Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 1890
31.07.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година
В публичното си заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина
Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 9442 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на Н.С.С., ЕГН: **********,***,
действаща в качеството си на майка и законен представител на ненавърпилото
пълнолетие дете Д.Д.Н., род. на ***г., ЕГН : **********, с която е предявила
срещу ответника Д.Й.Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** искове
по чл. 127а от СК вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за даване на съдебно разрешение, заместващо съгласието на ответника
-бащата на роденото по време на брака на страните, прекратен с развод
непълнолетно дете Д.Д.Н. за издаване на български паспорт от надлежните органи
в Р. България и за пътувания на детето извън пределите на Република България,
придружавани от майката или трето упълномощено от нея до навършване на
пълнолетие на детето /26.09.2024г./ до Държавите-членки на ЕС, Велокобритания, Сърбия
и Турция, както следва: през лятната ваканция, по време на Коледните и
Новогодишни празници от 20.12 до 10.01 /респ. до края на зимната ученическа
ваканция/; по време на Великденските празници, по време на зимната и пролетната
ученически ваканции. Претендира присъждане на разноските по делото.
В
исковата молба ищцата е заявила, че ответника не поддържа никакви контакти с
родените от прекратения им брак деца, от които по-голямото е пълнолетно, а
по-малкото- Деница е на 13г. Ищцата сочи, че тя и семейството й често пътуват,
но поради отсъствие на бащата и липсата на контакти с него не може да вземе при
пътуванията си и детето Деница, като наред с това детето не може да участва в
оранизирани извън страната училищни екскурзии. По теиз съображения, доразвити в
исковата молба моли за уважаване на молбата за даване на исканото разрешение по
чл. 127а от СК. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищцата, чрез
упълномощения си процесуален представител поддържа исковете и моли съдът да ги
уважи.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен не е депозирал
писмен отговор, не е взел становище по исковете и не
е ангажирал доказателства. В съдебно заседание, редовно призован не се явява и
не изпраща представител.
Дирекция
“Социално подпомагане” – гр. Бургас в съдебно заседание не изпраща представител.
Представя писмен доклад по чл. 15, ал. 6 от ЗЗД.
Бургаският
районен съд, след
като взе предвид направените искания и доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 127а от СК вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД.
По
делото не се спори, а и видно от данните се установява, че по време на брака си
страните имат родени две деца, едното от които е ненавършилото пълнолетие дете -
Д.Д.Н., род. на ***г., ЕГН : **********.
С
влязло в законна сила на съдебно решение от 16.02.2009г. по гр.д. №1149/2008г.
по описа на БРС съдът е прекратил сключения между страните брак с развод, като
е предоставил за упражняване родителските права по отношение на родените от
брака деца на майката.
Ищцата
е ангажирала свидетелски показания, като по делото е разпитан св. С. Т.- баща
на ищцата и дядо по майчина линия на родените от брака на страните деца. В
показанията си свидетелят заявява, че детето Деница не е виждала баща си от
развода, като последният не я е търсил и не е контактувал с нея, като в момента
се намира в Испания. Свидетелят сочи, че семейството има роднини в чужбина, а Деница, макар да има желание, поради липса
на контакт и съгласие от баща си се налага да пропуска семейните пътувания
извън страната.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно чл. 45 от ЗБЛД заявлението за
издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на
поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници
или попечители.
Разпоредбата
на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, сочи,
че може да не се разреши напускане на страната
на малолетни и
непълнолетни, както и на
поставени
под запрещение лица, които нямат нотариално заверено
писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по
реда на чл. 127а от СК.
Съгласно
чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и
издаване на необходимите лични документи се решават по общо съгласие на
родителите. Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК съдебната намеса по тези въпроси е
допустима само когато родителите не постигнат съгласие, като едва тогава в тези
случаи спорът се решава от съда.
Съдът намира, че иска по чл. 127а от СК вр. чл. 45 от ЗБДС за
съдебно разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето,
предвид липсвата на каквито и да е пречки то да бъде снабдено с посочения документ за самоличност, следва да
бъде уважени изцяло.
По исканото разрешение, заместващо съгласието на бащата по чл. 127а от СК вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за
пътуванията на детото в чужбина, следва да се отбележи, че тъй като производството по чл. 127а СК
е по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на същото съдът следва да направи
преценка по целесъобразност, като интересът на
детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай
съобразно установените по делото обстоятелства.
По въпроса за съдебно
разрешаване на пътувания на дете в чужбина в производството по чл. 127а от СК е
постановено Тълкувателно решение № 1 от
3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК. В него са дадени задължителни
указания по приложението на чл. 127а от СК, като е посочено, че съдът
може да разреши по реда на чл. 127а СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия
родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави,
респ. държави, чийто кръг е определяем. Интересът на детето при дадено
разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в
чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна
преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден
момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това
текстът на чл. 127а, ал. 1 СК
сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между
родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и
да постанови неограничено по време и територия пътуване. При пътуване на детето в чужбина на екскурзия,
почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви,
състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането. При
липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, какъвто е и
процесния случай, съдът определя параметрите на разрешението. В случаите на
краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт
между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е
минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то
засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си.
В тази връзка
следва да се отбележи, че съдът намира, че липсват каквито и да е пречки за ограничаване на пътуванията на детето извън
страната, тъй като съдебното
разрешение, заместващо съгласието на бащата се дава само с цел краткосрочни напускания и
връщане в страната, без детето
да променя местоживеенето си извън България. Същевременно с това се установява, че ответникът като родител
напълно се е дезинтересирал от детето, прекъснал е връзката си с него, в т.ч. и
не осъществявал изобщо режима на лични отношения с детето. Затова и осъществяването
на желаните от майката като
родител, който фактически упражнява родителски права задгранични пътувания със заявената в исковата
молба цел - туризъм в чужбина не
може да
бъде поставяно в зависимост от волята на
другия родител. Още повече, че с оглед
пълното отсъствие на бащата от живота на детето изключва възможността
да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на
лични отношения.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че на детето следва да
се даде възможност да пътува извън пределите на страната, с оглед установеното му правото
на на свободно придвижване, което е гарантирано от националното, европейското и
международното законодателство – чл.13 от ВДПЧ , ЕКПЧ , ЗКЗПЧ , ЗБДС и др.
Осигуряване на реалната възможност за пътуване на дете в чужбина е проявление
на международно признатото му право на свободно придвижване – израз на свободна
воля, като освен това би се отразило благоприятно на интелектуалното развитие
на детето, независимо от ниската му възраст, тъй като като би повлияло
положително на цялостния процес на формирането му като личност. Затова и
с оглед установената по делото фактическа обстановка съдът
намира, че в интерес на детето е да се даде исканото разрешение за за пътуване с майка си или упълномощено от нея лице извън страната в посочения кръг от Държавите-членки на ЕС, Велокобритания, Сърбия и Турция.
Що се касае до времевия период на искането в годината, съдът намира, че разрешението
за пътуване на детето в чужбина до
Държавите-членки на ЕС, Сърбия и Турция следва да се даде
в посочения в исковата молба времеви период – до навършване на пълнолетие на детето
/26.09.2024г./, като при пътуванията детето следва
да бъде придружавано от майката или трето упълномощено от нея лице, както
следва: през лятната ваканция, по време на Коледните и Новогодишни празници от
20.12 до 10.01 /респ. до края на зимната ученическа ваканция/; по време на Великденските
празници, по време на зимната и пролетната ученически ваканции
С
оглед гореизложеното на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради изцяло уважване
на исковете в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски
за платена държавна такса и платено адвокатсков възнаграждение в размер на 350
лв.
На
основание чл. 242, ал. 1 и чл. 127а, ал. 4 от ГПК съдът следва служебно да
допусне предварително изпълнение на решението относно даденото разрешение по
чл. 127а от СК.
Водим
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.
127а от СК вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, заместващо
съгласието на бащата Д. Й.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** за издаване на БЪЛГАРСКИ ПАСПОРТ от
надлежните органи в Р. България на неговото ненавършило пълнолетие дете Д.Д.Н.,
род. на ***г., ЕГН: **********, както и ЗА ПЪТУВАНЕ на неговото ненавършило пълнолетие дете Д.Д.Н., род. на ***г., ЕГН: ********** извън територията на Р.България, придружавано
от майка си Н.С.С., ЕГН: **********,*** или
изрично упълномощено от нея лице за срок до навършване на пълнолетие на
детето /26.09.2024г./ до Държавите-членки на Европейския
съюз, Велокобритания, Сърбия и Турция за следните периоди: през лятната
ваканция, по време на Коледните и Новогодишни празници от 20.12 до 10.01 /респ.
до края на зимната ученическа ваканция/; по време на Великденските празници, по
време на зимната и пролетната ученически ваканции.
ОСЪЖДА Д.Й.Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.С., ЕГН: **********,*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 350лв.
/триста и петдесет лева /.
На
основание чл. 127а, ал. 4 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението относно дадените разрешения по чл. 127а
от СК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаският
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.