Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260471 / 13.12.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На първи ноември през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Маргарита Пондалова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия М. Ангелова
Гражданско дело номер 52 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр.
чл.79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Л., *************************,
представляно от Л. К. Д.; против Г.П. К. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***; както и с адрес в гр. Г. О., ******************************.
Ищецът твърди, че в срок предявявал иска си против ответницата за
установяване на вземането си в общ размер на 820,87 лева, от които: 602,37 лева
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, и 218,50 лева лихва
за забава за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. Претендираните вземания
произтичали от следните обстоятелства: На **.**.**** г. между „Провидент
Файненшъл България" ООД с ЕИК ********* и ответницата бил сключен договор
за потребителски кредит с номер *********, по силата на който кредитодателят
предоставил сума в размер на 750 лева, а кредитополучателят се задължил да я
върне, ведно с добавка (договорна възнаградителна лихва), съставляваща
печалбата на кредитора, на 60 броя седмични вноски. Ответникът изрично
удостоверил с полагане на подписа си получаването на сумата, предмет на
договора, видно от чл.27 от същия. Кредитодателят изпълнил изцяло задълженията
си по договора, но ответникът не изпълнявал всички свои задължения и преустановил
плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на **.**.****г.
Считано от следващия ден кредитополучателят изпаднал в забава, при което и съгласно
договора дължал договорно обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер
се изчислявал спрямо действащата законна лихва. Крайният срок за изпълнение на
договора настъпил на **.**.**** г., с което станал изискуем целият неизплатен
остатък от главното задължение - главницата, която била дължима със законната
лихва за забава (чл.86 от ЗЗД)от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане. Дължимо било и уговореното обезщетение за забава
(лихва за забава) от момента на изпадането в забава. На **.**.**** г. между
„Провидент Файненшъл България" ООД и ищеца се сключил договор за продажба
и прехвърляне на вземания; по силата на който и на основание чл.99 ал.2 от ЗЗД
титуляр на вземанията по договора, вкл. вземанията, претендирани в настоящото
производство, станал ищецът. С оглед задължението си по чл.99 ал.3 от ЗЗД,
цедентът „Провидент Файненшъл България" ООД упълномощил цесионера – ищец да
уведоми ответника за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът изпратил чрез
препоръчана пратка на „Български пощи" ЕАД уведомление за цесия до ответника
на заявения в договора за кредит постоянен адрес. Адресът на ответницата бил
посетен от пощенски служител на **.**.**** г., след което било оставено писмено
служебно известие с покана, получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба. Получателят не се явил и след изтичане на предвидения,
съгласно Общите условия на «Български пощи" ЕАД, 10- дневен срок от
поставяне на известието пратката била оформена като „непотърсена" и
върната на ищеца. Предвид този факт в настоящото производство следвало да бъде
връчено уведомление, приложено към исковата молба. Поради неизпълнение от страна
на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът като цесионер на
вземанията по договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал
заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 1643/2020 г. на ХРС била издадена
заповед за изпълнение, препис от която бил връчена на длъжницата лично и тя в
законоустановения срок подала възражение срещу заповедта, поради което съдът
дал на ищеца указания за предявяване на установителен иск. Гореописаните факти
обуславяли интереса и легитимацията на ищеца да подаде иск за установяване на
вземанията си – само за част от сумите, за които била издадена заповедта за
изпълнение, а именно: 602,37 лева главница, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане, и 218,50 лева лихва за
забава за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата му дължи горепосочените суми, като му
присъди направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в
допълнително писмено становище по делото, а в открито съдебно заседание не
изпраща свой процесуален представител.
Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, в открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за
потребителски кредит № *********/**.**.**** г., сключен между „Провидент
Файненшъл България" ООД, като кредитор, и ответницата, като
кредитополучател; при следните условия: размер на главницата по кредита – 750
лв., такса за оценка на досие – 37,50 лв., общ размер на фиксираната лихва – 271,29
лв., представляваща 56% годишно; такса за администриране на кредита – 137,48
лв.; общо посочените такси и лихва – 446,27 лв., равняващи се на 138,40% ГПР.
Уговорено е ползването на допълнителна услуга по избор, представляваща домашна
доставка на заетата сума в брой по местоживеене на кредитополучателя и седмично
домашно събиране на вноските по кредита, наричана „услуга домашно посещение“,
предоставяна срещу такса управление на услугата в размер на 373,50 лв. С тази
уговорка общият размер на дължимата по кредита сума е в размер на 1 569,77
лв., платима на 60 седмични вноски, всяка в размер на 26,17 лв. и последна в
размер на 25,74 лв., като първото седмично плащане се дължи на 24.06.2014 г. Уговорено
е, че кредиторът има право да прехвърля изцяло или частично правата си по този
договор без съгласието на клиента, като впоследствие го информира /чл.23/. За
сключването на процесния договор, ответникът е подал до кредитора – Формуляр за
кандидатстване за кредит от 16.06.2014 г., като е пожелал отпускането му на
сума от 1 700 лв. за период от 45 седмици. Отразено е, че той е заявил услугата
„Домашно посещение”, като е бил посетен в понеделник следобед. Между кредитора
по процесния договор за кредит „Провидент файненшъл България“ ООД, като цедент,
и ищцовото дружество, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на
вземания от **.**.**** г., с предмет вземания на цедента, вкл. главница, лихви
и такси, описани в приложение № 1 /неразделна част от договора/. Към исковата
молба се представи удостоверение от 08.01.2021 г., издадено от цедента в полза
на ищеца, че с посочения договор за цесия и приложение № 1 е прехвърлено
вземане в общ размер на 737,42 лв., произтичащо от процесния договор за
потребителски кредит № *********/ **.**.**** г. С договора за цесия, цедентът е
дал съгласието си и е упълномощил цесионера, от негово име да уведоми всички
длъжници за цесията; за което по делото се представи и пълномощно от 19.06.2019
г. В това си качество, ищецът е изпратил до ответницата уведомление за
извършено прехвърляне на вземания от дата 08.01.2021 г., което обаче не е
достигнало до адресата си, видно от представеното пощенско известие за
доставяне. Същото е приложено към исковата молба и е било получено лично от
ответницата, заедно с останалите книжа, връчени й на основание чл.131 от ГПК.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено, но което съдът не следва да коментира,
доколкото това не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор,
предвид съображенията, изложени по-долу в настоящите мотиви.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК с вх.инд. № 6726/ 10.07.2020 г. на РС-Горна Оряховица, въз основа на
което е образувано производство по ч.гр.дело № 857/2020 г. по описа на този
съд. По подсъдност делото е било изпрането на настоящия съд, образувал
ч.гр.дело № 1643/2020 г. по своя опис. Заявителят е основал вземането си на обстоятелствата
по исковата му молба. По това ч.гр.дело е издадена заповед № 707 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.08.2020 г., по силата на която е разпоредено,
длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати на
кредитора – ищецът в настоящото производство, сумите, както следва: 602,37 лева
главница, 135,05 лв. договорна лихва за периода от **.**.****г. до **.**.**** г.,
218,50 лв. лихва за забава за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г., ведно
със законната лихва от 10.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение; като вземането произтича от неизпълнение на
задължение по договор за потребителски кредит № *********/ **.**.**** г. между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника, след което вземането е
прехвърлено на кредитора с договор за цесия от **.**.**** г., а след това с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **.**.**** г.
Длъжникът- ответницата в настоящото производство, в срок е възразила, че не
дължи изпълнение на вземането по заповедта. На 10.12.2020 г. заявителят- ищец в
настоящото производство е получил указанията на съда, да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта, което той е сторил в срок с
настоящата си искова молба – за част от вземането. За разликата на
непредявената част, а именно – за сумата от 135,05 лв. договорна лихва за
периода от **.**.****г. до **.**.**** г., заповедта за изпълнение е била
частично обезсилена и производството по ч.гр.дело е било частично прекратено,
по силата на определение № 25/ 27.01.2021 г. по цитиранато ч.гр.дело, влязло в
сила.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло
неоснователен и недоказан. Ищецът основава вземането си на договор за цесия, по
силата на който му било прехвърлено вземането на кредитора „Провидент Файненшъл
България" ООД /с ново наименование „Файненшъл България“ ЕООД/ спрямо
ответника по сключен помежду им договор за потребителски кредит № *********/**.**.****
г. Но въпреки изрично указаната му доказателствена тежест, ищецът не проведе
пълно и главно доказаване на факта, надлежно да му е било прехвърлено това
вземане. Преди всичко, ищецът не изпълни изричните указания на съда, да
конкретизира датата на договора за цесия, посочена в исковата молба като **.**.****
г., нито представи доказателства по делото за съществуването именно на такъв
договор, като са налице доказателства за договор от друга дата. Действително,
между кредитора по процесния договор за кредит „Провидент файненшъл България“
ООД, като цедент, и ищцовото дружество, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне
на вземания от **.**.**** г., с предмет вземания на цедента, вкл. главница,
лихви и такси, описани в приложение № 1 /неразделна част от договора/. Ищецът
не представи обаче самото приложение № 1 към този договор. Според разрешението,
дадено с решение № 32/ 09.09.2010 год. на ВКС по т.д. № 438/ 2009 г., II ТО,
ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК; договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е
определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до
недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание
на която тя е извършена, т.е. поради липса на предмет по смисъла на чл.26 ал.2
от ЗЗД. В настоящия случай процесният договор за цесия не е придружен с
описаното в същия приложение № 1 – неразделна част от договора, което да е с
попълнено съдържание, липсва индивидуализация на прехвърлените със същия
договор вземания по основание и по размер, както и спрямо конкретния длъжник.
Приложеното по делото удостоверение от 08.01.2021 г., издадено от цедента в полза на ищеца, че с
посочения договор за цесия и приложение № 1 е прехвърлено вземане в общ размер
на 737,42 лв., произтичащо от процесния договор за потребителски кредит - от
една страна, не съставлява част от договора, която страните да са уговорили, че
ще е годна да индивидуализира прехвърлените вземания; а и по същество не
индивидуализира вземането, респ. какви именно вземания се включват в общата
посочена сума; и от друга страна, очевидно този документ е бил съставен единствено
за целите на настоящото производство, като датата на документа и на предявяване
на иска съвпадат. Така се налага изводът, че договорът за цесия е
недействителен, респективно че същият е негоден да установи вземане в полза на
ищеца. Съдът намира, че в случая за ищеца не е съществувала никаква обективна
пречка, в т.ч. след разпределение на доказателствената тежест, да представи
визираното приложение № 1 с попълнено съдържание към процесния договор за цесия
или извлечение от него, което доказателство би установило в пълнота указаното
му твърдяно от него обстоятелство. Депозираното удостоверение от дата
08.01.2021 г. представлява частен свидетелстващ документ досежно факти относно
съдържанието на процесния договор за прехвърляне на вземания, който се ползва с
много по- ниска доказателствена стойност. В случаите, в които един факт може да
бъде установен с първични доказателства - в конкретния случай чрез
представянето на попълнено по съдържание приложение № 1 - е недопустимо същият
да се доказва с производни такива. В контекста на изложеното, съдът намира за
недоказан факта, че вземането на кредитодателя към ответника по договора им за
кредит е било включено в приложение № 1 по процесния договор за прехвърляне на
вземания. Цесията е договор, по силата на който носителят на едно вземане го
отстъпва на трето лице и настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Цесията следва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите. В представения по делото договор страните са уговорили възмездно
прехвърляне на цесионера на вземания, индивидуализирани в приложение № 1 към
договора. Това препращане към приложението, неразделна част от договора, е
допустимо определяне на вземането, като го прави определяемо. По делото обаче,
не се събраха доказателства за съществуването на такова приложение № 1 към
договора с попълнено съдържание, а най-вече с включване на процесното вземане в
този списък. В този ред на мисли, приложеното удостоверение не би могло да
замести липсата на индивидуализация на прехвърлените права в самия договор за
цесия. Този договор за цесия е недействителен поради липса на предмет.
Действителността на договора за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или поне
определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до
недействителност на цесията, поради недействителност на продажбата, на
основание на която тя е извършена, респ. поради липса на предмет, съгласно
чл.26 ал.2 от ЗЗД. Нищожността, освен с нарочен иск, може по аргумент от чл.270
ал.2 от ГПК, да се предяви и чрез възражение, както и съдът също следи служебно
за нея, тъй като нищожността се урежда от императивни правни норми от публичен
интерес и има действие по отношение на всички.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че за ищеца липсва активна
материалноправна легитимация, да реализира правата на кредитора по събиране на процесното
вземане против ответника. Ето защо, предявеният иск като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Л., *************************,
представляно от Л. К. Д.; против Г.П. К. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***; както и с адрес в гр. Горна Оряховица, ******************************;
да се приеме за установено по отношение на
ответницата, че тя дължи на ищеца сумите, както следва: 602,37 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане; и 218,50 лева лихва за забава за
периода от **.**.**** г. до **.**.**** г.; което вземане произтичало от договор за потребителски
кредит № *********/ **.**.**** г., сключен между ответницата и „Провидент Файненшъл
България" ООД; вземането по който било прехвърлено от това дружество на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от **.**.**** г. с приложение № 1
/неразделна част от договора/;
за които суми е била издадена заповед
№ 707 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.08.2020 г. по
ч.гр.дело № 1643/2020 г. на ХРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок
от връчването му на страните – като на
ищеца – чрез ССЕВ-ДАЕУ.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.