Решение по дело №856/2024 на Административен съд - Варна

Образувано е по жалба от „Мета ББ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], офис 1, представлявано от Б. К. Б., подадена чрез пълномощник - адв. Г. В., против Решение № 253/26.02.2024 г., постановено по АНД № 20243110200007/2024 г. на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2300928/11.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като размерът на наложеното със същото на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, вр. чл. 85, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ административно наказание „Имуществена санкция“ от 2 500 лв., за нарушение по чл. 74л ал. 5, вр. чл. 74е ал. 2 т. 3 от ЗНЗ, е намален на 1 000 лв. и като основание е определен чл. 81а ал. 2 от ЗНЗ, както и е осъдено дружеството да заплати сумата от 80 лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че издаденото НП е незаконосъобразно и констатациите на административнонаказващия орган /АНО/ са неправилни. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна поради неправилно приложение на материалния закон при избора на относимата санкционна норма, тъй като описаното в наказателното постановление изпълнително деяние е извън хипотезата на посочената санкционна норма на чл. 81а ал.1 от ЗНЗ, която предвижда налагане на наказание за друг състав на нарушение по чл.74е ал.1 от ЗНЗ. Изтъква се, че неизпълнението на задължението по чл.74л ал.5 от ЗНЗ е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството съгласно чл.81а ал.2 от ЗНЗ. Твърди се, че към датата на извършване на проверката дружеството е имало сключена застраховка съобразно изискванията на чл. 74е ал. 2 т. 7 от ЗНЗ, както и, че дружеството не е извършвало никаква дейност от периода на регистрацията си до днешна дата, няма сключвани договори, нито е назначавало персонал. На следващо място се сочи, че са налице основания случаят да бъде счетен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като неприлагането на чл.28 от ЗАНН при наличието на основания за това представлява неправилно приложение на материалния закон и обуславя на самостоятелно основание отмяната на атакуваното наказателно постановление. Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение и да се отмени НП.

В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от проц. представител на касатора - адв. Г.В., която по същество пледира за нейното уважаване. Претендира се присъждането на разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Директора на ДИТ - Варна, чрез процесуален представител – ю.к. Н.Т. в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна. Претендира присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност и на касационната жалба. Счита, че въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от настоящия касатор срещу НП № 03-2300928 от 11.10.2023 г. на Директора на ДИТ-Варна, с което за нарушение на чл.74л ал. 5 вр. чл. 74е ал.2 т. 7 от ЗНЗ на „Мета ББ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., на основание чл.85 ал. 4 от ЗНЗ вр. чл. 81а ал. 1 от с.з.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е приел от фактическа страна, че “Мета ББ“ ЕООД като дружество, регистрирано за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа с валидна регистрация до 17.11.2027 г. съгласно удостоверение № 421/17.11.2022 г. на Министерството на труда и социалната политика е следвало по силата на чл.74л ал.5 от ЗНЗ всяка година до 30 юни да представи в Агенцията по заетостта заверени копия от застрахователните или банковите документи, които удостоверяват изпълнението на изискванията на чл.74е ал.2 т.7 ЗНЗ.

С писмо №20-00-2469/17.08.2023 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда е изпратен списък на предприятия, които осигуряват временна работа съгласно чл.74л ал.4 и ал.5 от ЗНЗ, които не са изпълнили своите задължения. В писмото изрично е посочено, че санкциите следва да се налагат по чл.81а ал.2 от ЗНЗ. В този списък фигурира и „Мета ББ“ ЕООД. С писмо № ДОК230111152/23.08.2023 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ този списък е изпратен до директорите на Областните служби, включително и до директора на Инспекция по труда - Варна за търсене на отговорност от предприятията.

На 26.09.2023 г. главен инспектор при ДИТ-Варна М. О. М.-Ж. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-2300928/26.09.2023 г. на „Мета ББ“ ЕООД за това, че в качеството на предприятие, осигуряващо временна работа, притежаващо удостоверение № 421/17.11.2022 г., не е представило в Агенцията по заетостта до 30 юни 2023 г. заверени копия от застрахователните или банкови документи, които удостоверяват изпълнението на изискванията на чл.74е ал.2 т.7 от ЗНЗ, а именно, че има сключена групова застраховка в размер на 200 000 лева или банкова гаранция в размер на 200 000 лева за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от дружеството за осигуряване на временна работа. Нарушението е извършено на 03.07.2023 г. в гр. Варна [улица], до която дата е следвало „Мета ББ“ ЕООД да е представило заверени копия от застрахователните или банковите документи. Видно от писмо № 20-00-2469/17.08.2023 г. на Агенция по заетостта дружеството не е представило в Агенцията по заетостта до 30 юни 2023 г. заверени копия от застрахователните или банковите документи. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.74л ал.5 във връзка с чл.74е ал.2 т.3 от ЗНЗ. АУАН е предявен на 26.09.2023 г. на упълномощеното лице И. В. В. с пълномощно № 12158/2159 от 05.08.2022 г., който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт от П. М. М., на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна е издадено и обжалваното НП № 03-2300928/11.10.2023 г., с което административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението на въззивника по чл.74л ал.5 във връзка с чл.74е ал.2 т.3 от ЗНЗ и е наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева на основание чл.81а ал.1 от ЗНЗ.

В хода на съдебното следствие въззивният съд е изискал сключена на 29.08.2022г. полица № ВG081522000000016 на ЗАД „ДаллБогг.Живот и здраве“ АД, с която „Мета ББ“ ЕООД е застраховано за застраховка „Отговорност на работодателя“ с лимит 200 000 лева с валидност от 00:00 часа на 30.08.2022 г. до 24:00 часа на 29.08.2023 г. Застрахователната полица е постъпила в Агенцията по заетостта с писмо рег.№ВР-04-27 от 08.09.2023г. От заверено копие от полица №ВG08152000000017 от 11.09.2023 г. на ЗАД „ДаллБогг.Живот и здраве“ АД, е видно, че „Мета ББ“ ЕООД е застраховано за застраховка „Отговорност на работодателя“ с лимит 200 000 лева с валидност от 00:00 часа на 12.09.2023 г. до 24:00 часа на 11.09.2024 г. и Добавък към застрахователната полица, в който е посочено, че лимитът от 200 000 лева е само за неизплащане на заплати и осигуровки от предприятията за осигуряване на временна работа. С писмо рег.№ ВР-04-27 от 08.09.2023 г. на Агенцията по заетостта по електронна поща от „Мета ББ“ ЕООД чрез адв. Г. В. е изпратено копие от новата застраховка.

Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната преписка и представени с жалбата, и допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, като наведените от въззивника възражения в тази насока, съдът е приел за неоснователни.

По приложението на материалния закон РС-Варна е изложил мотиви, че установената въз основа събраните по делото доказателства фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба, безспорно установява осъществен от дружеството състав на нарушение по чл.74л ал.5 вр. чл.74е ал.2 т.3 от ЗНЗ, тъй като въззивникът не е представил до 30.06.2023 г. в Агенцията по заетостта заверени копия от актуална сключена групова застраховка в размер на 200 000 лв. или банкова гаранция в размер на 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа. Посочил е, че така описаното нарушение не се оспорва от въззивното дружество, поради което правилно е била ангажирана обективната му безвиновна отговорност.

Изложил е мотиви, че с оглед характера на нарушението, нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, поради което искането на наказаното лице в тази насока, е неоснователно.

По отношение на приложената санкционна разпоредба РС-Варна приел, че наказващият орган неправилно е определил като такава нормата на чл.81а ал.1 от ЗНЗ, доколкото последната предвижда имуществена санкция за предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, а в случая не е спорно, че въззивното дружество е имало такава регистрация, но е осигурявало временна работа в нарушение на изискванията на глава осма „а“ от ЗНЗ. Съобразявайки Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, което съгласно чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт е задължително за приложение за органите на съдебната власт, ВРС приел, че основанието, на което на „Мета ББ“ ЕООД е наложена имуществена санкция, следва да се промени от чл.81а ал.1 от ЗНЗ на чл.81а ал.2 от ЗНЗ, където именно е предвидено наказание за осигуряване временна работа в нарушение на изискванията на глава осма „а“ от ЗНЗ, каквото в случая е налице. За да измени НП и определи имуществената санкция в предвидения в закона минимален размер от 1000 лева, въззивният съд съобразил всички обстоятелства и приел, че регламентираните в ЗАНН цели на наказанието, биха се постигнали и с налагане на предвидения в закона минимален размер за конкретното деяние.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените подробни правни изводи. В касационната жалба се преповтарят идентични възражения срещу оспореното НП, на които е даден подробен отговор от въззивната инстанция, поради което настоящия състав на съда не следва да преповтаря мотивите и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК препраща към същите.

РС - Варна е установил правилно фактите по делото. Обосновано е прието, че не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на АНП, които да представляват основание за отмяна на НП. Правилно е прието и че безспорно се установява извършването на административното нарушение по чл.74л ал. 5 вр. чл.74е ал.2 т. 7 от ЗНЗ, за което е ангажирана отговорността на касатора.

На следващо място, съдът счита, че правилно установените от административнонаказващия орган фактически констатации за действията на санкционираното лице сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл. 81а ал. 2 от ЗНЗ, а не по чл. 81а ал. 1 от с.з., като мотивите на районния съд в тази насока се споделят напълно. Доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, не е било налице пречка РС-Варна да преквалифицира деянието на жалбоподателя чрез изменение на оспореното НП. Именно до такъв решаващ извод е достигнала и предходната инстанция, отчитайки Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021 г., като за пълнота на изложението следва да се посочи и актуалната регламентация в ЗАНН. В новата редакция на чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН (ДВ бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При сравнение на разпоредбата на чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН с разпоредбата на чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК прави впечатление, че с изключение на уточнението "без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението", новата разпоредба е идентична по смисъл с разпоредбата на чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК.

По горните съображения при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление районният съд е оправомощен да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В случая въззивният съд е подходил именно по този ред, законосъобразно прилагайки закон за същото, еднакво наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, преквалифицирайки простъпката на касатора по чл. 81а ал. 2 от ЗНЗ, доколкото за нея е предвиден по-нисък санкционен размер от този, визиран за деянието по чл. 81а ал. 1 от с.з.

Неоснователно се оспорва от касатора, че в случая е приложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от датата на регистрацията си по ЗНЗ, дружеството не е извършвало дейност по предоставяне на временна работа. Според § 1, т. 17 от ДР на КТ, предприятие, което осигурява временна работа е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. Логическото и граматическо тълкуване на легалната дефиниция сочи, че дейността по сключване на трудови договори е предвидена от законодателя като правна възможност, а не като задължителна предпоставка за придобиване качеството на предприятие, което осигурява временна работа. Последното възниква след проведена процедура по регистрация, в която е необходимо да са доказани условията по чл. 74е ал. 2 т. 1 - т. 8 от ЗНЗ, а съгласно разпоредбата на чл. 74е ал. 3 от с.з., лицата следва да отговарят на тези условия през целия период на регистрация. За доказване на процесното изискване по чл. 74е ал. 2 т. 7 от ЗНЗ, за касатора е установено задължението по чл. 74л ал. 5 вр. с ал. 4 от ЗНЗ, а именно всяка година до 30 юни да представя в Агенцията по заетостта заверени копия от застрахователните или банковите документи, съответно за сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или банкова гаранция в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани. Следователно задължението за касатора да има застраховка или банкова гаранция съществува през целия период на регистрацията и той следва да удостовери наличието им с представяне на документи ежегодно в рамките на установения срок, а не само при промяна на обстоятелствата след извършената регистрация. Законовото задължение не отпада и при липса на сключени през календарната година трудови договори с работници или служители, както неоснователно се твърди в жалбата. От изложеното следват изводи, че бездействието на нарушителя във връзка с процесното задължение е противоправно деяние и мотивите в оспореното решение в тази част са обосновани и правилни.

Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното нарушение не разкрива признаците на маловажен случай на административно нарушение по чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице предпоставките по чл. 93 т. 9 от НК. Деянието не е резултатно и е без значение липсата на вредни последици от извършването му. По делото не се доказват и обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което с издаденото НП законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на нарушителя.

Фактите по делото са обективно и напълно изяснени от въззивния съд, поради което не са налице допуснати съдопроизводствени нарушения в този аспект.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на РС-Варна е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника ю.к.възнагаждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.

Воден от горното, настоящият състав на Административен съд – Варна

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 253/26.02.2024г. по АНД № 7/2024 г. на Районен съд-Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2300928 от 11.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като наложеното на „Мета ББ“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], офис 1, представлявано от Б. К. Б. на основание чл.81а ал. 1 от ЗНЗ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., за нарушение по 74л ал. 5 вр. чл. 74е ал.2 т. 3 от ЗНЗ, е намалено по размер на 1000 лв. и като основание е определен чл. 81а ал. 2 от ЗНЗ.

 

ОСЪЖДА „Мета ББ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], офис 1, представлявано от Б. К. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.

 

Решението е окончателно.