№ 28269
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело №
20231110162115 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. К. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес общ. С,,,ара” 20 чрез пълномощника си адв. Д.
М. М., управител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. ,,,ади“, бл.
112, вх. „А“, ет. 2, офис 11, представлявано от Д. М. М. - Управител против „,,,
ЕООД, с ЕИК ,,,58, със седалище и адрес на управление: гр. ,,,коцев № 52-54,
представлявано от З,,,енов Райчев.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК и е разпоредил да се извърши
размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като предвидения от
закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции по основание.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът
следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на
доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по
делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима,
като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния
си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът – И. К. Д., твърди, че на 13.08.2021 г. е сключил договор за
паричен заем № ********** с ответника – „,,, ЕООД (с предишна фирма
4Финанс), като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер
на 50 лева, при погасяване в срок до 18.08.2021 г. В посочения договор
1
кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 48, 2 %, лихвен процент за
кредита в размер на 39, 42 %, сума на лихвата за срока на договора 0, 27 лева.
В договора било записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 10,
48 лева – такса за бързо разглеждане. На 13.08.2021 г. между страните бил
сключен анекс към договора, с който била отпусната допълнителна сума в
размер 70 лева, като сумата за експресно разглеждане се променила – в
размер 22, 74 лева. На 13.08.2021 г. между страните бил сключен втори анекс
към договора, с който била отпусната допълнителна сума в размер 50 лева,
като сумата за експресно разглеждане се променила – в размер 31, 14 лева. На
13.08.2021 г. между страните бил сключен трети анекс към договора, с който
била отпусната допълнителна сума в размер 80 лева, като сумата за експресно
разглеждане се променила – в размер 43, 52 лева. На 13.08.2021 г. между
страните бил сключен четвърти анекс към договора, с който била отпусната
допълнителна сума в размер 50 лева, като сумата за експресно разглеждане се
променила – в размер 51, 26 лева. На 13.08.2021 г. между страните бил
сключен пети анекс към договора, с който била отпусната допълнителна сума
в размер 50 лева, като сумата за експресно разглеждане се променила – в
размер 59 лева. На 13.08.2021 г. между страните бил сключен шести анекс към
договора, с който била отпусната допълнителна сума в размер 70 лева, като
сумата за експресно разглеждане се променила – в размер 69, 41 лева.
Ищецът погасил сумата по договора, като за срока на договора заплатил по
сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за
експресно разглеждане, а именно: 489, 41 лева. Твърди се, че с оглед
качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13
от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно
разпоредбите на ЗПК. Счита договорът за кредит за нищожен на основание чл.
11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като в договора е налице грешно посочен
размер на ГПР предвид обстоятелството, че в последния не е включена таксата
за бързо разглеждане, каквото било изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК и с което
се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че
неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР
злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим
прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да
сравни продуктите адекватно и посочването на ГПР на кредита и това да
служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия
избор на потребителя. Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща“ търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.
Ищецът счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че същият се
задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно
разглеждане на кредита като неравноправна на основание чл. 143, т. 19 и чл.
146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и не е
индивидуално уговорена, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и
трето ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК. При горното се иска от съда да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата,
2
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в
договора, сключен между ищеца и ответника на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Иска се още с решението да се осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
да заплати на ищеца сума в размер 69, 41 лева, представляваща недължимо
платена сума по договор за кредит – такса за бързо разглеждане, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане. Прави се искане за присъждане на
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът – „,,, ЕООД, оспорва исковата
претенция за прогласяване на нищожност на клауза от договора за кредит като
неоснователна и недоказана. Ответникът признава следните обстоятелства: че
на 13.08.2021 г. между страните е сключен договор за паричен заем №
********** и шестте анекса към договора с твърдяното от ищеца
съдържание; че И. Д. е погасил задължението по договора, като е заплатил на
сума в размер 489, 41 лева, която е отчетена като пълно погасяване и е
разпределена по пера както следва : 420 лева – главница по кредита и 69, 41
лева - такса за бързо разглеждане; че ищецът е заплатил такса бързо
разглеждане в размер на 69, 41 лева; че таксата за бързо разглеждане не е
включена в ГПР. Счита за неоснователни твърденията за недействителност на
договорни клаузи поради нарушаване императивните разпоредби на ЗПК и
ЗЗП. Излага, че в Специалните условия на процесния договор изрично е
посочен действителният размер на разходите по кредита, който от своя страна
съответства на заложената законово допустима граница, определена в ЗПК,
като всички параметри по процесния договор за кредит са били изначално
известни на кредитополучателя още на етап преддоговорна информация.
Поддържа, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 ЗПК, заявяването на отделни
допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР, като
именно поради тази причина и такса Бързо разглеждане не била включена в
ГПР и не представлявала елемент от формирането му, а представлява
допълнителна и незадължителна услуга, която се предоставя само по изрично
искане на кредитополучателя. Поддържа, че такса Бързо разглеждане не се
отнася до действия, касаещи усвояване на кредита, доколкото същата се
дължи за услуга, която не касае условията по предоставянето и/или връщането
на същия. Излага, че таксата Бързо разглеждане представлява възнаграждение,
дължимо за самостоятелна услуга, която се предоставя на кредитополучателя
преди сключването на договора и която услуга няма връзка с условията и
параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определянето на размера и
заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения паричен
ресурс, а ползването на услугата, а от там и заплащането на такса за нея, става
само по изрично искане на потребителя и зависи изцяло от неговата преценка.
По изложените съображения счита, че сключеният Договор за кредит не
страда от релевираните в исковата молба пороци, респективно налице е
валидно възникнало облигационно правоотношение. Иска се съдът да се
произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца И. К.
Д. искове като неоснователни и недоказани. Иска се присъждане на
направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и
3
разноските за юрисконсултско възнаграждение.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно,
кумулативно съединяване следните искови претенции:
- за прогласяване на нищожност на клауза от процесния договор – с
правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, във връзка с чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит.
- осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение
първо от Закона за задълженията и договорите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – че на 13.08.2021 г. между
страните е сключен договор за паричен заем № ********** и шестте анекса
към договора с твърдяното от ищеца съдържание; че И. Д. е погасил
задължението по договора, като е заплатил на сума в размер 489, 41 лева,
която е отчетена като пълно погасяване и е разпределена по пера както следва
: 420 лева – главница по кредита и 69, 41 лева - такса за бързо разглеждане; че
ищецът е заплатил такса бързо разглеждане в размер на 69, 41 лева; че таксата
за бързо разглеждане не е включена в ГПР.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – отделените като
безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на
доказване факти:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да
докаже, че намиращата се в договора клауза, оспорена от потребителя като
неравноправна, е била индивидуално уговорена с него.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
пълно и главно да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на
ответника – че е налице основание за получаването на същата, съответно за
задържане на полученото.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата: че на
13.08.2021 г. между страните е сключен договор за паричен заем №
********** и шестте анекса към договора с твърдяното от ищеца
съдържание; че И. Д. е погасил задължението по договора, като е заплатил на
сума в размер 489, 41 лева, която е отчетена като пълно погасяване; че ищецът
е заплатил такса бързо разглеждане в размер на 69, 41 лева; че таксата за бързо
разглеждане не е включена в ГПР.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
По заявеното от ищеца доказателствено искане за задължаване на
ответника да представи цялата преписка по договора за паричен – разписки от
4
счетоводството за получени суми, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредит, както и
приложимите Общи условия, предвид предоставянето им от ответника с
отговора на исковата молба, съдът счита, че същото не е необходимо.
По доказателственото искане на ищеца за допускане и назначаване на
съдебноикономическа експертиза по поставени в исковата молба въпроси,
съдът счита, че същото не е необходимо, предвид че ответникът признава че
таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР, както и че
задълженията на ответника по договора са погасени изцяло чрез плащане.
По доказателственото искане да бъде издадено съдебно удостоверение
което да послужи пред БНБ с адрес: гр. София, ул. „Славянска‘ 6 за
снабдяване с информация относно всички сключени договори за
потребителски кредити между И. К. Д. с ЕГН ********** и „ВИВУС.БГ"
ЕООД, с ЕИК ,,,58, съдът приема това искане за ирелевантно и неотносимо.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито
съдебно заседание по делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 140
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
04.11.2024 година от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за
допускане на съдебно икономическа експертиза по поставени в исковата
молба въпроси, както и искането по чл. 190 ГПК, и искането за издаване на
съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, така както е
сторен в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена
тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-
късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл. 159, ал. 1
от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът ще се
произнесе и по основания за нищожност, които не са заявени от ответника,
като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от
27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаn о Grupo Editorial
SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose
M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще
преценява неравноправния характер на договорните клаузи по
неравноправността на клаузите на процесния договор и приложимите към
същия Общи условия – съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143 –
5
147а от Закона за защита на потребителите.
ПРИКАНВА страните към спогодба и други способи за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при
постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на
дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при
извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят
усилия.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ответника
по реда на чл. 50, ал. 5 ГПК – на посочен електронен адрес, а на ищеца - ведно
с отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6