№ 21
гр. Търговище, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20213500500293 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 293/2021г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ищците Ф. ИСМ. АХМ., Н. Р.
Н., Б. Р. Н. и В. Р. АР., чрез адв. Н.С. против Решение № 211/11.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 2095/2019 г. по описа на Районен съд – Търговище. С
доводи за неправилност и незаконосъобразност, въззивниците молят за
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите
И.И. и С.С., чрез адв. Р.Р. оспорват основателността на въззивната жалба и
молят за потвърждаване на решението.
РС - Търговище е отхвърлил с решението си предявения от Ф. ИСМ.
АХМ., Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. АР., чрез адв. Н.С., срещу С. ИЛД. С. и ИЛД.
С. ИБР., положителен установителен иск за собственост върху 1244/1513
идеални части от ДВОРНО МЯСТО с пл. № 24 в кв. 4 на с. Р. общ.
Търговище, цялото с площ от 1513 кв. м /по скица/, за което е отреден УПИ
IX-24 в кв. 4, по плана на селото, ведно с построените в него къща и
стопански постройки, като неоснователен. Присъдени са разноски в
производството.
Настоящото въззивно производство е второ по ред. С Решение №
260029/12.11.2020 г. по в.гр.д. №187/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Търговище, предходният въззивен състав е отменил първоинстанционното
решение, като вместо него е постановено ново по същество, с което е
1
признато за установено по отношение на И.С. Ибрамова и С. ИЛД. С., че Ф.
ИСМ. АХМ., Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. АР. са собственици на основание
давностно владение на 1244/1513 идеални части от УПИ IX-24 в кв. 4 по
плана на с. Р. община Търговище.
С Решение № 60129/14.12.2021 г., постановено по гр. д. № 798/2021 г.
по описа на ВКС, ГК, Второ отделение е обезсилено въззивното решение и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
Търговище, съобразно дадените в мотивите на решението указания.
С определение № 13/18.01.2022 г. настоящият съдебен състав в
изпълнение на указанията, дадени от ВКС остави без движение исковата
молба, като даде едноседмичен срок на ищците за отстраняване на
констатираната нередовност на исковата молба, изразяваща се в
несъответсвие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. С
молба от 27.01.2022 г. ищците са уточнили, че твърдят наличието на
съсобственост върху целия недвижим имот, предмет на спора, като квотите на
съсобствеността са както следва: 1244/1513 идеални части за ищците и
269/1513 идеални части за ответниците. С отговор от 18.02.2022 г.
въззиваемите са изразили становището си по уточнената искова молба за
неоснователност и недоказаност на твърдяната съсобственост между страните
върху целия имот.
В съдебно заседание въззивниците чрез адв. Н.С. поддържат подадената
въззивна жалба, като молят да бъде отменено първоинстанционното решение
и въззивниците да бъдат признати за собственици на 1244/1513 идеални части
от процесния недвижим имот.
Въззиваемите в съдебно заседание чрез адв. Р.Р. поддържат подадения
отговор на въззивна жалба и молят първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание
давностно владение на общо 1244/1513 идеални части от правото на
собственост върху ДВОРНО МЯСТО с пл. № 24 в кв. 4 на с. Р. общ.
Търговище, цялото с площ от 1513 кв. м /по скица/, за което е отреден УПИ
IX-24 в кв. 4, по плана на селото, ведно с построените в него къща и
стопански постройки, е обоснован с придобиването въз основа на изтекла
придобивна давност като недобросъвестни владелци на 1244/1513 идеални
части от имота, изтекла в периода от 01.12.1997 г. до 2017 г.
Ответниците по предявения иск И.И. и С.С. го оспорват с възражения,
че в случая става въпрос за владение на реална част от поземления имот, а не
на идеална част, доколкото не е било налице съвместно владение в посочения
2
период между страните върху целия поземлен имот и постройките в него.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Преди образуване на настоящото производство, между страните е било
проведено предходно съдебно производство по гр. дело № 820/2017 г. по
описа на Районен съд – Търговище, което е приложено като доказателство
към настоящото производство.
Производството по гр. д. № 820/2017 г. е образувано въз основа на
предявен от Рафет А. и Ф.А. против И.И. обективно съединени искове, както
следва:
1) положителен установителен иск за собственост на основание
давностно владение върху поземлен имот - дворище с пл. № 24 в кв. 4 по
плана на с. Р. за който е отреден УПИ IХ-24 с площ 1526 кв. м., при граници
за целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. Мехмедов Хасанов; УПИ III-19 и УПИ
IV-19 на Д.А. и Б.Х. и УПИ III-23 на Б. Р. Н. и Айше Насуф Н.;
2) конститутивен иск за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и
наследство, №121, том II, рег. № 1806, дело № 186 от 09.05.2017 г. по описа
на нотариус Галя Георгиева, рег. №223 на НК (съответно акт № 92, том V,
дело № 892, парт. книга № 78607, дв. вх. № 1685, вписан на 09.05.2017 г. по
описа на Служба по вписванията - Търговище).
С Определение № 718 от 15.06.2017 г. по гр. д. № 832 по описа за 2017
г. на РС - Търговище производството по същото дело е прекратено и исковете,
въз основа на които то е образувано, са присъединени към гр. д. 820 по описа
за 2017 г. на РС - Търговище за разглеждане в едно производство. Касае се за
обективно съединени искове, предявени от И.И. против Рафет А. и Ф.А.,
както следва:
1) положителен установителен иск за собственост на основание
давностно владение върху поземлен имот - дворище с пл. № 24 в кв. 4 по
плана на с. Р. за който е отреден УПИ IХ-24 с площ 1526 кв. м., при граници
за целия имот: улица; УПИ Х-25 на А. Мехмедов Хасанов; УПИ III-19 и УПИ
IV-19 на Д.А. и Б.Х. и УПИ III-23 на Б. Р. Н. и Айше Насуф Н.;
2) конститутивен иск за отмяна на Нотариален акт № 33, том XIII, рег.
№ 12998, дело № 1616 от 15.09.2015 г. по описа на нотариус Петя Ангелова
(съответно Нотариален акт № 47, том XIV, дело № 2628 от 15.09.2015 г. по
описа на СВ – Търговище).
След завеждане на исковата молба ищецът Рафет А. е починал, като на
основание чл. 227 ГПК като страна по делото са конституирани наследниците
му Н.Н., Б.Н. и В.А..
С Решение № 75 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 820 по описа за 2017 г. на
РС – Търговище е признато за установено по отношение на И.И., че Ф.А.,
3
Н.Н., Б.Н. и В.А., са собственици по давностно владение и наследство на
незастроената част от дворно място, която е с площ 1244 кв. м. (оцветена в
червено на скицата към заключението по СТЕ), цялото с площ 1513 кв. м.,
представляващо поземлен имот - дворище с пл. № 24 в кв. 4 по плана на с. Р.
за който е отреден УПИ IХ-24 с площ 1526 кв. м., при граници за целия имот:
улица; УПИ Х-25 на А. Мехмедов Хасанов; УПИ III-19 и УПИ IV-19 на Д.А.
и Б.Х. и УПИ III-23 на Б. Р. Н. и Айше Насуф Н., като искът е отхвърлен в
останалата част - за застроената част от дворното място, цялото е с площ 269
кв. м., ведно с къща и постройки (оцветена в синьо на скицата към
заключението по СТЕ). Отменен е констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, № 121, том
II, рег. № 1806, дело № 186 от 09.05.2017 г. по описа на нотариус Галя
Георгиева, рег. №223 на НК (съответно акт № 92, том V, дело № 892, парт.
книга № 78607, дв. вх. № 1685, вписан на 09.05.2017 г. по описа на Служба по
вписванията - Търговище), само за незастроената част от дворно място, която
е с площ 1244 кв. м. (оцветена в червено на скицата към заключението по
СТЕ). С решението е прекратено производството по предявения от И.И.
против Ф.А., Н.Н., Б.Н. и В.А., установителен иск за собственост по
давностно владение и наследство с предмет недвижим имот, находящ се в с.
Р. общ. Търговище и представляващ УПИ 1Х-24 в кв. 4, с площ от 1526 кв. м.,
ведно с построените в него къща и стопански постройки.
С Решение № 21.06.2018 г. по в. гр. дело № 90/2018 година състав на
Търговищкия окръжен съд е отменил Решение № 75 от 20.02.2018 г. по гр. д.
№ 820 по описа за 2017 г. на РС-Търговище В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на ИЛД. С.
ИБР., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р. общ. Търговище, ул.
„Раковски“ № 12, че Ф.А., , Н.Н., Б.Н. и В.А., четиримата с постоянен
адрес: с. Р. общ. Търговище, ул. „Раковски“ № 12, са собственици по
давностно владение и наследство на незастроената част от дворно място,
която е с площ 1244 кв. м (оцветена в червено на скицата към
заключението по СТЕ), цялото с площ 1513 кв. м, представляващо
поземлен имот – дворище с пл. № 24 в кв. 4 по плана на с. Р. за който е
отреден УПИ IХ-24 с площ 1526 кв. м., при граници за целия имот:
улица; УПИ Х-25 на А. Мехмедов Хасанов; УПИ III-19 и УПИ IV-19 на
Д.А. и Б.Х. и УПИ III-23 на Б. Р. Н. и Айше Насуф Н.;
В ЧАСТТА, с която е отменен констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и
наследство, № 121, том II, рег. № 1806, дело № 186 от 09.05.2017 г. по
описа на нотариус Галя Георгиева, рег. № 223 на НК (съответно акт №
92, том V, дело № 892, парт. книга № 78607, дв. вх. № 1685, вписан на
09.05.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Търговище), само за
незастроената част от дворното място, която е с площ 1244 кв. м
(оцветена в червено на скицата към заключението по СТЕ), като така
предявените искове са били отхвърлени.
4
По гр. д. № 820/2017 г. на РС – Търговище са приложени като
доказателства два писмени договора, озаглавени като договори за покупко-
продажба. С първият от тях на 13.12.1994 г. ответницата И.И. и нейният баща
Сали Мюмюнов са се съгласили да продадат на Рафет А. 240 кв. метра от
собствения си недвижим имот, а именно парцел IX-24 от квартал 4 по плана
на с. Руец. В договора е посочено, че въпросните 240 кв. метра представляват
в реални граници ивица в югоизточния край на имота, в непосредствено
съседство с парцел VIII-23 на купувача, имаща размери 6 на 40 метра.
Страните са уговорили продажна цена от 15 000 лева, за която са посочили,
че е изплатена напълно и в брой на продавачите. С вторият договор на
01.12.1997 г. същите страни са постигнали съглашение, по силата на което
Сали Мюмюнов и И.И. продават на Рафет А. за сумата от 125 000 лева 1250
кв. метра от подробно описания по-горе недвижим имот. В текста на договора
е отбелязано, че тази площ представлява в реални граници празно дворно
място откъм парцела на купувача VIII-23 и парцели III-19 и IV-19 и
останалата част от имота на продавачите.
Посочените договори са сключени в обикновена писмена форма, като
първият носи подписите и на тримата участници в сделката, а вторият – само
на Сали Мюмюнов и Рафет А..
Както в производството по гр. д. № 820/2017 г., така и в производството
пред първоинстанционния съд по гр. д. № 2095/2019 г. са събрани гласни
доказателства, на базата на които следва да бъде извършена преценка кой и в
каква част е владял процесния поземлен имот, както и построените в него
постройки в периода от 1997 до 2017 г.
В своето решение по гр. д. № 2095/2019 г. РС - Търговище е обсъдил
единствено свидетелските показания от разпитаните пред него свидетели, без
да коментира събраните в предходното производство по гр. д. № 820/2017 г.
свидетелски показания. При съвкупния анализ на показанията на свидетелите
в двете първоинстанционни производства се установяват противоречия, които
е следвало да бъдат обсъдени от втория първоинстанционен съд, както и да
бъде аргументирано кои свидетелски показания се кредитират и защо. В
обжалваното решение на РС – Търговище, постановено по гр. д. № 2095/2019
г., съдебният състав се е задоволил единствено да посочи, че кредитира
показанията на трима от четиримата разпитани пред него свидетели,
доколкото те са незаинтересовани от изхода на спора и имат „преки и
непосредствени впечатления от собствеността, владението и ползването на
спорните идеални части от имота“.
Св. И.А. в разпита си по гр. д. № 820/2017 г. категорично твърди, че
Рафет е купил от Илдъз двора през 1994 г. и до момента (разпитът е от
01.11.2017 г.) свободно го е обработвал Рафет А. заедно с децата си Бейзат и
Н.. Рафет е бил оградил частта от двора, която обработвал, а в къщата
останали да живеят Илдъз и баща Сали. В разпита на св. Али по гр. д. №
2095/2019 г. той твърди, че Рафет е обработвал въпросното място само две
5
години без да уточнява в кой период. На въпрос, зададен от представителя на
ищците свидетелят все пак признава, че Рафет е платил на Сали за мястото,
но не го е обработвал.
Следва да бъдат кредитирани показанията на св. Али, дадени пред
състава на РС – Търговище по гр. д. № 820/2017 г. Последващите показания
на този свидетел противоречат на житейската логика и на останалия събран
доказателствен материал. Същият заявява, че Рафет А. е платил за мястото, но
го е обработвал само две години. След като Рафет А. е платил за мястото,
независимо дали го е купил или е платил сумата само за да може да обработва
земята, няма причина той да е обработвал дворното място само за 2 години.
Св. Х.Х. в разпита си по гр. д. № 820/2017 г. твърди, че Рафет му се е
похвалил през 1994 или 1997 г., че купил мястото от бащата на Илдъз зад
къщата им. Посял е фиданки, домати, пипер, зеле, като дори е викал
работници, които да му помагат с обработката на мястото. В разпита си по гр.
д. № 2095/2019 г. св. Хасанов твърди, че към момента (разпита е от 22.05.2020
г.) Илдъз и сина обработват дворното място зад къщата. Свидетелят
признава, че живее на 200-300 метра от спорния имот, но не е виждал Рафет
да обработва мястото, а само е чувал, че Рафет е обработвал дворното място
преди това за няколко години.
И на този свидетел следва да бъдат кредитирани показанията, дадени
пред състава на РС – Търговище по гр. д. № 820/2017 г. Последващите му
показания, дадени пред втория състав на РС са колебливи. Макар да признава,
че живее в непосредствена близост до имота, той не казва с категоричност, че
Рафет е обработвал мястото и в кой период това се е случило. Свидетелят
акцентира, че в къщата винаги е живяла Илдъз, а за дворното място набляга
на факта, че в момента същото се обработва от Илдъз и сина . Очевидно
свидетелят отговаря уклончиво на въпросите за това кой е обработвал
дворното място в периода преди 2017 г.
Св. Ибрям А.ов в разпита си по гр. д. № 820/2017 г. излага твърдения,
според които Рафет към 2005-2006 г. вече е обработвал двора зад къщата на
Илдъз, като това е продължило докъм 2015-2016 г., когато между страните се
е породил спор и Илдъз е искала да си вземе двора и да го обработва. В
разпита си по гр. д. № 2095/2019 г. свидетелят А.ов твърди, че преди да
замине през 2000 г. за Холандия въпросното дворно място се е обработвало
от Рафет. В периода след 2017 г., мястото се е обработвало вече от Илдъз,
като са били премахнати оградите между къщата и двора зад нея.
Показанията дадени от свидетеля А.ов по двете дела не си
противоречат, но все пак първоначалните показания, които е дал по гр. д. №
820/2017 г. са по-конкретни и следва да бъдат кредитирани, доколкото той е
заявил, че Рафет А. е обработвал дворното място и в периода след 2000 г.
докъм 2015-2016 г. Във втория разпит А.ов не дава информация за този
период по подобие на св. Хасанов, а акцентира само че след 2017 г. мястото
се е обработвало от И.И..
6
В хода на производството по гр. д. № 820/2017 г. са били разпитани още
трима свидетели – Джеврие Салимова, Гунка Димитрова и Тодорка Николова,
които не са разпитвани по гр. д. № 2095/2019 г. Св. Джеврие Салимова в
своите показания е категорична, че Рафет А. е обработвал дворното място зад
къщата на И.И. в периода от 1997 до 2017 г. като е сял домати, пипер, зеле,
картофи. От показанията на св. Гунка Димитрова не се установяват
правнорелевантни факти, доколкото същата заявява, че не знае нищо за
двора. Св. Тодорка Николова също заявява, че не е чувала дворното място на
Илдъз да се обработва от някой друг, но същевременно казва, че дворното
място на Илдъз е много малко – само пред къщата. Показанията на тази
свидетелка също не следва да се кредитират, доколкото не са категорични коя
част от двора се е обработвала от другиго и въобще не е имала преки
впечатления относно стопанисването на дворното място.
По гр. д. № 2095/2019 г. е разпитан един свидетел, който не е бил
разпитван в първото производство пред РС – Търговище – Х.С., която е сестра
на ищцата Ф.А.. В своите показания св. Салимова излага, че дворното място е
било купено от сестра и нейния съпруг Рафет А. от ответницата И.И. и
баща преди 20-23 години. Фатме и Рафет А. го обработвали дворното място
през цялото време като дори го оградили, за да е ясно коя част от двора
ползват те и коя ползват Илдъз и Сали. Показанията на св. Салимова следва
да бъдат кредитирани изцяло. Макар свидетелката да е сестра на единия ищец
и леля на останалите трима ищци, показанията следва да бъдат разглеждани
в съвкупност с останалия събран доказателствен материал по делото.
Доколкото показанията на св. Салимова се потвърждават от останалите
доказателства, то те следва да бъдат кредитирани.
По гр. д. № 820/2017 г. съдът е назначил съдебнотехническа експертиза,
която да отговори на следната задача: спорния имот, както е описан в
исковата молба и предмет на спора за разглеждане, посочен в доклада по
делото, т. 1, подт. „а“, какво представлява, идентичен ли е с имотите описани
в двата предварителни договора, каква е неговата площ, каква част от имота
реално се владее от ищците и каква част от имота реално се владее от
ответницата, като изготви скица за това, в която да е посочен имота, каква
част се владее от ищците и ответницата, от къде е входа за имота за ищците и
съответно за ответницата. Съгласно приетото заключение на вещото лице
инж. Димитричка Димитрова: процесният поземлен имот № 24 в кв. 4,
представлява дворно място в северозападния край на с. Р. общ. Търговище.
Имотът е застроен с къща, пристройка към нея, външна тоалетна и гараж. Те
са отделени от останалата част от имота с ограда от мрежа на бетонни колове.
В северозападния и североизточния ъгъл на останалата част от имота са
засадени различни овощни дървета. Частта, която се владее от ищците е с
площ 1244 кв. метра, а частта, която се владее от ответницата е с площ от 269
кв. метра. Двете части от поземления имот са с отделни входове.
От така изготвеното заключение на вещото лице, както и от събраните
гласни доказателства по гр. д. № 820/2017 г. и по гр. д. 2095/2019 г. безспорно
7
се установява, че дворното място зад къщата на И.И. с площ от 1244
квадратни метра е била владяна от наследодателя на ищците Рафет А. и
ищците в периода от 1997-2017 г.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи, че наследодателят на ищците
Рафет А. и ищците са владяли реална част от дворното място зад къщата на
ответниците с площ от 1244 квадратни метра (маркирана в червено на
скицата от заключението на вещото лице – л. 119 от гр. д. № 820/2017 г.). За
начален момент на владението следва да се приеме датата на сключването на
втория договор за покупко-продажба в писмена форма (01.12.1997 г.), който
следва да се приравни в предварителен договор за покупко-продажба,
доколкото не е спазена изискуемата от чл. 18 ЗЗД нотариална форма. За
крайна дата следва да се приеме смъртта на Рафет А. (17.07.2017 г.),
доколкото за периода след това не се събраха категорични доказателства чие
владение е било дворното място. Рафет А., а от там и ищците са владели
имота като недобросъвестни владелци, доколкото не са били със съзнанието,
че придобиват собствеността върху имота поради това, че с предварителен
договор за покупко-продажба не може да се прехвърля собствеността върху
недвижим имот.
Владението върху дворното място е било постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнително. Рафет А. е установил трайно фактическа
власт върху процесното дворно място. Той е ползвал пряко вещта според
нейното предназначение, като е извършвал действия по опазването на вещта и
подобряването , доколкото от събраните доказателства се установи, че той е
поставил ограда на частта от парцела, която ползвал, залесил е част от
мястото с овощни дървета, както и е отглеждал зеленчуци. Не бяха оборени
презумпциите на чл. 69 и 83 ЗС – Рафет А. е владял дворното място за себе
си, както и в целия период от 01.12.1997 г. до 17.07.2017 г. Наследодателят на
ищците е владял процесния имот явно. Той ясно е манифестирал намеренията
си като оградил мястото. Владението му е спокойно, доколкото не са налице
данни владението да е отнето с насилие. Рафет А. е владял имота
непрекъснато, като в целия период от 01.12.1997 г. до 17.07.2017 г.,
владелецът не е изоставил и не е бил лишен от фактическата власт върху
вещта в продължение на повече от 6 месеца (чл. 81 ЗС).
Владението, осъществено от Рафет А. и наследниците му е върху реална
част от дворното място, а не върху идеална част. За да е налице придобиване
по давност на идеална част от недвижим имот, то следва да е налице
съвладение върху целия имот от няколко лица. В случая обектите, които са
владели и ищците, и ответниците са ясно обособени в реални граници.
Описанието на прехвърляната част от поземления имот и в двата писмени
договора за покупко-продажба не може да бъде тълкувано като проява на воля
от страните за прехвърляне на идеална част от имота. В договора от
8
13.12.1994 г. е описана площта на частта от парцела – 240 кв. метра, която
представлява в реални граници ивицата в югоизточния край, в
непосредствено съседство с парцел VIII-23 на купувача, имаща размери 6х40
метра. Във втория договор от 01.12.1997 г. е отбелязано, че прехвърляната
площ представлява в реални граници празно дворно място откъм парцела на
купувача VIII-23 и парцели III-19 и IV-19 и останалата част от имота на
продавачите.
С предявения установителен иск в настоящото производство се иска
установяване собствеността върху идеални части от процесното дворно място
съответстващо на владените реални части от него. Иска се преобразуването
на владение в реални граници в собственост на идеална част от имот чрез
т.нар. правна конверсия. Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.), когато не може
да се обособят самостоятелни парцели от владяната част и от останалата част
от дворищнорегулационен парцел, то се приема, че се придобива идеална
част, съответстваща на владяната реална част. Разпоредбата на чл. 181, ал. 3
ЗТСУ (отм.) е приложима обаче само по отношение на придобивна давност,
която е изтекла до влизането в сила на този закон – 10.04.1973 г., но не и в
настоящия случай.
Практиката на ВКС е постоянна и непротиворечива, че при действието
на ЗТСУ (освен с установената фикция в чл. 181, ал. 3) и на ЗУТ не може да
се придобие по давност идеална част от парцел при осъществено владение
върху съответна реална част от парцела. В този смисъл са Решение № 185 от
01.03.2010 г. по гр. д. № 280/2009 г., Г. К., I г. о.. на ВКС, Решение № 326 от
25.10.2011 г. по гр. д. № 1246/2010 г., Г. К., І г. о. НА ВКС, Решение №
55/14.04.2014 г. по гр. д. № 12/2013 г., ВКС, II г. о., Решение № 3 от
20.04.2021 г. по гр. д. № 724/2011 г., II г.о. на ВКС, Определение № 42 от
18.01.2019 г. по гр. д. № 2932/2018 Г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС и др. В същия
смисъл е и преобладаващото становище в доктрината: Джеров, Ал., Б.
Шалдупова, Ст. Илова, Ел. Златинова, Правни проблеми на ЗУТ, С.: Сиела
софт енд паблишинг АД, 2010 г., стр. 53 и сл.; Петров, Вл., Устройство на
територията, С.: Сиби, 2004 г., стр. 410 и сл.
Практиката на ВКС допуска придобиването на идеална част от
недвижим имот в рамките на съответно владяната реална част, но само по
отношение на жилищни имоти - Решение № 672 от 3.04.1976 г. по гр. д. №
329/76 г. и Решение № 325 от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г., двете на ВС,
I-во г. о.; Определение № 627 от 8.07.2009 г. по гр. д. № 188/2009 г. на ВКС, I-
во г. о., Решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 766/09 г. на І г.о., Решение
№ 215 от 04.11.2016 г. по гр.д. № 1543/2014 г. на І г.о.
Към момента на изтичане на придобивната давност в случая (2007 г.)
действащ е бил Закона за устройството на територията. Съгласно чл. 200 ЗУТ
реално определени части от поземлени имоти в границите на населени места
могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Минималните изисквания за площ и
9
лице, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ не са налице за частта от поземления
имот, която не е владяна от ищците с площ от 269 квадратни метра. В хода на
производството по гр. д. № 820/2017 г., където ищците са претендирали
установяването на собствеността върху владените реални части от парцела не
е изследван въпроса дали може да се раздели въобще парцела на две
самостоятелни части, които да отговарят на минималните изисквания за площ
и лице на ЗУТ, което да обоснове частично уважаване на установителния иск
за собственост на реални части от имота. В настоящото производство не са
събирани доказателства в тази насока, доколкото възможността за разделяне
на парцела на два самостоятелни обекта, отговарящи на изискванията на чл.
19 ЗУТ не би променило крайните изводи на съда поради недопустимост на
приложението на института на правната конверсия.
В настоящото производство не се претендират разноски от страните. С
Решение № 60129/14.12.2021 г., постановено по гр. д. № 798/2021 г. по описа
на ВКС, ГК, Второ отделение е обезсилено предходното въззивно решение на
ОС – Търговище по в.гр.д. № 187/2020 г., като е указано в решението, че при
новото разглеждане на делото настоящият съдебен състав следва да се
произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
Право на разноски в това производство се поражда за касаторите С.С. и И.И.,
доколкото касационната жалба подадена от тях е инициирала касационното
производство, с което е обезсилено въззивното решение. Разноските на
касаторите се установяват в размер на 60 лева – държавна такса за
произнасяне по допускане на първото въззивно решение до касационно
обжалване, 25 лева – държавна такса за разглеждане на касационната жалба и
600 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 211/11.06.2020 г. постановено по гр.д. №
2095/2019 г. по описа на Районен съд - Търговище, като правилно и
законосъобразно, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ф.
ИСМ. АХМ., Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. АР., чрез адв. Н.С. срещу С.С. и И.И.
положителен установителен иск за собственост върху 1244/1513 идеални
части от ДВОРНО МЯСТО с пл. № 24 в кв. 4 на с. Р. общ. Търговище, цялото
с площ от 1513 кв. м /по скица/, за което е отреден УПИ IX-24 в кв. 4, по
плана на селото, ведно с построените в него къща и стопански постройки.
ОСЪЖДА Ф. ИСМ. АХМ., ЕГН **********, Н. Р. Н., ЕГН **********,
Б. Р. Н., ЕГН **********, В. Р. АР., ЕГН **********, всички с адрес: с. Р.
общ. Търговище солидарно да заплатят на ИЛД. С. ИБР., ЕГН ********** и
С. ИЛД. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: общ. Търговище, с. Р. ул.
„Раковски“ № 12, на основание чл. 294, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 685
лева, представляваща деловодни разноски, сторени в производството по гр. д.
10
№ 798/2021 г. на ВКС, ГК, Второ отделение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11