№ 139
гр. В. Т. , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на петнадесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500552 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ЕТ "А 66 - Х. Х.", с
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление град В. Т., ул.“А. К.“, № 25,
съдебен адрес: гр. В. Т., бул. „Б.“, № 10Б, ет.1, адв. М., против Решение №
361/13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 3551/2019г. по описа на В. районен
съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Х.
Х., действащ като едноличен търговец с фирма „А 66 - Х. Х.“, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление град В. Т., ул.“А. К.“, № 25
дължи на “Р. Б.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н „Л.“, „Е. 2000“, бул. „Н. В.“, № 55 сумата от 11 800.00 лева –
главница по договор за срочен банков кредит № 116973/10.2.2017г., ведно със
законната лихва от 11.09.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от
344.35 лева – възнаградителна лихва по договор за срочен банков кредит №
116973/10.2.2017г., както и сумата от 761.23 лева – наказателна лихва по
1
договор за срочен банков кредит № 116973/10.2.2017г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2786/2019г. на Районен съд – В. Т.
и е осъдил Х. Х., действащ като едноличен търговец с фирма „А 66 - Х. Х.“, с
ЕИК: *********, да заплати на “Р. Б.“ ЕАД, ЕИК: ********, гр. С. сумата
от 658.11 лева, предстаВ.ваща направените в първоинстанционното
производство разноски, както и сумата от 308.11 лева, предстаВ.ваща
разноските в производството по ЧГД № 2786/2019г. на Районен съд – В. Т..
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Решението е постановено
при неправилно възприета от ВТРС фактическа обстановка.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна “Р. Б.“ ЕАД, ЕИК:
********, гр. С. е подала отговор, с който оспорва изцяло жалбата.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се
произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Установителният иск е допустим, като предявен на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, а първоинстанционното решение - допустимо.
С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява
2
обстоятелството - надлежно активно материалноправно легитимиран ли е
ищецът да претендира процесните вземания от длъжника.
На 10.2.2017 г. между “Р. Б.“ ЕАД, ЕИК: ********, гр. С., от една
страна, и „Х. 2000“ ЕООД - кредитополучател, Д. Г. Х., ЕТ "А 66 - Х. Х.", с
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление град В. Т., ул.“А. К.“, № 25
и Х. Ал. Х.в – солидарни длъжници, от друга, е сключен договор за банков
кредит № 116973/10.2.2017 г., по силата на който на 14.2.2017 г. ищецът
превежда по сметка на „Х. 2000“ ЕООД сумата от 30 000.00 лева.
Съгласно уговорките между страните, главницата по кредита, заедно с
възнаградителната лихва, е следвало да бъде върната в срок до 15.01.2020 г.
чрез заплащането на месечни погасителни вноски. Съгласно чл. 3.1 от
договора, възнаградителната лихва се формира от едномесечния SOFIBOR
+ 6.5 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 6.5 % годишно, а
наказателната лихва за забава – от SOFIBOR + 24 пункта надбавка
годишно. Според чл. 8.2.1 от договора, в случай на забава в плащането на
вноска/част от вноска по главницата или в плащането едновременно на
вноска/част от вноска по главницата и на лихва/комисионна банката има
право да начисли наказателна лихва върху забавена вноска/част от вноска по
главницата за времето на забавата и без да обявява предсрочна
изискуемост. В случаите на забава в плащането само на лихви/комисионни
банката има право да начисли лихва, увеличена с два пункта надбавка, върху
непадежиралата част от главницата за времето на забавата до изплащане
на забавените суми, а в случаите на неизпълнение по чл. 7.2 – чл. 7.7 – да
увеличи едностранно договорената в чл. 3.1 надбавка или договорена в чл.
3.1.4. лихва с два пункта надбавка и без да обявява предсрочна изискуемост.
Във всеки един случай на неизпълнение банката има право да обяви за
предсрочно изискуеми всички суми по договора, в това число начислената
възнаградителна или наказателна лихва. По делото пред ВТРС са
ангажирани писмени доказателства, според които преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 2786/2019 г. на
Районен съд – В. Т. ищецът е изпратил уведомления до ответника на
посочения в договора адрес за кореспонденция, че прави кредита предсрочно
изискуем. Според представените пощенски пликове и известия за доставяне
така изпратените уведомленията не са потърсени от адресата. Според
3
представеното заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
на 14.2.2017 г. по сметка на кредитополучателя „Х. 2000” ЕООД е преведена
сумата от 30 000.00 лева. Вещото лице е установило, че в периода от
15.2.2017 г. до 14.2.2019 г. по договора са извършени плащания в общ размер
от 21 841.00 лева, както и че същите са отнесени в погашение на 18 200.00
лева от главницата, на 2 702.65 лева от възнаградителната лихва, на 918.35
лева от начислената наказателна лихва и на 20.00 лева от комисионната за
ангажимент. Посочено е, че общият размер на непогасената главница
възлиза на 11 800.00 лева, от която 6 370.00 лева е редовно падежиралата
към 12.9.2019 г. (датата на подаване на заявлението) главница, че размерът
на редовно падежиралата към 12.9.2019 г. възнаградителна лихва за периода
от 17.12.2018 г. до 15.7.2019 г. възлиза на 327.63 лева, че размерът на
редовно падежиралата към 12.9.2019 г. възнаградителна лихва за периода
от 15.7.2019 г. до 31.7.2019 г. възлиза на 16.72 лева, както и че размерът на
наказателните лихви към 12.9.2019 г. за периода от 15.1.2019 г. до 10.9.2019
г. е равен на 612.69 лева, а размерът на наказателните лихви за периода от
1.8.2019 г. до 10.9.2019 г. е равен на 148.54 лева. В заключението е посочено,
че наказателната лихва от 24.020 % е начислена за периода от 15.1.2019 г.
до 10.9.2019 г. върху вноските за главница в размер от по 910.00 лева.
С оглед гореизложеното, предявените установителни искове се
явяват основателни за пълните предявени размери.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВТРС относно
дължимостта на присъдените вземания, поради което препраща към тях
на основание чл.272 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на В. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 361/13.04.2020г., постановено по гр. д. №
3551/2019г. по описа на В. районен.
ОСЪЖДА ЕТ "А 66 - Х. Х.", с ЕИК: *********, седалище и адрес на
4
управление град В. Т., ул.“А. К.“, № 25, съдебен адрес: гр. В. Т., бул. „Б.“, №
10Б, ет.1, адв. М. да заплати на “Р. Б.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., р-н „Л.“, „Е. 2000“, бул. „Н. В.“, № 55
направените по делото разноски в размер на 300,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5