МОТИВИ по НОХД №20094410200645 по
описа на РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимия K.K. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че на 19.11.2009 г., в гр.Левски, обл.Плевен, по
ул.”Крум Попов”, пред кафе – аперитив „21”, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред с наказателно постановление №444/01.07.2009 г. на
началник РУ на МВР – Левски, влязло в законна сила на 28.07.2009 г., за
управление на МПС, без съответно свидетелство за управление, управлявал лек
автомобил – „Фиат *”, с рег. № *, без съответно свидетелство
за управление.
Престъпление по чл.343 в,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия К.,
производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита
процедура по предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие,
поддържа повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия и пледира същия да бъде
признат за виновен и осъден, като му бъде наложено наказание пробация, при задължителното
приложение на чл.55 от НК, със двете задължителни пробационни мерки за срок от една
година, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител –
два пъти седмично.
Подсъдимият
К. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по
чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти.
Назначеният
за служебен защитник на подсъдимия адв.A. от АК-П. пледира подсъдимия да бъде признат
за виновен и осъден по повдигнатото обвинение, като моли съда да му определи
наказание пробация, при условията на чл.55 от НК. Счита, че целите на
наказанието могат да се постигнат и с пробационни мерки за срок от шест месеца.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че съда с протоколно определение е обявил, че ще ползва при
постановяване на присъдата направеното от подсъдимия самопризнание, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
K.K. *, с ЕГН **********.
На
19.11.2009 г., свидетелите К.Д. и М.С. – служители при РУ на МВР – Левски,
изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.Левски, обл.Плевен.
Около 20.30 часа получили разпореждане от ОД при ОДЧ на РУ на МВР – Левски да
отриагират на обаждане от граждани за възникнал скандал пред кафе – аперитив
„21” в града. Посетили мястото и установили, че подсъдимия обиждал свидетелката
И.Д. – *, с която К. през периода от 2004 г. до 2007 г. се намирал във
фактическо съжителство и имали едно дете. Свидетелката Д. разказала на
полицейските служители за случилото се, като заявила, че подсъдимия бил във
видимо нетрезво състояние и пристигнал с лек автомобил марка „Фиат *” с рег. №*,
въпреки че бил неправоспособен водач. Свидетел на инцидента станала
свидетелката Е.А., която по това време се намирала в заведението.
К. не бил установен
своевременно от полицаите на територията на града. Около 21.30 часа,
свидетелите Д. и С. получили ново разпореждане от ОД при ОДЧ на РУ на МВР –
Левски да отреагират на получен сигнал, че в с.Козар Белене било открито лице,
което се заключило в лек автомобил „Фиат *” с рег. № *. Пристигайки в селото,
свидетелите открили въпросния автомобил в улица, в близост до центъра на
селото. Тъй като подсъдимия спял в паркирания автомобил, свидетелите го
събудили, след което бил доведен в сградата на полицейското управление. Там
била направена справка в информационните масиви на МВР, от която било
установено, че К.К. е неправоспособен водач, както и че е наказан по
административен ред с влязло в законна сила няколко месеца преди това
наказателно постановление за същото деяние. За констатираното нарушение на
ЗДвП, свидетелят С. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно
нарушение, който последния подписал без възражения.
От изложената по – горе
фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимия К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при
условията и реда предвиден в НПК
доказателства – от акт за установяване на административно нарушение №723/19.11.2009
г., наказателно постановление №444/01.07.2009 г. на Началник РУ на МВР – Левски,
влязло в законна сила на 28.07.2009 г., справка за нарушител от региона,
издадена от Сектор КАТ при ОД на МВР - Плевен, видно от която е, че подсъдимия К.
няма нито една регистрирана категория, няма издадено свидетелство за управление
на МПС, от протоколите за разпит на свидетелите и справка за съдимост.
Съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, и с оглед направените от подсъдимия К. самопризнания
по реда на чл.371, т.2 от НПК счита, че същите изцяло се подкрепят от
доказателствения материал, събран в хода на
досъдебното производство.
От събраните по делото писмени доказателства
безспорно и по несъмнен начин се установява, че подсъдимият К., в едногодишен
срок от наказването му по административен ред, с влязло в законна сила
наказателно постановление на 28.07.2009 г., е извършил същото деяние – на 19.11.2009
г.
Деянието е извършено от
подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасни
последици, като е желаел настъпването на престъпния резултат.
За извършеното престъпление
закона предвижда наказание лишаване от свобода до две години.
Съдът счита, че подсъдимия
следва да носи наказателна отговорност за извършеното престъпление, като
наказанието му следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1,
т.2, б.”б” от НК, т.е., като се замени наказанието лишаване от свобода до две
години, предвидено в състава на извършеното престъпление, с наказанието
пробация.
При
определяне вида и срока на пробационните мерки, съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съобрази и предишните осъждания на
подсъдимия за умишлени престъпление от общ характер, подбудите и мотивите за
неговото извършване, тежкото му семейно и имотно състояние /същият е във
фактическа раздяла, безработен, баща на едно дете/, липсата на настъпили вредни
последици от деянието, изразеното съжаление за извършеното. Действителното
наличие на изброените по – горе многобройни смекчаващи вината и отговорността
на подсъдимия обстоятелства са мотивирали съда да му наложи наказание пробация,
със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен
служител – два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Съдът намира, че така
определеното му наказание ще способства за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК, и същото се явява необходимо и справедливо, с оглед конкретните
особености на случая и личността на подсъдимия.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил K.K. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 20 лева, представляващи заплатени пътни разноски
на свидетелите.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: