Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
гр. В. Търново, 06.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд,
четиринадесети състав, в публично заседание на 10.02.2020 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ
при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от съдията Емил Бобев НАХД № 1916 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е
сезиран с жалба от К.И.Д. с ЕГН **********,***, чрез адв. Б.З. от ВТАК, срещу Наказателно
постановление № 4667 от 04.08.2017 год. издадено от Ангел Георгиев Милчин - главен
инспектор „мониторинг” в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на жалбоподателя за
допуснато нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, на
основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева.
В жалбата се сочи, че посоченото
наказателно постановление е незаконосъобразно и е издадено в нарушение на
административнонаказателните процесуални правила. Поради това се мол4 същото да
бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява, представлява се от чрез адв. Б.З. от ВТАК,
редовно упълномощен. Процесуалния представител на жалбоподателя прави
доказателствени искания в предишно съдебно заседание, а именно, да се изиска от
Агенция „Пътна инфраструктура (АПИ) справка за наличие на направено възражение
по реда на чл. 44 от ЗАНН срещу съставения АУАН, както и представя писмени
доказателства. По същество адв. З. излага подробни доводи относно
неправилността и незаконосъобразността на атакуваното НП, като моли пълната му
отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от ЮК М.Р., редовно упълномощена.
Същата счита, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло. Излага доводи в тази насока. По делото е
представено и писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата
страна с изложени доводи относно законосъобразността на процесното НП.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
На
10.07.2017 год. екип от контролни органи на АПИ са се движили със служебен
автомобил по път ІІІ-504 в посока гр. Свищов. Около 16.30 ч. служителите М.Д.К.
- инспектор контрол по Републиканската пътна мрежа при АПИ и П.Д.Т. са
забелязали, че по пътя в района на км. 17+600, на около
Измерването е извършено с техническо средство ролетка Р05
и Р50. ППС превозва хедер за жътва. Като нарушени в АУАН са посочени
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка
с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
АУАН е бил
връчен на водача К.Д. срещу разписка, който го е подписал без възражения.
В
законоустановения тридневен срок пред наказващия орган са били депозирани
писмени възражения от страна на Д..
Въз
основа на описания АУАН, на 04.08.2017 год., главен инспектор „мониторинг” в дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, е
издал атакуваното НП № 4667 от същата дата, с което на жалбоподателя К.И.Д. с
ЕГН **********,***, за допуснато нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от
Закона за пътищата, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 53
от ЗАНН, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на
5 000.00 (пет хиляди) лева.
НП е
било връчено на Д. на 21.10.2019 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
При така установеното от
фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена от
активно-легитимирано лице и в законоустановения срок. Същата по същество обаче
се явява неоснователна.
Съдът намира, че при съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на административно-наказателно процесуалните правила, които да
налагат отмяна на последното.
По делото безспорно бе
установено, че жалбоподателят е управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата, без валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство, издадено от администрацията управляваща
пътя (АПИ). Това деяние на жалбоподателя е санкционирано с АУАН, съставен по
реда на
Неоснователни и недоказани са
твърденията и доводите на жалбоподателя, посочени в жалбата му, както и
обширните доводи, изложени от процесуалния му представител в съдебно заседание.
Разпоредбата на л. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от ЗП въвежда забрана за дейностите от специално ползване
на пътищата без разрешение да се извършва в обхвата на пътя и ограничителната
линия движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Въз
основа на преценката на приложените по административно наказателната преписка и
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се достига до
единствено възможния извод, че с поведението си на 10.07.2017 год.
жалбоподателя е осъществил фактическия състав на административно нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 на
Наредба № 11 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки моторни превозни
средства.
На
10.07.2017 год. К.И.Д. е управлявал ППС с четири оси - МПС с две оси
(зърнокомбайн) марка „CASE АЕХ 9120“ с peг. № ***** и транспортна количка с
хедер с две оси. Същия е притежавал качеството на водач на моторно превозно
средство и в този смисъл субект на задължението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от ЗП. Пътното превозно средство, управлявано от жалбоподателя, е
извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, а именно: "извънгабаритни ППС се наричан извънгабаритните по чл. 2
от Наредбата и тежките, каквото е управляваното от жалбоподателя по смисъла на
чл. 3 от цитираната наредба. ". С оглед на това на 10.07.2017 год.,
жалбоподателя е осъществявал дейност по специално ползване на пътищата, тъй
като се е движел на посоченото в АУАН и НП място, с посоченото ППС, като е
спрян за проверка и посредством техническо средство - ролетки Р05 и Р50 са
измерени ширината и дължината на процесното ППС, при което е констатирано, че измерената
широчина на ППС е
Техническото
средство - ролетка Р05 и ролетка Р50, с които е установено надвишаване на
допустимите норми към датата на проверката, са били от одобрен тип и към датата
на проверката са преминало на последна последваща проверка, което се установява
от представените по делото писмени доказателства - Свидетелство за калибриране
№ 839А-Д-15 (л. 32 от делото) за ролетка Р05 и Свидетелство за калибриране №
840А-Д-15 (л. 32 от делото) за ролетка Р50 (л. 34 от делото). В случая липсват
каквито и да било конкретни доводи или основания, за да се счита, че така
използваните средства за измерване не отразяват правилно измерените стойности.
Видно от показанията на актосъставителя и на свидетеля на установяване на
нарушението, измерването се извършва с помощта на измервателни уреди - предоставени
от самата Агенция "Пътна инфраструктура". Още повече, представени
бяха и доказателства, че така предоставените от АПИ измервателни уреди са
сертифицирани, видно от описаните по-горе документи. В този смисъл съдът намира
за неоснователни изложените от процесуалния представител на жалбоподателя
доводи, че средствата, с които са били измерени параметрите на ППС не били
годни и от одобрен тип.
Констатирания
по-голям габарит обосновава установеното движение на посоченото пътно превозно
средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и е тежко по смисъла на чл. 3, т.
2 на Наредбата, като един от признаците на цитираното нарушение. За
съставомерността на нарушението е необходимо движението да се осъществява без
изискващо се разрешително, респ. заплатена дължима пътна такса на
администрацията управляваща пътя, тъй като същия е републикански път по смисъла
на чл. 3, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 2 от ЗП и е изключителна държавна собственост.
Такива документи водачът не е представил на контролните органи.
Субект
на административното нарушение е водачът на пътното превозно средство. Същото
следва от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ. Същата е приета на основание чл. 139 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
АПИ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната
линия извънгабаритни или тежки пътни превозни средства, както и съставят акт на
водача, когато при проверката се е установило, че движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса за специално ползване на пътищата,
която изрично предвижда приложение на разпоредбите на цитираната наредба.
Същевременно чл. 53, ал. 1 от ЗП предвижда налагане на административно
наказание на физическо лице, осъществило състав на нарушение по чл. 26, ал. 2
от ЗП, като в настоящият случай извършеното деяние не съставлява престъпление.
Налице
е не само осъществено от водача А. от обективна страна нарушение на
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, но е налице и
субективния елемент на нарушението.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган –главен инспектор "Мониторинг" в
Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол, при АПИ, който служител е
бил надлежно упълномощен от Председателя на Управителния съвет на АПИ
(пълномощно на л. 66 от делото) и въз основа на акт съставен от надлежно
овластено лице, съгласно заповед № РД-11-406/22.04.2015 г. на председателя на
УС на АПИ.
Съдът намира за неоснователни
изложените от адв. З. доводи, че в чл. 37 на Наредба № 11 са посочени три
алтернативи срещу кого се съставя АУАН, а в случая нямало каквито и да е
данни жалбоподателя да е управлявал
посочения комбайн, тъй като свидетелите заявили, че са били спрели и са се
суетили близо половин час докато чакат полицията, като първо е имало няколко
комбайни и е останал само един. От показанията на актосъставителя и свидетеля
по акта се установява, че именно К.Д. е бил водач на процесното ППС, като
действително са били спрени три комбайна и два от тях са потеглили и напуснали
мястото на проверката. Т.е. останал е само процесния комбайн и неговия водач - К.Д.,
като другите два комбайна са били управлявани от техните водачи, които не с установени.
Освен това нито в акта, нито в депозираните впоследствие възражения се излагат
каквито й да е доводи в тази насока. Ако действително Д. не е бил водач на
процесното ППС, то той е могъл да възрази в тази насока още при съставяне на
АУАН и в депозираните впоследствие възражения, но такива твърдения в тези
документи няма. Поради това съдът счита изложените от адв. З. доводи в тази
насока само като защитна версия.
Вярно е, че в АУА и НП е
отразено, че жалбоподателя е с месторабота "Евролийз Ауто" ЕАД, което
не отговаря на действителността, но тази неточност не съставлява съществено
процесуално нарушение, които да води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и той да не може да разбере в какво нарушение му се вменява вина.
Адреса на жалбоподателя, който е вписан в АУАН и НП, е бил предоставен на
контролните органи от самия жалбоподател, поради което не може да се счита, че
същия ако е неточен по някакъв начин, ограничава правото на защита на Д..
Неоснователни са и изложените в
съдебно заседание доводи от адв. З., че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй
като не е прецизирана и санкционната норма, като бил посочен чл. 53, ал. 1 от ЗП,
но същата алинея съдържала шест точки, някои от които имат букви, като са
налице осем или девет различни хипотези и непосочването също представлявало
основание за отмяна на постановлението. Действително разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 от ЗП съдържа различни хипотези, но същата гласи, че се наказват физическите
лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в"
и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат
извършени следните дейности: (като са изредени подробно такива). Ясно е, че се
касае за първата алтернатива на санкционната разпоредба, а именно, че се наказва
физическото лице, което е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за
пътищата, а не токова, което извършва или нареди да бъдат извършени някоя от
описаните в закона дейности.
Съдът намира за неоснователен и
изложения в жалбата довод, че в АУАН бил посочен само един свидетел.
Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН гласи, че АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при установяване на нарушението.
Никъде закона не сочи, че тези свидетели трябва да бъдат двама или повече.
Вярно е, че ал. 3 на чл. 40 сочи, че АУАН се съставя в присъствието на двама
свидетели, но това е хипотеза само когато липсват свидетели , присъствали при
извършване или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави
акт в тяхно присъствие, какъвто настоящия случай не е. в този смисъл съдът
намира, че няма допуснато процесуално нарушение с оглед на това, че АУАН е
съставен в присъствието и подписан само от един свидетел.
Така настоящия съдебен състав
намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно
постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, съдържат
всички реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
постановление, тъй като при реализиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдът намира, че описанието на нарушението в акта и в НП
е достатъчно като съдържание и достатъчно ясно визира какви са точно
действията, с които е прието, че е осъществен състава на вмененото
административно нарушение. Отразено е, че жалбоподателят е имал качеството на
водач, описано е ППС по марка, модел и онези технически параметри, които след
измерване на място с посочените измервателни средства и при посочените
резултати от това измерване са дали основание то да се приеме като
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба
№ 11/03.07.2001 г., респективно тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от същата
наредба.
С оглед на гореизложеното съдът
прие, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за извършеното нарушение.
Съдът намира, че конкретното
нарушение не е маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава
рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване
на пътната инфраструктура и по тези причини движението на ППС по
Републиканската пътна мрежа с параметри надвишаващи нормите на Наредба № 11 се
осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси)
за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение
на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
Постановеното с обжалваното НП
наказание на жалбоподателя К.Д. за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а” от Закона за пътищата, е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение
и визираното наказание в чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (от 1 000 до
5 000 лева). Същото е определено към максималния предвиден в закона размер.
В тази връзка настоящия съдебен състав намира, че са основателни доводите
изложени в жалбата, че наказващия орган не е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН при определяне на размера на наложеното наказание. Съгласно ал. 2 на чл. 27
от ЗАНН, при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Предвид гореизложеното, настоящия
съдебен състав намира, че правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието същия е следвало да има
предвид целите на наказанието определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията
на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид
административно нарушение. В конкретния случай следва да се отчетат
обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили други
вредни последици, че не са констатирани други нарушения на закона от страна на
жалбоподателя и нарушението е за първи път (което е отразено в самото НП). Не
на последно място следва да се съобрази и факта, че жалбоподателят работи като
шофьор, като ноторно известно е какви трудови възнаграждения получават хората
които осъществяват такава професия. Това означава, че наложеното с атакуваното
НП административно наказание – глоба в размер на 5 000.00 лева надвишава
далеч размера на трудовото възнаграждение на жалбоподателя, което се явява
несъразмерно високо. Освен това наказващия орган не е изложил никакви мотиви в
процесното НП относно преценката за налагане на наказание в максималния
предвиден в закона размер. Изброените обстоятелства се преценят и от съда като
смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН, поради което и
намира, че целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, ще бъдат
постигнати като на жалбоподателя бъде наложено административното наказание
ГЛОБА в размер към минималния предвиден в закона, а именно – 1 000.00 (хиляда)
лева.
С оглед на гореизложените
съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено в частта му относно размера на наложеното наказание.
При този изход на делото съдът
намира направеното от адв. З. искане за присъждане на направените по делото
разноски за неоснователно и счита, че такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 4667 от 04.08.2017 год. издадено от Ангел Георгиев Милчин - главен
инспектор „Мониторинг” в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, в частта му в която на К.И.Д. с ЕГН
********** за допуснато нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за
пътищата, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН, му
е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 5 000.00 (пет
хиляди) лева, като НАМАЛЯВА
размера на наказанието „Глоба” от 5 000 (пет хиляди) лева на 1 000 (хиляда)
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(
Емил Бобев )