Решение по дело №97/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.

Образувано е по жалба вх. № 565/06.02.2024г. в АСВТ, подадена от името на дружеството „СТАРТ-3 -2017“ЕООД гр. В. Търново с ЕИК *********.

Оспорва се Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-453-0117057/06.11.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София. Разпоредената ПАМ е запечатване на търговски обект на жалбоподателя, в гр. Стара Загора, за срок от 30 дни и забрана на достъпа до него.

Жалбоподателят счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото не е съобразена с принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК. Дружеството понася тежестта на две санкции, тъй като за същото нарушение едновременно е приложена ПАМ и е издадено НП. Доколкото става въпрос за приложение на правото на ЕС, то това е недопустимо, т.к. се нарушава забраната ne bis in idem. В тази връзка се позовава на практика на СЕС, отразена в Решението по дело С-97/21. Освен това оспорващият счита, че липсват конкретни мотиви относно определения срок на запечатване, като най-дългият такъв не е фактически обоснован. Настоява, че проверката е започнала в 11 часа, а според КЛЕН нарушението е отстранено в 11:03:27ч., когато продажбата е регистрирана чрез ФУ. Поради това намира мярката за крайно несправедлива и несъразмерно вредоносна за дейността на търговеца и наетите лица.

В о.с.з. дружеството не се представлява. Депозира писмено становище, с което пледира за основателност на жалбата. По изложените съображения моли съда да отмени оспорената Заповед. Претендира разноски.

Ответникът по оспорването - началника на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив не се явява. В о.с.з. се представлява от упълномощения юрисконсулт, който пледира жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Счита оспорената Заповед за законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, съобразно материалния закон и е спазена законовата цел. Настоява, че нарушението, предпоставило издаването на ПАМ е доказано. Търговецът е приел плащане без да издаде ФКБ. ПАМ има превантивен характер – да се предотврати извършваненто на друго противоправно действие от нарушителя. Сочи, че организацията на работа в обекта е неправилна, т.к. в случая става въпрос за повторно нарушение по §1, т.35 от ДР на ЗДДС. Намира, че срокът на запечатване, който е 30 дни е съобразен с това и забраната по чл.187, ал.4, изреч. последно от ЗДДС. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от разписката към самата Заповед, същата е връчена на 16.01.2024г., а жалбата е депозирана пред ТД на НАП на 31.01.2024г. Оспорващият е адресат на разпоредените правни последици, които засягат неблагоприятно правната му сфера. ЗНПАМ е подлежащ на съдебен контрол административен акт. Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по седалището на оспорващия търговец, адресат на Заповедта, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Предвид изложеното, съдът прие жалбата за допустима.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени от страните.

Доказателствената тежест е указана върху административния орган, който следва да установи пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в Заповедта и изпълнението на законовите изисквания при издаването. В това число териториалната компетентност на органа, издал оспорената Заповед, както и спазване на принципа на съразмерност. В тази връзка ответникът представи з.к. от административната преписка, ведно с доказателства за правомощията на АО, издал Заповедта. От ПП на ответника бяха представени и приети писмени доказателства/вж. л.37 и сл./, които сочат, че за нарушението е съставен АУАН, като няма данни дали издаденото НП е влязло в сила. Представени са и доказателства, че нарушението от 06.10.2023е осъществено в условията на повторност, т.к. за предходно нарушение/в друг обект на същия търговец/ е издадено НП № 66363-650510/21.09.2022г., което е влязло в сила на 24.04.2023г./вж. л.48/.

Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази доводите на страните и констатациите в оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното по фактите:

Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-453-0117057/06.11.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Дирекция „ОД” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект – магазин за парфюмерия, стопанисван от дружеството, находящ се в гр. Стара Загора, [улица]и забрана на достъпа до него за срок от 30 дни, като запечатването да се извърши след влизането й в сила.

Заповедта е издадена след извършена на 06.10.2023г. проверка от органите по приходите, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА-0117057/06.10.2023 г.

Проведено е наблюдение и в 10:47 ч. е извършена контролна покупка на 1 бр. парфюм на стойност 16лв. Платено е в брой и не е издадена касова бележка. След легитимацията на ОП проверката започва в 11 ч. и липсата на ФКБ за продажбата се потвърждава от разпечатания КЛЕН от наличното в обекта ФУ. За сумата от 16лв. е установена положителна разлика в касовата наличност. Въз основа на тези констатации проверяващите правят извод, че не е издаден документ за продажбата по чл.118 от ЗДДС.

При тази фактическа обстановка началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив издал процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка с посоченото по-горе съдържание, на основание чл. 186 от ЗДДС. Съдържанието й е „запечатване на обекта“ и „забрана на достъпа” до него за срок от 30 дни. Неиздаването на касова бележка от ФУ е нарушение на установения ред за документиране на извършената продажба, поради което на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС съответният орган по приходите е приложил и процесната ПАМ. Срокът на същата е обоснован с предвиденото в нормата на чл.187, ал.4, изречение последно от ЗДДС – поради повторност на нарушението. Заповедта е връчена на представляващия търговеца и е оспорена пред настоящия съд.

Горните фактически констатации са отразени в ПИП, който е официален удостоверителен документ. Същият има обвързващата материална доказателствена сила пред съда, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, който гласи, че протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. ПИП не е оспорен от търговеца, както впрочем и факта на неиздаване на ФКБ за контролната покупка.

Въз основа на така установените факти настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Съдът е сезиран с правен спор, който се води между дружество на търговското право, регистрирано и опериращо на територията на Република България, и държавен орган на същата. Търси се защита срещу правните последици на принудителна административна мярка, наложена от административен орган, действащ в системата на НАП.

Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален такъв специалните разпоредби на чл.186 до 188 вклч. от ЗДДС. Субсидиарно приложима е Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/за кратко Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ/.

След извършване на служебна проверка, на основание чл.168 и чл.169 от АПК, съдът установи, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, поради което е валиден административен акт. Представената от ответника Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП/вж. л.25/ сочи, че началниците на отдели в дирекция „ОД“ на ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да налагат ПАМ по чл.186 от ЗДДС, в качеството на орган по приходите/съгласно чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП/, каквото е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС. В случая е представено доказателство, че авторът на Заповедта е назначен за началник отдел ОД-Пловдив като проверката е извършена на територията на гр. Стара Загора.

Заповедта за налагане на ПАМ е ИАА, който съгласно чл.59, ал.2 от АПК следва да е мотивиран. В обстоятелствената част на Заповедта е посочено изрично, че за контролната покупка на стойност 16,00лв. не е бил издаден фискален бон/касов бон от продавача и има установена положителна разлика в касовата наличност, което е възприето от ОП като индиция за укрити суми от оборота. Обърнато е внимание на факта, че се касае за повторно нарушение, за което са приложени доказателства. Това са фактическите основания на оспорената Заповед. За установеното нарушение да е издаден АУАН, а впоследствие и НП, като няма данни за номера му и размера на наложената санкция, нито дали е обжалвано или е влязло в сила.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, изпълняващо функциите на административния орган. Същата съдържа подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на акта, включително и съдържанието на Протокола за извършена проверка. Осъществяването на тези факти, посочени в Заповедта не се оспорва от жалбоподателя. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. Конкретно АО се е позовал на установената повторност на нарушението, като поради това е приел, че следва да издаде и ПАМ, при това за максималния срок, като едновременното въздействие на ПАМ и на издаденото НП за същото нарушение не намира несъразмерно тежко за търговеца.

При издаването на оспорената Заповед съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели като резултат до неизяснена фактическа обстановка, липса на мотиви на акта и/или до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Не се констатират и допуснати нарушения при извършване на проверката в обекта на жалбоподателя по отношение на компетентността на проверяващите органи по приходите. Правомощията на длъжностните лица - инспектори в отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са разписани в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ДОПК. В чл. 12, ал. 1, т. 1 от ДОПК е посочено, че органите по приходите при спазване на разпоредбите на този кодекс извършват проверки и ревизии. Гореизложеното обосновава материалната компетентност на лицата, извършили проверката. Относно териториалната им компетентност приложение намира разпоредбата на ал. 6 на чл. 12 от ДОПК, че правомощията им се осъществяват на територията на цялата страна независимо от компетентността по чл. 8 от ДОПК.

По отношение на съответствието на ПАМ с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът прие следното:

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В хипотезата на чл.187, ал.4 от ЗДДС дори срокът на действие на мярката се явява законово определен, т.к. последното изречение гласи, че при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. Налице е практика на ВАС в тази връзка, че дори в този случай АО дължи мотиви за съразмерност на определения срок, основани на конкретните факти и обстоятелства по случая. Това е така, защото абсолютно определената санкция без възможност да се отчетата особеностите на конкретния случай противоречи на представата за справедлив съдебен процес и нарушава правото на лицето на такъв, гарантирана от правилото на чл.6 от КЗПЧОС.

Настоящият състав на съда намира, че мотиви относно срока на запечатване са отразени в съдържанието на Заповедта, но същите не са конкретни в едната си част, а в другата са интерпретация на закона противно на неговата цел, а именно:

От една страна е отчетено местоположението на търговския обект – щанд в магазин Кауфланд, поради което е направен извод за голям човекопоток и значителни обороти/без да е посочен конкретно размер/, без да има данни за това от скрито наблюдение или счетоводни данни на търговеца. Все пак се касае за търговия на дребно и то със стоки, които не са такива от първа необходимост – парфюми за тяло и ароматизатори за коли. Ответникът е имал информация, че търговецът има такива щандове в цялата страна, но законът изисква конкретна преценка именно за проверявания обект. Такава в случая липсва. Не е ясно нито какви са оборотите на обекта, нито какви данъци и осигуровки се дължат. Не е ясно и неотразената чрез ФУ продажба за 16лв. как се съотнася към оборота на търговеца за деня.

В другата част от Заповедта относно срока на запечатване се изтъкват съображения за множество нарушения на данъчното законодателство и антифискално поведение на търговеца. В тази връзка се представят данни от Регистър АН-преписки на НАП/вж. л.51 и сл./, от които действително е видно, че срещу същия търговец има издадени множество НП за нарушения на данъчното законодателство, вклч. такива по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Видно е, също така, че част от АНП са прекратени от АНО, а за другите няма яснота влезли ли са в сила НП и кога. Единствено за твърдяната повторност са налице доказателства, че размерът на санкцията е редуциран от РС и кога НП е влязло в сила. Действително според националното законодателство/вж. чл.187, ал.4, изр. Последно от ЗДДС/ установената повторност на нарушението всъщност обуславя максимален срок на запечатването на обекта. Защото за разлика от общия случай дори заплащането на имуществената санкция по НП не може да доведе до отваряне на обекта преди изтичане на 30 дни от запечатването му. Настоящият състав на съда намира, че така разписана националната норма не следва да бъде приложена поради противоречието й с Правото на ЕС. Защото прилагането й от АО обуславя нарушаване на принципа на съразмерност, като изключва преценката за съответствие между мярката и законовата цел, която тя преследва, както и между засягането на обществения и личния интерес. В случая няма конкретна преценка за това как ПАМ ще се отрази на трудовите и осигурителни права на работещите в обекта, като не е ясно колко души ще бъдат засегнати, нито как ще се отрази това на потребителите.

Ответникът не оспорва факта, че на основа на същите факти, установени при процесната проверка на 06.10.2023г. е издаден АУАН №F739630 на 16.10.2023г., а впоследствие и НП. Авторът на ЗНПАМ сочи, че този факт му е известен, но счита, че двете въздействия върху търговеца са необходими, за да се промени поведението на търговеца към спазване на данъчното законодателство. Един и същ АО е този издал НП и постановил ПАМ, но това не води до извод, че е направена конкретна преценка за кумулативния ефект на двете санкции върху дейността на търговеца и за съответствие между тежестта на нарушението и наложената тежест от държавата. Видно е от доказателствата по делото, че не е налице координация на двете процедури, макар авторът на ПАМ/към 06.11.2023г./ да е известен за издаденото НП № 765091- F739630 от 02.11.2023г./вж. л.59 последен ред/. Със съображения за повторност и с позоваване на чл.187, ал.4, изр. последно от ЗДДС АО налага ПАМ като определя максимално възможния по закона срок от 30 дни. В същото време видно от АУАН е, че нарушението е квалифицирано по утежнения състав на 185, ал.5 от ЗДДС, като е посочено, че е довело до неотразяване на приходи. В тази хипотеза минимума на имуществената санкция е от 12 000 до 40 000лв. А при повторност/каквато в АУАН не се обсъжда/ е от 2 до 8 хиляди лева. Тоест, видна е нагласата на АО да реализира максимума на предвидените санкции в двете хипотези. При това без да има конкретни съображения как това ще се отрази дейността на търговеца, ще може ли същият да продължи дейността си и евентуално да погаси тези публични задължения. Действително в запечатания ТО не могат да се извършват продажби, следователно не може да се повтори извършеното нарушение, но това означава и липса на дейност, върху резултатите от която да се начисляват данъци и ЗОВ. Казано с други думи контролната дейност на ОП и позволените от закона мерки за въздействие не следва да водят като единствен резултат до икономическата гибел на търговеца, или поне на този обект. В този ред на мисли съдът в настоящия състав намира, че кумулирането на максималния срок на запечатване на ТО със завишена имуществена санкция е несъразмерно въздействие върху дейността на търговеца за извършеното нарушение – неиздаване на ФКБ за продажба на стойност 16лв., като това е и размера на укритите приходи.

В оспорената Заповед е посочено нарушението, за което се прилага ПАМ и неговата адекватна правна квалификация. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС/в ред. към момента на извършване на нарушението/ ПАМ от вида на процесната за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба по чл.118 от ЗДДС. Следователно, първата предпоставка за прилагане на процесната ПАМ е извършване на някое от визираните в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС нарушения. В случая същата е безспорно доказана.

Във връзка с изложеното по-горе съдът намира, че са налице обстоятелства, представляващи пречки за реализиране на тази мярка в случая. Става въпрос за това, че АО, постановил ПАМ не е извършил конкретна преценка на кумулативното въздействие на тежестта на същата мярка върху търговеца, едновременно с последиците на издаденото НП за същото нарушение. При това, въпреки указанията на съда ответникът не ангажира доказателства за обстоятелството издаденото за същото нарушение НП да е отменено от съда, при което оспорената понастоящем ПАМ с да се явява единствената тежест спрямо дружеството. При това положение реализирането на тази мярка, редом с издаденото НП е проява на нарушение на основополагащи принципи на Европейското право, което в случая намира приложение. Става въпрос за принципа ne bis in idem и този на пропорционалност/съразмерност/.

В рамките на ЕС действа обща система на функциониране на ДДС. В тази връзка постоянната практика на СЕС изтъква, че административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС/каквато е процесната/, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза. В тази връзка АО и националния съд следва да прилагат правото на ЕС, като са обвързани, на основание чл.51 параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз с прогласените в същата принципи. Затова правната преценка по случая следва да бъде съобразена с основното право, гарантирано в член 50 от ХОПЕС, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (вж. решение по дело С-117/20, т.24). Пак там в т.25 е посочено, че преценката на наказателноправния характер на разглежданите производства и санкции се основава на три критерия. Правната квалификация на нарушението във вътрешното право, самото естество на нарушението и тежестта на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице. При това СЕС изрично посочва, че член 50 от Хартата се прилага не само към производства и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към производства и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на другите два критерия, посочени в предходната точка, че са с наказателноправен характер. В случая националният съд приема, че и двете производства са с наказателно правен характер по смисъла на чл.50 от ХОПЕС. Както издаването на НП, така и на ПАМ е свързано със сериозно засягане на имуществото на търговеца. Имуществената санкция по предложената в АУАН квалификация е от 12 до 40 хиляди лева, а забраната за достъп до ТО е за 30 дни – предвидения в закона максимум. Не само продажбата на парфюми, а и всеки друг бизнес, основан на пазарни принципи и действащ в конкурентна среда не може да си позволи да се лиши от 1/12 част от годишните си приходи без да пострада сериозно. Тежестта на санкцията е несъмнена, като дори тази по ПАМ застрашава права и интереси на по-широк кръг лица, не само на търговеца, но и на неговите работници и на самите потребители. Поради това се налага несъмнен извод както за наказателно правен характер на двете адм. производства в ДЧ по см. на ЕП, така и идентичност на фактите, на които основано издаването на НП и ПАМ. В тази връзка СЕС изтъква, че присъщи за наказателноправните санкции са както репресията, така и превенцията на противоправните деяния. В случая на ПАМ е възложена и превантивна функция, освен репресията/вж. т.42 и т.44 от Решение по дело С-97/21/. В посоченото Решение на СЕС тази институция на ЕС приема, че несъмнено в хипотеза като настоящата става въпрос за санкции с наказателно правен характер, независимо от националната правна квалификация и при тяхното автоматично кумулиране се стига до засягане на правото по чл.50 от ХОПЕС.

В цитираното решение по дело С-97/21 на СЕС в т.51 е посочено, че ограничаването на това право може да стане само при наличие на предпоставките, предвидени в чл.52 от ХОПЕС. Първото условие е, че всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При това следва да бъде спазен принципа на пропорционалност - ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

В случая е безспорно установено, че за същото нарушение е издадено НП и ПАМ. При това двете мерки се кумулират автоматично по силата на закона/вж. чл.185 и 186 от ЗДДС/. Същите са с наказателноправен характер по смисъла на ПЕС и според приложимото национално право при извършване на нарушението не е възможна координация на двете процедури, нито съвместна преценка дали тежестта на двете приложени мерки съответства на тежестта на нарушението/вж. т. 58 от решение по дело С-97/21 на СЕС/.

В Решението от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Националният съд като прилага правото на ЕС в случая е длъжен да се съобрази с тълкуването, дадено от съда на ЕС в Решението от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Налице е противоречие между Правото на ЕС и националното законодателство. Примат има правото на ЕС, поради което при установеното автоматично кумулиране на посочените мерки/НП и ПАМ за едно и също нарушение/ в тежест на дружеството е налице самостоятелно основание оспорената Заповед да се определи като незаконосъобразна. В заключение по изложените мотиви съдът счита, че при издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ административният орган е действал в нарушение на приложимия материален закон, в частност чл.50 от ХОПЕС и възложената от ЗДДС цел на ПАМ.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят на жалбоподателя, съгласно доказателствата за сторени такива ДТ-50,00лв. Сумата следва да бъде възложена в тежест на НАП, на основание §1, т.6 от ДР на АПК.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предлож. 2-ро от АПК и чл.186, ал.4 от ЗДДС, VII-ми състав на АСВТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на търговско дружество с фирма „СТАРТ 3 -2017“ЕООД гр. В. Търново с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-453-0117057/06.11.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект, стопанисван от търговеца, находящ се в гр. Стара Загора, [улица] забрана на достъпа до него за 30 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на дружеството„СТАРТ 3 -2017“ЕООД гр. В. Търново с ЕИК ********* сумата от 50,00лв./петдесет лева/ разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен съд на Република България, с касационна жалба, която се подава чрез АСВТ, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.