Пледират за отхвърлане на
исковете, правят доказателствени искания.
В предоставения от съда срок страните са
депозирали писмени защити.
От приетите по делото писмени и гласни
доказателства, се установява следното:
От приетото Споразумение №
156/13.10.2015г. сключено между ищцата Б. ***, е видно, че първата е била
назначена за Директор на ДЦДМУ Пещера , като видно от Заповед №
544/27.06.2016г. на Кмета на Община Пещера на ищцата е било възложено освен
като Директор на ДЦДМУ, да изпълнява и длъжността Директор ДЦВХУ Пещера.
Приет е по делото Договор №
330/01.07.2016 година, видно от който Община Пещера чрез Кмета е възложила на
Фондация „Социални практики в общността“ управлението на социални услуги
отнасящи се за – Център за настаняване от семеен тип за деца/ младежи без
увреждания, Дневен център за деца и младежи с увреждания и Дневен център за
възрастни хора с увреждания. Управлението включва организирането и предоставянето
на социалните услуги.
От приетото по делото - заявление от ищцата
от дата 20.07.2016г., Трудов договор №031/29.07.2016г. и длъжностна
характеристика от 01.08.2016г. , се установява , че ищцата Б. е била назначена
със срок на изпитване от 6 месеца на
безсрочен трудов договор на длъжността „Директор в социална услуга“ с място на
работа – Дневен център за деца и младежи с увреждания – гр. Пещера, на пълно
работно време от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение от 862,00
лева, считано от 01.08.2016 година. Трудовият договор е сключен с Фондация
„Социални практики в общността“, представялвана Председателя на фондацията д-р
Зл. А.. Длъжността е посочена с код по НКПД 13447001.
Приета е по делото Служебна бележка
№13/01.08.2016г. за проведен начален инструктаж на ищцата като Директор на
Дневен център за деца и младежи с увреждания – гр. Пещера.
Видно от приетите по делото Заповеди за
ползване на платен годишен отпуск по чл.155 от КТ, за периода от м.септември на
2016 година до декември на 2016 година / л.174-175/, на ищцата й е бил
разрешаван ползването на платен годишен отпуск в качеството й на Директор на
ДЦДМУ и ДЦВХУ.
Приета е
длъжностна характеристика на Директор на Дневен център за деца пълнолетни
лица с уверждания./ДЦПЛУ/, подписана на 05.06.2017 г., в която обаче не се сочи
името на лицето, което я е подписало.
Видно от приетите по делото Заповеди за
ползване на платен годишен отпуск по чл.155 от КТ, за периода 2017-2018г. / л.158-160,164-167/,
на ищцата й е бил разрешаван ползването на платен годишен отпуск в качеството й
на Директор на ДЦПЛУ. Същата е била замествана през периода от М. Р. като
Директор на ДЦДМУ.
Прието е по делото Заявление от ищцата с вх. № 001/07.08.2019г. за
освобождаването й от длъжността – Директор на Дневен център за пълнолетни лица
с увреждания по лични причини, считано от 08.08.2018г., с поставена резолюция
„Да“.
Прието е по делото Заявление от ищцата с
вх. №002/08.08.2018 година, с което оттегля подадено преди това заявление за освобождаването й от длъжността – Директор
на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания. Върху заявлението е поставена
резолюция „Не“ от дата 08.08.2018г.
Приета
е по делото обратна разписка, от която се установява, че ищцата е изпратила
писмо с куриер до Фондация „Социални практики в общността“ на 08.08.2018г. и
същото е било получено от Председателя А. на 08.08.2018г.
Приета е по делото Заповед №
009/08.08.2018г. на основание чл. 08.08.2018г., с която е прекратен по взаимно
съгласие на основание чл. 325 ал.1 т.1
от КТ трудовия договор на С.В.Б. от Фондация „Сциални практики в общността“ за
длъжност Директор социални услуги в общността с поделение ДЦПЛУ Пещера, като
заповедта е връчена на ищцата на 09.08.2018г.
Приета е по делото извадка от книга за
входящ регистър като за 2018 година под номер 009 от 08.08.2018 година е посочена
Заповед за прекратяване на трудов договор със С.Б..
Прието е по делото Споразумение към
трудов договор № 031/29.07.2016г. от 29.12.2017 г. с изменение на основното
месечно възнаграждение от 862,00 лева на 950,00 лева считано от 01.01.2018г.
без промяна на другите елементи от трудовия договор.
Приета е по делото заверен препис от
трудова книжка на ищцата Б.,от която се установява на стр. 14 , че ищцата е
била назначена на длъжността Директор на
ДЦДМУ с код 13447001 на 13.10.2015г. като трудовото правоотношение е било
прекратено на 01.08.2016г. На стр. 16 от трудовата книжка е посочено, че е
назначена на 01.08.2016г. на длъжността Директор в социална услуга – ДЦДМУ Пещера
при работодател Фондация СПО – Пазарджик с код КИД 9499 и НКИД 1344-7001 с
основно възнаграждение 862,00 лева. На стр.18 е посочено, че основното трудово
възнаграждение от 01.01.2018г. е в размер на
950,00 лева с код 9499 НКИД
1344-7001 на длъжност Директор в ДЦВХУ
отново с работодател Фондация СПО до 08.08.2018г. , като е поставен правоъгълен печат за
прослужено време от 01.08.2016г. до 08.08.2018г. две години и седем дни. По
–нататък липсват отбелязвания на трудови договори.
Видно от приетата по делото справка от НАП
по личната партида на ищцата Б. е посочено прекратен трудов договор с
Фондация социални практики в общността от 29.07.2016г. до 08.08.2018г. с код по КИД 9499 и код по НКИД 13447001.
От приетото по делото писмо от Община
Пещера изх.№11-01-29#1/22.03.2019г.,
с която сочат, че в момента длъжността
директор на ДЦДМУ се заема от М. Р..
Приет е по делото сигнал до Дирекция
„Инспекция по труда“-гр.Пазарджик, подаден от ищцата Б., с посочено основание прекратеното й трудово
правоотношение като е приложила писмени документи. От Дирекция „Инспекция по
труда“-гр.Пазарджик са изготвили отговор до ищцата с изх. №18089257/28.08.2018г., с който я уведомяват,
че има право да оспори законността на
уволението пред съда по чл. 344 от КТ. Както и че е съставен Протокл ПР №1829088/27.08.2018г. за извършена
проверка като са дадени предписания на Фондация „Социални практики в
общността“, за запознаване на
работниците с правилника за вътрешния трудов ред, документиране на проведен
инструктаж, провеждане на първоначални и периодични инструктажи на работниците.
Приети са по делото трудови договори
следващи оспорваната уволнителна заповед, от които се установява, че ищцата е
работила по други трудови правоотношения след прекратяване на трудовия договор с
Фондацията.
За изясняване на спора от фактическа
страна беше изслушана съдебно икономическа експретиза, която даде заключение
прието и неоспорено от страните в о.с.з., че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата преди уволнението е в размер на 961,40 лева, като
размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ, за шест месеца е в размер на
5768,40 лева. По делото беше допусната и допълнителна задача към експерта, във
връзка с последващите трудови договори сключени от ищцата при други
работодатели и размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ. Заключението ,
прието и неоспорено от страните в о.с.з., сочи че в периода от 09.08.2018 година
до 07.10.2018г. обезщетението е в размер на 1891,79 лева, от 24.10.2018г. до
31.10.2018г. е в размер на 248,10 лева, и за периода от 01.11.2018г. до
09.02.2019 година в размер на 788,76 лева. Експертът Цв.К. уточни в съдебно заседание, че за периода от
08.10.2018г. до 23.10.2018г. не следва да се дължи обезщетение тъй като ищцата
е работила по трудово правоотношение като възнаграждението й е било в по-голям
размер от това, което е взимала по ТПО, прекратено с оспорваната заповед. Ето защо общия размер на обезщетението по чл.
225 ал. 1 от КТ за периода от 09.08.2018 година до 09.02.2019 година / шест
месеца/ е в размер на 2928,65лева.
По делото са разпитани свидетелите Екатерина Б. – дъщеря на ищцата, Мими
Драгомирова –позната на ищцата, и Елена Ламбова –служител в ДЦВХУ.
Свидетелката Ек. Б. установи, че един
ден майка й се прибрала по –рано от работа и казала, че била уволнена. Твърди,
че ищцата не е имала намерение да напуска работа, тъй като двете деца в
семейството са студенти и имали нужда от средства. Знаела, че ищцата е директор
на Център за деца с увреждания, но била и директор на Центъра за възрастни хора.
Двата центъра се помещавали в една сграда. Твърди, че оттогава майка не е била
допускана до работа, дори й взели ключовете. Колеги й се обаждали, че нямала
право да влезе, не са я допускали въобще до центъра за деца с увреждания.
Св. М. Драгомирова депозира показания,
че познавала ищцата по повод молба на същата свидетелка да бъде настанена майка
й в дома за възрастни хора. Свидетелката следвало да замине за Италия. Тогава
директор била ищцата. Ищцата била подготвила документите на майката на
свидетелката, поддържали контакт по телефона с нея, като в един момент й
съобщила, че е освободена от длъжността. Депозира показания, че знаела
че ищцата е директор на децата, но изпълнявала длъжността и за възрастните
хора.
Св. Ламбова депозира показания, че
ищцата заемала длъжност директор на дневния център за възрастни хора с
увреждания. Преди била директор на дневния център за деца с увреждания. Едно
година била директор и на двата центъра. Твърди, че назначили Р. за директор на
ДЦДМУ, а след това Б. на ДЦВХУ. Социалната услуга се управлявала от Фондация социални практики в общността от
2016г.Твърди, че един ден г-жа А. събрала целия колектив и казала, че Б. няма
да е директро,т.к. имала други планове, като г-жа Р. щяла временно да я замества, като Б. благодарила на
колегите си за съвместната работа. Твърди, че първоначално ищцата Б. била
директора на центъра за младежи. Документи не била виждала. Твърди, че двата
центъра се намират в една сграда, имат общ двор, различни входове, топла
връзка.
Съдът преценява показанията на
свидетелите, съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни
по делото , като се има предвид и възможната тяхна заинтересованост.
Съдът намира, че са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, във връзка с
чл.225 ал.1 от КТ.
По обективно съединените искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
Ищцата твърди, че заповедта е
незаконосъобразна,т.к. длъжността за която е уволнена, не е имала сключен
трудов договор, а от длъжността която е заемала, не е уволнена, както и че
молбата за прекратяване на трудовия договор е била оттеглена и е депозирана под
заплаха.
Ответникът следва да докаже, че заповедта
е законосъобразна.
От приетите по делото доказателства се
установява, че ищцата е подала документи за конкретна длъжност и е била
назначена на 29.07.2016г. именно на
длъжността- Директор в социална услуга с
поделение – Дневен център за деца и младежи с увреждания – гр. Пещера. С
последващото споразумение от 29.12.2017 година е изменено единствено и само основното
трудово възнаграждение на ищцата, но не и мястото й на работа, нито длъжността.
Ето защо няма основание да се счита, че същата е заемала друга длъжност освен
тази на Директор на Дневен център за деца и младежи с увреждания. Фактът, че е съвместявала във
времето и двете длъжности, в случая е ирелевантен предвид формалния характер на
трудовия договор- писмена форма, като последващи изменения, за да имат
действие, следва да бъдат именно в тази писмена форма. Устните разпореждания са
без правна стойност. По делото липсва трудов договор, по силата на който ищцата
да е заемала длъжността – Директор в социална услуга с поделение Дневен център
за пълнолетни лица с увреждания. В тежест на ответника е да докаже
законосъобразността на оспорваната заповед, което не беше сторено.
Подаденото заявление за прекратяване на
трудовото й правоотношение на 07.08.2018 година с посочено основание „лични
мотиви“ е за прекратяване на правоотношение за дължността директор на Дневен
център за пълнолетни лица с увреждания. Със Заповедта за уволнение се прекратяване
трудовото правоотношение на ищцата за длъжност Директор на
Дневен център за пълнолетни лица с увреждания.
Ето защо искът е основателен , тъй ищцата е уволнена от длъжност, която
не е заемала(с определение № 137/18.12.2008 г. по гр.д. № 4776/2008 г., ІІ ГО
на ВКС не допуска касационно обжалване на въззивно решение, с което е уважен
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с което е било прието за незаконосъобразно
уволнението извършено от длъжност, която не е заемана от работника).
От приетата по делото длъжностна
характеристика е видно, че за длъжността Директор на ДЦДМУ и ДЦВХУ, която
ищцата е подписала, директорът следва
ръководи, организира, координира и контролира изпълнението на основните
и специфичните дейности в социалните
услуги, организира разработването и реализацията на програми, свързани с
дейността на центъра и потребителите на услугата. В основните трудови задачи и
задължения характеризиращи длъжността са възложени – организира и ръководи и
контролира цялостната дейност на Дневните центрове за хора с увреждания,
наричан за краткост Центъра, в съгласие
с концепцията на Председателя на
Фондацията, организира и провежда екипни срещи, изготвя и утвърждава графика на
персонала, ръководи административно
персонала, планира дейностите по предлаганите услуги в краткосрочен и
дългосрочен план, изготвя правилник за вътрешния ред в Центъра, говори от името на Фондацията и ДЦВХУ само
ако е упълномощен за това. Сред личните качества които следва да притежава,
лицето заемащо длъжността са ръководни умения, аналитични умения, социална
компетентност, и др.
По делото е приета длъжностна
характеристика на Директор на ДЦПЛУ, която обаче има само подпис без имена, и в
която е предвидено, че директорът организира и предоставя социални услуги за
пълнолетни лица с
увреждания,структурното звено където се намира е именно и само – ДЦПЛУ , спазва
изискванията за безопасни и здравословни условия на труд,контролира ежедневните
дейности по хранене, обличане, къпане и др.
и работи за развитието на житейските умения на възрастните потребители
на услугата,говори от името на фондацията и центъра само ако е упълномощен.Към личните
качества на лицето заемащо длъжността е поставено като изискване способност за
работа самостоятелно и в екип, умение за планиране, писмено изразяване на
становища, и др.
Данни, че двата центъра се представляват
от лица, назначени на длъжността
директор, се съдържа и в споразумението от 2015 година, когато на ищцата й е
било възложено да извършва дейност и като директор на ДЦВХУ. Видно от
Методиката за определяне длъжностите на персонала в специализираните институции
и социалните услуги в общността, утвърдена със Заповед № РД 01-864/30.10.2012г.
на Министъра на труда и социалната политика, е предвидено, че с методиката се определят минималните
изисквания за структурата на специализираните институции и социалните услуги в
общността. Предвидено е че във всяка институция или социална услуга следва да
има длъжности, необходими за нейното функциониране и такива, които са
препоръчителни и общи. Дадени са длъжностите и за двете социални услуги – за
деца с увреждания и за възрастни хора с увреждания, като и за двете са предвидени
като необходима длъжност - директор / ръководител, съгласно Приложение №1 и Приложение №1 А. В методиката е предвидено
и че е допустимо при повече социални услуги на териотрията на една община,
някои от тях може да имат общ ръководител.
Предвид на изложеното по-горе настоящият
съдебен състав намира за основателен предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
По делото не се събраха доказателства,
върху ищцата да е упражнено насилие,заплаха, или друго действие което да
опорочава волята й, така щото да я „мотивират“ да вземе решение за прекратяване
на трудовото си правоотношение, поради
което съдът не разглежда доводът на ищцата, че под натиск е написала молбата за
освобождаването й от длъжност, тъй като намира същият за недоказан. В този
смисъл са и показанията на св. Ламбова, която депозира показания, че ищцата
била на срещата и благодарила на колегите си.
По отношение на довода, че е оттеглено
заявеното съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, то следва да се
има предвид следното -съгласно чл. 325 ал.1 т. 1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, изразено писмено следва
страната, към която е отправено предложението, след като го узнае да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването
му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Оттегляне на
предложението има когато също пристигне преди или най-късно едновременно
с предложението. Видно от приетите по делото доказателства, предложението е
направено на 07.08.2018г., като оттогава тече 7-дневния срок за приемането му
от работодателя, като това следва да стане писмено. Върху молбата е поставена резолюция „Да“ от
работодателя. Оттеглянето на
предложението е от дата 08.08.2018г. , а заповедта за прекратяване е от
08.08.2018г. връчена на ищцата на 09.08.2018г., поради което оттеглянето не е
породило действие, тъй като -писменото
уведомяване от работодателя е в 7-дневния срок като е извършено именно със
самата заповед./ виж реш. № 86/22.07.15 на ВКС по г. д. № 5957/14, III ГО, реш.
№ 4/21.02.12 по г. д. № 278/11, IV ГО, Решение № 976 от
15.05.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1969/99 г., III г. о. и др./.
По отношение на довода, че заповедта е
подписана само от председателя на фондацията, то следва да се има предвид, че представляващ
е д-р З. А.- Председател, и че е определено настоятелство в
състав Димитрийка Стоянова Пеева,Георги Николаев Нешков,З. М. А. с мандат до
24.03.2020 година.Съгласно раздел т.3 от VIII Избор и правомощия на Председателя
на Фондацията, от Учредителният акт на Фондацията, председателят на фондацията
представлява фондацията пред всякакви органи, организации и трети лица в
страната и чужбина. Поради което председателят е органът, който следва да подпише
заповедта/ видно от учредителния акт общодостъпен в ТР съгласно чл. 23,ал.6 от
ЗТР/.
Ето защо съдът намира искът по чл. 344
ал.1 т. 1 от КТ за основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Предвид на изложено следва да бъде уважен и вторият обективно съединен
иск по чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ, и ищцата да бъде възстановена на предишната
длъжност, която е заемала, а именно Директор в социална услуга в поделение Дневен център за деца и младежи с
увреждания – гр. Пещера, тъй като именно от там е уволнена.
По отношение на третият иск по чл. 344
ал. 1 т.3 от КТ във вр. чл. 225 от КТ, следва да се има предвид , че
доказателствената тежест е върху работника, той следва да докаже, че през време
на незаконното си уволнение е претърпял вреди, които се измерват с максималния
размер от шесткратното му брутно трудово възнаграждение. Процесуалния
представител на ищеца в съдебно заседание заяви, че последната е постъпила на работа при няколко
работодатели, след уволнението, като
представи трудови договори - Трудово договор/ТД/№ 005/08.10.2018г. с „ГАЛАКТИКА“ЕООД за периода от 08.10.2018г.
до 22.10.2018 година с възнаграждение в
размер на 1000 лева, ТД №157/31.10.2018г.
с СДРУЖЕНИЕ ЕГИДА с възнаграждение
в размер на 670,00 лева за периода от 01.11.2018г. 01.03.2019г., и по ТД
№01056/12.03.2019г. считано от
13.03.2019г. с „ГО ГРИЛ“ ООД с възнаграждение в размер на 800,00 лева. На експерта се постави допълнителна задача
касателно размера на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ. Тъй като по първото
правоотношение ищцата е получавала по –високо трудово възнаграждение/ от
предходното 961,40 лева като директор в ДЦДМУ/, то в тези периоди експертът е
посочил, че не й се дължи обезщетение. Последното е в синхрон и с разпоредбата на чл.225 ал.2
от КТ. Тъй като от уволнението – 09.08.2018г.
до датата на приключване на съдебното дирене – 23.10.2019 г. е изтекъл период
от 6 месеца/ до 09.02.2019г./ , то искът е доказан по основание, като по
отношение на размера следва да се вземе предвид заключението на вещото лице по
допълнителната експертиза. В този смисъл иска следва да се уважи до размера от
2928,65 лева като до разликата от предявение 5700,00лева да се отхвърли.
По разноските: ищцата е заявила за
плащане адвокатско възнаграждение в размер на 1140 лева, ответникът претендира
също адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева. По делото са направени и
разходи за експертиза изплатени от бюджета на съда в общ размер на 312,70лв.С
оглед на изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
следващата се държавна такса в размер на присъденото обезщетението по чл. 225,
ал.1 от КТ и по 30 лева за двата неоценяеми иска/ общо 177,15 лв./, както и
разноски за вещо лице съобразно уважената част от исковете в размер на 160,66
или общо сума в размер на 337,81 лв.,
както и да заплати на ищеца сторените разноски по делото за адвокатски хонорар съобразно уважената част от исковете в размер
на 955,24 лв. ищцата следва да заплати на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 93,99 лева.
Водим от изложеното, Пещерският районен
съд,
Р
Е Ш И:
По обективно съединените искове на С.В.Б.,
ЕГН **********,***,чрез адв. П.П., против
„ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ“ гp.Пещера,ул.“Сокола“№1, с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ, ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С.В.Б., ЕГН **********,***, със Заповед
№009/08.08.2018г на основание чл. 325, ал.1 т.1 КТ, като ВЪЗСТАНОВЯВА С.В.Б., ЕГН **********,***, на заеманата преди
уволнението длъжност " Директор в социална услуга - Дневен център за деца
и младежи с увреждания- гр. Пещера".
ОСЪЖДА
ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ“
гp.Пещера,ул.“Сокола“№1, да
заплати на С.В.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 225, ал.1 от КТ
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в
размер на 2 928,65 лв.(две
хиляди деветстотин двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки), ведно със законната лихва от 05.10.2018
година до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до претендирания размер от 5 700 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ“
гp.Пещера,ул.“Сокола“№1, да заплати по сметка на РС Пещера следващата се
държавна такса и разходи за експертиза в размер на 337,81
лв. съобразно уважените искове, както и
да заплати на ищеца С.В.Б., ЕГН **********, сторените разноски по делото за
адвокатски хонорар в размер на 955,24 лв.
ОСЪЖДА
С.В.Б., ЕГН **********,*** да заплати на ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С
УВРЕЖДАНИЯ“ гp.Пещера,ул.“Сокола“№1, разноски
в размер на 93,99 лв.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
частта му за обезщетението за работа.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок считано от 06.11.2019г. – обявен на
страните в открито съдебно заседание съгласно чл. 315 ал.2 от ГПК, а в частта му, която
има характер на определение - в която е допуснато предварително изпълнение - с
частна жалба, подадена в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: