ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 592
гр. Б.град, 28.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20241200100211 по описа за 2024 година
намира следното:
Б. В. Б., ЕГН **********, адрес ггр. Е.П., ул. Б. Б, е подал искова молба срещу
В. В. Д., ЕГН **********, адрес с. БА., общ. Р., обл. Б, с която се претендира
да бъде признато за установено, че Б. В. Б. не дължи на В. В. Д. следните
суми, за които е издаден изпълнителен лист от 02.08.2012 г. по гр. д. № 145 от
2012 г. на Софийския окръжен съд, а именно: 1 - 27 000 лева, представляващи
3/4 от главница по договор за заем, 2 - законната лихва върху главницата,
считано от 28.11.2011 г. до окончателното й изплащане, и 3 - 1080 лева,
представляващи 3/4 от направените по делото разноски, които суми
принудително се събират по изпълнително дело № 2889 от 2016 г. на ЧСИ
М.П..
В исковата молба се твърди, че по предявени от В. Д. искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗДог, е образувано гр. д. № 145 от
2012 г. на СОС, с искане Б. Б. да бъде осъден да заплати на В. Д. сумата от 36
000 лева, заедно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. На 02.05.2012 г. било
постановено решение № 187, с което Б. Б. бил осъден да заплати на В. Д.
сумата от 36 000 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. На 04.07.2012 г.
В. Д. починал, оставяйки за свои наследници В. В. Д., ЕГН **********, син,
Й. В.а Д.а, ЕГН **********, дъщеря, В. В.ев Д., ЕГН **********, син, и М.
1
В.ева Д.а, ЕГН **********, дъщеря. На 30.07.2012 г. била подадена молба за
издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 145 от 2012 г. на СОС от В. Д., в
качеството му на законен наследник на ищеца В. Д.. С подаване на молбата от
30.07.2012 г. по гр. д. № 145 от 2012 г. на СОС не били представени
удостоверения за вписани откази от наследство от останалите наследници на
В. Д.. На 31.07.2012 г., с разпореждане по гр. д. № 145 от 2012 г. на СОС,
Софийският окръжен съд разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист на
В. Д. за следните суми: 36 000 лева - главница по договор за заем, законната
лихва върху главницата, считано от 28.11.2011 г., и 1440 лева - разноски. На
01.08.2016 г., въз основа на издадения по гр. д. № 145 от 2012 г. на СОС
изпълнителен лист, било образувано изп. д. № 2889 от 2016 г. на ЧСИ М.П..
Като длъжник по делото, бил конституиран Б. Б.. В законовоустановения срок
Б. Б. подал жалба срещу разпореждането от 31.07.2012 г. за издаване на
изпълнителния лист, въз основа на която било образувано в. ч. гр. д. № 3140
от 2023 г. на АС С. На 29.11.2023 г., с определение № 2966 по в. ч. гр. д. №
3140 от 2023 г. на АС София, разпореждането за издаване на изпълнителен
лист било потвърдено и частната жалба на Б. била оставена без уважение,
като неоснователна, и съдът посочил, че предвид характера на
производството по издаване на изпълнителен лист, постановеният акт не се
ползва със сила на присъдено нещо нито по отношение на изпълняемото
право, нито по отношение на правото на изпълнение. На В. Д. бил издаден
изпълнителен лист за цялото вземане, въпреки че бил кредитор на ищеца само
за 1/4 от сумите. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на
длъжника можел да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В настоящия случай В. Д. починал след
приключване на съдебното дирене, а и изпълнителният лист по отношение на
цялото вземане бил издаден след приключване на съдебното дирене.
Изпълнителният лист единствено удостоверявал правото за принудително
изпълнение, издавал се въз основа на изпълнителното основание и
удостоверявал, че посоченият в него кредитор има право на принудително
изпълнение. Изпълнителният лист обаче задължавал съдебният изпълнител
безусловно да се съобразява с него. Ето защо за Б. Б. възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия иск, с който да се признае за
установено, че не дължи на В. Д., в качеството му на наследник на В. Д., 3/4
2
от сумите, предмет на съдебното решение, тъй като В. Д. имал четирима
наследници по закон, всеки от които имал равна част от вземането на
наследодателя си към Б. Б.. 3/4 от сумите, предмет на съдебното решение, не
подлежали на изпълнение. Взискателят В. Д. имал валидно вземане само за
1/4 от сумите по процесния изпълнителен лист. Ищецът по гр. д. № 145 от
2012 г. на СОС починал, оставяйки за свои наследници четирите си деца В.,
Й., В. и М.. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН, децата на починалия
го наследявали поравно, или всеки от наследниците на В. Д. придобил по 1/4
от общия размер на вземането, т. е. бил кредитор на Б. Б. за 1/4 от общия
размер на присъдената от СОС сума. На 31.07.2012 г. по гр. д. № 145 от 2012
г., СОС разпоредил, че „Този изпълнителен лист се издава на В. В. Д., ЕГН
**********, адрес ггр. Б., ул. И.Ч. №, наследник на В. В. Д., ЕГН
**********“. От изложеното било видно, че Софийският окръжен съд издал
изпълнителен лист за цялата сума, присъдена на В. Д., само на един от
наследниците му - на В. Д.. Възпрепятствана била възможността на
останалите наследници да съберат принудително припадащата им се част от
вземането на наследодателя В. Д., а В. Д. неправомерно имал възможност да
събере принудително цялото вземане. В. Д., в качеството на наследник на В.
Д., имал вземане към Б. Б. само за 1/4 от сумата по изпълнителния лист. Иска
се да бъде признато за установено, че Б. В. Б. не дължи на В. В. Д. сумите, за
които е издаден изпълнителен лист от 02.08.2012 г. по гр. д. № 145 от 2012 г.
на Софийския окръжен съд, които суми принудително се събират по
изпълнително дело № 2889 от 2016 г. на ЧСИ М.П.. Претендират се разноски.
Ответникът е подал отговор, в който излага съображения за
недопустимост/неоснователност на иска. Не бил налице правен интерес за
ищеца за завеждане на претенцията поради липса на предмет. Действително,
ищецът бил длъжник по изп. д. № 2889 от 2016 г. на ЧСИ М.П. и наистина
законът давал право на длъжниците да завеждат отрицателни установителни
искове по чл. 439, ал. 2 от ГПК, при наличието на описаните в закона
предпоставки. Искът на длъжника можел да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. В случая обаче, освен че не били
налице такива предпоставки, ищецът, ползвайки един по правило допустим
иск, в качеството му на длъжник по изп. д., по чл. 439, ал. 2 от ГПК, косвено
се опитвал да „защити“ интересите на трети лица, а именно - на останалите
3
наследници на наследодателя В. В. Д.. Това, колко и кои от наследниците са
конституирани по изпълнителното дело, по никакъв начин не засягало ищеца.
Ако имало някакъв спор относно частите, които всеки наследник би следвало
или не би следвало да получи от евентуалното изплащане на дълга на Б. Б., то
това би бил спор между наследниците, а не между Б. Б. и В. Д.. Ако В. Д., в
качеството му на наследник, получел дължимата сума от Б. Б., то останалите
наследници биха могли да имат претенции спрямо В. Д. и биха могли, ако се
чувстват ощетени и ако това засягало техните законни права и интереси, да
заведат искове - например, осъдителни, на основание чл. 59 от ЗЗДог вр. чл. 5
от ЗН, за евентуално неоснователно обогатяване от страна на В. Д., или
каквито те преценят, че са в техен правен интерес. Дори и Б. Б. да изплатял
цялата сума на В. Д., г-н Б. не го грозяло т. нар. „лошо плащане“, т. е. не било
налице правилото „***“. Изпълнението, в случай че Б. направел такова към В.
Д., щяло да е действително и да има погасителен ефект, а сънаследниците
щели да могат да искат от Д. полагащото им се. Никога и никъде В. Д. не бил
„крил“ обстоятелството, че не е единствен наследник по делото - и по гр. д. №
145 от 2012 г. на СОС, по което бил издаден изпълнителният лист, и по изп. д.
№ 2889 от 2016 г. на ЧСИ М.П., било представено удостоверението за
наследници. В. Д., в качеството си на наследник, имал пълното право да
защити цялото наследство и ако останалите наследници бездействали, той
имал право да събере дължащите се суми от името на всички, както и да се
погрижи да опази общото им наследствено имущество с грижата на добър
стопанин. Действията на наследника целяли да предпазят актива на
наследството от неблагоприятните последици, които влечало, например,
изтичането на давността. Само по себе си получаването на наследствено
вземане не можело да се определи като действие на разпореждане със същото,
без да се изследва каква е съдбата на получените средства. Лицето с право на
наследяване можело да предаде събраната сума на наследниците, които са
приели наследството, или да я внесе по банкова сметка на тяхно име, но това
били хипотези, които касаели отношенията между сънаследниците, но не и Б.
Б., а и били чисто хипотетични и бъдещи, тъй като към настоящия момент
нямало и извършено плащане от страна на Б. Б.. Последният не твърдял, че по
принцип не дължи сумата по изпълнителния лист, а твърдял, че не дължи 3/4
от сумата конкретно на В. Д., като се позовавал на чужди интереси, а именно
- на останалите наследници на В. Д., и дори твърдял какъв би бил обемът на
4
правата им. Не се виждало как би могло в настоящото производство да се
разглеждат отношенията между сънаследниците, частите, които те
наследявали, както и като какъв Б. Б. би могъл да „защитава“ техните
интереси. Дори в производството пред съдебния изпълнител да настъпел спор
между сънаследниците, какъвто липсвал, то съдебният изпълнител не бил
легитимиран да решава правни спорове между сънаследници относно обема
на правата им, нито пък това засягало правната сфера на г-н Б..
Наследствените права, техният обем и частите от наследството на всеки от
наследниците на В. Д. не можели да се решат в настоящото производство,
след като страни по него не са и другите наследници. Неясни били и
аргументите на ищеца за съществуването на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене, с които да обоснове допустимостта на
иска си по чл. 439, ал. 2 от ГПК, свързани с това, че В. Д. е починал след
приключване на съдебното дирене, както и че изпълнителният лист е издаден
след приключване на съдебното дирене. Изпълнителният лист бил издаден
след приключване на съдебното дирене, но това всякога било така и нямало
изпълнителен лист, който да е възможно да бъде издаден преди приключване
на съдебното дирене. Невъзможно било точно това твърдение да е факт,
който да обоснове допустимостта на иска по чл. 439, ал. 2 от ГПК. Този
аргумент щял да означава, че всеки изпълнителен лист ще обосновава
наличието на възможност да бъде заведен от длъжника иск по чл. 439, ал. 2 от
ГПК. Следователно, при всяко спечелено дело, за което е издаден
изпълнителен лист, длъжникът щял да има право отново да завежда дело и да
твърди, че не дължи сумите, за които е осъден, което не било подкрепено от
никаква правна и житейска логика и щяло да доведе до абсолютна
невъзможност на кредитора да получи дължащото му се. Да, в изпълнителния
лист било описано, че се издава на В. Д. в качеството му на наследник, но и
правилно било посочено, че Б. Б. е осъден да заплати на В. Д. споменатите
там суми. Решението по делото било произнесено на 02.05.2012 г., т. е. преди
смъртта на В. Д., настъпила на 03.07.2012 г., и с него бил осъден г-н Б. да
заплати на В. Д. сумите. Наследниците на В. не били конституирани по
гражданското дело, тъй като то приключило преди смъртта на наследодателя
им. Те не били конституирани като страни по делото, за да можел съдът да се
произнася на кого каква част ще дължи да изплати Б. Б.. Правилно бил
издаден изпълнителният лист, така че наследникът В. Д. да може да се ползва
5
от него и да заведе изпълнителното дело. Нито една нормативна разпоредба
не гласяла, че изпълнителният лист следва да се издаде на всички наследници
и в него да се решава на кого какви части от това вземане се дължат, при
наличие на влязло в сила решение по дело, по което наследниците не са били
конституирани, тъй като наследодателят, в чиято полза е решението по
делото, е починал след неговото влизане в сила. Спечелилата страна по
делото можела да се снабди с изпълнителен лист. В настоящия случай
спечелилата страна по делото бил В. Д., като с оглед на обстоятелството, че
същият починал след постановяване и влизане в сила на съдебното решение,
всеки от неговите наследници можел да се снабди с изпълнителния лист, дали
заедно, или поотделно, но те не можели да се снабдят с повече от един
изпълнителен лист. Повече от ясно било, че в настоящия случай
изпълнителният лист щял да бъде издаден за цялото вземане. Той не можел да
бъде издаден за ¼ или отделни негови части. Съдът издавал един
изпълнителен лист в полза на лицето, спечелило делото, и не определял, след
влизане в сила на решението, нови страни, части от наследства и т. н. В
случай че го направел, то това щяло да бъде абсолютно недопустимо
пререшаване на делото с изпълнителния лист. Никъде в изпълнителния лист
не се твърдяло, че Б. Б. е осъден да заплати на В. Д. сумите. Напротив,
записано било, че ги дължи на В. Д.. Кой от неговите наследници ще ги
получи, не касаело г-н Б.. Последният не оспорвал дълга си към
наследодателя В. Д., а в случай че го направел, то би следвало да води съвсем
друго дело, с конституиране на всички наследници. Ищецът, с предявяването
на настоящия иск, целял да заобиколи закона, като евентуално, ако се
признаело за установено, че не дължи на В. Д. 3/4 от сумите по
изпълнителния лист, с оглед на факта, че САС отказал да отмени
разпореждането за издаване на изпълнителния лист, както и че другите
наследници не били конституирани по изпълнителното дело, да се позове на
една евентуално настъпила давност спрямо 3/4 от сумата. Това можело да се
тълкува и като злоупотреба с право, тъй като ищецът упражнявал правото си
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други
/чл. 57, ал. 2 от КРБ/. Опитвайки се да използва един иск, на който ищецът, в
качеството му на длъжник, имал право по закон, той целял да навреди на
законните права и интереси на наследниците на В. Д.. В подкрепа на това бил
и фактът, че г-н Б. не поискал от ЧСИ М.П. да конституира и другите
6
наследници по изпълнителното дело, което щяло да бъде доста по-лесен за
него вариант, ако действително целта му била да се изплати „правилно“ - на
всеки наследник съответната част. Искът на г-н Б. бил абсолютно
неоснователен и недоказан, липсвали аргументи защо и на какво основание не
следва да дължи сумата по изпълнителния лист, не ставало ясно и как изобщо
е решил на кого какви части се полагат от наследствената маса и той в какво
качество изобщо ги определя. Правилно бил издаден изпълнителният лист,
съгласно който Б. Б. е осъден да заплати на В. Д. сумата от 36 000 лева,
дължима по писмен договор за заем от 15.01.2009 г., заедно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба -
28.11.2011 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 1440 лева,
представляващи направени по делото разноски. Правилно бил издаден на В.
Д. изпълнителният лист, който да може да събере полагащото се на
наследниците на В. Д.. Изпълнителният лист се издавал за цялото вземане и Б.
дължал плащане по същия. Моли се за прекратяване на производството по
делото. Алтернативно, в случай че съдът приеме предявения иск за допустим,
то се моли за неговото отхвърляне като неоснователен, както и се иска
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът изиска копие на изпълнителното дело. Такова постъпи по настоящото
дело.
Съдът констатира, че исковата молба е редовна, но действително се явява
недопустима и образуваното по нея съдебно производство подлежи на
прекратяване.
Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, в който като
кредитор фигурира В. В. Д.. Посочено е, че титулът се издава на В. В. Д.,
наследник на В. В. Д.. Пред съдебния изпълнител е представено и
удостоверение за наследниците на В. В. Д., в което, освен В. В. Д., са
отразени още 3 деца на покойния - Й., В. и М.. Следователно, съдебният
изпълнител е наясно, че взискателят, действайки сам и без да е пълномощник
на брата и сестрите си, има право да получи само ¼ от събраните чрез
принудителното изпълнение парични суми. Длъжникът по изпълнението,
който е ищец в настоящия съдебен процес, може надлежно да защити правата
и интересите си в рамките на изпълнителното дело, което изключва правния
му интерес от сезирането на съда с иск по чл. 439 от ГПК, особено по
7
съображенията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. На
първо място, длъжникът-ищец може да поиска частично прекратяване на
изпълнението - за частите на останалите наследници, а ако съдебният
изпълнител му откаже такова прекратяване, да жали неговия отказ по съдебен
ред. На следващо място, със същите мотиви, длъжникът-ищец може да
атакува по съдебен ред и евентуалните разпределения на парични суми,
направени от съдебния изпълнител, ако те предвиждат взискателят-ответник
да получи повече пари, отколкото му се полагат като наследник на ¼. На
трето място, по изложените аргументи, длъжникът-ищец може да обжалва и
всички други същински изпълнителни действия на съдебния изпълнител, ако
те имат за последица излизане извън притежаваната от взискателя-ответник
¼ от сумите по изпълнителния лист, и пълноценно да се защити в рамките на
принудителната изпълнителна процедура. Взискателят-ответник не е
титулярен кредитор според изпълнителния лист - той е само един от
наследниците на кредитора. Съдебният изпълнител не е длъжен да събере в
негова полза цялото вземане по листа, понеже той не действа и като
пълномощник на брата и сестрите си. По изложените съображения, за
длъжника-ищец липсва правен интерес да сезира съда с иск по чл. 439 от
ГПК, целящ да отрече дължимостта на ¾ от паричните суми по
изпълнителния лист, тъй като такава дължимост не следва от съдържанието
на последния и от другите документи, послужили за образуване на
изпълнителното дело. Защитата на правата и интересите на Б., както вече се
изтъкна, може да се осъществи в пределите и с правните средства,
предвидени в нормите на чл. 435 и 463 от ГПК. В този ред на мисли,
настоящото дело подлежи на прекратяване.
Ответникът претендира разноски, но не е представил доказателства за тях,
поради което и такива няма да му бъдат присъждани.
Воден от изложените аргументи, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 211 от 2024 г. на
Окръжен съд Б.град, поради недопустимост на исковата молба, подадена от Б.
В. Б., ЕГН **********, адрес ггр. Е.П., ул. Б. Б, срещу В. В. Д., ЕГН
**********, адрес с. БА., общ. Р., обл. Б, с която се претендира да бъде
8
признато за установено, че Б. В. Б. не дължи на В. В. Д. следните суми, за
които е издаден изпълнителен лист от 02.08.2012 г. по гр. д. № 145 от 2012 г.
на Софийския окръжен съд, а именно: 1 - 27 000 лева, представляващи 3/4 от
главница по договор за заем, 2 - законната лихва върху главницата, считано
от 28.11.2011 г. до окончателното й изплащане, и 3 - 1080 лева,
представляващи 3/4 от направените по делото разноски, които суми
принудително се събират по изпълнително дело № 2889 от 2016 г. на ЧСИ
М.П..
На страните, чрез адвокат Г. В. или адвокат А. А., по ССЕВ, и адвокат Галя
Гълъбова, по имейл ***, да се връчи копие на настоящото определение, като
последното може да бъде обжалвано от Б. В. Б. в едноседмичен срок, считано
от връчването, пред Апелативен съд София, с частна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Б.град.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________
9