Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №188
гр. ВРАЦА, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и шести юли ,две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Евгения
Симеонова
Членове: Пенка Т.Петрова
Мл.съдия: Магдалена Младенова
при участие на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа
докладваното от
съдия Пенка Т.Петрова въз. гр.дело № 235 по описа за 2020 год.,за да се произнесе
взе предвид:
Производството
се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба,подадена от "Вратица-Враца" АД гр.Враца,чрез адв.Е.Г. ***,срещу
решение на РС гр.Враца от 31.01.2020г., постановено по гр.д.№ 4405/2019г., с
което е уважен предявения против въззивника иск с правно основание чл.422 ГПК.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението е неправилно,необосновано
и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото, и при допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.Иска се отмяната му, и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с отхвърляне на предявения против въззивника иск.С
въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
Въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Няма доказателствени
искания.
Пред въззивната инстанция искания по
доказателствата не са правени и такива не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена
е от лице с правен интерес, в установения от ГПК срок, против подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След
анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с
доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен
съд - Враца е сезиран със заявление от адв.Ю.П.Д., вписан в АК Монтана за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против "Вратица-Враца"АД,
представлявано от И.К. – изпълнителен директор за сумата общо в размер на
1969.75 лв. представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл.36 от Закона за адвокатурата от Адвокатски съвет – Монтана с Решение №9/16.09.2019г. за
извършена на длъжника "Вратица - Враца" АД работа без сключен писмен
договор по гр.дело №30739/2015г. по опис на Софийски районен съд, 79-ти състав
и по гр.дело №2854/2016г. по опис на Софийски градски съд, ведно със законната
лихва за забава от датата на заявлението до изплащане на дължимата сума.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 3838/2019
год. по описа на РС-Враца и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и
следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 2367/24.09.2019
год. Заповедта е връчена на длъжника "Вратица-Враца"АД на 27.09.2019
год. В указания срок длъжникът е депозирал възражение, с което оспорва
вземането по заповедта и навежда доводи, че сумата в размер на 208 лв. е
платена по банков път, а за останалата сума в размер на 1761.75 лв. не дължи
изпълнение. Съобщението с указания, че по заповедта за изпълнение е депозирано
възражение,и че заявителят може да предяви иск за вземането си е връчено на
заявителя на 23.10.2019 год. и в срока по чл.415 ал.1 от ГПК - на 25.10.2019 год.,същият
е предявил иск пред РС Враца, за което е уведомил и заповедния съд.
Ищецът твърди, че на
14.02.2003 год. е вписан като адвокат към Адвокатска колегия – Монтана с личен №********** и в това му качество е извършил работа за и в полза на длъжника
"Вратица-Враца"АД гр.Враца, но не е подписан писмен договор за това и
не му е платено адвокатско възнаграждение. Посочва, че за извършената от него
работа по гр.дело №2854/2016 год. по
опис на Софийски градски съд, с решение № 54 по Протокол №9/16.09.2019 год. на
Адвокатски съвет-Монтана, по реда на чл.36 ал.3 от ЗА му е определено дължимо
от дружеството адвокатско възнаграждение в общ размер на 1969,75 лева, която
сума включва 208.00 лв. за извършена работа по гр.дело № 30739/2015 г. на СРС
/заплатена от ответника в срока за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение/. Навежда доводи, че е поканил ответника доброволно да му заплати
тази сума, което не е сторено ,и е обусловило правния му интерес да образува
заповедното производство, а след подаване на възражението по чл.414 от ГПК от
длъжника-ответник и предявяването на установителния иск само за незаплатената
част от претендираната в заповедното производство сума от 1761,75 лв.
Навежда доводи, че в качеството му на адвокат, е оказвал правна помощ на
ответника "Вратица-Враца"АД по гр.дело № 2854/2016 год. по опис на
СГС, за заплащане на обезщетение в размер на 25200 лв. от страна на "Банка
ДСК"ЕАД. По посоченото дело е постановено съдебно решение от 30.05.2019 год.,
с което частично е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 8017,36 лв., ведно със законната лихва и деловодни разноски, в
останалата част до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен.
Твърди се, че ответникът "Банка ДСК" ЕАД е била подала въззивна жалба
до САС, която му е била връчена на 24.07.2019 год., в качеството на пълномощник
на "Вратица-Враца"АД. Поддържа, че на същата дата е уведомил
изпълнителния директор на ответното дружество за връчената му въззивна жалба и
му е указал, че срокът за отговор и за подаване на насрещна въззивна жалба е
07.08.2019 год.
Ищецът сочи, че малко
преди изтичане на срока за отговор – 05.08.2019 год. е депозирал писмен отговор
по жалбата и насрещна въззивна жалба по отношение отхвърлителната част на
решението от 30.05.2019 год. Пълномощното му е било валидно и не е било
оттеглено от въззивника.
Наведени са доводи, че
на 06.08.2019 год., подадената насрещна въззивна жалба е била оставена без
движение поради невнесена държавна такса в размер на 349,65 лв., като съдът е
указал в едноседмичен срок същата да бъде внесена. Ищецът твърди, че за тези
указания своевременно е бил уведомил ответника както по имейл, така и на адреса
на управление в гр. Враца.В последствие е разбрал, че определената държавна
такса е била внесена от дружеството.
В исковата молба ищецът
е навел подробни доводи как е сформирана цената на иска:548,25 лв. за изготвяне
на отговор на въззивната жалба; 784,50 лв. за подадената и изготвена насрещна
въззивна жалба;429 лв.за производство по подадена от ищеца жалба на 30.03.2017
год. против определение от 09.03.2016 год. на Софийски градски съд за
прекратяване на гр.дело №2854/2016 год. и изпращането му до Окръжен съд – Враца
или общо сумата в размер на 1761.75 лв. Според ищеца в този минимален размер
възнаграждението е определено от АС – Монтана.
Към исковата молба са
представени писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК от
ответното дружество е депозиран писмен отговор чрез адв. Е.Г.-*** като
пълномощник. Поддържа се, че предявеният иск е неоснователен. Наведени са
доводи, че действително ищецът е бил упълномощен в качеството му на адвокат да
представлява дружеството като образува дело против "Банка ДСК"ЕАД за
заплащане на сумата в размер на 25200 лв., представляваща обезщетение за държането
и ползването от нея на банкомат/АТМ устройство/ на територията на "Вратица
- Враца"АД. Заявява, че ищецът е бил уведомен, че неговите услуги няма да
се ползват във въззивното производство пред САС, а ответното дружество е
ангажирало адв.Е.Г. на 20.07.2019 год., която е подала писмен отговор на
подадената от първоинстанционния ответник въззивна жалба. Сочи се, че в САС са
депозирани отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба от ищеца, без
пълномощно за тези действия. Твърди също, че с молба до САС от 26.11.2019 год.
изпълнителният директор на "Вратица-Враца" АД е оттеглил насрещната
въззивна жалба, подадена от адв.Д.. Искането е предявения иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, претендират се разноски.
Събрани са гласни доказателства.
Разпитана е св.П.А., заемаща длъжността "гл.счетоводител" при
ответното дружество. Същата сочи, че от 2002 год. работи във
"Вратица-Враца"АД, а от 2014 год. заема длъжността
"гл.счетоводител". Твърди, че в качеството й на главен счетоводител е
била запозната с образуваното дело от "Вратица - Враца" АД срещу
"Банка ДСК" ЕАД и за водене на делото пред първа инстанция е изплатен
на адв.Д. изцяло адвокатския хонорар. Свидетелката твърди, че същият е бил
изпратил в дружеството имейл, с което ги е информирал, че делото продължава на
втора инстанция, и ако желаят той да ги представлява да му бъде заплатено
адвокатско възнаграждение в определен срок, както и такса и възнаграждение за изготвяне
на насрещна въззивна жалба. Свидетелката посочва, че е попитала изпълнителния
директор И.К. ще се извършват ли тези плащания, при което той е заявил,че на
втора инстанция дружеството е упълномощило друг адвокат и поисканите от адв.Д.
суми да не му се заплащат. Свидетелката твърди също, че изпълнителният директор
на дружеството е поискал от адв.Д. да върне документите, касаещи делото и те
били изпратени от него по пощата, а в последствие са предадени на адв.Г.,
пълномощник пред втората съдебна инстанция.
За да се произнесе
по основателността на въведената с въззивната жалба претенция, настоящият
съдебен състав обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните пред
първоинстанционния съд писмени доказателства, при което приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложените по делото документи, се
установява, че ищецът Ю.Д., в качеството му на адвокат, е оказал правна помощ
на ответника "Вратица-Враца"АД по гр.дело № 2854/2016 год. по опис на
СГС, за заплащане на обезщетение в размер на 25200 лв. от "Банка
ДСК"ЕАД. По посоченото дело е постановено съдебно решение от 30.05.2019 год.,
с което частично е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 8017.36 лв., ведно със законната лихва и деловодни разноски, в
останалата част до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен.
В тази връзка
представляващият "Вратица - Враца"АД- инж.Илиян Кьосов е упълномощил
адв. Ю.Д. с пълномощно от 22.12.2015 год. В същото е посочено, адв. Д. да
представлява дружеството, да предявява искове против "Банка ДСК"ЕАД
за заплащане на сумата в размер на 25200 лв. с вкл.ДДС, представляваща
обезщетение за времето от 30.10.2010 год. до 30.10.2015 год. за държането и
ползването от ответника на банкомат/АТМ устройство/ на територията на
"Вратица - Враца"АД и в тази връзка да осъществява процесуално
представителство и защита на дружеството пред съда по делото; да прави искания
и възражения,да подава жалби;да преупълномощава други адвокати. Пълномощното не
е уговорено със срок и няма конкретизация за коя съдебна инстанция важи.
Страните не спорят, че ищецът
на 05.08.2019 год. е подал писмен отговор на подадената от "Банка ДСК"
ЕАД въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, в качеството му на процесуален
представител на "Вратица-Враца" АД. С разпореждане от 06.08.2019 год.
насрещната въззивна жалба е оставена без движение за внасяне на държавна такса
от 349,65 лв. по сметка на САС, като съдът е указал това действие да бъде
извършено в едноседмичен срок. С писмо на "Вратица-Враца" АД вх.№
104776/21.08.2019 год. по опис на СГС е приложено преводно нареждане за платена
държавна такса в размер на 349,65 лв., и е обективирано изявление, че същата е
в отговор на разпореждане от 06.08.2019 год. по въззивна жалба
№99683/05.08.2019 год. по гр.дело № 2854/2016 год. Насрещната въззивна жалба е
приета за редовна от съда и с разпореждане от 27.09.2019 год. е разпоредена
размяна на същата.
Безспорно по делото е
установено и че ищеца, е депозирал частна жалба от 30.03.2017 год. против
определение от 09.03.2016 год. по опис на СГС за прекратяване на гр.дело №
2854/2016 год. и изпращането му по подсъдност на ОС Враца.
С определение
№2296/13.07.2017 год. на САС постановено по ч.гр.дело № 2956/2017 год. е
отменено прекратителното определение на СГС и делото е върнато на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
С решение №54 по
протокол № 9/16.09.2019 год. на Адвокатски съвет гр.Монтана е уважено искането
на адв. Ю.Д. с правно основание чл.36 ал.3 ЗА, като за извършена на
"Вратица-Враца" АД работа по гр.дело № 30739/2015 год. по опис на СРС
и по гр.дело № 2854/2016 год. по опис на СГС е определено на същия адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1969.75 лв.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение,
която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това
исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на
вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника –
длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към
ищеца.
От събраните по делото доказателства е установено, че страните по делото са
били обвързани от мандатно правоотношение, по силата на което ответникът е
упълномощил ищеца да осъществи процесуално представителство и защита пред съда,
да предяви иск срещу "Банка ДСК"ЕАД за заплащане на обезщетение за държането и ползването
от ответника на банкомат/АТМ устройство/ на територията на "Вратица -
Враца"АД. Установено е извършването на работата,
тъй като ищецът е представлявал дружеството пред СГС, заявявал е
доказателствени искания, подал е отговор на въззивна жалба и е депозирал
насрещна въззивна жалба. Липсват данни по делото пълномощното да е оттеглено.
По начало законът
предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде
уговорено с договор –чл.36 ал.2 от ЗА,но това не е императивно изискване –
договор може и да няма,без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение – чл.36 ал.3 от ЗА.За разлика от пълномощното за процесуално
представителство,което трябва да е в писмена форма/, а устно само по изключение
– чл.25 ал.1 от ЗА/за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена
фирма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено.Въпросът дали договорът
по чл.36 от ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са
представени по делото,по което адвокатът се е задължил да оказва правно
съдействие,няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да
плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то.Възнаграждението може да
бъде дължимо и тогава,когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена
форма или когато е в писмена форма,но не е представен по делото, по което
адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение от общото
правило на чл.286 от ЗЗД,съгласно което възнаграждение за изпълнение на
поръчката се дължи само, когато е уговорено, възнаграждение по договор за
процесуално представителство, сключен с адвокат,се дължи винаги и за всяка
инстанция, съгласно разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗА. При липса на договор или
когато страните по договора не са определили размера му, възнаграждението, по
искане на адвоката или клиента, се определя от Адвокатския съвет, съгласно
действащата Наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски
възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение
на поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие. Именно
такъв е и настоящия случай.
Правилно районния съд е приел в мотивите си, че определеното от Адвокатски
съвет – Монтана адв.възнаграждение на адв. Д. е съобразено с изискванията на Наредба
№1/2004 год. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По подадения от ищеца писмен отговор на въззивна жалба от
"Банка ДСК" ЕАД при материален интерес 8017.36 лв./уважената част с
решението по иска/, която е обжалвана от ответника, възнаграждението е в размер
на ¾ от възнаграждението по чл.7 от Наредба №1/2004 год. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е не по-малко от
300.00 лева. Минималното такова в случая е 731.00 лева, а за подадения отговор
е дължимо 548.25 лева минимално адв.възнаграждение.
За подадената в срок насрещна въззивна жалба против отхвърлителната част на
решението на СГС ответникът дължи адв.възнаграждение съобразно защитавания материален
интерес.За изготвяна на въззивна жалба без процесуално представителство
съгласно Наредба №1/2004 год. възнаграждението е в размер на ¾ от
възнаграждението по чл.7 от същата, което е не по-малко от 300.00 лв.
Минималното такова в случая е 1046.00 лв., а за подадената жалба се дължи от
ответника сумата 784.50 лева минимално адв.възнаграждение.За подадената частна
жалба против определение от 09.03.2016 год. на СГС по същото гр.дело №
2854/2016 год. на ищеца се дължи минимално адв.възнаграждение в размер на
429.00 лв., изчислено съгласно Наредба №1/2004 год.
Липсват доказателства за погасяване на сумите в претендирания размер,
поради което РС Враца правилно е приел иска за основателен и тяхната дължимост,
в това число и акцесорния иск за законната лихва,считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема,че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 ГПК въззивникът дължи
направените от въззиваемия разноски пред въззивната инстанция, но доказателства
за направените такива не са представени, поради което не се дължат.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №64/31.01.2020
год. по гр.дело №4405/2019 год. по описа на РС-Враца като правилно и
законосъобразно.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.