Присъда по дело №4/2011 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта:	65
Дата:	21 февруари 2011 г. (в сила от 6 декември 2011 г.)
Съдия:	Тоньо Мирчев Тонев

Дело:	20115500200004
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 януари 2011 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А № 65

21.02. 2011 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и единадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.М.

Д.Й.

ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ

СЕКРЕТАР: Н.К.

като разгледа докладваното от Председателя ТОНЕВ НОХД № 4 по описа за 2011 година.

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Й.М. - роден на *** ***, жител ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, към момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - Стара Загора, ЕГН ********** за виновен това че: на 10.12.2009 год. в гр. К., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага придобил чужди движими вещи – пари 100 лв., собственост на С.К.В. *** , за които знае, че са придобити от другиго – И.Р.М. *** чрез престъпление, поради което и на основание чл.215, ал.2, т.4 предл.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, което наказание на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип и ГЛОБА в размер на хиляда и двеста лева.

На основание чл.25,ал.1 от НК във връзка с чл.23 от НК кумулира наказанието по настоящата присъда с наказанията на подсъдимия М.Й.М. по присъда № 13/01.02.2010 год. по НОХ дело № 1424/2009 год. на РС Казанлък, присъда № 49/15.03.2010 год. по НОХ дело № 28/2010 год. на РС Казанлък, присъда № 50/15.03.2010 год. по НОХ дело № 219/2010 год. на РС Казанлък, споразумение № 100/18.05.2010 год. по НОХ дело № 415/2010 год. на РС-Казанлък, споразумение № 98/18.05.2010 год. по НОХ дело № 1324/2010 год. на РС- Казанлък, присъда № 191/19.10.2010 год. по НОХ дело № 327/2010 год. на РС - Казанлък, споразумение № 27/01.02.2010 год. по НОХ дело № 1444/2009 год. на РС – Казанлък и присъда № 88/18.12.2010 год. по НОХ дело № 90/2010 год. на Районен съд-гр.Дряново, като определя едно общо наказание - най-тежкото от – ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип и ГЛОБА в размер на хиляда и двеста лева.

На основание чл.25, ал.2 от НК във вр. чл.23, ал.1 от НК ПРИСПАДА изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода по кумулираните с присъда №88/18.12.2010 г. по НОХ дело № 90/2010 год. на РС гр.Дряново наказания.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Р.М. - роден на *** ***, жител ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, към момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - Стара Загора, ЕГН **********,за виновен в това, че на 10.12.2009 год. в гр. К. е отнел чужди движими вещи – 1бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 15 лв., 1 бр. мобилен телефон марка „***” на стойност 30 лв., 1 бр. свидетелство за правоуправление на МПС с контролен талон на стойност 40 лв., 1 бр. лична карта на стойност 18 лв., 1 бр. портмоне - черно на цвят от плат, с прегради на стойност 2 лв. и пари – сумата от 235 лв., или всичко на обща стойност 340 лв. от владението на С.К.В. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. с чл.29, ал. 1, б. "а" и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ЛИЛШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което наказание на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, като го признава за невинен и оправдава по обвинението, че деянието е извършено при условията на чл.20, ал.2 от НК.

На основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23 ал.1 от НК определя общо наказание на подсъдимия И.Р.М. по присъда № 80/27.04.2010 год. по НОХД № 337/2010 год. на Районен съд гр.Казанлък и по настоящата присъда № 65/21.02.2011 год. по нохд № 4/2011 год. на ОС-Ст.Загора, най тежкото от двете – СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, което наказание на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА изтърпяната част от така определеното общо наказание.

ОСЪЖДА подсъдимият М.Й.М. със снета по-горе самоличност да заплати сумата от 50 лв. представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски по сметка на Окръжен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА подсъдимият И.Р.М. със снета по-горе самоличност да заплати сумата от 83 лв. представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски по сметка на Окръжен съд – Стара Загора.

Присъдата подлежи на жалба и/или протест в петнадесет дневен срок от днес пред Пловдивски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда от 21.02.2011 год. по НОХД № 4 по описа за 2011 г. на Старозагорски окръжен съд

Във внесения за разглеждане от Окръжна прокуратура - Стара Загора обвинителен акт

- подсъдимият И.Р.М. е предаден на съд за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл.29, ал. 1, б. "а" от НК, за това, че на 10.12.2009 г. в гр. ***, в съучастие като съизвършител с подсъдимия М.Й.М., отнел чужди движими вещи – 1бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 15лв., 1бр. мобилен телефон марка „***” на стойност 30лв., 1бр. свидетелство за правоуправление на МПС с контролен талон на стойност 40лв., 1бр. лична карта на стойност 18лв., 1бр. портмоне - черно на цвят от плат, с прегради на стойност 2лв. и пари – сумата от 235лв., или всичко на обща стойност 340лв., от владението на С.К.В., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив;

- подсъдимият М.Й.М. е предаден на съд за престъпление по чл. 199, ал.,1 т.4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, за това, че на 10.12.2009 г. в гр. ***, в съучастие като съизвършител с подсъдимия И.Р.М., отнел чужди движими вещи – 1бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 15лв., 1бр. мобилен телефон марка „***” на стойност 30лв., 1бр. свидетелство за правоуправление на МПС с контролен талон на стойност 40лв., 1бр. лична карта на стойност 18лв., 1бр. портмоне - черно на цвят от плат, с прегради на стойност 2лв. и пари – сумата от 235лв., или всичко на обща стойност 340лв. от владението на С.К.В., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

В хода на съдебното следствие на основание чл. 287, ал.1 НПК е допуснато изменение на обвинението срещу подсъдимия М.Й.М., съгласно което срещу същия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 215, ал.2, т.4 предл.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК за това, че на 10.12.2009 г. в град ***, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага придобил чужди движими вещи – пари 100 лв., собственост на С.К.В. ***, за които знаел, че са придобити от подсъдимия И.Р.М. чрез престъпление.

По време на съдебните прения прокурорът поддържа първоначално повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И.Р.М. и измененото такова срещу подсъдимия М.Й.М.. Предлага на първия от посочените подсъдими да бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния размер на предвиденото в закона, а на втория подсъдим – наказание под средния размер на предвиденото за съответното престъпление.

Подсъдимият И.Р.М. дава обяснения по повдигнатото срещу му обвинение, в които отрича да е извършил деянието, за което е предаден на съд.

Подсъдимият М.Й.М. също дава обяснения, в които подробно излага обстоятелствата, при които признава извършването на деянието по измененото спрямо него обвинение.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, ценени заедно и по отделно и съпоставени с обясненията на подсъдимите, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И.Р.М. е роден на *** ***. Същият е с ****. Не е ***. *****, като деянието – предмет на повдигнатото срещу му обвинение – е извършил преди да са изтекли 5 години от изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по следните присъди:

- с присъда от 14.08.2002г. по НОХД № 313/2002г. по описа на ОС - Русе, в сила от 26.09.2003г., за извършени на 13.07.2001 г., 16.07.2001 г., 23.07.2001 г. и 28.07.2001 г. престъпления по чл. 199, ал.1, т.4 от НК и по чл. 215, ал.2, т.4 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от 7 години и 6 месеца, което наказание е изтърпяно на 28.10.2008 г.;

- с присъда от 03.12.2004г. по НОХД № 1075/2004г. по описа на ОС – Стара Загора, в сила от 20.12.2004г., за извършено на 01.07.2001 г. престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от 6 години.

Подсъдимият М. е осъждан и с влязла в сила след извършване на настоящото деяние присъда по НОХД № 337 / 2010 г. на РС – Казанлък, изменена с решение на ОС – Стара Загора, за извършено на 19.12.2009 г. престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година.

Гореизложените обстоятелства относно личността и съдебното минало на подсъдимия И.Р.М. се установяват с

категоричност въз основа съдържащите се на л.121 ДП характеристична справка, на л.127 ДП декларация за семейно, материално и имотно състояние, на представените по делото справка рег. № 124/14.01.2011 г. и бюлетини за съдимост относно този подсъдим – л.35 нохд, справка от 31.01.2011 г. от ГД “Изпълнение на наказанията” – л.63 нохд.

Подсъдимият М.Й.М. е роден на *** ***. ****, като деянието – предмет на повдигнатото срещу му обвинение – е извършил преди да са изтекли 5 години от изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по следните присъди:

- с присъда от 12.12.2000 г. по НОХД № 219/1999 г. по описа на РС - Казанлък, в сила от 11.01.2001 г., за извършено на 30/31.01.1998 г. престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 и 4, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б.”А” от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което е изтърпяно на 22.03.2008г.;

- със споразумение от 13.02.2001 г. по НОХД № 178/1999 г. по описа на РС - Казанлък, в сила от 13.02.2001 г., за извършено на 16/17.04.1998 г. престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б.”А” и ”Б” от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което е изтърпяно на 21.05.2005г.;

- със споразумение от 27.06.2001 г. по НОХД № 872/2000 г. по описа на РС - Казанлък, в сила от 27.06.2001 г., за извършено на 08/09.04.2001 г. престъпление по чл. 215, ал.2, т.4, вр. с ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”А” и ”Б” от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което е изтърпяно на 22.04.2009 г.

Подсъдимият е осъждан и по още седем НОХ дела на лишаване от свобода, най-тежкото от които е за срок на 2 години, като присъдите са влезли в сила след извършване на деянието по настоящото дело, а именно:

-присъда № 13/01.02.2010 год. по НОХ дело № 1424/2009 год. на РС Казанлък, влязла в сила на 16.02.2010 г.;

-присъда № 49/15.03.2010 год. по НОХ дело № 28/2010 год. на РС Казанлък, влязла в сила на 30.03.2010 г.;

-присъда № 50/15.03.2010 год. по НОХ дело № 219/2010 год. на РС Казанлък, влязла в сила на 30.03.2010 г.;

-споразумение № 100/18.05.2010 год. по НОХ дело № 415/2010 год. на РС-Казанлък;

-споразумение № 98/18.05.2010 год. по НОХ дело № 1324/2010 год. на РС- Казанлък;

-присъда № 191/19.10.2010 год. по НОХ дело № 327/2010 год. на РС - Казанлък, влязла в сила на 26.10.2010 г.;

-споразумение № 27/01.02.2010 год. по НОХ дело № 1444/2009 год. на РС – Казанлък;

присъда № 88/18.12.2010 год. по НОХ дело № 90/2010 год. на Районен съд - гр.Дряново, влязла в сила на 03.12.2010 г.

Гореизложените обстоятелства относно личността и съдебното минало на подсъдимия М.Й.М. се установяват с категоричност въз основа съдържащите се на л.123 ДП характеристична справка, на л.126 ДП декларация за семейно, материално и имотно състояние, на представените по делото справка рег. № 125/14.01.2011 г. и бюлетини за съдимост относно този подсъдим – л.17 нохд, справка от 31.01.2011 г. от ГД “Изпълнение на наказанията” – л.59 нохд.

Двамата подсъдими - М.Й.М. и И.Р.М. - се познавали, тъй като заедно търпели наказание лишаване от свобода. Имали добри, приятелски отношения.

На 10.12.2009 г. около 19.10 часа, в град *** тогава деветнадесетгодишната свидетелка С.К.В. вървяла в посока от центъра на града към ****. Движейки се по ул. “****”, достигнала до оградата на манастира на кръстовището, където се намирала и детската градина „***”. Наближила склад за строителни материали. В близост до склада били и подсъдимите М.Й.М. и И.Р.М., които преди това се срещнали случайно и си споделили, че са тръгнали да откраднат нещо. Докато си говорили, св. В. минала покрай тях. Тогава подсъдимият М.Й.М. казал на подсъдимия И.Р.М., че отива по малка нужда и за целта се отдалечил встрани. В същото време, непосредствено пред входа на склада за строителни материали, подсъдимият И.Р.М. се приближил зад свидетелката. В., хванал с ръка дръжката на дамската й чанта и силно я дръпнал към себе си, в резултат на което дръжката се скъсала. Подсъдимият И.Р.М. веднага побягнал с чантата, като тичайки, извикал на другия подсъдим и той да бяга. На бегом двамата подсъдими стигнали до парк „***”, където преценили, че са в безопасност. Спрели се и подсъдимият И.Р.М. отворил отнетата от младото момиче чанта – дамски модел от изкуствена кожа с размери 25/10 см., за да разбере какво съдържа. В чантата се намирали следните вещи - мобилен телефон марка „****” със СИМ карта на **** с номер ****, лична карта, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, портмоне – от черен плат с прегради за банкноти със сумата от 15 лева в него, хартиен плик с пари – 220 лева. Подсъдимият И.Р.М. дал от тези пари на подсъдимия М. сумата от 100 лева, с уговорката да не го издава, а останалите пари и вещи задържал за себе си. Като се прибрал, на свидетелката А.Й.А. - с която живеел, дал да ползва мобилния телефон, с който се сдобил по описания начин.

След отнемането на телефона, същият е активиран за пръв път на 11.12.2009 г. със СИМ – карта с потребителски номер ****, която е била регистрирана на името на подсъдимия И.Р.М..

От заключението на изслушаната съдебно – оценителната експертиза, в която вещите са ценени заедно и поотделно, по средни пазарни цени към време на извършване на деянието, се установява, че общата стойност на всички вещи – предмет на гореустановеното деяние, включая и паричната сума, е 340 лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, както следва:

Съдът изцяло кредитира показанията на пострадалата - свидетелката С.В., тъй като са непротиворечиви, пълни и логически последователни, както и защото се потвърждават в отделни свои части - от показанията на свидетеля Б.Г. (очевидец на част от случилото се) и от обясненията на подсъдимия М.Й.М.. Поради внезапността на нападението и бързината, с която е отнета чантата, свидетелката изразява колебание относно това дали едно или две лица са я нападнали и са отнели вещта й, но е категорична, че е видяла след грабежа да се отдалечават две лица, които описва като “ниски и дребни” – телосложение, съответстващо на това на подсъдимите, с “качулки”. Свидетелят Б.Г., макар и да не е видял самия акт на отнемане на чантата, е възприел лично и непосредствено случилото се след това - как двама мъже бягат с чанта, а след това е видял и чул пострадалата да вика за помощ.

В най-пълен обем обстоятелства относно случилото се, се съдържат в обясненията на подсъдимия М.Й.М., който с подробности, логично и последователно пресъздава събитията – как се срещнали случайно с другия подсъдим И.Р.М., какво са си казали, как - докато той се бил отдалечил, за да отиде по малка нужда, приятелят му нападнал пострадалата и взел чантата й, как след като успели да избягат, И. му дал част от парите, намиращи се в чантата – сумата 100 лева, за да не го издаде. Макар и подсъдимият И.Р.М. да отрича не само да е отнел инкриминираните вещи, но и да е бил на местопрестъплението, съдът прие за истинни и кредитира изцяло обясненията на подсъдимия М.Й.М., поради следните съображения: На първо място, защото обясненията на подсъдимия М.Й.М. съответстват на показанията на пострадалата С.В. и Б. Г.; на факта, че във владение на свидетелката А.А. – живееща на съпружески начала с подсъдимия И.Р.М. – е бил мобилният телефон, съдържащ се в дамската чанта, отнета при грабежа, предаден с протокол за доброволно предаване от 26.03.2010 г. от подсъдимия И. Р.М. – л.90 ДП, като особено показателен е фактът, че мобилният телефон е активиран в деня, следващ извършването на грабежа – видно от съдържащата се на л.62 и сл. ДП справка и разпечатка от “***” ЕАД /****/ – при това със СИМ карта, регистрирана на името на подсъдимия И.Р.М.. Най-после – обясненото от подсъдимия М.Й.М. относно обстоятелствата, при които е извършен грабежът, се потвърждава и от показанията на свидетелите П.С. и Б.В. – служители на РУ “Полиция” ***, пред които подсъдимият И.Р.М. е признал авторството си в извършване на грабежа и е изложил обстоятелствата на осъществяването му. Всичко горепосочено опровергава защитната теза на подсъдимия И.Р.М., включваща и оплакване за упражнено спрямо него насилие от полицейски служители, за каквото по делото, липсват каквито и да е обективни данни.

Що касае показанията на свидетелката А.А., чрез които същата се опитва да обясни държането на мобилния телефон – собственост на пострадалата - с това, че е закупила този телефон от непознат човек на автогарата в Стара Загора, съдът не ги кредитира с доверие, тъй като са изключително уклончиви и противоречат на фактите, установени чрез останалите доказателства.

При така установените фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

По отношение на подсъдимия И.Р.М.:

Подсъдимият И.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а НК.

От обективна страна, подсъдимият И.Р.М.,*** е отнел чужди движими вещи – 1бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 15лв., 1бр. мобилен телефон марка „****” на стойност 30лв., 1бр. свидетелство за правоуправление на МПС с контролен талон на стойност 40лв., 1бр. лична карта на стойност 18лв., 1бр. портмоне - черно на цвят от плат, с прегради на стойност 2лв. и пари – сумата от 235лв., или всичко на обща стойност 340лв., от владението на С.К.В., с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това физическа сила – издърпал от ръцете на В. дамската й чанта.

Чрез горните действия на подсъдимия - отнемане на вещи чрез употреба на сила - е осъществено изпълнителното деяние на престъплението грабеж по чл.198, ал.1 НК. Грабежът е типично съставно престъпление, при което от обективна и субективна страна следва да са налице два функционално свързани акта: 1/ упражняване на сила или заплашване, за да бъде отнета вещта от чуждото владение и 2/ самото отнемане на тази вещ с намерение за противозаконно присвояване. В случая несъмнено се установи, че подсъдимият И.Р.М. е упражнил пряко физическа сила върху предмета на престъплението, дърпайки чантата от В. и по този начин и върху самата нея. Вследствие на употребената принуда той е прекъснал фактическата власт на пострадалата върху инкриминираните вещи и побягвайки с вещите е установил своя фактическата власт върху тях.

От субективна страна, подсъдимият И.Р.М. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекият умисъл на подсъдимия е обхващал обстоятелствата, че процесната чанта, ведно с всички намиращи се в нея вещи, са чужди и се намират във владение на пострадалата, че пострадалата не е била съгласна вещите да й бъдат отнети и че това несъгласие в случая се преодолява чрез упражнената спрямо нея принуда от негова страна. И доколкото отнемайки чантата, деецът е съзнавал че отнема вещ, която по естеството си е предназначена за пренасяне и съхраняване на други вещи и ценности, то умисълът му обхваща освен тази вещ и нейното съдържание. Подсъдимият е действал с присвоително намерение, обективирано в конкретното му поведение – след отнемането на чантата, той е напуснал местопрестъплението и се е отдалечил на място, където спокойно и безпрепятствено може да си служи с вещта като нейн собственик.

Деянието, извършено от подсъдимия И.Р.М. е осъществено в петгодишния срок по чл.30, ал.1, предложение първо НК спрямо осъжданията му по НОХД № 313/2002г. по описа на ОС – Русе и по НОХД № 1075/2004г. по описа на ОС – Стара Загора (както вече се посочи наказанието по първото дело – 7г. и 6 м. ЛОС - е изтърпяно на 28.10.2008 г.) и тъй като престъпленията по тези дела са обхванати от реална съвкупност, е налице едно осъждане по смисъла на чл.29, ал.1 от НК ( Р.138/07.04.1997 г. на ВКС нд № 586/1996 г., І но), т.е. подсъдимият е извършил грабежа при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК - към време на извършване на деянието е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено на основание чл.66 от НК и преди да са изтегли 5 години от това осъждане.

Предвид на изложеното съдът признава подсъдимият И.Р.М. за виновен в извършването на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.

Тъй като подсъдимият М.Й.М. не е участвал в извършването на грабежа, съдът призна подсъдимият И.Р.М. за невинен в това да е извършил грабежа в съучастие – чл.20, ал.2 от НК, като съизвършител с подсъдимия М.Й.М., поради което го оправда в тази част от повдигнатото срещу му обвинение.

Относно наказанието:

За извършеното престъпно деяние от подсъдимия И. Р.М., съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

При преценката какво наказание да бъде наложено на подсъдимия М., съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства: висока степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от предходните му осъждания, извън тези определящи правната квалификация на деянието като такова при условията на опасен рецидив; средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна предвид обстоятелството, че частично за възстановени имуществените вреди, причинени в резултат на престъплението, а още и предвид невисокия интензитет на употребената сила при отнемане на чантата от пострадалата, от друга страна – с оглед обстоятелството, че деянието е извършено в тъмната част на денонощието, спрямо млада жена, едва навършила деветнадесет години; затрудненото материално положение на подсъдимия; обстоятелството, че подсъдимият произхожда от социална среда, слабо укоряваща такъв тип прояви като средство за препитание.

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в съвкупността им, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива, поради което, съобразявайки се с целите на чл.36 от НК, наложи на подсъдимия И.Р.М. наказание под средния размер с оглед на предвиденото в закона и го осъди на лишаване от свобода за срок от 7 години, което, предвид това, че подсъдимият се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на основание чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС. Не се установи по делото подсъдимият да притежава имущество, поради което съдът не му наложи наказание конфискация. (арг. чл. 45, ал. 1 НК).

Съдът след като определи наказанието, се занима с въпроса за приложението на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 НК, тъй като констатира, че са налице предпоставките за това. Видно от приложените по делото свидетелство за съдимост и бюлетини за съдимост, извършеното от И.М. деяние, предмет на настоящото дело, е извършено в условията на реална съвкупност с деянието, по отношение на което на подсъдимия е наложено наказание с влязлата в сила присъда № 80/27.04.2010 год. по НОХД № 337/2010 год. на Районен съд гр.Казанлък. Затова съдът определи едно общо най – тежко наказание – седем години лишаване от свобода, което на основание чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 25, ал.2 от НК съдът постанови при изпълнение на общо определеното наказание да бъде приспадната изтърпяната част от наказанието по която и да е от групираните присъди.

С оглед цялостното съдебно минало на подсъдимия, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не се налага да бъде увеличаван по реда на чл.24 НК размера на определеното общо наказание.

По отношение на подсъдимия М.Й.М.:

Подсъдимият М.Й.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 215, ал.2, т.4 предл.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

От обективна страна, подсъдимият М. ***, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага е придобил чужди движими вещи – пари 100 лв., собственост на С.К.В. ***, за които е знаел, че са придобити от другиго – И.Р.М. *** - чрез престъпление.

От гледна точка съставомерните елементи на вещното укривателство по чл. 215, ал. 1 НК чуждите движими вещи първо следва да са придобити и да се намират в трайна фактическа власт на лице, което лично или чрез другиго ги е придобило чрез престъпление и едва след това деецът - "вещен укривател" да ги придобие от него, като знае или предполага неправомерния им произход или с други думи - при вещното укривателство се касае не до директно, непосредствено, а до опосредствено, индиректно неправомерно придобиване. В случая подсъдимият М. е установил своя фактическа власт върху инкримирания предмет – сумата от 100 лева, след като същата е била вече във фактическата власт на другия подсъдим М. – придобита от последния по престъпен начин – чрез извършения по – рано от него грабеж. Този факт е бил известен на М., защото той е бил свидетел на

престъпното отнемане от страна на М. на чантата, ведно с намиращите се в нея вещи и пари.

От субективна страна, подсъдимият М. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Наред с това е преследвал користната цел – да се облагодетелства с 100 лева.

Имайки предвид горепосочените осъждания на подсъдимия М.Й.М. по НОХД № 219/1999 г., НОХД № 178/1999 г. и НОХД № 872/2000 г., всички за тежки умишлени престъпления, наказанията по които са изтърпяни преди изтичане на срока по чл.30, ал.1, предложение първо от НК спрямо време на извършване на деянието по повигнатото срещу този подсъдим обвинение, съдът прие, че подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. “б” НК, тъй като към време на извършване на деянието е бил осъждан както за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено на основание чл.66 от НК, така и е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, изпълнението на които не е било отложено на основание чл.66 от НК.

Предвид на изложеното съдът призна подсъдимият М.Й.М. за виновен в извършване на престъплението по чл. 215, ал.2, т.4 предл.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Относно наказанието:

За извършеното престъпно деяние от М.Й.М. съставомерно по чл. 215, ал. 2, т. 4 НК, законът предвижда кумулативно наказания лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 1 000 до 3 000 лева /редакция към датата на извършване на престъплението, която се явява по – благоприятна – арг. чл. 2, ал.2 НК/.

При преценката какво наказание да бъде наложено на подсъдимия М.Й.М., съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства: висока степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от предходните му осъждания, извън тези определящи правната квалификация на деянието като такова при условията на опасен рецидив; средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна предвид обстоятелството, че инкриминирания предмет е със сравнително ниската стойност – 100 лева, от друга страна предвид това, че деянието е извършено непосредствено след като подсъдимият М.Й.М. е възприел извършването на престъплението, в резултат на което се е облагодетелствал; това, че чрез подробните си обяснения по фактическите обстоятелства, подсъдимият активно съдействува за установяване на обективната истина, проявявайки на практика критичност към извършеното; затрудненото материално положение на подсъдимия; обстоятелството, че подсъдимият произхожда от социална среда, слабо укоряваща такъв тип прояви като средство за препитание.

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в съвкупността им, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива, поради което, съобразявайки се с целите на чл.36 от НК, наложи на подсъдимия М.Й.М. наказание под средния размер с оглед на предвиденото в закона и го осъди на лишаване от свобода за срок от 5 години, което на основание чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 1 200 лева.

Съдът след като определи наказанията на подсъдимия, се занима с въпроса за приложението на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 НК, тъй като констатира, че са налице основанията за това. Видно от приложените по делото свидетелство за съдимост и бюлетини за съдимост, извършеното от М.М. деяние, предмет на настоящото дело, е извършено в условията на реална съвкупност с престъпленията, по отношение на които е осъден, както следва с: